Р Е Ш Е Н И
Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
|
на
двадесет и пети май |
2015 г. |
в
публично съдебно заседание в следния състав:
ЧЛЕНОВЕ: 1. Д. Василева
2.
С.
Робева
секретар Н. Р., с участието на прокурор Яна Николова, като
разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №133 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 328 и сл. НПК. Образувано е по жалба от адв. Р. В. – служебен
защитник на подсъдимите С.М.У. ***,
ЕГН ********** и Б.Б.К. ***, ЕГН ********** против Присъда №76/24.02.2015 г., постановена по нохд № 85/2015 г. РС Разград.
Оплакването в жалбата е, че
наложеното наказание с Присъда №76/24.02.2015 г. и на двамата подсъдими е явно
несправедливо и се иска определяне на наказание при приложение на чл. 55 НК във
възможния минимум.
В съдебно заседание адв. В.
поддържа жалбата. В съдебно заседание доводите се разширяват с твърдението, че
следва да се приеме, че случаят е маловажен и да се приложи чл. 197 НК и наложи
наказание пробация. Защитникът твърди, че обстоятелството, че подсъдимите са
съобщили сами за престъплението, което са извършили, цялостното им поведение,
възстановяването на имуществото, обуславят определяне на наказанието при
условията на чл. 55 НК във възможния минимум.
Прокурорът изразява становище, че
жалбата е неоснователна. Намира, че досегашните наказания, наложени на
подсъдимите, не са дали резултат. Счита, че е налице баланс между отегчаващи и
смекчаващи вината обстоятелства. Наказанието е определено под минимума,
предвиден в закона. Предлага присъдата да бъде потвърдена.
В последната си дума
жалбоподателят У. заявява, че се грижи за болната си съпруга, че е безработен и
се признава за виновен.
В последната си дума
жалбоподателят К. заявява, че гледа три малолетни деца, майка си и страда от
сърдечно заболяване. Признава се за виновен и изразява съжаление за
извършеното.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,
обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата,
съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано
лице.
С обжалваната
присъда Районен съд
Разград признал С.У. за виновен за това, че на 06.02.2015 г., в условията на
продължавано престъпление, в съучастие,
като съизвършител, с Б.К. в условията на повторност, чрез използване на
МПС, е отнел чужди движими вещи – кози и овце на обща стойност 730 лв. от владението на Р. Д. - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр.
1 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.
2 НК, поради което е осъден на наказание
лишаване от свобода за срок от осем месеца. Със същата присъда Б.К. е
признат за виновен за това, че на
06.02.2015 г. в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител, със С.У., в
условията на повторност, чрез използване на МПС, е отнел чужди движими вещи -
кози и овце на обща стойност 730 лв. от
владението на Р. Дениславов, без негово съгласие, с намерение да ги присвои - престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 7 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20,
ал. 2 от НК, поради което е осъден на
осем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. Приведена е в
изпълнение присъда, с която е осъден Б.К.. Присъдени са разноски.
Съдебното следствие е протекло по
реда на Глава 27 от НПК – подсъдимите са признали изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като са се съгласили да не се
събират доказателства за тези факти. Подсъдимите са защитавани от упълномощен
защитник – адв. В.. Съдът с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Съдът е спазил разпоредбите на
чл. 370, ал. 2 НПК – налице е направено искане, което не може да бъде
отхвърлено, чл. 370, ал. 3 НПК – и двамата подсъдими са направили искане за
съкратено съдебно следствие и самопризнания, чл. 372 НПК – съдът е разяснил
правата на подсъдимите по чл. 371 НПК, обявил е че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията. Съгласно чл. 373, ал. 2 НПК не е извършил
разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз основа на самопризнанието и
подкрепящите го доказателства, събрани в досъдебното производство, съгласно чл.
