Р Е Ш Е Н И
Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
|
на
двадесет и трети март |
2015 г. |
в
публично съдебно заседание в следния състав:
ЧЛЕНОВЕ: 1. В. Димитрова
2. И. Ганева
секретар С.Л., с участието на прокурора С. Османов, като
разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №89 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 328 и сл. НПК.
Постъпила е жалба от адв. П. – служебен защитник на
подсъдимия С.С. ***, ЕГН ********** против присъда №8 от 15.01.2015 г.
по н.о.х.д. № 702/2014 г. Оплакванията са относно определения срок по чл. 66
НК, който защитникът твърди, че е прекомерен. Искането е да се измени присъдата
като изпълнението на наложеното наказание се отложи на основание чл. 66 НК за
срок от четири години.
В съдебно заседание
адв. П. поддържа подадената жалба. Сочи и допълнителни съображения, че са
изминали осем години от извършване на деянието.
Прокурорът счита
жалбата за неоснователна. Намира, че размерът на наказанието и изпитателния
срок са правилно определени. Предлага да бъде потвърдена присъдата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди
събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл.
313 и чл. 314 НПК, установи:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има
право на жалба.
С обжалваната присъда РС Разград е признал подсъдимия С. С. за виновен, в
това, че на 30.04.2007 г., в съучастие като съизвършител с Тодор Тодоров,
направил опит да отнеме чужди движими вещи, парична сума в размер на 18 лв. от
Иван Иванов, с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила, изразяваща се в нанасяне на четири удара в областта на лицето на пострадалия
Иванов и намушкване с нож, като деянието е останало незавършено по независещи
от него причини, престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 1, чл. 18, ал.
1 НК, поради което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3
години, което на основание чл.66 НК е отложено за изпитателен срок от пет
години, съдът се е произнесъл и по веществените доказателства и разноските.
Обвинителен акт за престъплението по чл. 198, ал. 1 вр. чл.
20, ал. 1, чл. 18, ал. 1 НК против С. и Тодоров е внесен на 24.02.2012 г. и е
образувано нохд №152/2012 г. по описа на РС Разград. В обвинителния акт е
посочен адрес на подс. С. в Германия. В съдебно заседание на 10.04.2012 г.
съдът приел, че е с неизвестен адрес извън страната и одобрил постигнатото
споразумение с прокурора по отношение на подс. Тодоров.
Последващ докладчик
насрочил съдебно заседание по реда на съкратеното съдебно следствие и
постановил издирване на подс. С., с цел установяване на адрес. След справка с
АИС МВР отговаря, че С. е напуснал страната на 05.05.2007 г. (л. 16, нохд
№152/12 г.).
В съдебно заседание
на 11.05.2012 г. съдът приел, че подсъдимия С. е обявен за общо държавно
издирване на 25.06.2007 г. и е с неустановено местоживеене в страната.
Съдът дал ход на
делото, с участието на служебен защитник на подсъдимия, назначен на ДП и се
произнесъл с присъда №279/11.05.2012 г., с която признал подсъдимия за
невиновен.
Присъдата била
отменена с Решение №62/04.07.2012 г. по внохд №170/2012 г. ОС Разград и делото
върнато за ново разглеждане. Въззивният съд приел, че са налице основания за
провеждане на задочен процес, но РС следвало да призове свидетелите и ако не се
явят да приложи разпоредбата на чл. 281 НПК.
В РС Разград било
образувано нохд №522/2012 г., производството по което с определение,
постановено в съдебно заседание на 04.09.2012 г., било прекратено и делото
върнато на прокурора. Съдебният състав приел, че на С. не е връчено
постановление за привличане като обвиняем, съответно не е запознат с
обвинението, което е основание за връщане на делото на прокурора. В хода на
производството съдът изискал от МВР справка за резултата от издирване на
подсъдимия и получил отговор (л. 8, л. 9 – от 24.07.2012 г., нохд №522/2012
г.), че са налице данни за адрес на подсъдимия в Германия.
С нов обвинителен
акт от 07.11.2014 г. ДП било внесено в РС Разград и образувано нохд №702/2014
г.
В списъка към
обвинителния акт отново бил посочен известен адрес на подсъдимия С. в Германия.
С разпореждане от
08.12.2014 г. съдът изискал справка за резултата от издирване на подсъдимия и
получил отговор от 23.12.2014 г. (л. 20, нохд №702/2014 г.), че след щателно
издирване не е установен до настоящия момент.
