Р Е Ш Е Н И Е

№ 34

гр.Разград, 29.05.2015г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

С участието на секретар М.Н. разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в.н.ч.х.д.№ 151/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда от 05.03.2015г., постановена по н.ч.х.д.№ 724/2014г. Разградският районен съд е признал подс. Д.А.М. за виновна в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 от НК; на основание чл.78а от НК е освободена от наказателна отговорност и наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

М. е осъдена да заплати на К.П.П. сумата от 350 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди резултат от непозволеното увреждане, ведно със законната лихва, считано от 10.05.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 872 лв., представляваща разноски по делото.

В останалата част, до първоначално предявения размер от 2000 лв., гражданския иск за неимуществени вреди е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Присъдена е ДТ върху уважената част от иска, както и сумата от 80 лв., разноски по делото.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от подс.М., чрез адв.Ж.Ч.. В жалбата, се посочва че присъдата е незаконосъобразна, необоснована, при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, присъдата е постановена при непълнота на доказателствата. Иска се, отмяна на присъдата, постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за невинна и оправдана по обвинението срещу нея, да бъде изцяло отхвърлен гражданския иск срещу нея и присъждане на разноските за двете инстанции.

Срещу така постановената присъда в гражданско отхвърлителната ѝ част, и в частта относно, размера на наложеното административно наказание, е постъпила жалба и от тъжителката К.П., чрез адв.Е.С.. Иска се, увеличаване размера на наложеното наказание, уважаване изцяло на предявения граждански иск и присъждане на разноските за въззивна инстанция.

В с.з подс.М. лично и чрез адв.Ж.Ч. поддържа жалбата, излага доводите и съображенията си за това.

При редовност в призоваването, тъжителката К.П. не се явява в с.з. Депозирала е молба, чрез адв.Е.С., с която заявява, че поддържа жалбата си като излага доводи и съображения; по отношение жалбата на подсъдимата, заявява, че я оспорва и излага съображенията си за това.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на възраженията, доводите на страните, събраните по делото доказателства и след цялостна проверка правилността на присъдата на основание чл.313 и чл.314 НПК, намери следното:

Жалбите са процесуално допустими като подадени в срок от надлежни страни в процеса против съдебен акт подлежащ на въззивен контрол. Разгледани по същество се явяват неоснователни, по следните съображения и правни изводи:

Установено е, че подс. М. и тъжителката К. П. ***. Тъжителката се развела със съпруга си през лятото на 2013г., а подс.М. била сестра на бившия ѝ съпруг. Във връзка с развода отношенията между тъжителката и подс.М. се влошили.

Установено е, че в началото на м.май 2014г. подс.М. помагала на брат си при пренасяне на неговото имущество от семейното жилище, в което преди това живеел с тъжителката.

На 10.05.2014г. тъжителката замествала своя колежка в службата и изпълнявала функциите на секретарка на Директора с работно място в стая 305. Около 13,00 ч. след изтичане на обедната почивка подс.М. и тъжителката се срещнали пред асансьора в сградата, където работели. Двете се качили в асансьора, били сами. Тъжителката раздразнена от това, че подсъдимата помага на брат си да изнася имущество от семейното жилище, поискала обяснение от подсъдимата за това. Подс.М. отвърнала, че могат да говорят за това след изтичане на работното време. Тъжителката слязла от асансьора на третия етаж, а подсъдимата продължила с него до четвъртия. Около 13,30 ч. подс.М. по служебна работа отишла в стаята на секретарката, замествана от тъжителката. Подсъдимата оставила служебна документация на масата и казала на тъжителката, че иска да разговаря с нея, но не в тази стая, а насаме. Тъжителката се съгласила и двете отишли в съседната стая- стаята, в която поначало работела тъжителката. Вратата на стаята, от която излезли останала отворена. Влизайки в съседната стая, те затворили вратата, след което подсъдимата поискала обяснение от тъжителката за казаното от нея в асансьора. Тъжителката отвърнала раздразнено на подсъдимата, след което подсъдимата я хванала за лявата ръка и ѝ нанесла шамар в лицето. Тъжителката, която подсъдимата продължила да блъска извикала по име на колегата си св.Д.. Св.Д. дошъл веднага и опитал да отвори вратата на стаята, в която били двете. Свидетелят бутнал врата леко и при открехването ѝ видял тъжителката подпряна до секцията, а подсъдимата с външната страна на ръката си я ударила по лицето. Тогава успял да отвори врата изцяло, тъй като подсъдимата я препречвала, тъжителката се разплакала и излязла от стаята.