373, ал. 3 НПК, са приети за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт:
Подсъдимият С.М.У. е български
гражданин, роден на *** ***, има средно образование, не е женен. Осъждане е по
споразумение от 17.07.2012 г. по нохд №469/21902 г. на РС Разград за
престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, пр. 2 и т.4, пр. 1 НК, извършено на
10/11.04.2012 г., на четири месеца лишаване от свобода, отложено на основание
чл. 66 НК.
Подсъдимият Б.Б.К. е български
гражданин, роден на *** ***, има средно
образование, не е женен. Осъждане е по споразумение от 17.07.2012 г. по нохд №
469/2012 г. на РС Разград за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, пр. 2 и т. 4,
пр. 1 НК, извършено на 10/11.04.2012 г., на четири месеца лишаване от свобода,
отложено на основание чл. 66 НК и по споразумение от 29.01.2014 г. по нохд
№12/2014 г. на РС Търговище за престъпление по чл. 206, ал.6, т.1 НК, извършено
на 15-22.07.2013 г., на пробация, като на 13.02.2015 г. наказанието е
изтърпяно.
Двамата подсъдими живеели в с.
Ловско и се познавали.
На 06.02.2015 г. след обяд
двамата подсъдими се срещнали и след употребатна на известно количесто алколол,
решили да извършат кражба на домашни животни, собственост на св. Р. Д. Вечерта с
лек автомобил “Мерцедес 190Е” с per. № РР 1934 ВА (собственост на сина на подс.
С. У.), управляван от подс. Б. К. отишли до кошарата на св. Р. Д., която се
намирала в края на с. Градина, спрели автомобила в близост до кашарата. Влезли
вътре и взели 2 броя овце, бели на цвят, с неустановена порода. Натоварили животните
в багажника на автомобила и ги транспортирали до дома на подс. Б. К., където ги
оставили.
Върнали се отново до кошарата на
св. Р. Д., откъдето изкарали последователно още 3 бр. кози - кафяво-червена на
цвят с неустановена порода, бяла на цвят с неустановена порода и черно-бяла на
цвят с неустановена порода. Когато подсъдимите се върнали в кошарата за
четвърти път и подкарали коза, бяла на цвят с неустановена порода. Подсъдимите
и автомобила им били забелязани от св. Р. Д., който се развикал и ги подгонил, при
което У. и К. пуснали последната коза и иззбягали с автомобила и животните. Подсъдимите
откарали козите в с. Сейдол, където ги продали на св. Муса за сумата от 280 лв.
Св. Д. уведомил за кражбата по
телефона св. С.
На сутринта на 07.02.2015 г.
подсъдимите, съзнавайки, че са забелязани от св. Р. Д., отишли в РУП Лозница,
където признали за стореното от тях предната вечер. С протокол за доброволно
предаване поде. Б. К. върнал двете овце, които предната вечер с подс. С. У.,
били закарали в дома му. Отвели полицейските служители до дома на св. М., на
когото продали козите, и той с протокол за доброволно предаване ги върнал. С
постановление от 07.02.2015 г. процесните животни срещу разписки били върнати
на св. Р. Д.
Видно от заключението на вещото
лице по оценителна експертиза, общата стойност на шестте процесии животни е 730
лв.
Тази фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин въз основа на самопризнанията на подсъдимите и
гласните и писмени доказателства, събрани в досъдебното производство:
-
показанията на свидетелите М. (л. 35), Д. (л. 37), Славов (л. 41);
-
писмените доказателства: протоколи за доброволно предаване (л. 4 и л. 5),
постановление от 07.02.2015 г. (л. 6), разписки (л. 7, 8); справки за съдимост,
характеристични справки (л. 23, 34) и декларации семейно и материално положение
от подсъдимите (л. 18, 30);
-
експертизи: заключението на вещото лице по назначената и извършена на
досъдебното производство съдебно - оценителна експертиза (л. 45).
Съставът на ОС Разград споделя
приетата от РС фактическа обстановка и счита, че фактическите изводи на съда са
в съответствие с нормата на чл. 373, ал. 3 НПК.
