Р Е Ш Е Н И Е № 51

Гр.Разград, 07.07.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

СВЕТЛА РОБЕВА

При участието на секретаря Д.Г. и прокурора СЕЗГИН ОСМАНОВ, като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 118 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл. НПК.

С Присъда № 2/21.01.2015г. по НОХД № 187/2013г. Исперихският районен съд е признал подсъдимия А.Г.А. *** за виновен в това, че на 23.10.2012г. в село Владимировци, област Разградска, при условията на опасен рецидив след предварителен сговор с Д. *** съучастие като съизвършител с цел да набави за себе си и за Д.И.Д. имотна облага, възбудил и поддържал у Г.Б.Д. и у Ш. И. Е. заблуждение, че ще им заплати добития от тях маслодаен слънчоглед, реколта 2012г. с общо тегло 72 360кг, на цена 0.90 стотинки за килограм с ДДС и с това им причинил имотна вреда в размер на 65 124 лв, като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, за свидетеля Г.Д. в размер на 32 580 лв, а за свидетелката Ш.Е. в размер на 32 544 лв, като след извозване на продукцията не е извършил нейното заплащане, поради което и на основание чл.211, предл.1 и предл.2 във вр.с чл.210, ал.1, т.2 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” НК, чл.373, ал.2 НПК във вр. с чл.58а, ал.1 НК го е осъдил на четири години и четири месеца при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Със същата присъда ИРС е признал подсъдимия Д.И.Д. от гр.Търговище за виновен в това, че 23.10.2012г. в село Владимировци, област Разградска, при условията на повторност, като случая е немаловажен, след предварителен сговор с А.Г.А. в съучастие като извършител, с цел да набави за себе си и за А.Г.А. имотна облага, възбудил и поддържал у Г.Б.Д. и у Ш. И. Е. заблуждение, че ще им заплати добития от тях маслодаен слънчоглед, реколта 2012г. с общо тегло 72 360кг., на цена 0.90 стотинки за килограм с ДДС и с това им причинил имотна вреда в размер на 65 124 лв, като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, за свидетеля Г.Д. в размер на 32 580 лв, а за свидетелката Ш.Е. в размер на 32 544 лв, като след извозване на продукцията не е извършил нейното заплащане, поради което и на основание чл.211, предл.1 във вр. с чл.210, ал.1, т.2 и т.4 във вр. с чл.209, ал.1 НК, чл.373, ал.2 НПК във вр. с чл.58а, ал.1 НК го е осъдил на четири години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Със същата присъда ИРС е признал подсъдимите А. и Д. за невинни в това да са извършили деянието в условията на продължавано престъпление, поради което ги е оправдал по обвиненинето по чл.26, ал.1 НК.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс.Д.И.Д. и я обжалва като незаконосъобразна и несправедлива с искане за намаляване на наказанието в предвидения минимален размер.

Недоволен от присъдата е останал и подс.А.Г.А., който я счита за незаконосъобразна като постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Моли за отмяната й и за оправдаването му или за връщане на делото за ново разглеждане, или за изменение на правната квалификация на деянието и за намаляване на наказанието.

Окръжната прокуратура счита жалбите за неоснователни и моли за потвърждаване на присъдата.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:

Наказателното производство в съдебната му фаза се развива при условията на чл.371, т.2 и сл.НПК. Подсъдимите А.Г.А. и Д.И.Д. са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за тях.

Признатите от подсъдимите фактически положения по обвинителния акт са следните:

Св.Цветомир У. и св.М. А. живеели в гр.Тетевен, обл.Ловешка. В началото на 2012г. по предложение на св.А. св.У. регистрирал фирма - „Агроземеделие 2000”ЕООД, което не развивало търговска дейност. Отново по предложение на св.А. седалището на дружеството било преместено в гр.Търговище, където неговият познат – подс.Д.Д. щял да създаде работа за фирмата. Новият адрес на управление на дейността на „Агроземеделие 2000”ЕООД бил гр.Търговище, Промишлена зона, ул.”29 януари” - същият адрес, на който се намирала мелница, чийто управител бил подс.А.А.. Когато свидетелите У. и А. пристигнали в гр.Търговище, били настанени в тази мелница и около 3 месеца работили там като общи работници. Докато били в гр.Търговище, св.У. изготвил пълномощни, с които упълномощил св.А. и подс.Д. да представляват дружеството. През м.септември 2012г. св.У. се върнал в гр.Тетевен. След този момент подс.Д. се занимавал с търговската дейност от името на дружеството.

