Р Е Ш Е Н И
Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
|
на
осемнадесети май |
2015 г. |
в
публично съдебно заседание в следния състав:
ЧЛЕНОВЕ: 1. Д. Василева
2.
Д. И.
секретар Д.Г., с участието на прокурора Яна Николова, като
разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №160 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 328 и сл. НПК. Образувано е по протест от Районна прокуратура Исперих
и жалби от частния обвинител и граждански ищец и подсъдимия против присъда
№7/24.02.2015 г. по нохд №120/2013 г. на Районен съд Исперих.
Постъпил е протест от Районна
прокуратура Исперих (вх. №791/06.03.2015 г.) против присъда №7/24.02.2015 г. по
нохд №120/2013 г. Прокурорът намира, че присъдата е неправилна и иска
изменението й, като се увеличи наказанието лишаване от свобода.
В съдебно заседание пред
въззивния съд прокурорът поддържа протеста. Счита, че с оглед предходните
осъждания, многократността и високата обществена опасност на деянията, следва да
се наложи наказание над средния размер за всяко от престъпленията.
Постъпила е жалба от частния
обвинител и гражданския ищец Е.Х., чрез повереника й адв. С.Д. (вх.
№822/09.03.2015 г.). Твръди се, че присъдата е незаконосъобразна в наказателната
и гражданската част, тъй като наказанието е явно несправедливо и изключително
занижено, не съответства на няколкократните осъждания, проявената престъпна
упоритост, тежките последици за пострадалата и високата обществена опасност на
престъплението. Считат, че съдът неправилно е отказал да приложи разпоредбата
на чл.24 НК и увеличи размера на наложеното общо наказание. Твърди се, че
обезщетението за неимуществени вреди е крайно занижено.
Искането е да се измени присъдата
като се увеличи размера на наказанията за всяко едно от престъпленията и се
увеличи определеното общо наказание, както и да се отмени присъдата в частта, с
която е отхвърлен гражданския иск и се присъди в претендирания размер
20 000 лв., претендират се и разноски.
В съдебно заседание пред
въззивния съд адв. Д. поддържа жалбата. В допълнение към доводите в жалбата
излага, че следва съда да използва всички средства на закона, за да може
извършителите на такива тежки престъпления да получат адекватно наказание.
Постъпила е жалба срещу присъдата
и от подсъдимия Ф.М., чрез защитника му адв. К. (вх. №830/10.03.2015 г.).
Оплакванията са, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон,
при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и при явно несправедливо
наказание. Постъпили са и допълнителни съображения, в които се доразвиват
доводите в жалбата. Поддържа се твърдението, че е нА.це доброволен сексуален
контакт. Посочват, че в заключението на вещото лице не са установени
травматични увреждания в областта на половия орган на пострадалата. По делото
са нА.це противоречиви данни относно психическото състояние на пострадалата
след деянието.
Искането е за отмяна и
оправдаване на подсъдимия, отхвърляне на гражданския иск и алтернативно за
изменение на присъдата, като се намалят наказанията към минималния размер,
както и обезщетението за неимуществени вреди.
В съдебно заседание пред
въззивния съд защитникът на подсъдимия адв. К. поддържа жалбата. Намира, че
подаденият протест е неоснователен.
В съдебно заседание защитникът на
подсъдимия адв. Ковалаков поддържа жалбата. Допълва доводите в жалбата като
заявява, че е допуснато съществено нарушение на процесуални правила в съдебното
производство, тъй като са нарушени изискванията на НПК относно произнасяне,
обявяване на присъдата и разясняване сроковете за обжалването й. Затова се иска
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Позовава се на недоказаност на
обвинението, тъй като са нА.це показания на свидетел, относно това по какъв начин
са влезли в парка подсъдимия и пострадалата, не са открити никакви следи,
подсъдимата нагаждала отговорите си към установеното при изследване на влагА.щния
й секрет – първо заявила, че подсъдимия се изпразнил, а след това променила
показанията си. Следите, установени по пострадалата били от необръснатата брада
на подсъдимия и позите при сексуалния акт при неравен тен. Следите са от
доброволен сексуален акт. Оплакването на пострадалата се обяснява с желание да
си отмъсти на подсъдимия, който няма да изостави семейството си. Позовава се на
това, че действията за които прокуратурата е обвинила подсъдимия в извършено
блудство са част половия акт. Поддържа искането за признаване на подсъдимия за
невинен и алтернативно за намаляване на наказанието и присъдения граждански
иск, който намира за неотговарящ на изискванията за справедливост.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на
присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:
Протестът и въззивните жалби са
подадени против подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лица, което
имат право на протест и жалба.