Двамата подсъдими в съучастие,
като съизвършители, са отнели чужди движими вещи – 4 бр. кози и 2 бр. овце, на
стойност 740 лв., от владението на Р. Д., без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвоят. Използвали са моторно превозно средство –
посоченият лек автомобил, в който натоварили животните, за превоза им и
отдалечаване от местопрестъплението, за да установят трайна фактическа власт
върху тях.
Двамата подсъдими са участвали
заедно в изпълнение на престъплението – при отнемане на вещите от владението на
свидетеля, при транспортирането, укриването, съответно продажбата им и
съучастието им е под формата на съизвършителство.
С оглед предходните осъждания,
кражбата се явява извършена при условията на повторност по чл. 28 НК, тъй като К.
и У. са извършили престъплението, след като са били осъдени с влязла в сила
присъда (на която съгласно чл. 383 НПК се приравнява по последици споразумението)
за друго такова престъпление. Подсъдимите са осъдени за друго престъпление
кражба, което е извършено чрез използване на МПС и са действали също в
съучастие, като съизвършители.
Тъй като непосредствено след отнемане на овцете,
са се върнали със същия автомобил и натоварили от същото място и 3 кози, то е
налице продължавано престъпление по чл. 26 НК, тъй като деянията са от един и същ вид,
извършени са през непродължителен период от време, при еднородност на вината и
всяко следващо от фактическа страна е продължение на предходното.
Деянията, извършени от
подсъдимите осъществяват състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 7 във вр. с чл.
194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК.
Престъплението е извършено при пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали, че отнемат чужди движими вещи, че не е налице съгласие на владелеца им. Познавали са собственика на животните – св. Д., според показанията му. Двамата подсъдими заедно са участвали в осъществяване на изпълнителното деяние – проникване в кошарата, натоварили са животните в автомобила и са ги транспортирали. Съзнавали са, че ползват МПС, за да установят трайна власт върху вещите и да ги превозят от местопрестъплението. У. и К. са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици от него и са искали настъпването на тези последици - да присвоят и да се разпоредят с предмета на престъплението.
Правните изводи на първоинстанционния съд, относно
съставомерност и квалификацията на деянието, извършено от подсъдимите са
правилни, в съответствие със закона.
Подсъдимите твърдят, че са
върнали част от животните и са посочили на кого са продали останалите, като купувачът
ги е върнал, а подсъдимите са му платили сумата 280 лв.
В рамките на обвинителния акт
такива обстоятелства – че е върната паричната сума на св. М. не са посочени.
При разпита си св. М. е посочил, че не са му върнати парите. Такова твърдение,
че разбрал че са върнати, прави разпитаният два дена по-късно св. С. – служител
на МВР.
Наличието на повторност изключва
приложението на привилегирования състав на чл. 197 НК.
Съдът не възприема твърдението на
защитата, че случаят е маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 НК маловажен случай е
този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Вредните последици от деянието са
налице и са предотвратени поради появата на св. Д. и разкриване на
престъплението. Отнети са 5 животни, три от които продадени непосредствено след
деянието. Не е ниска и стойността на отнетото имущество. Подсъдимите два пъти
са се връщали, за да осъществят намисленото престъпление и вероятно само
появата на св. Д. е преустановила престъплението. По същество данните за
личността на подсъдимите не сочи, че са с по-ниска степен на обществена
опасност. Напротив престъплението е извършено в изпитателния срок на предходно
осъждане, при което им е наложено наказание 4 месеца лишаване от свобода.
При определяне на наказанието
съдът е взел предвид смекчаващи отговорността обстоятелства -
съдействието, което са оказали на разследващите органи при разкриване на
престъпното деяние и здравословното им състояние, а от друга страна
отегчаващите обстоятелства - престъпната упоритост, с която е осъществявано
деянието, като приел, че следва да се наложи наказание в минималния, предвиден
в закона размер – 1 година лишаване от свобода, което на основание чл. 58а НК
намалил с 1/3 и осъдил подсъдимите на осем месеца лишаване от свобода.
