Р Е Ш Е Н И Е

№ 22

гр.Разград, 24.04.2015г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

С участието на секретар Св.Л. и прокурор СЕЗГИН ОСМАНОВ разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в.н.о.х.д.№ 84/2015г. и за да се произнесе взе предвид, следното:

С Присъда №5 от 11.02.2015г., постановена по н.о.х.д.№ 311/2014г. Исперихският районен съд е признал подс.Р.Ф.Р. *** за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, в.в. с чл.195, ал.1, т.4 в.в. с чл.194, ал.1 в.в. с чл.29, ал.1, б”а” и „б” от НК, поради което и на основание чл.373, ал.2 от НПК, в.в. с чл.58а, ал.1 от НК определя наказание лишаване от свобода за срок от 6 години, намалява така определеното наказание с 1/3, и налага на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 4 години.

Подс.Р. е признат за виновен и в извършване на престъпление по чл.343, ал.2, т.1, в.в. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.373, ал.2 от НПК в.в. с чл.58а, ал.1 от НК е определено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, така определеното наказание е намалено с 1/3 и е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил едно общо наказание на подс.Р., най-тежкото от тях- лишаване от свобода за срок от 4 години, при строг първоначален режим, в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.59, ал.1 от НК съдът е зачел предварителното задържане на подс.Р. от 10.08.2014г. до 19.11.2014г.

Съдът се е произнесъл и по отношение на веществените доказателства, които да се върнат на правоимащите лица след влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189, ал.3 от НПК в полза на Републиканския бюджет са присъдени разноските на ДП.

Срещу така постановения съдебен акт в частта, относно наложеното наказание е постъпила жалба от подс.Р.. В жалбата се излагат доводи по същество за явната несправедливост на наложеното наказание, което се явява „прекомерно тежко”.

В с.з. подс.Р. лично и чрез служ.защитник адв.В. поддържа жалбата; допълва се, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, иска се, намаляване на определеното наказание.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна, предлага на съда да потвърди присъдата.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на възраженията, доводите на страните, събраните по делото доказателства и след цялостна проверка правилността на присъдата на основание чл.313 и чл.314 НПК, намери следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна в процеса против съдебен акт подлежащ на въззивен контрол. Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения и правни изводи:

Производството пред първата инстанция е проведено по реда на гл.27 НПК, при хипотезата на чл.371, т.2 НПК.

Установено е, че на 31.07.2014г. подс.Р. бил в гр.Разград. Около полунощ на паркинг пред жилищен блок видял л.автомобил „Сеат Ибиза”, с рег.№ РР 96-91 АР, собственост на К.К. В.. Установено е, че преди около 3 години св.К.В. продал автомобила на св.В.Д. без да прехвърлят собствеността по нотариален ред и от тогава св.Д. владеел и ползвал автомобила. Подс. Р. решил да отнеме автомобила и с него да се прибере в с.Ясенково, обл.Шумен. Автомобилът бил отключен и ключът бил на таблото. Подсъдимият влязъл в автомобила, запалил двигателя и тръгнал да се прибира за с.Ясенково. В гориста местност в землището на с.Голяма вода, обл.Разград той изоставил автомобила без надзор и се прибрал пеш в дома си в с.Ясенково. Подсъдимият решил да се върне при автомобила и да открадне части и принадлежности за него. На 01.08.2014г. той взел от дома си ключ и чували, и отишъл при автомобила. С помощта на ключа демонтирал части от него. Подсъдимият сложил в чувалите и отнесъл със себе си,следните вещи от автомобила: радиокасетофон на стойност 60 лв., кутия за инструменти- 7,20 лв., 6 бр. автомобилни крушки-21 лв., буксирно въже – 6 лв., маслен крик-6,40 лв., винтов крик- 7,20 лв., чук – 2,40 лв., отвертка- 1.60 лв., чифт работни ръкавици- 1.20 лв., 2 бр. предни фарове – 142,07 лв., 2 бр. предни мигача – 33,56 лв., преден ляв спирачен апарат - 84,10 лв., накрайник на ляв кормилна щанга - 23,59 лв., акумулатор 56 ампера – 53,46 лв., предна лява главина – 69,24 лв., преден ляв носач 167,81 лв., филтър въздушен – комплект - 48.50 лв., предна декоративна решетка – 34.16 лв., дистрибуторна капачка – 13,34 лв., 4 бр. кабели за свещи -32.80 лв., 4 бр. лети джанти 14 цола – 213,12 лв., 4 бр. гуми с размери 175/70/ R 14 – 160 лв., и предна маска – 111,10 лв., на обща стойност 1 299,85 лв. Съгласно заключението на оценъчната експертиза, отнетият автомобил е на стойност 1 300 лв.

Подс.Р. е осъждан, със споразумение по н.о.х.д.№36/2013г. на РС-Шумен за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, в.в. с чл.195, ал.1, т.4 от НК на лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, при строг първоначален режим, споразумението влязло в сила на 10.01.2013г.; с влязла в сила присъда на 17.11.2009г. по н.о.х.д.№ 282/2008г. на РС-Исперих, изменена с присъда №45/27.04.2009г. на ОС-Разград, потвърдена с решение на ВКС е осъден по чл.196, ал.1, т.2, в.в. с чл.195, ал.1, т.2 и 4 от НК на лишаване от свобода за срок от 3 години, при строг първоначален режим; тези актове обуславят квалификация на деянието извършено от подс.Р. – кражба, при условията на опасен рецидив.