В съдебно заседание
на 15.01.2015 г. съдът приел, че подсъдимия е обявен за ОДИ и не е издирен до
настоящия момент, назначил за служебен защитник адв. П. – защитник от ДП и след
проведено съдебно следствие и прения постановил обжалваната присъда.
ДП е започнало против С., на 30.04.2007 г. по реда на чл.
212, ал. 2 НПК с първото действие по разследването. Водено е за престъпление по
чл. 131 НК. В същия ден С. е дал писмени обяснения (л. 10 ДП) и предал метален
сгъваем джобен нож (л. 11 ДП).
На 20.06.2007 г. (л.
37, ДП) дознателят направил искане за обявяване на С. за ОДИ, тъй като имало
данни, че напуснал страната, а с постановление от 26.06.2007 г. (л. 42 ДП)
поискал спиране на НП поради обявяване на С. за ОДИ.
В искането за
обявяване на С. за ОДИ (л. 37 ДП) е посочено, че лицето е редовно призвовано за
14.06.2007 г., а същевременно се сочи, че е напуснал страната на 05.05.2007 г.,
което е отразено и в справка за пътуванията на С. (л. 39 и сл.). Приложената
призовка за 14.06.2007 г. (л. 38 ДП) не е връчена на С. и без основание е
прието, че бил редовно призован.
С постановление от
23.07.2007 г. (л. 43, ДП) прокурорът приел, че отсъствието на С. е пречка за
разкриване на обективната истина и спрял производството по делото.
С постановление от
12.10.2010 г. (л. 48 ДП) прокурорът приел, че обявяването на С. за ОДИ налага
възобновяване на производството и постановил възобновяване и издирване на С..
Видно от рапорт от
19.10.2010 г. (л. 97, ДП) служителите на МВР посетили известния адрес на С., за
да му връчат призовка са установили, че къщата на адреса в България е съборена
от 2-3 години.
Видно от
представеното писмо от ОД МВР Разград (л. 94, ДП) към 09.11.2010 г. е установен адрес на С. в Германия, Бремен.
С постановление от
22.11.2010 г. (л. 49 ДП) прокурорът приел, че делото неправилно е водено за
престъпление по чл. 131 НК, след като е налице престъпление по чл. 198 НК и
разпоредил изготвяне на постановления за привличане на обвиняем и изпращане на
съдебна поръчка на властите в Германия за връчването им на С..
С постановление от
06.12.2010 г. (л. 56, ДП) Тодоров бил привлечен като обвиняем за това, че в
съучастие като съизвършител с С. С., направил опит да отнеме чужди движими
вещи, парична сума в размер на 18 лв. от Иван Иванов, с намерение
противозаконно да я присвои, като е
употребил за това сила, изразяваща се в
нанасяне на четири удара в
областта на лицето на пострадалия Иванов и намушкване с нож, като деянието е
останало незавършено по независещи от него причини, престъпление по чл. 198,
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 1, чл. 18, ал. 1 НК.
Било изготвено
постановление за привличане като обвиняем за престъплението по обвинителния акт
и на С. (л. 69, ДП).
Било изготвено
предложение от 03.12.2010 г. относно поръчка за международна правна помощ –
връчване на постановление за привличане на обвиняем (л. 77, ДП).
От приложения превод от книжата на прокуратурата в Бремен
от 23.03.2011 г. по изпълнение на поръчката (л. 78 и сл. ДП) се установява,
че С. пребивава в Германия и чрез упълномощен адвокат е заявил, че не желае да
дава показания.
На 15.04.2011 г. (л. 106, ДП) разследващия
полицай е изготвил предложение за спиране на НП, тъй като „поръчката за
международна правна помощ до съответните власти в Германия … да връчат постановление
за привличане … на обвиняем на .. С. … е изпълнена неточно”.
С постановление от
02.05.2014 г. (л. 108, ДП) прокурорът е спрял ДП поради отсъствието на С..
С постановление от
07.06.2011 г. (л. 109, ДП) прокурорът е възобновил производството като дал
указания да се изясни резултата от издирването и ако С. е в Германия да се
изготви молба за правна помощ.
С постановление от
08.06.2011 г. (л. 195 ДП) разследващия полицай възложил издирвателни
мероприятия за установяване на С..