Свидетелите Г.Б.Д. и Ш. И. Е. са земеделски производители от с.Владимировци, обл.Разградска. Св.Е. познавала подс. Д.Д. като търговец на зърно. На 21.10.2012г. той се обадил по телефона на св.Е. и поискал срещада се уговорят той да закупи от нея маслодаен слънчоглед, реколта 2012г. Св.Ш.Е. дала телефонния номер на св.Г.Б.. Подс.Д. се свързал с него и се срещнали в дома му. Там бил и подс.А.А.. Договорили се за цена 0.90 лв/кг. Подс.Д. предложил на св.Г.Б. да му плати цената на продукцията от единия камион по банков път, а от втория – на ръка, без фактура. Подс.Д. предупредил св.Б., че ще отсъства при товаренето на камионите, но подс.А. щял да е там. Около обяд подс.Д. и св.Е. се срещнали в центъра на с.Владимировци. С подс.Д. бил и подс.А.. Подс.Д. и св.Ш.Е. се договорили за цена 0.90 лв/кг. Подс.Д. казал, че при товаренето на камионите ще присъства подс.А., а вечерта той щял да дойде и да донесе парите да се разплатят. Св.Е. поискала разплащането да стане с опростена фактура и подс.Д. се съгласил. Уговорката била да се разплатят след натоварването на камионите и преди извозването им. Споразумели се товаренето да стане на следващия ден – 22.10.2012г. На следващия ден подс.А. се обадил на св.Б. и му казал, че имат проблем с осигуряването на камиони и че извозването щяло да започне на 23.10.2012г.

Свидетелите К. И.А. и Галина И. Николова са съдружници в „Екомес 2010”ООД-гр.Шумен с управител К. А.. Основната дейност на дружеството била отглеждане на прасета. Базата се намирала в кв.Дивдядово на гр.Шумен. С договор от 06.06.2012г. това дружество възложило на св.В. Стойчев В. посредническа дейност, включително доставка на земеделска продукция. В началото на м.октомври 2012г. св.В. се запознал с подс.А..

На 21.10.2012г. подс.А. се обадил по телефона на св.В., съобщил му, че в с.Владимировци е намерил около 100 т слънчоглед и му предложил да го изкупи. Св.В. се съгласил и обявил цена от 0.87 лв/кг. Уговорили се сделката да се осъществи на 23.10.2012г. Св.В. дал на подс.А. телефонните номера на свидетелите С.Ж. от гр.Аксаково и Й.К. от гр.Обзор, които притежавали камиони за превоз на зърно. На 23.10.2012г. около 08.30 часа подс.А. се обадил на св.С.Ж. и му възложил да превози продукция от с.Богданци. След около час и половина се срещнали на кръстовището до с.Богданци, тъй като подс.А. объркал името на селото, като всъщност трябвало да отидат до с.Владимировци. Същият ден св.В. се свързал със св.К. и поискал два камиона. Св.К. се обадил на брат си св.Д. К. и на св.А.А. да тръгват за с.Владимировци, за да товарят слънчоглед.

На 23.10.2012г. сутринта в селскостопанския двор на с.Владимировци започнало товаренето на зърното на св.Г.Б.. Първо пристигнал товарен автомобил марка „Волво” с ДК№ В 98 00 НА, собственост и управляван от св. С.Ж.. Камионът бил съпровождан от джип „Тойота”, с който пътували подс.А. и св. Т.А.. Камионът бил натоварен с 18 440 кг слънчоглед, след което подс.А. казал на св.Б., че тръгва за гр.Шумен, за да вземе документите и парите. На св.Ж. подс.А. поръчал да закара зърното в базата на „Екомес 2010” ООД в кв.Дивдядово. Междувременно в селскостопанския двор пристигнал втори камион, който бил натоварен с 17 760 кг. Св.Б. телефонирал на подс.А. и му съобщил количеството. Същата сутрин в местността „Пети километър” край гр.Шумен подс.А. се срещнал със св.В. В., който му дал сумата 29 760лв., срещу което подсъдимият подписал два ордера - първият № 55/23.10.2012г. за сумата 14 860лв /т.І, л.16/ и вторият без номер от дата 23.10.2012г. за сумата 14 600лв. След около половин час подс.А. се обадил на св.Г.Б. и го уведомил, че е взел парите и пътува обратно към с. Владимировци. Помолил св.Б. да пусне първия натоварен камион, за да може той да се върне и да започне да товари зърното на св.Ш.Е.. Обещал, че като пристигне, ще му плати зърното от първия камион и ще оформят документите за втория камион. Св.Б. се съгласил и пуснал първия камион да пътува. Св.Ж. отпътувал за гр.Шумен. В промишлената зона на града се срещнал със св.В., намерили кантар за камиони и претеглили зърното. След това св.Ж. разтоварил слънчогледа в базата на „Екомес 2010” ООД в кв.Дивдядово, където зърното било прието от св. О.Н. – съпруг на св.Галина Николова.