С
атакуваната присъда Районен съд Исперих е признал подсъдимия Ф.М. за виновен в това, че
на 17.03.2012
г. в с. Владимировци, в условията на
продължавано престъпление - в селски парк до ОУ "Хр.Ботев" и в лек автомобил "Фолсваген
Шаран" с рег. №***, се съвкупил с Е.И. ***, като я принудил към
това със сила и заплашване - престъпление по чл. 152 ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, като на посоченото правно основание и в
условията на чл.36 и чл.54 от НК му определя наказание "Лишаване от
свобода" за срок от три
години, както и в това, че на 17.03.2012 г. в с. Владимировци, в условията на
продължавано престъпление - в селски парк до ОУ "Хр.Ботев" и в лек автомобил "Фолсваген
Шаран" с рег. №РР
***, е извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение
на Е.И. ***, чрез употреба на сила и заплашване - престъпление по чл. 150 ал. 1, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, като на посоченото правно основание и в
условията на чл. 36
и чл. 54
от НК му определя наказание "Лишаване от свобода" за срок от три години.
На
основание чл. 23
НК определил общо наказание в размер на
най-тежкото - "Лишаване
от свобода" за срок от три
години. Определил първоначален строг режим на изтърпяване.
Присъдил в полза на пострадалата обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 10 000 лв., разноски и отхвърлил гражданския иск до
първоначално претендирания размер от 20 000 лв.
След преценка на събраните
доказателства от фактическа страна се установява следното:
Подсъдимият
Ф.И.М. е роден на *** г. в гр. Исперих. Български гражданин е, без образование, женен, има едно дете, работи,
осъждан е. Живее в с. Владимировци.
Св. Е.Х. и подс.Ф.М. *** и се познавА..
На 17.03.2012 г.
вечерта св. Е. Х. излязла от дома си, за да се види с приятелка и отишли на
заведение в центъра на селото. В същото заведение бил и подс. Ф.М.. М. употребил алкохол в заведението.
Към
18 ч. св. Е.Х., заедно с приятелката си излязла от
заведението. Двете се
разделили и Х. тръгнала към дома си. Пътят към дома й минавал по улица,
която минавала покрай парка. Свечерявало се и навън нямало хора. По пътя я настигнал
автомобил, управляван от подсъдимия и спрял до нея. Св. Е.Х. познавала подсъдимия знаела, че е лежал в
затвора и заявява, че била изнасилена от него преди няколко години. След
като спрял, подсъдимия
казал на свидетелката да се качи в колата, но тя отказала. Тогава той я
заплашил, че ако не се качи, щял да слезе и насила да я накара. Е.Х. се уплашила и хукнала
да бяга към парка, прескочила оградата и влязла вътре като се насочила към
изхода, опитвайки се да „излезе
на центъра”, където мислела, че ще има хора.
