Р Е Ш Е Н И Е № 24

Гр.Разград, 01.04.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

При участието на секретаря С.Л. и прокурора СЕЗГИН ОСМАНОВ като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 90 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл.НПК.

С Присъда № 3/22.01.2015г., постановена по НОХД № 58/2014г. Исперихският районен съд е признал подсъдимия Р.М. *** за виновен в това, че на 19.10.2013г. в с.Лудогорци, обл.Разградска, е причинил по хулигански подбуди телесна повреда на повече от едно лице, а именно: лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК на Х.И. М., изразяваща се във временно разстройство на здравето – хематом на орбитите тип ”травматични очила”, по–изразен в ляво, с дифузно разлят подконюнктивален кръвоизлив двустранно на ириса; дълбока разкъсно–контузна рана на долния клепач; дълбоко охлузване на кожата под външния ъгъл на лявото око, счупване на носни кости /рентгенологично/ с оток и насиняване на носа – изкривяване на носна преграда към дясно и дълбоко охлузване в основата от лявата страна; разлят подлигавичен кръвоизлив в централната част на горна устна към предверието на устната кухина с две повърхностни симетрични хоризонтални разкъсвания; кръвонасядане на предната повърхност, палпаторна болезненост и ограничен обем на движение в лява раменна става, неопасно за живота на пострадалия и лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 НК на Б.В. Х., изразяваща се в причиняване на болка и страдание – кръвонасядания в челна, теменна и тилна област на главата, по лицето - брадичкова област от лявата страна; вътрешно странична повърхност на лява мишница, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.4, предложение последно и т.12 във вр. с чл.130, ал.1 и ал.2 НК го е осъдил на 1 година лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 НК е отложил изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от 3 години.

Със същата присъда ИРС е признал подсъдимия Р. Х. за виновен в това, че на 19.10.2013г. в с.Лудогорци, обл.Разградска, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл.325, ал.1 НК го е осъдил на 6 месеца лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от 3 години, и на обществено порицание, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на публичното табло на Кметство-с.Лудогорци по местоживеене на подсъдимия за срок от 1 седмица.

Със същата присъда ИРС е признал подсъдимия Р. Х. за виновен в това, че на 19.10.2013г. в с.Лудогорци, обл.Разградска, като родител на малолетните деца Д. Р.М. и Е. Р.М. е осуетил изпълнението на съдебен акт – влязло в сила на 04.10.2013г. Определение от същата дата, постановено по гр.д.№ 553/2013г. на Районен съд – Исперих, относно лични контакти по отношение на майката Б.В. Х. с децата, като не ги предоставил на майката за осъществяване на личните контакти с нея – престъпление по чл.182, ал.2 НК, като на основание чл.182, ал.3 НК не е наказал подсъдимия, тъй като след предупреждение от надлежен орган на властта е изпълнил съдебния акт.

Със същата присъда ИРС е признал подсъдимия за невиновен в това да е извършил деяние по чл.182, ал.2 НК и на 01.02.2014г. в условията на продължавано престъпление, поради което го е оправдал по обвинението по чл.26, ал.1 НК.

На основание чл.23, ал.1 НК ИРС е определил по отношение на подсъдимия Р. Х. едно общо наказание за извършените от него престъпления в размер на най-тежкото, а именно 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложил за изпитателен срок от 3 години.

Срещу така постановената присъда е постъпил протест от Исперихската районна прокуратура, в който се твърди, че присъдата е неправилна в две направления: съдът не е приложил чл.23, ал.2 НК и не е присъединил към определеното общо наказание лишаване от свобода наказанието обществено порицание; и престъплението по чл.182, ал.2 НК било продължавано, като и на 01.02.2014г. е имало неизпълнение на съдебното решение на гражданския съд. Поради това се иска изменение на присъдата с присъединяване на наказанието обществено порицание и осъждане на подсъдимия и по обвинението за продължавано престъпление по чл.182, ал.2 НК.

Протестът се поддържа от представителя на Окръжна прокуратура – Разград.

