Р Е Ш Е Н И Е

№ 45

гр.Разград, 22.06.2015г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА

СВЕТЛА РОБЕВА

С участието на секретаря Н.Реджебова и прокурор ЯНА НИКОЛОВА разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА в.н.о.х.д. № 150/2015г. и за да се произнесе взе предвид, следното:

С Присъда №14 от 13.03.2015г., постановена по н.о.х.д. № 275/2014г. Кубратският районен съд е признал подс.Г.Л.М. *** за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и го осъжда на лишаване от свобода за срок от 3 месеца; на основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г от НК съдът е лишил подс.М. от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца, считано от влизане на присъдата в сила, като на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднал времето през, което по административен ред е би лишен от възможността да упражнява това право.

На основание чл.189, ал.3 НПК са присъдени разноските по делото.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от адв.Кр.К. защитник на подс.М.. В жалбата се посочва, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и немотивирана, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се, отмяна изцяло на присъдата и постановяване на оправдателна такава и алтернативно, да бъде намален размера на наложеното по чл.343г от НК лишаване от право на управление на МПС.

В с.з. подс.М. лично и чрез защитника си адв.Кр.К. поддържа жалбата си, като излага доводите и съображенията си за това.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна, излага доводите и съображенията си, предлага присъдата да бъде потвърдена.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на възраженията, доводите на страните, събраните по делото доказателства и след цялостна преценка правилността на присъдата на основание чл.313 и чл.314 НПК, намери следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна в процеса против съдебен акт подлежащ на въззивен контрол. Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения и правни изводи:

Установено е, че на 10.09.2014г. свидетелите Г.А. и Р.Д.- служители на РУ на МВР-Кубрат, участвали в специализирана полицейска операция по контрол на пътното движение на територията на селата Севар, Сушево, Брестовене и гр.Завет. Около 19,00 ч. се обадил прекият ѝм ръководител, който обяснил, че е получен сигнал за водач на л.ав. „Нисан Микра” с разградска регистрация, който след употреба на алкохол се придвижва с него от гр.Завет към с.Брестовене. Двамата свидетели били в с.Брестовене, и изчакали водача в началото на селото. След като той не се появил решили да тръгнат за гр.Завет. По пътя се разминали с посочения автомобил.Настигнали го, и го спрели след подаден светлинен и звуков сигнал. От извършената проверка се установява, че водачът на автомобила е подс.М.. Полицейските служители го поканили да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство. Подсъдимият дал няколко некачествени проби, които според свидетелите се дължали на недостатъчното количество издишан въздух, което водачът вкарвал в уреда. Подс.М. заявил, че не желае да прави повече проби с техническото средство и, че имал желание да предостави кръвна проба за химически анализ. Свидетелите го съпроводили до РУ на МВР-Кубрат, където св.Г.М. му съставил АУАН № 297-А/11.09.2014г. за това, че отказвал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство. Актосъставителят издал на подсъдимия талон за медицинско изследване на кръвта № 201033/10.09.2014г. В указания срок подсъдимият се явил в ЦСМП-Кубрат, където мед.фелдшер – св. А. в присъствието на св.Н.Николов-служител на РУ на МВР-Кубрат, взела кръв за изследване. Това било извършено със стерилна спринцовка и игла, като преди това мястото на вземане на кръвта било почистено с кислородна вода. Иззетото количество кръв било поставено в шишенце затворено с капачка. Мед.фелдшер поставил лейкопласт върху капачката и изписал имената на подсъдимия. След това шишенцето било парафинирано и предадено срещу подпис на св.Н.Николов, който го отнесъл в РУ на МВР-Кубрат, от където пробата била транспортирана до ОД на МВР-Разград. На 11.09.2014г. чрез газхроматографски метод вещото лице Панайотова изследвала кръвната проба и дава заключение, че в изпратената за изследване проба кръв, взета от подс.М. се установява етилов алкохол – 1,71 промила.

При тази фактическа и правна обстановка приета и от първоинстанционния съд правилно, законосъобразно и обосновано е прието, че с действията си от обективна и субективна страна подс.М. е осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.