С постановление от
06.12.2011 г. (л. 112, ДП) Тодоров е привлечен като обвиняем.
С постановление от
30.11.2011 г. (л. 125, ДП) било изискано определяне на адвокат, който да бъде
назначен за защитник на С..
С постановление от
30.11.2011 г. (л. 128 ДП) С. бил привлечен като обвиняем и постановлението било
предявено на назначения служебен защитник. В постановлението разследващия
полицай вписал, че С. е редовно призован и не се явява без уважителна причина.
В приложената след
постановлението характеристична справка, изготвена от разследващия полицай на
07.12.2011 г. (л. 134, ДП), е посочено, че е налице известен адрес на С. в
Бремен, Германия.
Видно от приложените книжа от изпълнение на съдебна поръчка от
03.11.2011 г. (л. 143 ДП) куриер е посетил адреса в Бремен и не е намерил С.,
но на пощенска кутия е било изписано името му. Тъй като датите, на които
следвало да бъде призован С. били минали повторен опит за връчване не бил
правен. Книжата са с дата 19.10.2011 г.
С постановление от 09.01.2012 г. (л. 183 ДП)
прокурорът приел, че С. не бил установен от немските власти на посочения адрес,
обявен е за ОДИ и отсъствието му е пречка за разкриване на обективната истина,
поради което спрял НП.
С постановление от 10.01.2012 г. (л. 184 ДП)
прокурорът възобновил производството, тъй като установил необходимост от
извършване на допълнителни следствени действия и указал установяване на
резултата от издирване на С., назначаване на СМЕ за уврежданията, получени от
Тодоров и повдигане на ново обвинение срещу съучастника на С..
С писмо от 13.01.2012 г. МВР (л. 199 ДП) посочило, че
къщата на адреса на С. е съборена, че е напуснал страната през 2007 г. и няма
отразени други пътувания.
С постановление от 25.09.2012 г. (л. 221 ДП) прокурорът
след прекратяване на съдебното производство поради проц.нарушения и връщане на
делото на прокурора е постановил действия по установяване на С..
С писмо от 29.09.2012 г. МВР (л. 223 ДП) посочило, че С.
е извън страната и е посочил адрес в Бремен, Германия.
С постановление от 09.10.2012 г. (л. 233 ДП)
прокурорът приел, че отсъствието на подсъдимия е пречка за разкриване на
обективната истина и спрял производството по делото.
С постановление от 22.10.2013 г. (л. 232 ДП)
прокурорът е възобновил производството, спряно с постановление от 09.10.2012 г.
, за да бъдат извършени действия по разследването.
С писмо от 05.11.2013 г. МВР (л. 236 ДП) отново
посочило, че С. е извън страната и е посочил адрес в Бремен, Германия като може
да бъде обявен за издирване чрез Бюро СИРЕНЕ за установяване на адрес.
С постановление от 21.12.2013 г. (л. 242, ДП)
разследващия полицай възлага на служители на РУП да проведат издирвателни
мероприятия за установяване на С..
С постановление от 27.01.2014 г. (л. 245 ДП)
прокурорът приел, че отсъствието на подсъдимия е пречка за приключване на
разследването и спрял производството по делото.
С постановление от 08.08.2014 г. (л. 244 ДП)
прокурорът е приел, че се налага извършване на допълнителни следствени действия
и възобновил производството, като указал да се установи резултата от издирване
на С..
С постановление от 27.08.2014 г. (л. 246, ДП)
разследващия полицай възлага на служители на РУП да проведат издирвателни
мероприятия за установяване на С..
С писмо от 17.09.2014 г. МВР (л. 253 ДП) отново
посочило, че С. е извън страната, притежава валидни български документи,
издадени от посолството в Берлин, че има дете, което е родено в Германия и че
майката на детето му – Силвия Сергеева Каменова през 2011 г. също е подновила
документите си за самоличност чрез посолството в Берлин.
Възможностите за задочно производство са налице, ако това не пречи за разкриване на обективната истина и съществуват следните предпоставки, установени в чл. 269 НПК:
- не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган;
- местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено;
- редовно е призован, не е посочил уважителни причини за неявяването си и е уведомен, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие;
или се намира извън пределите на Република България и:
а) местоживеенето му не е известно;
б) не може да бъде призован по други причини;
в) е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си.