Около час след тръгването на първия камион св.Б. се обадил на подс.А. и го попитал кога ще пристигне. Последният отговорил че се намира в с.Трапище, където също имало камиони за товарене със зърно и след като приключел там, щял да продължи към с.Владимировци. Св.Б. и водачът на втория камион – св.Д. К. почакали още два часа, след което около 15.30-16 часа св.Б. отново позвънил на подс.А.. Подсъдимият обяснил, че в с.Трапище имало голям проблем, товарачната машина се била повредила и той отишъл в съседно село да търси друга. Св.Б. му казал, че става късно и няма да може да издаде фактура. Подс.А. му обещал, че като пристигне ще заплати на ръка и зърното от втория камион, а после като го фактурират и преведат парите по банков път, Б. щял да му върне дадените на ръка. След около още 20 минути подс.А. се обадил на св.Б., обяснил, че се намира на пристанището, без да уточни кое, че имало голяма опашка и трябва да пусне и втория камион, за да можел да разтовари зърното на кораба до полунощ. Св.Б. се съгласил, пуснал втория камион и продължил да чака подс.А.. Малко след това подс.А. се обадил на св.Ш.Е., казал й, че първият камион се връща и тя да започва да товари нейното зърно. След около 20 минути камионът пристигнал и започнали да го товарят. Подс.А. се обадил на св.В. и му казал, че вторият камион пътува за гр.Шумен. Св.К. също му се обадил, че е пристнигнал. Натовареното в неговия камион зърно било откарано в базата на „Екомес 2010” ООД в кв.Дивдядово и било прието от св. О.Н..

Около 14 часа на 23.10.2012г. подс.Д. се обадил на св.Ш.Е. и й съобщил, че камионът за нейното зърно бил в стопанския двор. Това бил товарен автомобил „Волво” с ДК № А 22 91 КР, управляван от св.А.С.А.. Той бил натоварен с 18 060 кг слънчоглед, след което св.Ш.Е. се обадила на подс.А. и го попитала кога ще дойде с парите. Подсъдимият започнал да я убеждава да пусне камиона, тъй като на пристанището имало кораб и трябва да се товари. Уверил я, че пътува към нея и настоявал да пусне камиона. Последвал разговор на св.Ш.Е. с подс.Д.Д., който потвърдил, че парите са у подс.А. и той ще й ги донесе. Св.Ш.Е. пуснала камиона да пътува и св.Ариф закарал зърното в базата в кв.Дивдядово, където било прието от св.О.Н..

Докато разтоварвал слънчогледа на св.Б. от първия курс, св.Ж. получил обаждане от подс.А., който го попитал дали може да се върне в с.Владимировци за още един курс. Св.Ж. се съгласил. Около 18.30 – 19.00 часа на 23.10.2012г. отново пристигнал с камиона си в стопанския двор на с.Владимировци и бил натоварен с 18 100кг от слънчогледа на св.Ш.Е.. След това тя се обадила на подс.Д. и му съобщила, че камионът е готов, но няма да го пусне преди той и А. да пристигнат с парите. При нея бил и св.Б., който също чакал за своите пари. Подс.Д. й казал, че пътува от гр.Варна, че подс.А. също пътувал към тях и щели да се разплатят.

Същият ден между 18 и 19 часа в гр.Шумен подс.А. отново се срещнал със св.В., при което В. му дал сумата 14 900 лв и двамата подписали РКО № 57/ 24.10.2012г. Около 19.30 – 20 часа подс.Д. провел пореден разговор със св.Ш.Е. и я уверил, че с А. са съвсем близо до с.Владимировци и настоял да пусне и последния камион със зърно. Тя се съгласила, въпреки, че водачът св.Ж. я предупредил, че това може да е грешка от нейна страна. Камионът отпътувал за гр.Шумен, но тъй като станало късно, нощувал на паркинга в м.„Пети километър” край града, а на следващият ден – 24.10.2012г. откарал зърното в базата на „Екомес 2010” ООД в кв. Дивдядово.

На 23.10.2012г. вечерта след 20 часа подс.Д. се обадил на св.Ш.Е. и й казал, че ще изпрати парите по момчето, което сутринта било в джипа на подс.А.. После св.Е. позвънила на подс.А., който също я уверил, че момчето пътува към нея с парите. След това подс.Д. разговарял с подс.А., който му казал, че момчето катастрофирало с колата по пътя за с.Самуил и тя се запалила. Обещал, че на следващия ден ще се разплати.

На 24.10.2012г. сутринта свидетелите Б. и Е. многократно звънили по телефона на двамата подсъдими. Подс.Д. обяснил на св.Е., че се намира в гр.Варна и около 11 часа ще пристигне в с.Владимировци. Подс.А. казал на св.Б., че се намира в гр.Варна и има проблеми във връзка с изгорялата кола. Чрез един от шофьорите св.Б. успял да намери телефонния номер на св.В. и от него узнал, че парите за слънчогледа са били предадени на подс.А.. През целия ден двамата подсъдими разказвали на св.Б. и на св.Е. различни истории за причините, поради които не са дошли в с.Владимировци. Вечерта подс.Д. казал на св.Е., че пътува към тях заедно с човек от фирмата, който да се убеди, че не са получавали пари от А.. След като не се появил, свидетелите Б. и Е. подали сигнал до органите на МВР, който бил поводът за образуване на настоящото наказателно производство.

