Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
гр.Разград, 01.06.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито
съдебно заседание на четвърти май две
хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТРИНКА
ВАСИЛЕВА
СВЕТЛА РОБЕВА
С
участието на секретар М.Н. и
прокурор СЕЗГИН ОСМАНОВ разгледа
докладваното от съдия ВАСИЛЕВА в.н.о.х.д.№ 127/2015г. и за да се произнесе
взе предвид, следното:
С Присъда № 8 от 20.02.2015г.,
постановена по н.о.х.д.№ 278/2013г. Кубратският районен съд е признал П.И.Р. ***
за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, в.в. с чл.195,
ал.1, т.3 и т.4, в.в. с чл.194, ал.1, в.в с чл.26, ал.1 от НК; определя наказание
5 години лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 от НК,
в.в. с чл.373, ал.2 от НПК намалява с 1/3 и налага на подс.Р. наказание
лишаване от свобода за срок от 3 години
и 4 месеца, при строг първоначален режим, в затворническо общежитие от закрит
тип.
Съдът на основание чл.68, ал.1 от НК е
привел в изпълнение наказанието по
н.о.х.д.№ 2327/2010г. по описа на РС-Русе- 3 месеца лишаване от свобода,
при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.68, ал.1 от НК съдът
е привел в изпълнение и наказанието по н.о.х.д.№ 52/2011г. по описа на РС-Кубрат 1 година лишаване от свобода при
строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.25, ал.1 в.в. с
чл.23, ал.1 от НК определя на подс.Р. едно общо наказание по н.о.х.д.№
2327/2010г. на РС-Русе и по н.о.х.д.№ 52/2011г. на РС-Кубрат- 1 година лишаване
от свобода при строг първоначален режим, в затворническо общежитие от закрит
тип.
Присъдени са разноските на ДП.
Срещу така постановената присъда в
частта, относно наложеното наказание е постъпила жалба от подс.Р.. В жалбата се
излагат доводи и съображения за явната
несправедливост на наложеното наказание.Иска се, отмяна на присъдата в тази
ѝ част, наказанието да бъде намалено на 2 години лишаване от свобода,
което да се изтърпи ефективно.
В с.з. лично и чрез служ.защитник
адв.П. подс.Р. поддържа жалбата си и моли да бъде уважена.
Прокурорът счита жалбата за
неоснователна.
ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на
възраженията, доводите на страните, събраните по делото доказателства и след
цялостна преценка правилността на присъдата на основание чл.313 и чл.314 НПК, намери следното:
Жалбата
е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна в процеса
против съдебен акт подлежащ на въззивен контрол. Разгледана по същество се
явява основателна, по
следните съображения и правни изводи:
Производството пред първата инстанция
е по реда на гл.27 НПК, при хипотезата на чл.371, т.2 НПК.
Подсъдимият Р. е заявил, че се признава за виновен по
обвинението срещу него, признал е изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират
доказателства за тези факти.
Установено е, че подс.Р. е осъждан,
безработен и живеел в с.Каменово,
обл.Разград, заедно с брат си и семейството му.
Св.В.Х. от гр.Разград притежавал къща в ***, която посещавал два пъти седмично. Последно посетил
имота си на 15.08.2013г. и вечерта около 20,00ч. си тръгнал като заключил
всички врати и затворил прозорците.
На неустановен ден в периода от 15 до
19.08.2013г. подс.Р., след като счупил стъкла на прозорци, влязъл в къщата на
св.Х. и извършил кражба на 1 пакет бисквити, 1 пакет сладки, 1 пакет кафе,
Установено е, че св.И.Т. живеела в с.Каменово и се занимавала със
събиране на билки. На 19.08.2013г. около 08,00ч. св.Т. излязла от къщата си,
като я заключила. Когато се прибрала към 12,00 ч. установила, че входната врата
е разбита, и от стаите в къщата били
откраднати 10 бр.тарелки с кебапчета, гъби—по 0,5 кг- 5 бр., купони за хляб-200 бр., сребърни пръстени по
3 гр.-3 бр., сребърен синджир с
висулка-3 гр., вафли „Боровец”-2 кутии, шоколадови бонбони „Мираж”-3 кутии,
шоколад голям, фин млечен-2 бр.,
кухненски ножове-4 бр., бира „Балканско+
Св.И.М. живеел в гр.Русе, наследник на
имот в с.Каменово, на ул.Трапезица-№ 105.
