Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: 33/14.05.2015 г.

Година 2015

Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд

на двадесет и седми април

2015 г.

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:       Емил Стоев

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:   1. Светла Робева 

                                                                2. Доротея Иванова

 

секретар С. Л., с участието на прокурора Огнян Дамянов, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №104 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 328 и сл. от НПК.

Въззивното производство е образувано по протест от Районна прокуратура Исперих против Присъда №46 от 18.12.14 г. по н.о.х.д. №385/13 г. на Районен съд Исперих.

Прокуратурата посочва в протеста, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. В допълнително съображение се сочи, че съдът превратно е тълкувал събрания доказателствен материал, тъй като кредитира обясненията на двамата подсъдими и прави необоснован извод, че Г. е разрешил на подсъдимите да вземат вещите. Прокурорът счита за установено, че собственичката не е давала разрешение за вземане на вещи и деянието, извършено от подсъдимите осъществява състава на престъплението кражба. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на друга, с която подсъдимите бъдат осъдени за деянието по чл. 197 НК и им бъдат наложени наказания.

В съдебно заседание прокурорът не поддържа протеста. Счита, че от събраните доказателства се установява, че не е налице противопоставяне на държателя на вещите, напротив той е съдействал на подсъдимите за натоварване на животните. Поради това прокурорът намира, че деянието, в извършване на което са обвинени подсъдимите, не е осъществено нито от обективна, нито от субективна страна.

 

Защитникът на подсъдимите Ф. и Р. адв. С. заявява, че следва да се потвърди присъдата. Счита, че от събраните доказателства се установява, че:

-  между собствениците на животните и Мелница – Ушинци, представлявана от А.Н., са съществували гражданско-правни отношения и неизпълнено парично задължение за взета стока от Мелница – Ушинци;

-  св. Н. е изпратил свои представители в кравефермата на О., съобщено е че О. и съпругата му З. дължат определена сума на Мелница - Ушинци и

-  на 21.03. двамата подсъдими Ф. и Р. отишли със служебен микробус на мелницата в кравефермата и по разпореждане на св. А.Р. натоварили животните.

Намира, че не се установява и намерение за присвояване на вещи у подсъдимите, тъй като те са изпратени от св. Н.. Моли съда да потвърди присъдата като правилна и законосъобразна.

В.Ф. в последната си дума заявява, че е изпратен от св. Н..

Р.Р. не се явява в съдебно заседание.

 

Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:

 

Въззивният протест е подаден против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице.

С обжалваната присъда РС Исперих е признал подсъдимия В.Ф. за невиновен в това, че на 21.03.2013 г., в съучастие като съизвършител с Р.Р., чрез използване на МПС, е отнел чужди движими вещи – 2 бр.  женски телета на обща стойност 1300 лв. собственост на С. К. от владенията на Г.С. *** без негово съгласие, с намерение да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати, престъпление по чл.197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК и подсъдимият Р.Р. за невиновен в това, че на 21.03.2013 г., на същото място, в съучастие като съизвършител с В.Ф. ***, чрез използване на МПС, са отнели чужди движими вещи  - 2 бр. женски телета на стойност 1300 лв. собственост на С. К., от владението на Г.С. без негово съгласие, с намерение да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд вещите са върнати, престъпление по чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 и е оправдан по това обвинение.

 

Въз основа на събраните доказателства е установена следната фактическа обстановка:

Подс. В.Ф. е роден на *** ***, български гражданин, живущ ***, със средно образование, неженен, неосъждан.

Подс. Р.Р. е роден на *** ***, български гражданин, живущ ***, с основно образование, женен, неосъждан.

Свидетелката С. К. живеела и работела в гр. Разград. Била регистрирана като земеделски производител и имала животновъдна ферма в село Богданци, Област Разград, където отглеждала крави и телета. За животните основно грижи полагали родителите на св. К. - О.К.М. и св. З.Д.М.. Баща й О.М. често вземал трици за храна на животните от мелницата в с. Ушинци, на която управител бил свидетелят А.Р.Н.. Обикновено заплащал закупеното. През есента на 2012 г. О.М. взел от мелницата трици за около 700-800 лв., но не ги платил веднага, като между него и св. Н. имало уговорка по-късно да бъдат заплатени. В началото на 2013 г. св. О.М. заминал да работи в чужбина без да си уреди паричните отношения със св. Н.. Грижите за животните и фермата поела неговата съпруга - св. З. М., като за животновъд бил назначен и св. Г.Г.С..

Св. А.Н. звънял по телефона на св. О.М., за да поиска да си уредят отношенията, но той не му отговарял.

