Р Е Ш Е Н И Е № 23

Гр.Разград, 14.04.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

с участието на секретаря С.Л. и прокурора СЕЗГИН ОСМАНОВ, като разгледа докладваното от съдия Иванова ВНОХД № 85 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.328 и сл. НПК.

С Присъда № 20/22.01.2015г., постановена по НОХД № 567/14г., Разградският районен съд е признал подсъдимият А.Х.А. ***, за виновен в това, че за времето от 05.01.2011г. до 31.10.2013г. в гр. Разград и в с.Желязковец, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ- Експертно решение № 2274/20.12.2010г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ Св.Иван Рилски гр.Разград, представен пред служител на ТП на НОИ Разград, е получил без правно основание чуждо движимо имущество- пари в общ размер на 6 679,74лв., представляващи изплатени пенсии- лични пенсии за инвалидност и лична социална пенсия, собственост на ТП на НОИ Разград, с намерение да ги присвои- престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от 3 години. На основание чл.45 от ЗЗД е осъдил подс.А. да заплати на ТП на НОИ сумата от 6 679,74лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от 31.10.2013г. до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са и разноски.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият А.Х.А., поради което я обжалва в срок. Жалбата е бланкетна и в нея се сочи, че не е съгласен с присъдата, моли същата да бъде отменена, поради незаконосъобразност и неправилност. Не се представят допълнителни съображения и не се сочат доказателства, като подс.А. и неговия защитник адв.Й. не се явяват в с.з.

Гражданският ищец ТП на НОИ-Разград, чрез проц.си представител юрисконсулт Василева считат жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна, поради което молят да бъде потвърдена.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна, законосъобразна и обоснована, постановена в унисон с материалния закон, а наложеното наказание за справедливо. Липсват касационни основания за отмяна или изменение на присъдата, поради което предлага да бъде потвърдена.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимят А.Х.А. живее в с.Желязковец. Същият никога не бил лекуван в Комплексен онкологичен център /КОЦ/- Русе ЕООД и поради тази причина не се водел на диспансерен отчет и не му били издавани медицински протоколи за освидетелстване пред ТЕЛК. Подсъдимият не бил хоспитализиран и в Клиника по урология към МБАЛ Св.Марина ЕАД гр.Варна, като не му било прилагано и лечение в тази връзка. По тази ппричина той не се водил в болничната документация и от там не му били издавани никакви документи. Единствено на 15.04.2014г. подс.А. посетил Приемо-спешен кабинет към болницата, но без да бъде хоспитализиран в която и да е клиника.

Въпреки това, подс.А.А. се сдобил по неустановен начин и от неустановено в хода на разследването лице, с неистински официален документ на негово име- Експертно решение № 2274 от 20.12.2010г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ Св.Иван Рилски гр.Разград, на което бил придаден вид, че е подписан от д-р Росица Димитрова Джурова за “Председател”, д-р Минко Кръстев Минков, д-р Веска Христова Манева и д-р Пламен Иванов Иванов за “Членове”, а не от лицето, което действително го било съставило. В експертното решение било посочено, че се издава на база изследване, отразено в Епикриза от МБАЛ Св.Марина ЕАД-Варна. В това решение било посочено, че подс.А. е с намалена работоспособност 100 %, считано от 16.10.2009г.

На 05.10.2011г. подс.А.А. се явил в РУ Социално подпомагане към НП на НОИ гр.Разград. Св.Снежана Христова- специалист при ТП на НОИ-Разград му предоставила екземпляр от заявление за отпускане на лична пенсия. Същата сверила данните от личната му карта и ги записала в заявлението, което било заведено с вх.№ МП-202/05.01.2011г. Едновременно с това подс.А. подал и заявление за отпускане на социална пенсия за инвалидност по чл.90 от Кодекса за социално осигуряване. Това заявление било прието и заведено с вх.№ МП-203/05.01.2011г. Към заявленията подс.А. приложил копие от Експретно решение № 2274 от 20.12.2010г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ Св.Иван Рилски гр.Разград.

Въз основа на документите, подадени от подс.А.А., било издадено Разпореждане № ********** от 04.02.2011г. на ТП на НОИ-Разград, въз основа на което на подс.А. била отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 156,49лв. и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 30,26лв. за периода от 16.12.2010г. със срок на инвалидността до 01.12.2013г. включително. След актуализация подс.А. получавал пенсии в общ размер на 197,01лв. месечно до 31.03.2013г. включително. След тази дата размерът на месечните лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност бил определен на 205,50лв., които били изплащани на подсъдимия до 31.10.2013г.