От изложеното
се установява, че в хода на ДП е налице известен адрес на С. в Германия, а
опитите за връчване на призовки на адрес в България са извършвани в несъществуващ
жилищен имот, което е известно на органите на ДП. Всъщност в периода 2007 г. -
2010 г., когато обвиняемия е бил с неизвестен адрес производството е било
спряно, а когато е установен адреса му в Германия, делото е разгледано в негово
отсъствие, без да се извърши нужното за призоваването му, връчване на книжа и т.н.
Досъдебното производство е проведено и приключило в отсъствие на обвиняемия, а
съдебното производство е проведено, без подсъдимия да е бил информиран за него.
В чл. 206 НПК се допуска разследване в отсъствие на обвиняемия, но само ако са
налице условията на чл. 269, ал. 3, т. 1, 2 и 4 НПК.
Съставът на ОС Разград намира, че не са били налице
основания за провеждане на задочно производство и провеждането му е съществено
процесуално нарушение, водещо до ограничаване правата на обвиняемия. (Решение
№ 258 от 18.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 788/2014 г., III н. о. Решение № 126
от 26.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 36/2010 г., III н. о.). Следва да се посочи и практиката на Европейския съд по прилагането
на чл. 6 от
КЗПЧОС - че задочното производство е възможно по изключение, само при
установен несъмнен отказ на обвиненото лице да се яви по делото и да се
защитава или при бягство от правосъдието. По делото такива обстоятелства не са
установени.
С привличане на обвиняемия се уведомява съответното
лице за воденото срещу него производство. От този момент за него възникват
задължения - да се явява пред разследващите органи или да ги уведомява за адрес
и съответно права като обвиняем. Със задочното привличане е допуснато
съществено нарушение на процесуални правила, което е довело до нарушаване на
правото на защита на С., както е посочил и докладчика по нохд №522/2012 г.
връщайки делото на прокурора. С. е бил лишен от възможност да упражни правата
си по чл. 55 НПК
и е осъден без да е уведомен по надлежния ред за воденото наказателно
производство.
Допуснато е съществено нарушение на процесуални
правила – накърнено е правото на защита на С.. Първоинстанционният съд не е
положил нужните усилия, за да осигури реална възможност осъденият да участва в
процеса лично. Такова усилие не са положили и органите на ДП при условие, че им
е известен адреса на лицето в чужбина и че ДП е продължило повече от 7 години.
Двете съдебни поръчки не са дали нужния резултат. Първата е приета от органите
на ДП за ненадлежно изпълнена. При втората - еднократно посещение на адреса,
извършено извън датите, посочени от органите на ДП не дава основание да се
приеме, че С. е призован, нито че е напуснал адреса и няма известен такъв.
Напротив на пощенската кутия е било налице означение, че С. пребивава там.
Установено е, че С. е лице с валидни документи за самоличност, с известен адрес
в Германия, в хода на производството е упълномощил и адвокат и няма основание
да се приеме, че е лице с неустановено местонахождение. Не са използвани и
възможностите, указани в писмо от 05.11.2013 г. на МВР – да се издири чрез
СИРЕНЕ.
Съдът намира, че правото на лично
участие на С. е накърнено в резултат на незаконосъобразна процесуална дейност
на компетентните органи - липса на надлежно уведомяване за обвинението на ДП,
нарушена процедура по призоваване, проведено задочно досъдебно производство без
да са налице условията на чл. 206 НПК и проведено задочно производство пред РС
при отсъстващи предпоставки. Правото на
лично участие в наказателното производство е едно от основните права на
обвиненото лице и няма категорични данни, че С. не желае да се възползва от
това право или че се укрива с цел да избегне реализиране на наказателна
отговорност.
Допуснатото процесуално нарушение
налага отмяна на присъдата и връщането на прокурора без да се обсъжда и преценява
правилността и обосноваността на присъдата, включително доводите за
несправедливост на наложеното наказание в частта на определения изпитателен
срок . Допуснато е процесуално
нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на С. – право на лично
участие в производството. Това нарушение е отстранимо при провеждане на
законосъобразна процедура по призоваване на обвиняемия и предявяване на
постановлението за привличане на обвиняем.
По изложените съображения на основание
чл. 335, ал. 1, т.1 НПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда №8 от 15.01.2015 г.
по н.о.х.д. № 702/2014 г. на Районен съд Разград.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане на прокурора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.