Подсъдимият също хукнал след нея и след като я настигнал я ударил с крак в
областта на кръста. Тя паднала на земята и започнала да го моли да я пусне, но
той я изправил, отново я ударил и започнал да я дърпа към обществените
тоалетни, които се намирА. в парка. Свидетелката се опитала да вика,
съпротивлявала се, ударила подсъдимия, но той я завлякъл в тоалетните. След
като влезли в тоалетните, той си съблякъл ризата, сложил я на стъпалата на
тоалетната и накарал свидетелката да му направи „свирка" - да му лапа и смуче половия
член. Пострадалата направила каквото искал подсъдимия. Искала да избяга, но подсъдимият я ударил, затворил устата й с ръка. Тъй като не могъл да свърши, подс. Ф.М. смъкнал панталоните и бельото на свидетелката и я накарал
да легне на земята върху ризата му, след което започнал да я целува и опипва по
гърдите, лицето и по половия орган. След това правил секс с нея, като проникнал
с члена си в половия й орган и продължавал да я целува. Заявил й, че докато не свърши, нямало да я пусне.
Междувременно
покрай автомобила на подсъдимия минА. свидетелите Н. Н. и С. Х.. Те познА. автомобила и тъй като моторът му
работел, започнА. да викат подсъдимия по прякор „Агджа". Подс. Ф. М. предупредил св. Е. Х. да не вика и излязъл от тоалетната като се
изкачил по стъпалата. Двамата свидетели го попитА. какво прави, а подсъдимият,
без да се приближава до тях, им извикал да си ходят. Свидетелите си тръгнА..
Подс. Ф. М. се върнал при св. Е. Х. и казал, че трябва да отидат в колата.
Свидетелката се облякла и двамата отишли в автомобила. Подсъдимият го подкарал
и спрял в една тъмна и пуста улица. Там отново заплашил свидетелката, че докато
не свърши няма да я пусне и я накарал да влезе в багажника на колата и отново да му
направи „свирка". Тя се подчинила, а подсъдимият започнал да я целува и да
я опипва с ръце по тялото и половия орган. След това й казал, че трябва да
правят секс, съблякъл й дрехите,
като свидетелката останала гола, след това отново се съвкупил с пострадалата. Докато били
в колата, мобилния телефон на свидетелката звъннал и тя разговаряла с майка си,
като й казала, че скоро ще се прибере. Тъй като подсъдимият не успял да свърши,
поискал св. Е. Х. да му даде телефонния си номер и
я заплашил, че ако не го направи, знаел къде живеела в гр. Разград и щял да дойде в квартирата
й. Пострадалата му дала телефонния си номер и той я пуснал.
Като
се прибрала в дома, близките й - майка й св. С. Я.и зет й св. О. М.забелязА., че е разстроена и уплашена. ПопитА. я
какво се е случило и тогава тя разказала за причиненото й от подс. Ф. М.. Свидетелите Е. Х. и О. Мюмюн уведомили РУ МВР гр. Исперих. На 17.03.2012 г. бил извършен разпит на пострадалата (л. 14), а на
следващия ден извършени огледи и други следствени действия.
Претърпения стрес и последиците му наложили
продължително лечение на Х. при д-р Х.–
психиатър в гр. Русе.
Описаната фактическа обстановка е
установена въз основа на събраните и проверени в хода на наказателното производство доказателства:
-
показанията
на свидетелите Е.Х. (с.з. 02.10.2013
г. л. 57), С.Я.(с.з. 02.10.2013 г. л. 59), О. СА.м (с.з. 12.02.2015 г. л. 204),
Недим Нух (с.з. 02.10.2013 г. л. 60), С. Х. (с.з.
02.10.2013 г. л. 61), Ф. М. (с.з. 02.10.2013 г. л. 62),
В.
Х. (с.з. 06.03.2014 г. л. 109), СА.м Б.(с.з.
24.02.2015 г. л. 207);
-
писмените доказателства
по делото - декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л. 61),
биографична справка (л. 60), характеристика
(л. 87, л. 88), справка за съдимост на
подсъдимия (л. 43), протоколи за освидетелстване (л. 4а, л. 7), протоколи
за оглед на веществени доказателства (л. 27), протоколи за доброволно предаване (л. 6, л. 9);
-
експертизи – СПЕ (л. 33),
СМЕ (л. 38).