Същият ден в 14,00 ч. тъжителката посетила медицински център „Вита”, където съобщила за нанесен ѝ побой.При при прегледа са установени- охлузвания и червени петна по кожата на лицето, в областта на ушната мида и лявата ръка, по шията и деколтето. /мед. бележка – искане за преглед л.9/. На 12.05.2014г. тъжителката е била прегледана от съдебен лекар и издадено съдебно-медицинско удостоверение.

Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни въз основа на представените по делото медицински документи се установява, че в резултат на описания инцидент на 10.05.2014г. пострадалата К.П. е получила участък с оток на меките тъкани в дясната скулова област и повърхностна драскотина на кожата по вътрешната страна на лявата предмишница в долната ѝ трета. Бързопреходни насинявания – описани като червени петна по кожата на лицето и шията /от прегледа в спешна помощ „Вита” от деня на инцидента.

Относно механизма на уврежданията експертизата заключава, че описаните увреждания са резултат от действието на удари с или върху твърди тъпи предмети за увреждането в дясната скулова област и насиняванията на кожата и от тангенциалното действие на тъпоръбест предмет за драскотината на кожата.

Същите са причинили на пострадалата болка и страдание и отзвучават без последствия за здравето и за около една седмица.

При тази фактическа и правна обстановка приета и от първоинстанционния съд правилно, законосъобразно и обосновано е прието, че с действията си от обективна и субективна страна подс.М. е осъществила състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК.

Анализът на всички събрани по делото доказателства по отделно и в съвкупност даде основание и на въззивния съд да приеме, че обвинението срещу подс.М. е доказано по несъмнен начин.

Фактите относно времето, мястото, начина на извършване на деянието и участието на подсъдимата в него, се установяват и доказват от: показанията на разпитаните свидетели: св.Д. и св.К., които свидетелски показания са еднопосочни, логични, непротиворечиви, взаимнодопълващи се и поради това, съдът ги кредитира за достоверни и обективни; и от заключението на съдебно медицинската експертиза; касае се, за експертно заключение извършено обективно и компетентно въз основа на медицински документи за извършения медицински преглед на пострадалата веднага след извършване на деянието и съдебномедицинското освидетелстване два дни по-късно, заключение, кореспондиращо с гласните доказателства и конкретно установените факти и обстоятелства по делото, достатъчно пълно и ясно, обосновано и не будещо каквото и да било съмнение относно неговата правилност и поради това, кредитирано изцяло от съда при изграждане на становището за авторството на инкриминираното деяние и правната квалификация на същото.

С обясненията си подс.М. не отрича, че на инкриминираното време и място както се сочи в тъжбата и се установява от другите доказателства по делото, че действително между нея и тъжителката е възникнал конфликт, но заявява, че не е удряла тъжителката.

Подсъдимият, за разлика от свидетелите, не е процесуално задължен в наказателния процес да говори истината, тъй като обясненията му преди всичко са средство за защита, поради което от него не може да се иска искреност и обективност. Ето защо, истинността и правдоподобността на обясненията му, следва да бъдат преценявани на общо основание след стриктно спазване на процесуалния регламент за оценка на тези специфични по своята природа доказателствени средства.

В случая, обясненията на подсъдимата, че тя не е удряла тъжителката се опровергават категорично от свидетелските показания и заключението на съдебно медицинската експертиза. В тази посока първоинстанционният съд е изложил подробни изводи и съображения, които изцяло се споделят и от въззивния съд, поради което не следва да бъдат преповтаряни.

Правилно и законосъобразно на основание чл.78а от НК първоинстанционният съд е приел, че са налице всички предпоставки за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност за извършеното от нея деяние по чл.130, ал.2 от НК и е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв. - минимума на предвиденото по закон.

При индивидуализацията на наложеното адм.наказание съдът е отчел смекчаващите вината обстоятелства приемайки, че подсъдимата не е с висока лична обществена опасност, поради което наложеното ѝ наказание по размер се явява напълно справедливо и съответно както на обществената опасност на самото деяние, така и на личната обществена опасност на подсъдимата.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че предявения граждански иск за неимуществени вреди се явява частично основателен и доказан до размера, в който е уважен на основание чл.45 от ЗЗД.

Присъдения размер от 350 лв., се явява напълно справедлив съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, като и в тази посока изложените от първоинстанционния съд правни изводи и съображения изцяло се споделят и от въззивния съд, поради което не следва да се преповтарят.

Ето защо, жалбите се явяват неоснователни и не са налице основания за отмяна или изменение на присъдата, поради което същата следва да бъде потвърдена изцяло.

Поради неоснователност на жалбите не са налице основания за присъждане на претендираните разноски.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.6, в.в. с чл.338 от НПК РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата от 05.03.2015г., постановена по н.ч.х.д. № 724/2014г. по описа на Разградския окръжен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1 2.

MH