На 25.10.2012г. двамата подсъдими разбрали, че са издирвани от полицията. По телефона разговаряли със свидетелите Б. и Е., като ги убеждавали, че ще им предадат парите, но искали да им бъдат изготвени фактури. За целта подс.А. изпратил SMS на св.Е. с данните на фирма „Агроземеделие 2000” и поръчал фактурите да бъдат предадени на лице с имена С. И., който щял да пристигне в с.Владимировци. Същият ден в селото пристигнал С.М.А. от гр.Търговище, който се представил като С. от фирма в гр.Варна. След задържането му от полицията обяснил, че дал на подс.А. заем от 4000лв, които не му били върнати. Подс.А. му обяснил, че парите изгорели в запалената кола по пътя за с.Самуил. Св.Атанасов отишъл да провери верността на това обяснение.

Относно опожарения автомобил било образувано отделно досъдебно производство № ЗМ-Рз-931/2012г. по описа на РУП – Разград. В хода на разследването по него било установено, че л.а. „Митцубиши Колт” с ДК № Т 06 73 СТ е бил управляван от св.Т.А.. Разпитан като свидетел по горното дело, Атанасов е дал показания, че по поръчение на подс.А. трябвало да занесе плик с документи от гр.Лозница в стопанския двор на с.Владимировци. По пътя автомобилът се запалил. Св.Т. взел плика с документите от предната седалка и напуснал произшествието. По настоящото дело св.Т. е дал противоречиви показания. Първоначално е заявил, че след като взел документите от подс.А. ***, се е срещнал с подс.Д., който му дал втори плик с документи. Двата плика оставил на задната седалка на автомобила и те изгорели при пожара. Впоследствие Т. е дал други показания, че на 23.10.2012г. е присъствал на срещата между подс.А. и св.В., при която св.В. дал на подсъдимия пачки с пари. Според св.Т., тези пари били предадени от подс.А. на подс.Д. около 16 часа същия ден в заведението „Фисека” край гр.Търговище.

На 25.10.2012г. късно вечерта подс.А. се обадил на св.А. в гр.Тетевен, обяснил, че спешно му трябва и ще дойде да го вземе със съпругата на подс.Д.. През нощта пристигнали в гр.Тетевен, взели св.А. и отпътували в посока към гр.Търговище. Съпругата на подс.Д. и детето им се прибрали в гр.Търговище, а подс.А. и св.А. се настанили в хотел „Замъка” в гр.Омуртаг. Св.А. се регистрирал със своите имена, а подс.А. – с името Цветомир. На 26.10.2012г. сутринта св.А. съставил четири броя фактури - № 41 и № 42 от 23.10.2012г., и № 43 и № 44 от 24.10.2012г./т.І, л.105-л.108/ за доставка на слънчоглед от „Агроземеделие 2000”ЕООД на „Екомес”ЕООД. Св.А. предупредил подс.А., че фактури с такива номера вече са били издавани от „Агроземеделие 2000”ООД и са били включвани в спавките-декларации по ЗДДС, но А. му казал да не се притеснява. По-късно същия ден св.А. съставил и подписал като изпращач 4 бр. пътно-прехвърлителни разписки, както следва : № 1/ 23.10.2012г. за изпращане от „Агроземеделие 2000”ЕООД чрез С.Ж. с камион рег.№ В 98 00 НН от с.Владимировци на „Екомес 2010” ЕООД маслодаен слънчоглед с тегло 18 320кг /т.І, л.101/; № 2/ 23.10.2012г. за изпращане от „Агроземеделие 2000”ЕООД чрез Д. К. с камион рег.№ СТ 91 25 от с.Владимировци на „Екомес 2010”ЕООД маслодаен слънчоглед с тегло 17 760кг /т.І, л.100/; № 3/24.10.2012г. за изпращане от „Агроземеделие 2000”ЕООД чрез А.А., с камион рег.№ А 22 91 от с.Владимировци на „Екомес 2010”ЕООД маслодаен слънчоглед с тегло 18 060 кг /т.І, л.103/ и разписка без номер и дата за изпращане от „Агроземеделие 2000”ЕООД чрез С.Ж. с камион рег.№ В 98 00 от с. Владимировци на „Екомес 2010”ООД маслодаен слънчоглед с тегло 18 100кг /т.І, л.102/. След това подс.А. и св.А. отишли в гр.Търговище. Подс. А. накарал св. А. да поръча изготвянето на нов кочан с фактури на фирма „Агроземеделие 2000” ООД, като номерата на фактурите да съвпадат с тези, които били попълнени в хотела в гр.Омуртаг. Кочанът, в който били попълнените фактури, останал в мелницата. Новият кочан започвал с № 33 и завършвал с № 66. Този кочан бил доброволно предаден от св. А. в хода на разследването, като фактурите с номера от 33 до 44 и от 50 до 66 в кочана били празни. На фактури с номера от 45 до 49 вкл. били записани кредитни известия от фирма „Агроземеделие 2000” ООД към фактури с номера 41 и 42 от 23.10.2012г. и 43 и 44 от 24.10.2012г. на фирма „Екомес” ООД за закупен слънчоглед, реколта 2012г. Кредитните известия били съставени от св.А. на 29.10.2012г. в базата на „Екомес” ООД в кв.Дивдядово в присъствието на св. В. В., който го накарал да попълни и 4 бр. декларации за произход на стоките – маслодаен слънчоглед, реколта 2012г./т.І, л.112, л.113, л.115, л.116/. Там св.А. подписал и 4 бр. договори за покупко-продажба с предмет маслодаен слънчоглед, реколта 2012г. и страни продавач - „Агроземеделие 2000” ООД – гр.Търговище и купувач - „Екомес 2010” ООД-гр.Шумен /т.І, л.117-л.120/. Същият ден св.В. дал на св.А. сумата от 250лв, за да закупи нов касов апарат, който да регистрира на името на „Агроземеделие 2000” ООД и от който да издаде фискални бонове за сделката. Подс.Д. присъствал при съставянето на документите и закарал св.А. до фирмата, в която бил поръчан касовия апарат. По указание на подс.А. св.А. отишъл в офис, находящ се в близост до банка „Пиреус”, където били изготвени договори за посредничество със страни „Агроземеделие 2000” ООД-гр.Търговище, представлявано от пълномощника М. А., и всеки от подсъдимите като изпълнители. Договорът с А. бил с дата 04.10.2012г. /т.ІV, л.39/, а с Д. - 02.09.2012г. В хода на досъдебното производство от св.А. доброволно предал копие от преводно нареждане от дата 29.10.2012г., с което фирма „Екомес 2010” ООД превела на фирма „Агроземеделие 2000” ООД сумата 5950лв като плащане по фактура № 44/ 24.10.2012г. При пребиваването си в базата в квартал Дивдядово св.А. присъствал на разговор между св.В. и подс.Д., при който В. предложил да съберат около два камиона с отсевки, останали от изкупеното зърно, които да върнат на свидетелите Б. и Е. като некачествано, а така също с преведената сума да се извърши частично плащане към двамата земеделски производители. Целта била да се придаде вид на отношенията им като гражданско-правни и продавачите Б. и Е. по съдебен ред да си търсят неплатените суми.