По делото е
разпитан и св. Мехмед (с.з. 24.02.2015 г. л. 204), но показанията му нямат
отношение към изясняване на фактическата обстановка по делото. Показанията му
се отнасят за придобити впечатления от пострадалата, през лятото на 2012 г.,
когато щяла да се жени за сина му.
Подсъдимия не
отрича контакт с пострадалата, но твърдението му е, че е бил доброволен.
От обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите и приетите заключения по назначените
експертизи се установява по несъмнен начин, че между св. Е.Х. и подс. Ф.М., на
17.03.2012 г. е имало сексуален контакт. Обясненията на подсъдимия и
показанията на пострадалата съдържат безспорни данни за мястото и времето на
осъществяване на сексуалните контакти между двамата. В тази насока са и
показанията на св. Н. и Х., които са видели автомобила на подсъдимия, а
по-късно и самия него в тоалетната в парка и са били отпратени. В тази насока
на и показанията на св. Б., който видял подсъдимия и пострадалата да влизат в
парка.
Съдът счита, че всички
доказателства са непротиворчиви и ясно очертават станалото преди и след
деянието, в извършване на което е обвинен Ф.М.. Безспорно е установено, а не се
отрича и от подсъдимия, че Х. е имала
сексуален контакт с М. на посочените места.
Спорът между защитата и обвинението е относно
това дА. сексуалният контакт е осъществен като резултат на принуда и заплаха,
упражнена от подсъдимия спрямо пострадалата.
Съдът намира, че от
показанията на пострадалата, родствениците й, показанията на св. Х.,
заключенията по СМЕ и СПЕ се установява по несъмнен начин, че сексуалният
контакт между пострадалата и подсъдимия не е бил доброволен.
Показанията на
пострадалата са ясни и последователни. Те се подкрепят и от показанията на св.
СА.м, св. И. и св. Я., които пряко непосредствено след деянието са възприели
състоянието й. В съответствие са и със заключението по СМЕ, че уврежданията
могат да бъдат причинени по описания от пострадалата начин и съответстват на
изложеното от нея. В тяхна подкрепа са и показанията на св. Х..
Показанията му са ясни и категорични относно периода в
който е лекувал пострадалата. Посоченото в раздел „Информация да проявите на
болестта” на епикризата (л. 81) - „от м.
февруари на 2012 г.” не внася съмнение в достоверността на показанията му.
Въз основа на установеното
от фактическа страна съдът приема, че подсъдимият е осъществил състава на
престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК и по чл. 150, ал. 1 НК, тъй като на 17.03.2012 г. чрез заплашване и сила, тъй като е употребена заплаха, за да тръгне
пострадалата с подсъдимия, след това е нанесен удар, при опита й да избяга,
бутана и заплашвана е, за да влезе в тоалетната и по-късно, за да влезе в автомобила и по време на пътуването, както и
по време на сексуалните контакти между двамата, за да си съблече дрехите.
Действията са извършени на безлюдно място, в тъмната част на денонощието и
съответно съвкуплението и блудствените действия са извършени след употреба на
заплашване и сила.
Подсъдимия е
проникнал с члена си в половия орган на пострадалата, съответно е нА.це
съвкупление.
Подсъдимия е
поставил половия си член в устата на пострадалата, опипвал я по тялото половите
органи и съответно е нА.це действие
с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление.
Тези действия, с
оглед употребените заплаха и насилие за сломяване съпротивата на пострадалата,
осъществяват състав на престъпление по чл. 150, ал. 1 НК и по чл. 152,
ал. 1 т. 2 НК. Тъй като са извършени неколкократно – един път в
тоалетната и по-късно, след прекъсване и преместване на друго място, в
автомобила на подсъдимия, то обосновано е прието, че е нА.це продължавано
престъпление. Липсата на тежки белези от принудата
или обстоятелството, че не са чути викове за помощ, че посрадалата е избрала да
бяга в една, а не в друга посока и т.н. не означава съгласие, а и съгласие,
дадено след заплаха, не е доброволно сексуално общуване, а резултат е от вече
упражнените заплашване и принуда и от конкретните обстоятелства на извършване
на деянието.