Тази фактическа и правна обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът е приел за установена /чл.373, ал.3 НПК/ въз основа на направеното самопризнание на подс.Р. и на доказателствата, събрани в досъдебното производство по установения в НПК ред и начин, представляващи годни доказателствени средства.

Анализът на всички събрани доказателства по отделно и в съвкупност даде основание и на въззивния съд да приеме категорично, че автор на инкриминираните деяния е подс.Р. както и, че с действията си от обективна и субективна страна е осъществил съставите на престъплението по чл.196, ал.1, т.2, в.в. с чл.195, ал.1, т.4, в.в. с чл.194, ал.1, в.в. с чл.29, ал.1, б”а” и „б” от НК и по чл.343, ал.2, т.1, в.в. с ал.1 от НК.

Самопризнанието на подс.Р. в случая, дадено още на досъдебното производство, е в пълно съответствие със събраните на досъдебното производство доказателства.

Фактите относно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираните деяния и участието на подсъдимия в тях, се доказват от обясненията на подсъдимия, които освен средство за защита са и годно доказателствено средство; от показанията на свидетелите В.Д., Кр.В., М.Мехмед, които показания са еднопосочни, логични, непротиворечиви и поради това кредитирани от съда за обективни и достоверни; от заключенията на назначените и извършени експертизи- оценителна автотехническа експертиза на МПС, допълнителна автотехническа оценителна експертиза; касае се, за експертни заключения извършени обективно и компетентно въз основа на огледа на вещите обекти на експертизите и материалите по делото, кореспондиращи с гласните доказателства, достатъчно пълни и ясни, обосновани и не будещи каквото и да било съмнение относно тяхната правилност, и поради това кредитирани изцяло от съда; от веществените доказателства приобщени към материалите по делото по установения в НПК ред и начин.

Съдът е обвързан с фактическите констатации по обвинителния акт.

В съответствие с изискванията по чл.373, ал.3 от НПК /като бе посочено горе/ първоинстанционният съд е приел за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, а те обуславят категорично извод за наличие на престъпления по чл.196, ал.1, т.2, в.в. с чл.195, ал.1, т.4, в.в. с чл.194, ал.1, в.в. с чл.29, ал.1, б”а” и „б” от НК и по чл.346, ал.2, т.1, в.в. с ал.1 от НК, по съображения и правни изводи, които изцяло се споделят и от въззивния съд. Тези факти не съдържат констатации за поведение на подсъдимия изпълващо съдържанието на друг или други наказателни състави, поради което не са налице основания за отмяна или изменение на присъдата.

Неоснователно се явява възражението за прекомерната тежест на наложеното наказание, не са налице основания за изменение на присъдата и в тази ѝ част.

При индивидуализацията на наложеното на подс.Р. наказание по вид, размер и начин на изтърпяване, първоинстанционният съд съобразно нормата на чл.373, ал.2, в.в. с чл.58а, ал.1, в.в. с чл.54 от НК ръководейки се от разпоредбите на Общата част на наказателния кодекс в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление- от 3 до 15 години лишаване от свобода за деянието по чл.196, ал.1, т.2 от НК, и от 1 до 10 години лишаване от свобода за деянието по чл.346, ал.2 от НК, е определил наказание лишаване от свобода 6 години / за първото/ и 3 години /за второто деяние/, като след редукцията с 1/3 е определил за първото деяние наказание лишаване от свобода 4 години, а за второто – 2 години, и на основание чл.23, ал.1 от НК е определил едно общо наказание-най-тежкото- 4 години лишаване от свобода, което да се изтърпи при строг първоначален режим, в затворническо общежитие от закрит тип, съобразно специалните правила на ЗИНЗПС, и е отчел всички обстоятелства от значение за вината на подсъдимия съобразно нормата на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите такива.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отчел обремененото съдебно минало на подсъдимия. Същият е многократно осъждан с влезли в сила съдебни актове за престъпни посегателства, изтърпявал е ефективно наложени наказания лишаване от свобода; високата степен на обществена опасност на деянието и дееца; като смекчаващи вината обстоятелства са отчетени самопризнанието дадено още на ДП, изказаното съжаление за стореното, тежкото семейно и материално положение на подсъдимия, обстоятелството, че е оказал съдействие на разследващите органи за документиране на извършените от него деяния, възстановяване на част от вещите.

Налице е безспорно превес на смекчаващите вината обстоятелства, а не изключителни или многобройни такива.

Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства даде основание и на въззивния съд да приеме, че така определеното наказание по вид, размер и начин на изтърпяване е напълно справедливо, съответно както на обществената опасност на деянието, така и на личната обществена опасност на дееца, и ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 от НК за генералната и специална превенция.

Неоснователно се явява възражението на защитата относно веществените доказателства. Безспорно се установява по делото, че в хода на разследването са установени собствениците на вещите иззети и приложени като веществени доказателства по установения в НПК ред и начин както и,че същите не принадлежат на подсъдимия поради, което правилно и законосъобразно е постановено от съда след влизане на присъдата в сила, да бъдат върнати на правоимащите лица.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.6, в.в. с чл.338 НПК РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 5 от 11.02.2015г., постановена по н.о.х.д.№ 311/2014г. по описа на Районен съд-Исперих.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

СЛ