Подсъдимият Р. Х. чрез защитника си адв.Венко Косев счита протестът за частично основателен относно приложението на чл.23, ал.2 НК, а в останалата част го оспорва.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подс.Р. Х. и св.Б. Х. са родители на малолетните деца Д. Р.М., ЕГН ********** и Е. Р.М., ЕГН **********. През м.април 2013г. съпрузите Х. се разделили, като децата им останали при бащата. В хода на бракоразводното производство с Определение от 04.10.2013г. по гр.дело № 553/2013г. Исперихският районен съд на основание чл.323 ГПК определил привременни мерки като предоставил упражняването на родителските права върху децата на техния баща, постановил децата да живеят при подсъдимия, а на майката определил режим на лични отношения с децата, както следва: право да ги вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. в събота до 16.ч. в неделя с преспиване, както и 1 месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата. След постановяване на горното определение кварталният полицай на с.Лудогорци св.Ж.К. разговарял с подсъдимия и със св.Б. Х., и ги предупредил, че трябва да спазват съдебния акт.

На 19.10.2013г. - третата събота от месеца св.Б. Х. отишла в с.Лудогорци, заедно със св.Х. М., с когото заживяла на съпружески начала. В 10 часа се намирали пред дома на подс.Р. ***. Св.Б. Х. позвънила на входната врата, но никой не излязъл. Обадила се по мобилния телефон на подсъдимия, но той не отговорил. Св.Х. чула гласа му от вътрешността на къщата, като се кара на децата, и започнала да го вика да излезе. След известно време подс.Р. Х. се появил и я попитал какво търси тук. Тя отвърнала, че е дошла за децата. Тогава подсъдимият силно я зашлевил по лицето, от което паднала на земята. Св.Х. М., който до този момент се намирал в автомобила си, й се притекъл на помощ. Подс.Р. Х. го пресрещнал и го нападнал. Нанесъл му няколко удара с юмруци по главата и лицето, събаряйки го на земята. Св.Б. Х. се изправила и казала на подсъдимия да не бие Х., защото той нямал никаква вина. Подс. Р. Х. я ударил с юмрук по челото и тя пак паднала. След това продължил да удря св.Х. М. с юмруци по лицето и тялото, докато отново го свалил на земята. Св.Б. Х. се надвесила над св.М., за да види как е и в този момент подс.Р. Х. я ударил отзад по главата с юмрук. Двамата свидетели успели да се изправят и да влязат в автомобила. Подсъдимият ги последвал, блъскал и ритал автомобила, и крещял на св.Б. Х. да не идва повече и че няма да й дава децата. След това св.Б. Х. и св. Х. М. се оплакали в полицията. С Протокол от 19.10.2013г. подс.Р. Х. бил предупреден да не извършва престъпления и да не нарушава законите на РБ, да не упражнява психически тормоз и да не отправя заплахи и обиди спрямо Б. Х. и Х. М., да спазва режима на лични отношения с децата Д. и Е. и да предоставя възможност на майката упражнява това свое право според Протокола от 04.10.2013г. по гр.д.№ 553/2013г. на РС-гр.Исперих.

Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза е дала заключение, че в резултат от описания инцидент св.Х. М. е получил хематом на орбитите тип ”травматични очила”, по–изразен в ляво, с дифузно разлят подконюнктивален кръвоизлив двустранно на ириса; дълбока разкъсно–контузна рана на долния клепач; дълбоко охлузване на кожата под външния ъгъл на лявото око, счупване на носни кости /рентгенологично/ с оток и насиняване на носа – изкривяване на носна преграда към дясно и дълбоко охлузване в основата от лявата страна; разлят подлигавичен кръвоизлив в централната част на горна устна към предверието на устната кухина с две повърхностни симетрични хоризонтални разкъсвания; кръвонасядане на предната повърхност, палпаторна болезненост и ограничен обем на движение в лява раменна става. По своята медико-биологична характеристика описаните травматични увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Същите са резултат от удари с/върху твърди/и тъпи/и и тъпоръбести/и предмет/и и могат да бъдат получени от удари с юмруци по лицето и падане на земята. Оздравителният срок е 3 седмици за носните костици, а за останалите увреждания - 2 седмици.