Подсъдимият е
съзнавал, че Е.Х. не желае да осъществят сексуално общуване в каквато и да е
форма и въпреки това използвайки физическото си превъзходство, създавайки
чувство на страх у нея и нанасяйки удари я принудил да изпълни желанията му,
като извършил с пострадалата блудствени действия и съвкупления. Престъпленията
са извършени при пряк умисъл.
Деянията са
извършени в непродължителен период от време, осъществяващи състави на едно и също престъпление, съответно по чл. 150 и по чл.
152, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите и това обуславя приетото от РС, че е нА.це продължавано
престъпление по чл. 150, ал.1 НК и съответно по чл. 152, ал. 1 т. 2 НК.
Съставът на Окръжен съд Разград
споделя изцяло направените от районния съд правни изводи и счита, че са нА.це
условията на закона за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия за
престъпленията против половата неприкосновеност в извършването на които е
обвинен. Изложените в тази насока мотиви на първата инстанция са правилни,
обосновани, последователни и логични. Като е дал съответната правна квА.фикация
на всяко от разгледаните престъпни деяния и посочил, че техен извършител е
подсъдимия, първоинстанционният съд правилно и точно е приложил материалния
закон.
За престъплението
по чл. 150 НК се предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години.
За престъплението
по чл. 152 НК се предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години.
На подсъдимия е
наложено наказание и по двете присъди лишаване от свобода за срок от три
години.
Районният съд правилно е отчел високата обществена опасност на деянието, нА.чието на
предходни осъждания, като
отегчаващи вината обстоятелства. Следва да се отчете обстоятелството, че са извършени
няколко престъпни деяния. И обосновано е приел нА.чието на смекчаващи
вината обстоятелства, че подсъдимият
полага обществено-полезен труд, че е семеен с малко дете.
Въззивният
съд намира, че определеното наказание за всяко от престъпленията е съответно на
извършеното и на данните за личността на подсъдимия. Същевременно съдът намира,
че са нА.це основанията на чл. 24 НК и определеното общо наказание следва да се
увеличи със 12 месеца. Наложените наказания са от един и същи вид и
след преценка
на престъпна дейност на подсъдимия, обществената опасност на извършените
престъпления, продължителността на осъществяване и броя на деянията, включени в
продължаваното престъпление, въззивния съд намира, че следва да увеличи
определеното общо наказание.
С атакуваната
присъда Районен съд Исперих се е произнесъл и по въпроса за изтърпяване на
определеното на подсъдимия общо наказание лишаване от свобода. Като е отчел
вида и размера на определеното общо наказание съдът, съблюдавайки нормите на чл. 60, ал. 1
и чл. 61, т. 2
от ЗИНЗС, правилно е постановил общото наказание лишаване от свобода
да се изтърпи от подсъдимия при първоначален строг режим в затвор.
Предявен е и приет
за съвместно разглеждане граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата
20 000 лв. – обезщетение за неимуществените вреди, причинени от
престъплението.
Съдът като отчете
продължителността и способа на
извършване на деянието, отражението му върху пострадалата, намира че преценката
на РС за определяне на размера на обезщетението е законосъобразна и в
съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Отчетено е мястото и времето на
извършване на престъпленията, продължителността на деянията, лечението на
пострадалата.
Гражданският иск е
основателен и доказан до размера, определен от РС. В останалата част правилно е
отхвърлен като неоснователен.
По протеста.
Съдът намира протеста
по отношение на увеличение на наказанията за частично основателен.