Изложените фактически обстоятелства се признават изцяло от подсъдимите А. и Д.. Направените самопризнания се подкрепят от гласните и писмените доказателства от досъдебното производство. Те са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация.

Обстоятелствата относно условията за продажбата на слънчогледа се установяват от показанията на свидетелите Г.Б. /т.І, л.2-л.3, л.33, л.50-л.52/ и Ш.Е. /т.І, л.4-л.7, л.32, л.54-л.56/. Фактите относно количеството извозен слънчоглед и мястото на разтоварването му се доказват от показанията на свидетелите С.Ж. /т.І, л.8-л.10, л.64-л.65/, О.Н. /т.І, л.58-л.59/, А.А. /т.І, л.69-л.70/, Д. К. /т.І, л.72-л.73/, Й.К€ /т.І, л.75-л.76/, В. В. /т.І, л.78-л.79/, К. А. /т.ІV, л.64-л.68, л.78-л.79/. Отношенията между подсъдимите и „Агроземеделие 2010”ЕООД са изяснени от показанията на свидетелите М. А. /т.І, л.81-л.83/ и Цветомир У. /т.ІV, л.70-л.72/. Св.М. А. заявява, че когато започнал да пише фактурите, подс.А. му обяснил: „Милене, сгафих едни работи и трябва да видим как да оправим положението”/вж.показания пред съдия в т.І, л.82/. Св.А. признава, че е бил използван, за да се прикрие измама /т.І, л.83/. Той разкрива, че св. В. му превел 5950 лв, за да плати по 2450 лв на хората от Владимировци и да се представи документа при гледане на мярката за неотклонение. А. не го направил/ т.ІІІ, л.14/.

Обсъдените доказателства убедително потвърждават признатите от подсъдимите фактическите положения по обвинителния акт. Част от гласните доказателства са противоречиви, примерно показанията на св.В. и на св.Т.А. /т.І, л.87-л.89, т.ІV, л.199-л.202/, но разпоредбата на чл.372, ал.4 НПК не изисква изключителна еднопосочност на доказателствения материал /вж. т.4 от ТР № 1/2009г. по т.д. № 1/2008г. на ВКС, ОСНК/. По основните признаци на деянието и неговото авторство гласните доказателства в съвкупност с писмените са последователни, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, и установяват следното:

