Р Е Ш Е Н И Е

№ 29

гр.Разград, 18.05.2015г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

С участието на секретар М.Н. и прокурор АНТОНИЯ ДОНЕВА разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА в.ч.н.д.№ 130/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Определение от 25.02.2015г., постановено по ч.н.д. № 788/2014г. Разградският районен съд на основание чл.25, в.в. с чл.23 от НК е определил на осъдения Т.С.Т. едно общо наказание по н.о.х.д.№ 227/2014г. на РС-Исперих и по н.о.х.д.№ 311/2014г. на РС-Разград в размер на най-тежкото от тях, а именно - 3 години лишаване от свобода, при строг първоначален режим, в затвор.

На основание чл.24 от НК съдът е увеличил така определеното общо наказание с 6 месеца лишаване от свобода, като така увеличеното наказание в размер на 3 години и 6 месеца, следва да се изтърпи при строг първоначален режим, в затвор.

На основание чл.59 от НК съдът е приспаднал предварителното задържане на осъдения, както и времето, когато е търпял мярката за неотклонение „задържане под стража” по н.о.х.д.№ 311/2014г. на РС-Разград, считано от 05.03.2014г.

На основание чл.25, ал.2 от НК е приспадната изтърпяната до момента част от определеното общо наказание.

Срещу така постановения съдебен акт в частта, относно чл.24 от НК е постъпил протест от Районна прокуратура-Разград.

Излагат се доводи и съображения за незаконосъобразност на определението, тъй като увеличението само с 6 месеца на определеното общо наказание на осъдения Т., се явява явно несправедливо, занижено и не съответстващо на степента на обществена опасност на дееца и на извършените деяния. Предлага се, на основание чл.24 от НК определеното общо наказание да бъде увеличено от 6 месеца на 1 година лишаване от свобода.

В с.з. осъденото лице Т. заявява, че няма какво да каже.

Прокурорът заявява, че поддържа протеста и излага съображенията си..

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на възраженията, доводите на страните, събраните по делото доказателства,намери следното:

Протестът е процесуално допустим като подаден в срок от надлежна страна в процеса против съдебен акт подлежащ на въззивен контрол. Разгледан по същество се явява неоснователен, по следните съображения и правни изводи:

Установено е, че лицето Т.С.Т. е осъждан многократно.

От представената справка за съдимост се установява, както правилно и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд, че само по отношение на последните две присъди, постановени по н.о.х.д.№ 227/2014г. на РС-Исперих и по н.о.х.д.№ 311/2014г. на РС-Разград са налице основанията на чл.25, в.в. с чл.23 от НК за определяне на общо наказание, тъй като Т. е извършил престъпленията, за които е осъден по тези две дела преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях.

По н.о.х.д.№ 227/2014г. на РС-Исперих е било одобрено Споразумение по силата, на което Т. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, в.в. с чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5, в.в. с чл.194, ал.1, в.в. с чл.29, ал.1 б”а” и б” от НК, деянието извършено на 17/18.02.2014г., и е приел да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, при строг първоначален режим, в затворническо общежитие от закрит тип. Споразумението влязло в сила на 09.10.2014г.

По н.о.х.д.№ 311/2014г. на РС-Разград, Т. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, в.в. с чл.195, ал.1, т.4 и 5, в.в. с чл.194, ал.1, в.в. с чл.26, ал.1 от НК, деянието извършено на 20.01.2014г. и 14/15.02.2014г., и е бил осъден на лишаване от свобода за срок от 3 години, при строг първоначален режим, в затвор. Присъдата влязла в сила на 22.10.2014г.

При така установеното от фактическа страна, правилно и законосъобразно на основание чл.25, в.в. с чл.23 от НК първоинстанционният съд е определил едно общо наказание по н.о.х.д.№ 225/2014г. на РС-Исперих и по н.о.х.д.№ 311/2014г. на РС-Разград най-тежкото от тях, а именно 3 години лишаване от свобода при строг първоначален режим, в затвор.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.24 от НК, като е увеличил така определеното общо наказание с 6 месеца и е постанови Т. да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и 6 месеца при строг първоначален режим, в затвор.