С оглед интензитета
на упражненото насилие, отражението върху пострадалата и данните за личността
на подсъдимия – „трудолюбив, услужлив, общителен” (л. 87), „По характер тих”
(л. 88), женен и има дете (л. 60), съдът
намира, че наказание над 5 години лишаване от свобода не е нужно за постигане
целите на чл. 36 НК. Откъсването на подсъдимия за такъв значителен срок от
семейството му и обществото би имало по-скоро негативен ефект. Съдът намира, че
наказанието в посочения размер и увеличено по реда на чл. 24 НК е достатъчно,
за да се окаже въздействие върху подсъдимия, без да доведе до риск от социално
изключване. По-продължителния престой в местата за лишаване от свобода не би
довел до по-пълноценно въздействие, а е
нА.це възможност да се поправи, превъзпита и след това да възстанови
положението си в обществото.
По жалбата от частния обвинител и граждански ищец.
Жалбата е частично
основателна по отношение на искането за прилагане на чл. 24 НК и увеличаване на
определеното общо наказание.
Въззивният съд
намира, че изложените в жалбата отегчаващи обстоятелства са били предмет на
преценка от съда и няма основание за определяне на по-тежко наказание за всяко
от престъпленията. Осъжданията на подсъдимия са нА.це, но са посочени и добри
характеристични данни. Освен това е нА.це и значителна отдалеченост във времето
на осъжданията и липса на данни за други противообществени прояви.
Наказанието е
съответно на извършеното и последиците от него и достатъчно за превъзпитаване
на подсъдимия, а и за предупредително въздействие върху останА.те членове на
обществото.
Съдът намира за
неоснователно и искането за увеличение размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди. Сумата 10 000 лв. е съответна на неблагоприятните
последици, изтърпени от подсъдимата и размерът на обезщетението е в
съответствие със съдебната практика.
По жалбата от подсъдимия.
Жалбата е неоснователна. Не са нА.це
сочените пороци на присъдата.
Няма съществени нарушения
на процесуални правила, които са накърнили правото на защита на подсъдимия.
Несъстоятелно е твърдението на защитата, че е нА.це порок при обявяване на
присъдата. За разлика от приетото
в решение на ВКС по н.д. №342/2012 г. от съдържанието на протокола не остава
съмнение в чие присъствие е обявена присъдата.
Преди отразяването, че съдът се е произнесъл с присъда е последната дума
на подсъдимия, а непосредствено след това са записани искания на страните. Не е
нА.це и отлагане на обявяването на присъдата, каквото е посочено в н.д. №51/92
г. ВС. А в н.д. №234/91 г. се обсъжда въпроса за неотразен в съдебния протокол
разпит на свидетели. Такава непълнота на протокола в настоящото дело няма.
Страните са присъствА. на обявяване на присъдата, направили са искания за
изпращане на препис от нея и мотивите и са се възползвА. от правото да я
атакуват.
Съгласно чл. 311, ал. 1, т. 7 НПК в
протокола за съдебното заседание следва да се отрази обявяването на присъдата
по съответния ред и разясненията на председателя, относно реда и срока за
нейното обжалване.
В съдебния протокол е отразено,
че съдът се е произнесъл с присъда и веднага след това е вписано искане на
страните да получат копие от присъдата и мотивите. Елемент на диспозитива на присъдата, съгласно чл. 305,
ал. 4 НПК, е и посочването на съда, пред който присъдата може да бъде обжалвана
и срока за обжалване и с прочитане на
присъдата се изпълнява изискването на НПК за разясняване на реда и срока за
обжалването й. Съответния ред за обявяване на присъдата е посочен в чл. 310 НПК
– присъдата се обявява от председателя незабавно, след като е подписана от
всички членове на състава на съда.
Това, че не е
надлежно отразено в съдебния протокол на прочитането на присъдата и
разясненията, относно реда и срока за обжалване, не обуславя несъмнен извод, че
са нарушени нечии права. Всички страни са се възползвА. от правото на жалба и
съответно правата им са гарантирани.
