ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Стоев

ЧЛЕНОВЕ: 1. Светла Робева

2. Доротея Иванова

секретар С. Л., с участието на прокурора Сезгин Османов, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №79 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 328 и сл. НПК.

Постъпила е жалба от адв. С.Д. – защитник на подс. А.В.П. против присъда № 6 от 14.01.2015 г. по нохд № 635/2014 г. на РРС.

Оплакванията са за несправедливост на наложеното наказание, тъй като са налице основания за приложение на чл. 55 НК с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия, инцидентния характер на проявата породено от младежко лекомислие, материално състояние, разкаяние и съдействие на досъдебното производство. Искането е за изменение на първоинстанционната присъда като наложеното наказание бъде намалено до 6 месеца лишаване от свобода като се приложи института на условното осъждане.

В съдебно заседание защитникът адв. Д. поддържа жалбата. Заявява, че нямат възражения по гражданския иск и считат същия за основателен. Искането е да се намали наказанието.

Прокурорът намира жалбата за неоснователна и счита, че присъдата следва да бъде потвърдена, тъй като наложеното наказание е справедливо.

Въззиваемия гражданския ищец П.Р. заявява, че е доволна от присъдата, предоставя на съда по определяне на наказанието, но държи да й се върне сумата.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице.

С обжалваната присъда А.П. е признат за виновен, за това, че на 2.07.2014 г. в гр. Разград, в съучастие, като съизвършител с неизвестно по делото лице, с цел да набави за себе си и за неизвестното лице имотна облага, възбудил поддържам заблуждение у П.Т.Р. и дъщеря й и с това причинил имотна вреда в размер на 1 200 лв. - престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК и на основание чл. 58а НК му е наложено наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода, след като е намалено с 1/3 от определеното по реда на чл.54 НК, изпълнение – една година лишаване от свобода. Изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК.

Подсъдимият се е признал за виновен, като е признал фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не бъдат събирани доказателства за тези факти, като производството се е развило по реда на чл. 371 т.2 от НПК.

Въз основа на събраните доказателства в хода на досъдебното производство и самопризнанията е установена следната фактическа обстановка:

А.П., ЕГН **********, е български гражданин, роден на *** ***, не е женен, безработен, неосъждан.

През м. юни 2014 г., П. който бил безработен към този момент, публикувал обява, че търси работа чрез интернет в сайт ZOR.com, като посочил номера на мобилния си телефон за връзка. След няколко, му се обадил мъж, който се представил за д-р Георгиев от гр. Разград и му предложил работа. Обяснил, че неговите задължения ще бъдат да събира пратки от посочени от него градове и места, от хора, които дължали пари за извършени от лекаря операции. За всяка пратка, подсъдимият щял да получава сумата от 150 лв. и допълнителна сума за направените от него разходи. П. приел предложението.

Няколко дни по - късно, „доктор Георгиев”, се обадил на подсъдимия и го изпратил в гр. Сливен, откъдето той взел парична сума от 350 лв. от възрастна жена. Следвайки инструкциите на „доктора”, П. се придвижил до гр. Ямбол, а от там до гр. Казанлък, откъдето също от посочени му от последния адреси получил парична сума, хвърлена му в найлоново торбичка от тераса на блок и друга от друг адрес. При това приемане на парите, подсъдимия предал на възрастната жена, които му ги дала това което му бил поръчал доктора - че трябва да даде капаро и да се върне да чака на телефона. Забелязвайки, че жената е плакала, подсъдимият разрбал, че участва в телефонна измама, но въпреки това взел парите и следвайки ииструкцийте, като преминал през гр. Стара загора и гр. Велико Търново, стигнал до гр. Русе. Там, П., който вече наричал непознатия си телефонен събеседник "Георги", тъй като счел, че той не е доктор, спазвайки указанията на последния оставил сумата, която се намирала в него в кошче за боклук на автобусна спирка. Последвали нови инструкции към подсъдимя да отиде в гр. Разград, където опита да вземе пари от жена на посочен адрес, се оказал неуспешен, тъй като минувач по улицата уличил подсъдимия, в измама.

Две седмици по - късно, на 02.07.2014 г., подсъдимият отново бил в гр. Разград, по инструкции на „Георги”, за да получи пари.