Съдебно-медицинската експертиза, освидетелствала св.Б. Х., е заключила, че тя е получила кръвонасядания в окосмената част на главата - челна, теменна и тилна област; по лицето - брадичкова област от лявата страна и вътрешно странична повърхност на лява мишница, които увреждания обуславят болка и страдание. Те са резултат от удари с/върху твърди/и тъпи/и предмет/и и могат да бъдат получени от шамар, юмруци и падане на земята. Оздравителният им период е 2 седмици.

В следващите месеци подс.Р. Х. спазвал стриктно определения от съда режим на лични контакти между децата и тяхната майка. По предложение на адвоката на св.Б. Х. и със съгласието на подсъдимия предаването на децата на майката се осъществявало в Кметството на с.Лудогорци и в присъствието на кмета св.С.Х..

На 01.02.2014г. – първа събота от месеца подсъдимият не извел децата пред Кметството. Времето било студено и бил навалял голям сняг. Св.Б. Х. позвънила на подсъдимия по телефона, но той не отговорил на обаждането. След това св.Б.Х. и св.Х. М. отишли у свидетелите А. и Е.Х-, които били съседи на майката на подсъдимия. Докато гостували у тях, забелязали, че децата излезли от къщата на баба си и отишли на улицата да играят. Св.Б. Х. се обадила на кмета, но св.С.Х. бил зает и отказал да окаже съдействие. Децата играли навън около един час, след което се прибрали. Малко по-късно св.Б. Х. и св.Х. М. си тръгнали.

Горните фактически обстоятелства се доказват от събраните по делото доказателства. Показанията на горепосочените свидетели са еднопосочни и се подкрепят от писмените доказателства и от експертните заключения. Исперихският районен съд е направил подробен и задълбочен доказателствен анализ, който изцяло се споделя от тази инстанция и не се налага да бъде преповтарян.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намери следното: Протестът е неоснователен. Атакуваната присъда не страда от пороци, налагащи нейното изменение или отмяна. Районният съд е направил вярна преценка на доказателствата по делото и е формирал обосновани изводи за съставомерността на деянията.

Подс.Р. Х. е упражнил насилие спрямо св.Х. М. чрез многобройни удари в областта на главата и тялото, предизвикали временно разстройство на здравето му без опасност за живота, което съставлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК. Подс.Р. Х. е нанесъл побой и на св.Б. Х., в резултат от който тя е получила травматични увреждания, причиняващи болка и страдание – лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 НК. Подс.Р. Х. е съзнавал общественоопасния характер на поведението си, предвиждал е, че ще нарани св.Б.Х. и св.Х.М., и е искал да им причини телесни повреди, което обуславя извод за наличие на пряк умисъл. Действията на подс.Р. Х. грубо нарушават правилата за прилично поведение и манифестират явно неуважение към личността на свидетелите Б.Х. и Х.М., които по никакъв начин не са предизвикали подсъдимия. Деянието е било извършено на публично място и пред погледа на съседите, поради което е налице и квалифициращия признак хулигански подбуди. По този начин се доказват обективните и субективните признаци от състава по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т.12 във вр. с чл.130, ал.1 и ал.2 НК.

Горното престъпление е осъществено в съвкупност с хулиганство. Описаните действия на подс.Р. Х. правилно са преценени от ИРС като скандална публична проява. Осъществяването на продължителен и интензивен побой на две лица, съпроводено с крясъци, извършено на обществено място и последвано от блъскане и ритници по автомобила, несъмнено представлява грубо нарушаване на обществения ред и изразява явно неуважение към обществото. Подс.Р. Х. е действал умишлено като е съзнавал, че се държи неприлично и неправомерно, но е целял да демонстрира пренебрежението си към законовия ред и добрите нрави. Така се обосновава обективна и субективна съставомерност по чл.325, ал.1 НК.