На 13.08.2013г. св.М. бил в имота си
в с.Каменово и когато си тръгнал заключил къщата. На 19.08.2013г. свидетелят бил
уведомен по телефона от св.Х.Т., че къщата му е отворена.
На неустановен ден пред периода от
13.08.2013г. до 19.08.2013г. подс.Р., с неустановено техническо средство разбил
входната врата на къщата, соб. на св.М. и извършил кражба на 1 чифт гуменки, 1
бр. синьо черно шушлеково елече, 1 бр. дамаска за легло-2х1,8 м., на стойност
18 лв. Подсъдимият обиколил цялата къща, разровил и разхвърлял вещите по
земята, търсейки храна.
На 19.08.2013г. около 18,30 ч. св.Х.Х.а
влязла в двора на къщата на св.М., тъй като хранела кучето му. Установила, че
входната врата на къщата е разбита и леко отворена.Бутнала вратата и видяла в
къщата подс.Р., който ѝ казал да не вика понеже излизал. Уплашена св.Х.
се развикала, на място пристигнали св.В.П. и св.Х.Х., които заварили там подс.Р..
Той носел със себе си чанти пълни с храна, които св.Т. разпознала като свои.
Срещу разписка на св.Т. били върнати 4
бр.тарелки, с по 10 бр.кебапчета във всяка.
Установено е, че св.В.Х. живеела в
гр.Разград, къщата на родителите си в ***
посещавала веднъж на две седмици. За последно св.Х. посетила къщата на 07.09.2013г., като
установила, че няма липси. В периода от 07.09. до 15.09.2013г. подс.Р.
проникнал в тази къща, като разбил входната врата и вратите на стаите, и
извършил кражба на
Св.Й.П. и съпругата му Р.П. *** притежавали
имот в ***, който посещавали всяка събота и неделя.
Последно в къщата били на 06.10.2013г. и
на тръгване затворили и заключили всички врати. В периода от 06. до 08.10.2013г.
подс.Р. счупил стъклото на прозорец в къщата на св.Петрови и влязъл в кухнята.
Извършил кражба на 5 бр. вафли „Троя”, 1 пакет вафли „Ная”, 1 кутия локум, 1
бр. домашна лютеница-буркан
От заключението на оценъчните
експертизи се установява, че общата стойност на всички отнети вещи е 566, 50 лв.
Тази фактическа и правна обстановка
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт първоинстанционният съд е
приел за установена / чл.373, ал.3 НПК/ въз основа на направеното самопризнание
на подс.Р. и на доказателствата събрани на досъдебното производство по
установения в НПК ред и начин, представляващи годни доказателствени средства.
Анализът на всички събрани
доказателства: обясненията на подс.Р., които освен средство за защита са и
годно доказателствено средство, показанията на свидетелите, заключенията на оценъчната експертиза,
писмените доказателства, ценени по
отделно и в съвкупност даде основание и на въззивния съд да приеме, че автор на
инкриминираното деяние е подс.Р. както и, че с действията си от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2, в.в. с чл.195,
ал.1, т.3 и т.4, в.в. с чл.194, ал.1, в.в. с чл.26, ал.1 от НК, в.в. с чл.29,
ал.1, б”а” и б”б” от НК както правилно и законосъобразно е приел и
първоинстанционния съд. Изложените правни изводи и съображения на
първоинстанционния съд в тази посока се споделят изцяло и от въззивния съд,
поради което не следва да бъдат преповтаряни.
Относно индивидуализацията на
наложеното на подс.Р. наказание.
При индивидуализацията на наложеното на подс.Р.