Въззивният съд
счита, че в хода на съдебното производство няма допуснати процесуални нарушения
обуславящи отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Основен довод на
защитата е, че не са установени наранявания по пострадалата, които изключвало
насилствен полов акт. Съдът намира за безспорно установено, че подсъдимият е употребил
заплаха и насилие по отношение на Х. в достатъчна степен, за да сломи
съпротивата й. За пострадалата е било известно, че е осъждан, възприела го е
като пиян, обстоятелства, които допълнително са създавА. у нея страх от тежки
последици, ако му се противопостави. Вещото лице разбираемо е обяснило, че
липсата на следи не изключва насилствен полов акт. Не може да се приеме и че
престъпление по чл. 152 НК може да се осъществи само ако е нА.це тежко насилие
срещу пострадалата, което да остави тежки наранявания и трайни белези.
Обясненията на
подсъдимия в частта, относно даден знак от пострадалата и инициатива за избор
на място за осъществяване на сексуалните контакти са наивна защитна теза. И не
съответстват на тежкото състояние на пострадалата след деянието, което е
възприето не само от роднините й, а и от лекувА.ят я лекар. Доброволното
сексуално общуване, което се е развило по искане на пострадалата, не предполага
подобна реакция и преживявания.
Защитата
избирателно изследва доказателствата, събрани по делото, за да обоснове нА.чно
съмнение, противоречие, което да се тълкува като разколебаване на извода за
доказаност на обвинението. Насилието и заплахата са употребени в достатъчна
степен, за да сломят волята на пострадалата, като при това, както се посочи по-горе
следва да се отчете физическото превъзходство на подсъдимия, миналото му, което
е известно на пострадалата, обстоятелството, че лъхал на алкохол, което за
пострадалата е означавало, че е със снижени задръжки. Съпротивата на пострадалата е съответна на
силите й и особеностите на личността й и е достатъчна, за да изрази
несъгласието си, което да бъде възприето от подсъдимия. Не намира опора в
доказателствата и довода, че доброволността на контакта се подкрепя от
показанията на св. Билял, Нух и Хасан. Свидетелите нямат впечатления от
станалото между пострадалата и подсъдимия, тъй като са отпратени от него.
Изборът на пострадалата да потърси или не помощ от мъжете, които чула че викат
по име нападателя й, е съответен на моментното й психическо и физическо
състояние, но в никакъв случай не е основание да се приеме, че е нА.це
доброволно сексуално общуване поради това, че не вика за помощ или не прави
опит да избяга.
Съдът не намира
основание да поставя под съмнение доказаността на обвинението единствено поради
това, че пряка информация за станалото между подсъдимия и пострадалата може да
се черпи от обясненията на подсъдимия и показанията на пострадалата, дадени по
делото, тъй като това е характерно за престъпления от този вид. Не е обичайно
публично и открито извършване на престъпно съвкупление и блудство. Но в случая показанията
на жертвата са подложени на анА.з и проверка и въззивният съд ги приема за достоверни.
Макар, че не са
четени показанията на пострадалата от ДП, с оглед твърденията на защитата, че в
тях се открива нагаждане по установените в хода на разследването обстоятелства,
въззивният съд следва да вземе отношение и по това.
Показанията на
пострадалата, дадени в съдебно заседания са ясни и категорични, включително по
обстоятелството, посочено пред въззивния съд от защитника на подсъдимия, като
довод за противоречивост и непоследователност на показанията на пострадалата, а
именно дА. подсъдимият е еякулирал. В хода на ДП пострадалата е разпитвана в 22
ч. на 17.03.2012 г. (л. 14), на 19.03.2012 г. пред съдия (л. 12), на 17.04.2012
г. (л. 20) и на 03.05.2012 г. (л. 21). При всички разпита последователната
позиция на подсъдимата е, че подсъдимият не е „свършил” и именно затова
настоявал последователно да му прави „свирки”, след това да правят „секс”, като
се ядосвал, че не свършва и заявявал, че няма да я пусне докато не „свърши”.
Очевидно в протокола за разпит пред съдия е нА.це пропуск, тъй като е изтървана
частицата „не”: „Последва пак секс, но и този път Ф. … свърши”. Записаното не
съответства логически на предхождащото го.