За да увеличи така определеното общо наказание с 6 месеца лишаване от свобода, първоинстанционният съд е отчел проявената престъпна упоритост на подсъдимия, обстоятелството, че независимо от ефективното изтърпяване на наложените наказания лишаване от свобода Т. не се е поправил и е приел, че увеличаването на общото наказание с един размер от 6 месеца лишаване от свобода е напълно достатъчен като съответен на личната обществена опасност на дееца.

Този правен извод и съображения на първоинстанционния съд относно приложението на чл.24 от НК в случая, се споделят изцяло от въззивния съд и не са налице основания за изменение на протестираното определение в тази му част, поради което предложението на прокурора се явява неоснователно.

По строгото санкциониране по реда на чл.24 от НК се определя от общите принципи за определяне на наказанията, посочени в чл.54 и чл.36 от НК.

Налице е една възможност за увеличаване на наказанието, а не задължително приложение и поради това, съдът е длъжен да прецени цялостната престъпна дейност на подсъдимия, обществената опасност на деянията, личната му обществена опасност, подбудите за извършване на престъпленията, степента и вида на вината, като приеме, че и най-високото наложено наказание не ще изпълни целите, предвидени в чл.36 от НК, и преди всичко не ще му въздейства поправително.

В конкретния случай. Видно от материалите на двете наказателни производства н.о.х.д.№ 227/2014г. на РС-Исперих и н.о.х.д.№ 311/2014г. на РС-Разград, Т. към настоящия момент е на 27 години, произхожда от социално слабо семейство, неженен, с основно образование, без определена професия или квалификация, безработен в условията на действителна безработица в страната.

В протеста се сочи, че Т. до настоящия момент бил осъждан с 15 отделни влезли в сила присъди. Но, както правилно е обсъдил в мотивите си и първоинстанционния съд за първите две осъждания по влезли в сила присъди, за деяния извършени от Т. като непълнолетен, той е бил реабилитиран по право, а по н.о.х.д.№ 152/2007г. на РС-Исперих Т. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.216, ал.4, в.в. с ал.1 от НК но, на основание чл.78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност и наложено административно наказание глоба.

В протеста се сочат и прокурорът обосновава тезата си, като се позовава на последните две осъждания на Т., които са предмет на извършената кумулация по настоящото дело.

Действително, обществената опасност на извършените две деяния по последните две осъждания е сравнително висока, деянията са извършени в условията на опасен рецидив, а едното от тях е извършено при условията на продължавано престъпление, общата стойност на отнетите вещи по двете деяния надвишава 3000 лв., двете деяния са извършени за един сравнително кратък период от време.

Но, следва да се отчете обстоятелството, че по н.о.х.д.№ 227/2014г. на РС-Исперих е било одобрено Споразумение, при което Т. се е признал за виновен по обвинението срещу него, а на основание чл.381, ал.3 НПК споразумението се допуска само след възстановяване или обезпечаване на причинените имуществени вреди, от което следва, че причинените имуществени вреди по това дело в размер на 1386,00 лв. – обща стойност на отнетите вещи, са били възстановени.

А по н.о.х.д.№ 311/2014г. на РС-Разград, следва да се отчете обстоятелството, че производството пред първата инстанция е било по реда на гл.27 НПК, при хипотезата на чл.371, т.2 НПК и Т. е направил самопризнание още на досъдебното производство, като по този начин, с това процесуално поведение е съдействал на разследващия орган за документиране на извършеното от него престъпление; освен това, следва да се отчете и обстоятелството, че по това дело от общо причинените имуществени вреди - 1659, 00 лв. – обща стойност на отнетите вещи, по-голямата част от тях в размер на 1299,00 лв. са били възстановени още на досъдебното производство.

По останалите десет осъждания, с десет влезли в сила съдебни акта, следва да се отчете обстоятелството, че по всички производства Т. е признал вината си; четири от производствата са приключили по реда на гл.27 НПК, три от производствата са приключили със споразумение при възстановени имуществени щети, две от производствата са за кражба в маловажен случай, като при едното отнетата вещ е възстановена. Следва да се отчете и обстоятелството, че по девет от производствата отнетите вещи не са с висока стойност и само по едно отнетите вещи са в размер на 1 336 лв., - възстановени при одобрено споразумение.

Ето защо, протестът се явява неоснователен, а определението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.6, в.в. с чл.338 НПК РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Определението от 25.02.2015г., постановено по ч.н.д.№ 788/2014г. по описа на Разградския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

MH