наказание по вид, размер и начин на
изтърпяване, първоинстанционния съд
съобразно нормата на чл.373, ал.2 от НПК, в.в. с чл.58а, ал.1 от НК,
ръководейки се от разпоредбите на Общата част на този кодекс в пределите,
предвидени от закона за извършеното престъпление – от 3 до 15 години лишаване
от свобода, е определил наказание 5
години лишаване от свобода, което е намалил с 1/3 и е постановил подс.Р. да
изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и 4 месеца, при строг първоначален
режим в затворническо общежитие от закрит.
Въззивният съд намери, че наказанието
на подс.Р., следва да бъде наложено при превес на смекчаващите вината
обстоятелства – 3 - години лишаване от свобода- минимума по закон, намалено с
1/3, и подс.Р. следва да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ
ГОДИНИ, ефективно при определения от първоинстанционния съд първоначален режим- строг, в затворническо
общежитие от закрит тип, по следните
съображения:
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът
отчете високата степен на обществена опасност на деянието въздигнато от законодателя
като такова, и конкретно извършено с висока степен на обществена опасност;
касае се за взломна кражба, чрез използване на техническо средство, извършена в
условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, наличието и на други
осъждания за престъпни посегателства върху чужди движими вещи, сочещо на една престъпна упоритост; и както правилно е
посочил и първоинстанционния съд, че този вид престъпления са най-често извършваните, с широка
разпространеност.
Като смекчаващи вината обстоятелства
са отчетени - самопризнанието на подсъдимия дадено още на досъдебното
производство, процесуалното поведение на подсъдимия, с което той не е възпрепятствал наказателното преследване
срещу него, а е допринесъл за документиране на извършеното от него деяние; тежкото семейно и материално положение на
подсъдимия- подс.Р. е с начално образование, без определена професия и
квалификация, безработен в условията на действителна безработица в страната, не
е женен, не притежава недвижими имоти или МПС, от които би могъл да реализира
доходи и да се издържа; противно на становището на първоинстанционния съд,
стойността на отнетото имущество не е с висока стойност – 566, 50 лв., стойност
явяваща се под размера на две минимални
работни заплати - 620, 00 лв. към
момента на извършване на деянието; причините за извършване на деянието-
единствен източник на доходи и средства за съществуване.
Ето защо, съвкупният анализ на всички
тези обстоятелства даде основание на
въззивния съд да приеме, че така определеното наказание от 2
години лишаване от свобода / 3 години лишаване от свобода, намалено с 1/3/ по
вид, размер и начин на изтърпяване, се явява напълно справедливо като съответно
както на обществената опасност на самото деяние, така и на личната обществена
опасност на дееца, поради което ще бъдат постигнати целите на наказанието
визирани в чл.36 от НК за генералната и специална превенция, поради което в
тази ѝ част присъдата следва да бъде изменена.
В хода обаче, на цялостната служебна
проверка на присъдата съдът намери, че в
частта относно приложението на чл.68 и чл.25 от НК присъдата се явява
неправилна и незаконосъобразна и следва да бъде отменена в тази ѝ част
независимо, че няма жалба или протест, по
следните съображения и правни изводи:
Видно от справката за съдимост, подс.Р.
е осъждан с влезли в сила присъди, както следва:
1.По н.о.х.д.№ 2327/2010г. по описа на РС-Русе, одобрено споразумение, влязло в сила на 01.10.2010г. Р.
се е признал за виновен за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, в.в. с
чл.194, ал.1 от НК, приел наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца,
изпълнението на основание чл.66 от НК отложено за срок от 3 години, деянието е извършено на 08.09.2010г.; изпитателният срок изтича на: 01.10.2013г.
2.
По н.о.х.д.№ 52/2011г. по описа на РС-Кубрат, присъдата влязла в сила на 01.04.2011г., Р.
е бил признат за виновен за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, пр.2, в.в. с чл.194, ал.1, в.в. с
чл.26, ал.1 от НК, осъден на лишаване от
свобода за срок от 1 година, на основание чл.66, ал.1 от НК отложено
изпълнението на наказанието за срок от 3
години; деянието извършено в периода
от 06.06.2010г. до 24.06.2010г.; изпитателния срок изтича на 01.04.2014г.