Първоначално отпуснатата пенсия била изплащана с пенсионен запис в Български пощи, като подс.А. получавал пенсиите от 7-мо до 20-то число на съответния месец в пощенската станция в с.Желязковец. Пенсиите му били изплащани по този начин до 31.10.2013г., след което било прекратено тяхното изплащане поради установено несъответствие в медицинската му документация. Така за времето от 05.01.2011г. до 31.10.2013г. включително подс.Ахлед А. получил без правно основание от ТП на НОИ- Разград пари на обща стойност 6 679,74лв., представляващи лична пения за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, отпуснати за времето от 16.12.2010г. до 31.10.2013г.

От заключението на назначената по делото комплексна съдебно почеркова и техническа експертиза- Протокол № 140 от 16.06.2014г. е видно, че: 1. Саморъчните подписи за “Председател” и “Членове” в Експертно решение № 2274/20.12.2010г. не са изпълнени съответно от Росица димитрова Джурова, Минко Кръстев Минков, Веска Христова Манева и Пламен Иванов Иванов; 2. Саморъчният подпис за “получил решението” в същото експертно решение не е изпълнен от А.Х.А.; 3. Опечатъкът от печат в Експертно решение № 2274/20.12.2010г. вероятно е положен от печата на ТЕЛК при МБАЛ Св.Иван Рилски- гр.Разград.

Видно от заключението на изготвената счетоводно-икономическа експертиза, за периода от 16.12.2010г. до 31.10.2013г. вкл., А. Хюсеинов А., ЕГН ********** е получил суми като лични пенсии за инвалидност и лична социална пенсия в общ размер на 6 679,74лв.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от всички събрани писмени и гласни доказателства по делото- показанията на свидетелите, заключенията на вещите лица, справки и др.писмени доказателства. Всички те са единни и непротиворечви по същество и съдът ги кредитера изцяло. Всички те обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност установяват, че представеното и използвано от подс.А. Експертно решение № 2274 от 20.12.2010г. пред ТП на НОИ гр.Разград е неистинско, тъй не изхожда от лицата, посочени в него, като членове на лекарската комисия. Същото обаче е дало основание за отпускане на лична пенсия за инвалидност и лична социална пенсия на същия за периода 16.12.2010г. до 31.10.2013г., и която обаче не му се следвала, тъй като същият не страда от посоченото заболяване, не е посещавал цитираната болница, нито е минавал лекарска комисия в тази връзка и съответно няма посочения процент намалена трудоспособност. По този начин същите установяват, че подс.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, както е приел и първоинстанционния съд.

Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Жалбите на подс.Тенев и неговите защитници са неоснователни, а присъдата на първоинстанционния съд е правилна, законосъобразна и обоснована, поради което и следва да бъде потвърдена.

При извършената служебна проверка, въззивният съд не намери да са извършени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд и то от категорията на съществените, щото да е налице основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

По същество обвинението е доказано по несъмнен начин. През инкриминирания период подс.А. в условията на продължавано престъпление лично се е ползвал от неистински официален документ- Експертно решение № 2274 от 20.12.2010г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ Св.Иван Рилски гр.Разград, представяйки го пред служители на ТП на НОИ гр.Разград, заблуждавайки ги че в негова полза е налице правно основание за отпускане на парични средства под формата на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност. Именно представеното неистинско експертно решение е дало основание и мотивирало служителите от ТП на НОИ да решат, че по отношение на А. е налице основание за отпускане на цинитраните пенсии и респ.да издадат процесното разпореждане, с което на подсъдимия са отпуснати пенсии за инвалидност. В следствие на това разпореждане подс.А. за инкриминирания период е получил общо сумата от 6 679,74лв. без да е било правно основание за това. С деянието си същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на обикновената документна измама по чл.212, ал.1 във вр.п с чл.26, ал.1 от НК. Налице са всички признаци на това престъпление, като деянието следва да бъде квалифицирано като продължавано престъпление, тъй като ежемесечно подс.А. е получавал порцесните пенсии без да е налице действително правно основание за това и то именно на основание представеното от него неистинско експертно решение на ТЕЛК. Същият е действал при пряк умисъл, съзнавайки, че от една страна представя неистински официален документ, а от друга, че отпуснатата му пенсия не му се следва, като намерението му е било да присвои тези средства.

Наложеното наказание въззивният съд намира за справедливо и съответно на извършеното. С оглед чистото съдебно минало, възрастта, степента на обществена опасност на деянието и дееца, правилно РС-Разград е наложил наказание в размер на минимума, предвиден в закона. Изводите на съда се споделят и от настоящата инстанция. Това наказание както правилно е отчетено, не следва да бъде търпяно ефективно, а следва да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години. По този начин ще се изпълни както генералната, така и специалната превенция на наказанието в най-пълна степен.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 20/22.01.2015г. по НОХД № 567/2014г. на РС-Разград.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

СЛ