През 2013 г. в мелницата в с. Ушинци работели подсъдимите В.Ф. и Р.Р.. Тъй като св. Н. не успял да се свърже със св. О.М., поръчал на подс. В. Ф. да отиде до фермата в с. Богданци и да предаде, че трябва да си уредят паричните взаимоотношения, включително ако се наложело и с животни. Подс. Ф. ходил на няколко пъти до фермата, като разговарял със св. Г.С. и му поръчал да предаде на О.М. и на съпругата му, че дължат пари на мелницата и трябва да ги върнат. При едно от посещенията си във фермата през месец март 2013 г. казал на св. Г.С. да предаде на „патронката си”, че ако не могат да платят с пари, могат да дадат телета. Св. Г.С. предал на св. З. М. каквото му поръчал подс. Ф., а тя заявила „да правят каквото искат".

На 21.03.2013 г., към 10 ч. сутринта, по поръчка на св. А.Н., двамата подсъдими отишли отново до фермата на св. С.К. в с. Богданци с лекотоварен автомобил „Форд Транзит" с рег. № СН 5376 АК. Там заварили св. Г.С.. Подс. Ф. поискал от св. С. да се свърже по телефона със св. З.М., за да разговарят и да се разберат. Пазачът им дала телефонния номер на св. З.М., но подс. Ф. не можал да се свърже с нея, тъй като телефонът й бил изключен. Тогава двамата подсъдими, с помощта на св. Г.С. натоварили две телета от фермата в лекотоварния автомобил и ги откарали в мелницата в с. Ушинци. През цялото време двамата подсъдими поддържали връзка по телефона със св. А. Н., който ги бил изпратил във фермата и бил в течение на случващото се там. Докато траело товаренето на телетата св. Г. С. помагал на двамата подсъдими като посочил къде е рампата за товарене, осигурил въжета и дъски, хващал и водел телетата, включително помагал и при завързването им в буса. Товаренето на телетата продължило няколко часа, като през това време минавали много хора.

Вечерта към 18 ч. св. Г.С. се обадил на св. З. М. от телефона на св. Ф. Серветова. М. съобщил, че двама мъже от мелницата в с. Ушинци са взели две телета заради парите, които съпругът й дължал. Св. З. М. веднага се обадила на св. А. Н. и заявила, че иска да й върне телетата, а тя ще намерела пари, за да му плати. Св. Н. й казал, че той не искал телетата и на другия ден щял да й ги върне. Междувременно св. З.М. уведомила полицията за случилото се. Била извършена проверка от полицейски инспектор - св. Н. Р.. На 23.03.2013 г. по разпореждане на св. А. Н. подс. Р. Р. заедно с още един работник от мелницата върнали двете телета във фермата.

Описаната фактическа обстановка се споделя от състава на въззивния съд и направените изводи се потвърждават от доказателствата, събрани и в хода на въззивното съдебно следствие. Фактическите констатации на първата инстанция се основават на вярна и точна интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства и проведеното от въззивната инстанция съдебно следствие не води до промяна във фактическите изводи.

Изложеното се установява от обясненията на подсъдимите Ф. и Р., показанията на свидетелите А.Н., Ф. М., Н. Р., С. О.а, З.М., Г.Г., О.М. и от събраните писмените доказателства по делото - свидетелства за съдимост, декларациии за семейно и материално положение и имуществено състояние, биографични справки, протокол за разпознаване на лица и предмети, протоколи за очни ставки, справки от Мтел, Виваком и Глобул, експедиционни бележки.

И пострадалата – св. М. твърди, че е уведомена за дължима парична сума и че подсъдимите са предали, че ще върнат телетата ако им заплати дължимата сума.

Въз основа на гореизложената, безспорно установена фактическа обстановка, първостепенният съд е направил обоснован извод, че подсъдимите не са извършители на престъплението описано в обвинителния акт.

За да е осъществено престъплението кражба, съответно да намерят приложение разпоредбите на чл. 194 и следващите от НК, е необходимо движима вещ да се отнеме от владението на другиго, това отнемане да стане без знанието и съгласието на нейния собственик, владелец или държател, като това стане с намерение противозаконно да се присвои.

Единствено установено по делото е отнемане на движима вещ, извършено от двамата подсъдими, но това е станало със съдействие на държателя, не скрито, а след отправено предупреждение, съответно подсъдимите не са имали цел да присвоят вещите.

Съставът на Разградски окръжен съд споделя изцяло направените от районния съд правни изводи, обсъдени по-горе, че не са налице условията на закона за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимите за престъпление по чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК. Изложените в тази насока мотиви на първата инстанция са правилни, обосновани, последователни и логични и се възприемат изцяло от настоящата.

С оглед на всичко по-горе изложено, въззивният съд счита, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна.

При служебна проверка на присъдата съдът не установи по настоящото дело да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в досъдебното производство и по време на съдебната фаза.

Първоинстанционната присъда е законосъобразна и обоснована, постановена без процесуални нарушения, поради което не страда от недостатъци, регламентирани в НПК, които да налагат отменяване или изменяване на съдебния акт. По изложените съображения съдът

 

 

Р           Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №46 от 18.12.14 г. по н.о.х.д. №385/13 г. на Районен съд Исперих.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.