Съставът
на Окръжен съд Разград намира, че наказанията и на двамата подсъдими са определени в съответствие с
разпоредбите на чл. 36, чл. 54 НК и чл. 58а НК, като е отчетен приносът на
всеки от тях в престъпната дейност и всички обстоятелства от значение за
определяне на наказанието. Определените наказания на подсъдимите са под
предвидения в закона минимум. Наложените наказания са необходими и същевременно
достатъчни за постигане целите по чл. 36 НК. Налице е възможност подсъдимите да
се поправят, превъзпитат и след това възстановят положението си в обществото.
Деянието е извършено в
изпитателния срок на наказанието, наложено и на двамата подсъдими по нохд №
469/2012 г. на РС Разград и са налице основанията на чл. 68 НК, тъй като до
изтичане на определения от съда изпитателен срок (споразумението по нохд
№469/2012 г. е от 17.07.2012 г., а изпитателният срок е тригодишен) К. и У. са
извършили друго умишлено престъпление от общ характер, за което им е наложено наказание лишаване от свобода,
и съдът законосъобразно е постановил, че следва да изтърпят е отложеното
наказание.
Въззивният съд не установи при
проверка на присъдата съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
допуснати в досъдебното производство и по време на съдебната фаза.
В хода на производството са
изяснени обстоятелствата по чл. 102 НПК, относно престъплението и участието на
подсъдимите в него по несъмнен начин.
По жалбата.
Съдът намира, че не са налице посочените в
жалбата недостатъци на присъдата. Наказанието е справедливо. При определянето
му са отчетени всички обстоятелства, включително и посочените от защитата. Няма
основание за определяне на друга правна квалификация на извършените деяния от
подсъдимите.
Въззивният
съд намира, че изложените в жалбата смекчаващи обстоятелства са били предмет на
преценка от съда и няма основание за определяне на по-леко наказание.
Определеното наказание, след намаляването му по чл. 58а НК, е под минималния,
предвиден от закона срок за това престъпление.
Съставът на ОС Разград намира, че
първоначалният режим на изтърпяване на наказанието е определен в разрез с
предписаното от закона.
Съгласно чл. 61, т. 3 ЗИНЗС първоначален общ режим се определя на
осъдените, които се настаняват в затворнически общежития от открит тип, а в
такива, съгласно чл. 59, се настаняват осъдените за първи път на лишаване от
свобода до 5 години за умишлени престъпления и осъдените за престъпления,
извършени по непредпазливост.
При определяне режима на
изтърпяване на наказанието по отношение на подсъдимите не може да се приеме, че
са от категорията лица – „осъдени за първи път”. При привеждане в изпълнение на
условно наказание, заради последващо осъждане, с което е наложено наказание
лишаване от свобода, двете наказания се търпят при строг първоначален режим в
затворническо общежитие от закрит тип. (в този смисъл са Решение № 271 от
13.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1464/2011 г., III н. о.; Решение № 520 от 28.11.2011 г. на ВКС по н.
д. № 2652/2011 г., III н. о.; Решение
№ 290 от 7.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 785/2013 г., I н. о.). Обжалваният съдебен акт, в частта,
с която е определен първоначалния режим за изтърпяване на наказанието и вида на
затворническото общежитие, е постановен в нарушение на закона, тъй като не е
налице осъждане за първи път по смисъла на чл. 59 ЗИНЗС. При липса на протест в тази част съдът не може да коригира присъдата.
В останалата част съдът споделя
фактическите и правни изводи на РС Разград и при служебната проверка на
законността, обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда въззивният
съд не установи допуснати и отстраними съществени нарушения на процесуални
правила, които да изискват връщане на делото за ново разглеждане, нито
нарушения, предполагащи отмяната или изменението на присъдата, поради което
присъдата следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№76/24.02.2015 г., постановена по нохд №85/2015 г. по описа на Районен съд
Разград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
НР