На 21.10.2012г. подс.А. и подс.Д. *** и се договорили със св.Б. и св.Е. да изкупят произведения от тях слънчоглед на цена 0.90 лв/кг, като извозването ще започне след заплащането. Същият ден подс. А. се е обадил на св.В., че е намерил слънчоглед в с.Владимировци и се е съгласил да му продаде това зърно на цена 0.87 лв/кг. Товаренето на слънчогледа в с.Владимировци започнало на 23.10.2012г. сутринта. Същият ден св. В. дал на подс.А. сумата 44 660 лв, която не е била предадена на св.Е. и св.Б.. Те били убедени от подсъдимите да пуснат натоварените камиони, заблуждавайки ги, че пътуват към тях, че носят парите, че зърното трябва да се натовари на кораб до полунощ. В действителност слънчогледът е бил разтоварен в базата на „Екомес 2010”ООД в кв.Дивдядово, след което подсъдимите престанали да отговарят на позвъняванията на св.Е. и св.Б.. През нощта на 25 срещу 26.10.2012г., на 26.10.2012г. и на 29.10.2012г. със съдействието на св.В. и св.А. са били изготвени множество документи с невярно съдържание, създаващи привидни търговски отношения между „Агроземеделие 2010”ЕООД и подсъдимите, и между „Агроземеделие 2010”ЕООД и „Екомес 2010”ООД във връзка с изкупуването на слънчогледа.

Самопризнанията на подсъдимите обхващат всеки един от горните факти и всички тези факти имат доказателствена основа.

Подс.Д.Д. е на 44 години, не е женен, има едно дете, безработен е, многократно е осъждан. С присъда по НОХД № 2007/2004г. на РС-Русе, влязла в сила на 28.11.2006г., е бил осъден за престъпление по чл.210, ал.1, т.2 във вр. с чл.209, ал.1 НК на 2 години лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от 4 години.

Подс.А.А. е на 48 години, женен е, има три деца, работи, многократно е осъждан. С Определение по ЧНД № 226/2008г. на РС-Омуртаг, влязло в сила на 08.12.2008г., на А. е било определено общо наказание по НОХД № 105/2008г. на РС-Търговище и по НОХД № 42/2008г. на РС-Омуртаг в размер на 6 месеца лишаване от свобода при строг режим, и е постановено отделно изтърпяване на наказанието 6 месеца лишаване от свобода по НОХД № 590/2008г. на РС-Търговище.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Не са налице основания за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не представлява такова нарушение фактът, че настоящото дело е било разгледано от Исперихския районен съд, в който подс.А. е извършил престъпление хулиганство по време на разглеждане на въпроса за мярката му за неотклонение. С Присъда № 43/03.02.2014г. по НОХД № 489/2013г. по описа на РС–Разград, влязла в сила на 18.11.2014г., подс.А. е бил признат за виновен в това, че на 27.12.2012г. в гр. Исперих, в съдебна зала на Районен съд - гр. Исперих е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост и представлява опасен рецидив -престъпление по чл. 325, ал. 4 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, за което му е било наложено наказание 2 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. Съдебният състав по настоящото производство е различен и обстоятелството, че съдията-докладчик работи в същия съд, в който е било извършено хулиганството, не обуславя предубеденост или заинтересованост от изхода на делото. Следователно няма нарушение на правилото по чл.29, ал.2 НПК. Няма нарушение и на изискването по чл.47 НПК. В съдебното заседание на 21.01.2015г., когато е било разгледано делото, подс.А. и неговият защитник не са имали искания за отводи и не са възразили срещу участието на прокурор Минков от Районна прокуратура-Исперих.

Не е допуснато твърдяното от защитата на подс.А. нарушение на правилата по чл.246, ал.2 и ал.3 НПК. Обвинителният акт отговаря на процесуалните изисквания за неговото съдържание и не е налице противоречие между обстоятелствената и заключителната част. В обстоятелствената част са описани подробно действията на подсъдимите, а дали те осъществяват признаците на престъпление, е въпрос по чл.301, ал.1, т.2 НПК, на който се отговаря с присъдата.

По същество, с обжалваната присъда материалният закон не е приложен правилно. Събраните доказателства обуславят извод за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 НК. Доказано е, че подсъдимите А.А. и Д.Д. са сключили договор за покупко-продажба на слънчоглед със свидетелите Ш.Е. и Г.Б., като още в момента на постигане на съгласието относно предмета и цената на сделката не са имали намерения и възможности да изпълнят задължението си за плащане. Демонстрирали са активност до момента на получаване на зърното, след което са го реализирали на място, различно от заявеното пред пострадалите, и са се укрили. Първоначално са уверявали пострадалите, че са наблизо, че пътуват към тях с парите, че на пристанището чака кораб, на който до полунощ трябвало да се натовари слънчогледа. Като резултат от възбудената и поддържана заблуда св.Е. и св.Б. са предоставили на подсъдимите общо 72 360 кг слънчоглед, а с неплащането му им е била причинена имотна вреда в размер на 65 124 лв. Тази сума надхвърля 70 пъти установената към м.октомври 2012г. минимална работна заплата от 290 лв и съгласно ТР № 1/98г. на ВКС, ОСНК съставлява големи размери. Подсъдимите са действали с общ пряк умисъл на съизвършители, като са съзнавали, че предизвикват неверни представи у пострадалите, предвиждали са, че св.Е. и св.Б. ще извършат имуществено разпореждане и са искали да им причинят вредата. Всеки от подсъдимите е съдействал на постигане на общата им користна цел – получаване на материална облага от деянието.