3.
По н.о.х.д.№ 1000/2011г. по описа на
РС-Русе, присъдата влязла в сила на 15.06.2011г. Р. е бил признат за виновен
за престъпление по чл.195,ал.1, т.3, пр.1 и 2, т.7, в.в. с чл.194, ал.1, в.в. с
чл.26, ал.1 от НК на лишаване от свобода
за срок от 1 година /след тълкуване/, при строг първоначален режим, в затворническо общежитие от закрит тип; деянието
извършено през периода 01.11.2010г. – 18.11.2010г.
Със
същата присъда на основание чл.68 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието
по н.о.х.д.№ 2327/2010г. на РС - Русе в
размер на 3 месеца лишаване от свобода, и постановил отделно изтърпяване при
строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип.
С определение по
ч.н.д.№ 1579/2011г. по описа на
РС-Русе, влязло в сила на
27.07.2011г. Русенският районен съд на основание чл.25, в.в. с чл.23 от
НК е наложил едно общо наказание на Р. по влезлите в сила присъди срещу него
по н.о.х.д.№ 52/2011г. на РС-Кубрат и по н.о.х.д.№ 1000/2011г. на РС - Русе, а именно
най-тежкото от тях 1 година лишаване от свобода, при строг първоначален режим в
затворническо общежитие от закрит тип.
Със
същото определение Русенският районен съд е постановил на основание чл.68 от НК привеждане
в изпълнение наказанието по н.о.х.д.№ 2327/2010г.
по описа на РС-Русе лишаване от свобода
за срок от 3 месеца, което да се изтърпи отделно при строг първоначален режим в
затворническо общежитие от закрит тип.
С Писмо от 27.02.2012г. на Началника на затвора-гр.Белене, се установява, че на 16.02.2012г. Р. е освободен от затвора, изтърпял наказанието
по ч.н.д.№ 1579/2011г. на РС-Русе – 1 година лишаване от
свобода.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна неправилно
и незаконосъобразно първоинстанционния съд е
приложил чл.68, ал.1 от НК по
отношение наложените наказания на Р. по н.о.х.д.№ 2327/2010г. на РС-Русе и
по н.о.х.д.№52/2011г. на РС-Кубрат както
и, неправилно и незаконосъобразно на основание чл.25 в.в. с чл.23 от НК е
определил едно общо наказание по н.о.х.д.№ 2327/2010г. на РС-Русе и по н.о.х.д.№ 52/2011г. на РС-Кубрат, защото първо, това вече е било направено от Районен
съд-Русе /по н.о.х.д.№ 1000/2011г. / , и
по ч.н.д.№ 1579/2011г., и второ, Р. е
изтърпял наложените му наказания на 16.02.2012г.
По изложените съображения РАЗГРАДСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 8 от 20.02.2015г.,
постановена по н.о.х.д.№ 278/2013г. по описа на Кубратски районен съд, само в
частта относно наложеното наказание, като ОПРЕДЕЛЯ наказание ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, което на
основание чл.373, ал.2 от НПК, в.в. с чл.58а, ал.1, в.в. с чл.54 от НК НАМАЛЯВА с 1/3 и НАЛАГА на подс.П.И.Р.
наказание лишаване от свобода за срок от
ДВЕ ГОДИНИ.
ОТМЕНЯ Присъдата, само в частта относно приложението
на чл. 68, ал.1 от НК за привеждане в изпълнение наказанията по н.о.х.д.№ 2327/2010г. на РС-Русе и по н.о.х.д.№ 52/2011г. на РС-Кубрат; и в частта
относно приложението на чл.25, ал.1, в.в. с чл.23, ал.1 от НК за определяне на
общо наказание по н.о.х.д.№ 2327/2010г.
на РС-Русе и по н.о.х.д.№ 52/2011г. на
РС-Кубрат.
ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата
ѝ част.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
MH