С влязло в сила определение по гр.дело № 553/2013г. по описа на ИРС са били определени привременни мерки относно упражняването на родителските права върху децата на подс.Р. Х. и св.Б. Х.. Този съдебен акт е съдебно решение по смисъла на чл.182, ал.2 НК /вж. ТР № 22/83-ОСНК/. Датата 19.10.2013г. е била определена за среща на децата с майката и в този ден подс.Р. Х. е отказал да предаде децата, с което не е изпълнил определението на съда. Отказът не е бил основан на обективни причини, а е бил мотивиран единствено от желанието на подсъдимия да препятства личните контакти на децата с майката. Формата на вината е пряк умисъл, тъй като подс.Р. Х. е съзнавал, че режима на лични отношения с децата е уреден със съдебен акт, че съгласно този акт св.Б. Х. има правото да вземе децата на 19.10.2013г., но не се е съобразил със съдебното решение. Поведението му от обективна и субективна страна осъществява признаците по чл.182, ал.2 НК.

Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че не е налице продължавано престъпление по чл.182, ал.2 НК. Въззивният съд се съгласява изцяло с изложените от ИРС съображения в подкрепа на извода, че не е налице неизпълнение на съдебния акт на 01.02.2014г. Установено е, че на тази дата подс.Р. Х. не е извел децата пред Кметство-с.Лудогорци поради студеното време. Кметството обаче не е мястото на изпълнението на привременните мерки в полза на майката. Тя не е проявила активност да потърси бащата и да осъществи контакт с децата. Тези обстоятелства изключват съставомерността на деянието от 01.02.2014г., поради което правилно ИРС е оправдал подсъдимия по обвинението по чл.26, ал.1 НК.

Въззивният съд намира, че с атакуваната присъда законосъобразно е бил приложен института по чл.182, ал.3 НК. Безспорно е, че на 19.10.2013т. подс.Р. Х. не е спазил режима на лични отношения с майката, определен от съда. На същата дата е бил предупреден писмено от органите на МВР да предоставя възможност на майката да упражнява правата си по съдебното решение и в следващите месеци го е изпълнявал. Поради това и в съответствие с чл.182, ал.3 НК правилно ИРС го е освободил от налагане на наказание за престъплението по чл.182, ал.2 НК.

При определяне на наказанието за първите две обсъждани престъпления районният съд е отчел наличието само на едно смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство – чистото му съдебно минало, и явен превес на отегчаващи обстоятелства – висока обществена опасност на престъпните деяния, начина на извършването им и липсата на критично отношение на подсъдимия към проявата му. За процесуална прецизност въззивният съд отбелязва, че липсата на критичност не може да се тълкува във вреда на подсъдимия /арг. от чл.103, ал.3 НПК/. Но отговорността на подсъдимия се отегчава от извършването на три престъпления в реална съвкупност.

Определените от ИРС наказания: 1 година лишаване от свобода за престъплението по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т.12 във вр. с чл.130, ал.1 и ал.2 НК и 6 месеца лишаване от свобода и обществено порицание за престъплението по чл.325, ал.1 НК съответстват на характера и тежестта на деянията и са достатъчни за реализиране целите на генералната и индивидуалната превенция.

Законосъобразно и съгласно чл.23, ал.1 НК ИРС е наложил най-тежкото наказание от 1 година лишаване от свобода, тъй като двете престъпления са били извършени преди да има влязла в сила присъда за кое да е от тях. Определяйки общото наказание лишаване от свобода, ИРС е пропуснал да присъедини наказанието обществено порицание, както повелява чл.23, ал.2 НК. Този пропуск следва да се отстрани от въззивния съд с изменение на присъдата и в тази част протестът е основателен. В мотивите на присъдата са изложени съображения в тази насока, но не им е бил даден израз в диспозитива.

Правилно ИРС е приложил института на условното осъждане. Налице са формалните изисквания по чл.66, ал.1 НК: подс.Р. Х. не е осъждан, наложеното наказание е под 3 години лишаване от свобода и за целите по чл.36 НК не се налага изолирането на подсъдимия от обществото. Изпитателният срок е определен в минималния размер от 3 години, който също е достатъчен за постигане на възпитателния и предупредително-възпиращ ефект от наказанието.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Присъда № 3/22.01.2015г., постановена по НОХД № 58/2014г. по описа на Исперихския районен съд, като на основание чл.23, ал.2 НК ПРИСЪЕДИНЯВА към определеното общо наказание лишаване от свобода наказанието обществено порицание, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на публичното табло на Кметство-с.Лудогорци по местоживеене на подсъдимия за срок от 1 седмица.

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.