Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Разград, 16.04.2015г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

С участие на секретаря Св.Л. разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в.ч.х.н.д.№ 91/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Определение от 02.02.2015г., постановено по ч.х.н.д.№ 230/2014г. Разградският районен съд е оставил без уважение молбата на тъжителката З.З.Г., представлявана от повереника си адв.Ч. за продължаване съдопроизводствените действия по ч.х.н.д.№ 230/2014г. по описа на Разградския районен съд.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от тъжителката Г. чрез повереника ѝ адв.Ж.Ч.. В жалбата се сочат доводи и съображения за незаконосъобразност и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на тъжбата.

В с.з. адв.Ж.Ч. поддържа жалбата.

В с.з. адв.Р.В. защитник на подс.В.М. счита жалбата за неоснователна, излага съображенията си за това. Моли съда да не уважава жалбата на тъжителката.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на възраженията, доводите на страните и след цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна в процеса против съдебен акт подлежащ на въззивен контрол. Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения и правни изводи:

Ч.Х.Н.Д. № 230/2014г. по описа на Разградския районен съд е било образувано по тъжба на З.З.Г. чрез повереника ѝ адв.Ж.Ч. против В.С.М.. С тъжбата е повдигнато обвинение срещу М. за престъпление по чл.206, ал.1 от НК за това,че на 26.11.2013г. в гр.Разград незаконно е присвоил чужда движима вещ – телевизор на стойност 699,00 лв., собственост на тъжителката Г., която е владеел и пазил.

На първото по делото заседание проведено на 04.07.2014г. с личното явяване на двете страни с повереника адв.Ж.Ч. и защитника на подсъдимия адв.Р.В., адв.Ж.Ч. е заявил пред съда, че страните са постигнали помирение, същите са изяснили взаимоотношенията си с веща и гражданскоправните последици към дата 04.07.2014г., и е поискал прекратяване на делото на основание чл.24, ал.4, т.3 от НПК. Тъжителката Г. лично е заявила, че желае да се прекрати производството.

Защитникът адв.Р.В. също е поискал да се прекрати производството по делото при хипотезата на чл.24, ал.4, т.3 НПК. Подс.М. заявява лично желание за прекратяване на производството.

Съдът, преценявайки становищата на страните и с оглед за изявлението, че между тях е постигнато помирение, при договорени между тях условия, на основание чл.289, ал.1, в.в. с чл.24, ал.4, т.3 НПК с определение прекратява производството по делото. Определението влязло в сила на 22.07.2014г.

На 30.10.2014г. тъжителката Г. чрез адв.Ж.Ч. подава молба до съда за отмяна на определението за прекратяване на делото и възобновяване на наказателното производство, тъй като подсъдимият отказал да изпълни споразумението и с това нарушил условията на помирението без никаква уважителна причина.

За да остави без уважение молбата на тъжителката с атакуваното определение първоинстанционният съд е приел, че параметрите на постигнатото между страните помирение, не са били предмет на съдебна преценка, като споразумение не е било представено на съда. При направеното изрично изявление от страна на тъжителката и на подсъдимия в с.з. на 04.07.2014г., че желаят производството по делото да се прекрати поради постигнато между тях помирение, съдът е бил длъжен да се произнесе и се е произнесъл за прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, ал.4, т.3 НПК. Дали към момента е налице неизпълнение на условията на помирението от страна на подсъдимия без уважителна причина, съдът няма как да прецени именно поради обстоятелството, че в съдебното заседание условията на помирението не са били обективирани от страните, и за това съдът приема, че липсват каквито и да било основания за отмяна на определението, с което наказателното производство по делото е било прекратено, както липсват и основания за възобновяване на наказателното производство по същото дело.

Касае се, за правни изводи и съображения на първоинстанционния съд, които изцяло се споделят и от въззивната инстанция.

Безспорно се установява и доказва по делото, че страните в първоинстанционното съдебно производство не са обективирали, респ не са изложили съдържанието и условията на постигнатото между тях извънсъдебно споразумение пред съда.

В конкретният случай, постигнатото извънсъдебно споразумение по волята на страните не е било предмет на съдебна проверка.

Обичайната съдебната практика по тези въпроси е постоянна, трайна и непротиворечива. В случай, че страните постигнат споразумение по тяхна воля и желание, може съдържанието на същото да се изложи пред съда, страните подписват съдебния протокол, че са съгласни с условията на споразумението, последното подлежи на съдебна проверка, и ако съдът прецени, че същото отговаря на закона и морала го одобрява и прекратява наказателното производство на основание чл.24, ал.4, т.3 от НПК, като указва на страните, че при неизпълнение условията на помирението без уважителни причини наказателното производство може да бъде възобновено. В случая обаче, това не е сторено.

Възражението на повереника адв.Ж.Ч., че в съдебното заседание на 04.07.2014г. били заявени условията на помирението, които включвали „изясняване на взаимоотношенията с веща и гражданскоправните последици към днешна дата”, се явява неоснователно и голословно, защото не е точно конкретизирано съдържанието на помирението – какви точно взаимоотношения са установили страните помежду си относно веща и какви точно гражданскоправни последици са поели във връзка с тези взаимоотношения. Пряко доказателство за това становище на съда, се явява представеното пред въззивния съд писмено споразумение с дата 04.07.2014г., с два подписа за споразумели се. Съгласно това споразумение, тъжителката се съгласява телевизора – нейна лична собственост да се прехвърли и да стане собственост на подсъдимия, който се задължава да заплати на тъжителката сумата от 640 лв., представляваща разноски по делото и изплатени от тъжителката вноски по сключен лизингов договор за придобиване на телевизора, да заплати на БНБ Париба Пърсънъл Файненс ЕАД или на упълномощена от нея колекторска агенция сумата от 554,81 лв., представляваща неизплатени погасителни вноски по лизинговия договор и обезщетение за неизпълнено договорно задължение, а тъжителката се съгласява да предприеме всички необходими действия за прекратяване на делото, поради постигнато помирение, освен ако подсъдимия не изпълни условията на настоящото споразумение.

След като съдържанието на това споразумение писмено или устно, не е било представено или изложено пред съда, няма как обективно съдът да прецени дали този документ е действителен, дали това са били действителните отношения и воля на страните, и от тук няма как да прецени дали е налице неизпълнение на условията на помирението от страна на подсъдимия без уважителни причини, като основание за отмяна на определението за прекратяване, възобновяване на наказателното производство и продължаване на съдопроизводствените действия по тъжбата.

Ето защо, жалбата се явява неоснователна, атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.

По изложените съображения РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Определението от 02.02.2015г., постановено по ч.х.н.д.№ 230/2014г. по описа на Разградския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

СЛ