Тъй като към момента на извършване на деянието подс.Д. е бил осъждан за измама по НОХД № 2007/2004г. на РС-Русе и от изтичане на изпитателния срок на това осъждане не е изтекъл 5-годишния срок по чл.30 НК, е налице хипотеза на повторност. Предвид стойността на предмета на престъплението случаят не е маловажен. Поради това по отношение на подс.Д. престъплението получава правна квалификация по чл.210, ал.1, т.4 и т.5 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 НК.

С оглед факта, че подс.А. е осъждан многократно на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и от изтърпяване на наказанията не е бил изтекъл 5-годишния срок по чл.30 НК, съгласно чл.29, ал.1, б.”а” НК настоящото деяние се явява извършено в условията на опасен рецидив и се квалифицира по чл.211, пр.2 във вр. с чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.20, ал.2 НК.

Въпреки, че измамата е извършена от подсъдимите в съучастие като съизвършители, не е доказано те да са се сговорили предварително за нейното осъществяване. Предварителният сговор предполага планиране на деянието, разпределяне на ролите, осигуряване на материални ресурси и други подготвителни действия, каквито няма описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и за каквито няма доказателства по делото. Така поради недоказаност на квалифициращия признак по чл.210, ал.1, т.2 НК подсъдимите следва да бъдат оправдани по това обвинение.

Исперихският районен съд е постановил оправдателна присъда за продължавано престъпление по чл.26 НК, приемайки, че подсъдимите в един ден са извършили едно деяние, което представлява продължено престъпление. В тази част присъдата е незаконосъобразна, тъй като измамливите действия са били осъществени от подсъдимите с отделни деяния. Договорките с пострадалите Ш.Е. и Г.Б. са били постигнати последователно, а не едновременно. Отделни са били и действията по поддържане на заблудата. Но при липсата на протест този порок на присъдата не може да бъде поправен. Освен това, включването на отговорност по чл.26 НК не променя обема на наказателната отговорност.

Въззивният съд не се съгласява с възприетата от районния съд квалификация на деянието като измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай. Отсъства кумулативната даденост на тези две условия. Макар вредата да е в особено големи размери, случаят не е особено тежък. За да се приеме за такъв, по смисъла на чл.93, т.8 НК с оглед настъпилите вредни последици и отегчаващите обстоятелства следва престъплението да разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца. По делото не е доказана такава. Не са достатъчни обремененото съдебно минало на подсъдимите и съпътстващите измамата престъпни действия по лъжливо документиране, както е приел ИРС. Безспорно тези обстоятелства завишават обществената опасност, но не я правят прекомерно висока. Не са налице съставомерни или несъставомерни последици от деянието, които да й придават изключителност. Поради това въззивният съд счита, че следва да оправдае подсъдимите по обвинението по чл.211, пр.1 НК. Макар и оскъдни, на л.13 от мотивите си ИРС е изложил съображения относно горната квалификация, следователно възражението на защитника на подс.А. за липса на мотиви е неоснователно и процесуално нарушение в този смисъл няма.

Неоснователно е и оплакването за нарушение на материалния закон поради това, че самопризнанията не се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства и не обосновават осъдителната присъда срещу този подсъдим, а само срещу подс.Д.. Доказано е, че двамата подсъдими са се срещнали с производителите на слънчогледа, двамата са присъствали при договаряне на цената и двамата са имали принос в поддържането на заблудата относно причините за забавянето им и неотложността на освобождаването на натоварените камиони. Наред с това, подс.А. е осигурил превоза, контролирал е товаренето на зърното, взел е парите от св. В. и впоследствие е потърсил св.М. А. да „оправят положението”. Тези му действия също разкриват пряко участие в самото изпълнително деяние на измамата. Лишено от фактическа и правна аргументация е възражението, че подс.А. е бил комисионер и не отговарял за плащането по покупко-продажбата. Комисионният договор между „Агроземеделие 2000” ООД-гр.Търговище и подс.А. е симулативен. Той е сключен след деянието, антидатиран е и отразените в него волеизявления не са насочени към пораждане на правни последици. С този договор само е създадено впечатление, че съществува такъв за пред трети лица – пострадалите, полицията, съда. Като част от привидната дейност е и плащането на сумата 5950 лв по сметка на „Агроземеделие 2000” ООД/т.ІV, л.82 от ДП/. Преводът е направен на 29.10.2012г. - непосредствено след съставянето на фактура № 44 /т.І, л.105/, която не е била издавана от „Екомес 2010”ООД, а е изписана от св.А. като издадена от „Екомес”ЕООД, представлявано от св.В., за да се симулират неуредени облигационни отношения и да се осигурят доказателства за заседанието по производството по чл.64 НПК, проведено на 30.10.2012г./т.ІV, л.6/