Междувременно, същия ден към 15 ч. неизвестният съучастник на подсъдимия, се свързал със св. Р., на домашния й телефон 65-06-76. Пострадалата е възрастна жена, трудно подвижна и с отслабено зрение и живее сама в гр. Разград, ул. "Княз Борис" № 71. Вдигайки слушалката на телефона, мъжки глас й казал, че се обажда д-р Тодоров и че нейната дъщеря е претърпяла инцидент, при който си е счупила крака в областта на бедрената кост. Тъй като пострадалата действително имала дъщеря - св. М., тя приела думите за истина. Неизвестният мъж обяснил на Р., че понастоящем дъщеря й е в болницата, докарана от съпруга си, който давал кръв за да стабилизират положението й. Тъй като фрактурата била много тежка, тя трябвало да бъде оперирана спешно, в противен случай щяло да се наложи да ампутират крака й. За необходимите за операцията медицински пирони, трябвало незабавно да се платят 5 000 лв. Р. се притеснила, тъй като не разполагала с толкова голяма парична сума, но обещала на събеседника си да даде всичките си спестявания. Доктора указал на възрастната жена да не затваря телефона и да тръгне към градския парк, където санитар пратен от него щял да вземе парите. Пострадалата обяснила, че е трудно подвижна и няма да може да стигне до там, след което получила инструкции да слезе със сумата пред дома си, където щял да дойде санитаря. Р. събрала наличните си 1 200 лв. в банкноти с различен номинал и излязла пред дома си, където на улицата вече я чакал П..

П. получил инструкции за мястото на срещата по телефона от своя съучастник. На адреса пристигнал с такси. Веднага се ориентирал, че следва да получи парите от пострадалата и приближавайки до нея й казал, че го праща д-р Тодоров и веднага ще занесе парите на лекаря. Р. му предала сумата от 1200 лв., които подсъдимият взел и тръгнал в посока към центъра на града, а не към болницата.

Това накарало пострадалата да се усъмни и след като се върнала в дома си и след поредното обаждане от съучастника на П., при което потвърдила че е предала всичките си налични пари, да се опита да се свърже със своята внучка по телефона, но не успяла. Ето защо, възрастната жена отишла у съседа си св. Ш., който се свързал със нейния зет. Последният пристигнал малко след това и като разбрал за случилото се, веднага подал сигнал в РУП Разград за измамата.

Междувременно П., спазвайки инструкцийте на своя съучастник, се бил качил на автобус за гр. Русе. От получените 1 200 лв. от пострадалата, той задържал за себе си сумата от 200 лв., а останалите 1000 лв., отново пуснал в кошче на същата спирка в гр. Русе, където ставало предаването на парите.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен начин въз основа на самопризнанията на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство:

- показанията на свидетелите Р., М., Ш., Ц., М. установяват отделни елементи от престъпната схема осъществявана от двамата съучастници.

- справки от мобилни оператори и останалите писмени доказателства по делото;

Доказателствата са безпротиворечиви, взаимнодопълващи се и от същите се установява механизма и авторството на престъплението.

Тази фактическа обстановка се споделя изцяло от състава на ОС Разград и не се оспорва и в подадената жалба.

С обаждането от неизвестно лице, познато на подсъдимия като „доктор Георгиев”, на св. Р. и съобщаването на неверни обстоятелство, относно състоянието на неин близък, е започнало осъществяване на изпълнителното деяние. Подсъдимия съобщавайки на Р., че е изпратен от д-р Тодоров е поддържал създаденото у пострадалата невярно впечатление и съответно с предаване на паричната сума е довършено изпълнителното деяние. С тази парична сума, пострадалата е намалила имуществото си.

Поведението на подсъдимия и на неизвестното лице – съучастник са мотивирали пострадалата да се разпореди с паричната сума от 1200 лв. считайки, че така помага на дъщеря си, която е претърпяла злополука. П. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици, за да получи обещаната имотна облага. Участвал е в осъществяване на изпълнителното деяние, тъй като пряко е поддържал заблуждението у Р..

Деянието е извършено при пряк умисъл и в съучастие, тъй като подсъдимият е съзнавал, че действа съвместно с неизвестното лице за постиг ане на общия престъпен резултат със специфичната цел - набавянето на имотната облага.

За престъплението по чл. 109, ал.1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години. При определяне на наказанието съдът е отчел всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Безспорно са налице смекчаващи обстоятелства – младостта на подсъдимия, чистото съдебно минало, лошото материално състояние, съдействието в хода на досъдебното производство и разкаянието.

От друга страна следва да се отчете повишената обществена опасност на престъплението – широко разпространено, насочено обикновено срещу беззащитни хора, на значителна възраст, провокирано единствено от желание за получаване на парични средства, на всяка цена и водещо до стрес и уплах, тъй като обикновено извършителите се позовават на злополука с техен близък.

Поради това съдът намира, че наказанието не е несъразмерно тежко за извършеното и че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелство. По същество наказанието е определено под предвидения минимум. Съдът е спазил изписванията на чл. 58а НК при определяне на наказанието.

Предявеният граждански иск е основателен и доказан и присъдата в тази част е обоснована и законосъобразна.

Съставът на въззивния съд споделя правните и фактически изводи на Разградски РС и при проверка на законността, обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда не се установяват нарушения, предполагащи отмяната й, поради което следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 6 от 14.01.2015 г. по нохд № 635/2014 г. на Районен съд Разград.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.