Анализът на всички събрани по делото доказателство по отделно и в съвкупност даде основание и на въззивния съд да приеме категорично, че автор на инкриминираното деяние е подс.М. както и, че с действията си от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.

Фактите относно времето, мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние, се доказват от: обясненията на самия подсъдим, които освен средство за защита са и годно доказателствено средство; от показанията на разпитаните свидетели: полицейските служители Г.М., Р.Д., Н.Николов, мед.фелдшери – св.В.А. и св.Д.Дянков, касае се за свидетелски показания, които са еднопосочни, логични, непротиворечиви, потвърждаващи се и от обясненията на подсъдимия, и поради това съдът ги кредитира за обективни и достоверни.

На следващо място, горните елементи включени в предмета на доказване се установяват от писмените доказателства и от заключението на извършената съдебно-химическа експертиза.

Касае се, за експертно заключение извършено обективно и компетентно въз основа на обективни дадености-кръвна проба – обект на експертизата по газхроматографския метод, иззета по установения ред и начин, заключение кореспондиращо с обясненията на самия подсъдим и конкретно установените факти и обстоятелства по делото, достатъчно пълно и ясно, обосновано и не будещо каквото и да било съмнение относно неговата правилност и поради това, кредитирано изцяло от съда при изграждане на становището както за авторството на инкриминираното деяние, така и за правната квалификация на същото.

В тази връзка, възраженията на защитата за наличие на многобройни нарушения на изискванията на Наредба № 30/2011г. за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество както и за това, че кръвната проба иззета от подсъдимия не била съхранена и транспортирана по изискванията, се явяват несъстоятелни и в противоречие със събраните по делото доказателства – гласните доказателства и заключението на съдебно-химическата експертиза както правилно е приел и първоинстанционния съд, по съображения и правни изводи, които изцяло се споделят и от въззивния съд, поради което не следва да бъдат преповтаряни.

Относно, индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказание.

При индивидуализацията на наложеното на подс.М. наказание по вид, размер и начин на изтърпяване първоинстанционният съд е определил наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление- до една година лишаване от свобода, като е съобразил всички обстоятелства, от значение за вината, съобразно нормата на чл.54 от НК. Така определеното наказание-3 месеца лишаване от свобода- минимума по закон /чл.39, ал.1 от НК /, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, се явява в случая напълно справедливо, съответно както на обществената опасност на деянието така и на личната обществена опасност на дееца.Правилно, законосъобразно и обосновано съдът е приел, че са налице всички формални предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Изпитателния срок от 3 години-минимума по закон е напълно достатъчен, подсъдимия като млад човек да преосмисли стореното от него, и в бъдеще да покаже поведение като на един дисциплиниран водач на МПС и участник в движението при стриктно спазване на специалните правила за движение по пътищата.

Правилно на основание чл.343г от НК съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС.

Възражението на защитата, че срока на лишаването от това право- 1 година и 6 месеца, следва да бъде намален, защото бил съществено завишен, се явява неоснователно.Видно от приложената Справка картон на водача, изготвена от ОД на МВР-Разград се установява, че подс.М. е водач на МПС от 2008г., правоспособен с категории: В АМ ТКТ, който до извършване на инкриминираното деяние многократно е бил санкциониран по административен ред за допуснати различни нарушения на ЗДвП. Обстоятелство, което дава основание на въззивния съд да приеме, че така определения срок от първоинстанционния съд по време, на който подсъдимият е лишен от право да управлява МПС е напълно справедлив, тъй като наложените му многобройни административни санкции не са постигнали целите на административното наказание за генералната и преди всичко за специалната превенция-да му се въздейства предупредително и да му се отнеме възможността да върши други административни нарушения.

В хода и на служебната проверка на присъдата не се установиха съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или нарушаване процесуалните права на подсъдимия.

Ето защо, жалбата се явява неоснователна, не са налице основания за отмяна или изменение на присъдата, същата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена изцяло.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.6, в.в. с чл.338 от НПК РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 14 от 13.03.2015г., постановена по н.о.х.д.№ 275/2014г. по описа на Районен съд-Кубрат.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

ДГ