В допълнението към въззивната си жалба подс.Д.Д. оспорва част от фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като твърди, че не е уговарял цената и не е получавал пари, че е бил заплашван от подс.А. да поеме вината му и че подс.А. и св.В. „са направили далаверата”. Искането на подс.Д. за връщане на делото за ново разглеждане, при което да се изяснява обективната истина, не може да бъде удовлетворено. Направеното самопризнание по всички фактически обстоятелства на обвинението е неоттегляемо във въззивното производство. Възивният съд не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти. В този смисъл са задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009г. по т.дело № 1/2008г. на ОСНК на ВКС, т.8.2.

При индивидуализацията на наказанията на подсъдимите законосъобразно ИРС е изключил приложението на смекчената отговорност по чл.55, ал.1, т.1 НК. Не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят несъразмерна тежест на предвидените минимални наказания. Във въззивната жалба на подс.А. като такива се сочат удостояването му със званието почетен гражданин на гр.Търговище за заслуги в спорта, тежкото здравословно състояние на членовете на семейството му - съпруга и майка, фактът, че е трудово и социално ангажиран, и добре охарактеризиран по месторабота и по местоживеене. Въззивният съд отбелязва, че спортната кариера на подс.А. е приключила преди повече от 20 години, а за времето от 1993г. до 2012 г. подс.А. е бил осъждан 12 пъти за различни престъпления от общ характер. Тежко здравословно състояние на съпругата и майка му не е доказано, липсват и добри характеристични данни. Но трудовата и семейна ангажираност безспорно са смекчаващи отговорността му обстоятелства. Районният съд е определил на подс.А. наказание от 6 години и 6 месеца лишаване от свобода, което е над средния размер по чл.211 НК и не съответства на характера и тежестта на престъплението. Един и същ факт – обремененото съдебно минало е отчетен и при определянето на деянието като опасен рецидив, и при квалификацията особено тежък случай, и като отегчаващо отговорността обстоятелство. По аналогичен начин е подходено и спрямо подс.Д.. Това е недопустимо. Разградският окръжен съд счита, че на подс.А. следва да се определи наказание лишаване от свобода от 3 години и 6 месеца. В този размер то съответства на характера и тежестта на престъплението, на релевантните за отговорността му обстоятелства и е достатъчно за постигане целите на генералната и индивидуалната превенция. Съгласно чл.373, ал.2 НПК във вр. с чл.58а, ал.1 НК това наказание следва да се намали с една трета и да се наложи окончателно наказание от 2 години и 4 месеца лишаване от свобода.

Определеното от ИРС на подс.Д. наказание от 7 години лишаване от свобода също е явно несправедливо. То е към максималния предел по чл.210, ал.1 НК и е неадекватно на извършеното престъпление и на смекчаващите отговорността на този подсъдим обстоятелства. Като такива въззивният съд отчете оказаното съдействие на досъдебното производство и затрудненото му материално състояние като лице без доходи и имущество. Отговорността му се отегчава от обстоятелството, че три от четирите постановени срещу него присъди са за измами, което сочи на утвърдени престъпни навици в този вид престъпления. С оглед на горните обстоятелства на подс.Д. следва да се определи наказание 3 години лишаване от свобода, което по чл.58а, ал.1 НК се редуцира на 2 години.

По отношение на подсъдимите не може да се приложи института по чл.66 НК предвид това, че са осъждани. Наказанията следва да бъдат изтърпяни ефективно при първоначален строг режим и в затворническо общежитие от закрит тип, съгласно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 ЗИНЗС, както законосъобразно е постановил първоинстанционният съд. Правилно е зачетено и предварителното задържане на подсъдимите.

По изложените съображения обжалваната присъда следва да бъде изменена като се промени правната квалификация на престъплението и се намалят определените наказания. В останалата част като законосъобразна и обоснована присъдата следва да запази действието си.

Ето защо и на основание чл.337, ал.1, т.1 и т.2 НПК Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Присъда № 2/21.01.2015г. по НОХД № 187/2013г. по описа на Исперихския районен съд В ЧАСТТА в която подсъдимите А.Г.А. *** и Д. *** са били признати за виновни в измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, извършена от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване, като Я ОТМЕНЯ в тази част, ОПРАВДАВА подсъдимите по обвинението по чл.211, пр.1 във вр. с чл.210, ал.1, т.2 НК и ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението като измама в големи размери по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.20, ал.2 НК.

ИЗМЕНЯ Присъдата и В ЧАСТТА относно наложените наказания, като НАМАЛЯВА наложеното на подс. А.Г.А. наказание от 4 години и 4 месеца лишаване от свобода на 2 години и 4 месеца лишаване от свобода, а на подс.Д.И.Д. – от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода – на 2 години лишаване от свобода.

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