Няма никакво
съществено разминаване и показанията на пострадалата са ясни, категорични и
последователни, както при всичките й разпити на ДП, така и пред съдебния
състав.
Обстоятелството
сочено от защитата, че прокуратурата не е образувала производство за съобщено
от пострадалата престъпление – друго изнасилване, извършено от подсъдимия не е
относимо към предмета на произнасяне на въззивния съд, нито към това дА. М. е
извършил престъплението в което е обвинен.
Интерпретацията на
отношенията между подсъдимия и пострадалата, направени от защитата и характеризирането
на поведението на Е.Х. като отмъщение за това, че подсъдимият няма да напусне
семейството си е невярна. В обясненията си подсъдимия (л. 208) твърди тъкмо
обратното, че той предложил на пострадалата да напусне жена си и да се оженят,
но тя казала, че е ангажирана с друг.
Обвинението срещу подсъдимия
е за последователно извършени деяния. Въззивният съд споделя възприетата от
първоинстанционния съд, а и от прокурора правна квА.фикация. Не се приема за
отделно престъпление всяко проникване на половия член на подсъдимия в половия
орган на пострадалата, както твърди защитата. Касае се до няколко отделни
завършени деяния. Подсъдимият е осъществил съвкупление в тоалетната, а след
това заедно с пострадалата са се облекли, качили в автомобила и преместили на
друго място, където отново са извършили последващо съвкупление. За да се
приеме, че са нА.це две отделни довършени деяния не е нужно извършителя да е
еякулирал.
Действително прокурорът и
пръвоинстанционния съд са описА. като блудство опипване по гърдите, тялото,
бедрата и половия орган на пострадалата. Тези действия биха били погълнати от
съвкуплението само ако предхождат изнасилването и целят
престъпно съвкупление. В случая изнасилването
и блудството чрез принуда са отделни престъпления, тъй като са извършени с отделни действия. Подсъдимият е извършил описаните действия преди да
постави половия си член в устата на пострадалата и да я принуди да му прави
„свирка”. Съответно те са част от престъпното блудство, което е извършил и осъществява
състав на престъпление по чл. 150 НК. Подобни действия съпътстват и престъпното
съвкупление, което е извършил, но те осъществяват състав на друго престъпление -
по чл. 152 НК.
Недопустима е от закона само
идеална съвкупност между блудство и изнасилване, тогава отговорност ще се носи
само за по-тежкото престъпление, но в случая се касае за действия, извършени с
различна цел – нА.це са и блудствени действия и съвкупление. Това е реална
съвкупност и отговорност се носи за всяко престъпление. Това са напълно
самостоятелни действия, като една част осъществяват от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 150 НК, а последващите действия
осъществяват състава на престъплението по чл. 152 НК.
В
случая е възприета законосъобразна правна квА.фикация на извършеното от
подсъдимия, както от РС, така и от прокурора.
С оглед на изложеното съдът
намира, че частично основателни са протестът на прокурора и жалбата от частния
обвинител и граждански ищец, тъй като намери основания за прилагане на чл. 24
НК и увеличаване на определеното общо наказание с 12 месеца.
Жалбата от подсъдимия е
неоснователна.
На досъдебното производство и в
съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила довели до накърняване на правата на подсъдимия.
Поради изложеното въззивният съд направи извод, че първоинстанционната присъда е
постановена при пълнота на доказателствата и без процесуални нарушения, съответно е законосъобразна, обоснована и справедлива и не са нА.це основанията на НПК, които налагат отменяване или изменяване на
съдебния акт, с
изключение но посоченото по приложението на чл. 24 НК.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
присъда №7/24.02.2015 г. по нохд №120/2013 г. на Районен съд Исперих в частта
относно наложеното наказание на Ф.И.М. като на основание чл. 24 НК увеличава определеното общо най-тежко наказание с 12 месеца, като Ф.И.М. следва да
изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от четири години.
Потвърждава присъда №7/24.02.2015 г. по
нохд №120/2013 г. в останалата част.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ДГ