Р Е Ш Е Н И Е № 37

Гр.Разград, 08.06.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

с участието на секретаря Н.Реджебова и прокурора АНТОНИЯ ДОНЕВА, като разгледа докладваното от съдия Иванова ВНОХД № 128 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.328 и сл. НПК.

С Присъда № 60/12.02.2015г., постановена по НОХД № 704/14г., Разградският районен съд е признал подсъдимият Н.Б.А. ***, за виновен в това, че за времето от 05.04.2014г. до 02.05.2014г. в с.Гороцвет, в условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на техническо средство- арматурно желязо, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 47 лв. от владението на А. Д. А. от гр.Разград и чужди движими вещи на обща стойност 98лв. от владението на Д.М.Д. ***, всички вещи на обща стойност 145 лв., без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 и чр.36 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца, което на основание чл.58а от НК е намалил с 1/3 и му е определил наказание в размер на 1 година лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Осъдил го е на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на Д.М.Д. *** сумата от 98 лв. като обезщетение за причинените имуществени вреди. Присъдени са разноски.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс.Н.А., поради което я обжалва в срок чрез защитника си адв.А.М.. Жалбата е бланкетна, като се сочи, че размера на наложеното наказание не отговаря на тежестта на извършеното престъпно деяние. Иска се присъдата да бъде изменена, като бъде намалено наказанието в минимален размер. В с.з. жалбата се поддържа на изложените основания.

Прокурорът от ОП-Разград счита жалбата за неоснователна, а присъдата на РС за правилна и законосъобразна, поради което предлага да бъде потвърдена.

Въззиваемият гр.ищец- Д.М.Д. *** при редовност в призоваването не се явява и не заявява становище по жалбата.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н.Б.А. е осъждан многократно.

Св.А.А. притежавал къща с дворно място в с.Гороцвет. В същото село живеел и подс.А.. Един ден за времето от 05.04.2014г. до 02.05.2014г. подс.А. решил да извърши кражба от имота на св.А.. В изпълнение намисленото, той отишъл до къщата на свидетеля, с ритник изкъртил входната врата и вратата на мазата, след което влязъл вътре. От там изнесъл 1 бр.медно котле /менче/ с вместимост 5л, 1бр.медна тава с вместимост 20л, 1бр.дървено буренце “бъкел” с вместимост 5 л и 1бр.стар войнишки нож /щик/.

За времето от 25.04.2014г. до 02.05.2014г. подс.А. ***, собственост на св.Д.Симитров от гр.Шумен, откъдето отново решил да извърши кражба. След като прескочил оградата на имота, отишъл до избата на къщата. Видял, че вратата е заключена с резе. С помощта на арматурно желязо и сила, подс.А. успял да изкърти резето и да проникне в помещението, откъдето взели и изнесъл 1 бр.медно котле с вместимост 3-5л, 2бр.медни тави с диаметър 60-70см и 1 бр.дървено буренце /бъкел/ с вместимост 5л. От ел.таблото, захранващо имота с електричество, подс.А. издърпал, откачил и взел 30м меден проводник със сечение 4мм. След това отишъл до стопанската постройка и след като разбир вратата й, взел и едно земеделско сечиво- коса.

Впоследствие част от отнетите вещи от имотите на А. и Д., подс.А. прода на св.Ем.Х. и св.Ш.М.. с протоколи за доброволно предаване, част от отнетите вещи били върнати от посочените свидетели. На св.А.А. отнетите движими вещи били възстановени напълно и върнати.

Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценъчна експертиза, стойността на вещите, отнети от св.А. е 47лв., а общата стойност на вещите, отнети от св.Д. е 98лв.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин не само от направеното по реда на чл.371, т.2 от НПК самопризнание от страна на подсъдимия, но и от всички събрани писмени и гласни доказателства по делото- показанията на свидетелите, заключението на вещото лице, протоколите за доброволно предаване и др.писмени доказателства по делото. Всички те са единни и непротиворечви по същество и съдът ги кредитера изцяло. Всички те обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност установяват извършеното от подс.А. деяние.

Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд е правилна, законосъобразна и обоснована, поради което и следва да бъде потвърдена.

При извършената служебна проверка, въззивният съд не намери да са извършени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд и то от категорията на съществените, щото да е налице основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

По същество обвинението е доказано по несъмнен начин и в случая подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на квалифицираната кражба по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК. За инкриминирания период същият в условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство- арматурно желязо е отнел от владението на пострадалите А. и Д. чужди движими вещи на обща стойност 145лв., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. По същество няма и спор относно правната квалификация, съставомерността и авторството на деянието, като липсват и оплаквания в тази насока в жалбата.

Основното оплакване е относно явната несправедливост на наложеното наказание. Въззивният съд намира, че наложеното от страна на районния съд наказание в размер на 1 година лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип се явява справедливо и съответно на извършеното. Касае се за две отделни деяния, извършени през непродължитилен период от време, като макар и да са на относително ниска обща стойност 145 лв., то с оглед предходните осъждания, проявената престъпна упоритост, следва да се приеме, че е налице една по-висока обществена опасност както по отношение на самото деяние, така и по отношение на дееца. Наложеното наказание /след редуцирането му по чл.58а от НК/ е в размер на предвидения от закона минимум от 1 година лишаване от свобода. В случая съдът не констатира наличието на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Напротив налице е баланс на смекчаващите /самопризнание още на досъдебното производство, възстановяване на част от щетите, невисока стойност на отнетото/ и отегчаващите /обременено съдебно минало, престъпна упоритост, наличието на 2 квалифициращи признака/ отговорността обстоятелства, поради което наказание в размер на минимума се явава справедливо и съответно на извършеното.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 60/12.02.2015г. по НОХД № 704/2014г. на РС-Разград.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