ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Стоев

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. Д.а

2. С. Робева

секретар Д.Г., с участието на прокурор Сезгин Османов, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №161 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 328 и сл. НПК. Образувано е по жалба от адв. Й. К. – служебен защитник на подсъдимия Х. ***, ЕГН ********** против Присъда № 705/17.10.2011 г., постановена по нохд № 760/2011 г. РС Разград.

Оплакването е, че наложеното наказание на подсъдимия е явно несправедливо, че съдебният състав не е отчел всички смекчаващи вината обстоятелства – самопризнанието, ниската стойност на вещта и връщането й до започване на съдебното следствие и разкаянието на подсъдимия. В жалбата се иска изменение на присъдата като се приложи чл. 55 НК и се отложи изпълнението на наказанието на основание чл. 66 НК.

В съдебно заседание адв. К. поддържа жалбата. Прави довод и че следва да се отчете дългия период от време, който е изтекъл от извършване на деянието. Заявява, че не може да бъде приложено условно осъждане, но следва да се определи справедливо наказание в размер на 1 година лишаване от свобода.

Прокурорът счита, че наказанието е правилно определено.

Въззиваемият – граждански ищец Р. Я. заявява, че подсъдимият следва да си изтърпи присъдата, която му е наложена.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има право на жалба.

С обжалваната присъда № 705/17.10.2011 г. по нохд № 760/2011 г. РС – Разград признал подсъдимия Х.Ш.Х. за виновен в това, че на 01.05.2011 г. в с. Побит камък, в условията на опасен рецидив, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужда движима вещ – златно синджирче с медальон, с общо нетно тегло 1.8 грама, на стойност 90.63 лева, от владението на собственика Р.Н.Я., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, предл. 1 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2вр. с чл. 194, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при строг първоначален режим.

Подсъдимия Х. е признат за невиновен в това, че по същото време и на същото място, в условията на опасен рецидив, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, да е отнел чужди движими вещи – сребърни обеци с общо нетно тегло 2 грама, на стойност 7.60 лева; сребърни обеци с общо нетно тегло 3 грама на стойност 11.40 лева; сребърно синджирче с медальон с общо нетно тегло 4 грама, на стойност 15.20 лева; сребърно синджирче с медальон с общо нетно тегло 5.5 грама, на стойност 20.90 лева; сребърно синджирче с медальон с общо нетно тегло 6.5 грама, на стойност 24.70 лева; сребърен пръстен с тегло 3 грама, на стойност 11.40 лева; златни обеци с общо тегло 3 грама на стойност 151.05 грама, всичко на обща стойност 242.25 лева, от владението на собственика Р.Н.Я. от с.с., без нейно съгласие и с намерение да ги присвои и го оправдал по тази част от обвинението.

Отхвърлен е гражданският иск, предявен от Я..

Присъдата не е атакувана в оправдателната част и относно отхвърлянето на гражданския иск.

Обжалва се осъдителната част на присъдата в частта относно наложеното наказание, което се възприема като явно несправедливо.

След преценка на събраните доказателства от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимия Х.Ш.Х. е роден на *** ***, живущ ***, с основно образование, разведен, безработен, осъждан (С присъда, влязла в сила на 16.04.2008 г., по нох дело № 95/2008 г. на РС – Разград за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, предл. 1 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода. С присъда, влязла в сила на 11.06.2008 г. по нохд № 174/2008 г. на РС – Разград за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал.1, т. 3, предл. 1, т. 4, предл. 1 и предл. 2 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „ а „ и б. „ б „ от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. С присъда, влязла в сила на 12.01.2009 г. по нохд № 633/2008 г. на РС – Разград е признат за виновен за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК и осъден на пробация).

От началото на 2011 г. св. Р.Я. ***. Баща й бил пенсионер и излизал много рядко от дома си. В края на м. април на 2011 г. подсъдимият Х. посетил дома им и разговарял с бащата на св. Я., за да поиска заем. Разговаряли в стая на къщата, където било окачено златно синджирче с медальон, собственост на Я.. Бащата на св. Я. споменал на подсъдимия, че двамата с нея ще ходят на гости на сина му.

На 01.05. 2011 г. Я. и баща й заключили къщата и тръгнали за гр. Велико Търново, където живеел брат й.

Подсъдимият Х., знаейки за отсъствието на обитателите на къщата, отишъл в жилището ул. „Трети март” № 44 в с. Побит камък, прескочил оградата, влязъл в двора и със сила издърпал прозореца на една от стаите, в резултат на което една от кукичките, с които се затварял от вътрешната страна се разтегнала, а една от прилежащите им халки се счупила. Подсъдимия проникнал през прозореца в жилището и оттам взел забелязаното от него по-рано бижу. След това напуснал къщата, като възстановил положението на прозореца и останалите вещи, които разместил.

Около 19 ч. вечерта се прибрали и Я. видяла, че един от прозорците е отворен, а кукичката, с която се затваря е изкривена и една от халките изкъртена. Забелязала, че липсва златно синджирче с медальон, което било закачено в една от стаите. Проверила в килера и установила, че оттам липсва пластмасова кутия, в която имало други златни и сребърни бижута - сребърни обеци с халки и общо нетно тегло 3 грама; сребърен медальон лист с верижка – 4 грама; сребърен медальон с верижка – 5.5 грама, сребърен медальон слънце с верижка – 6.5 грама, сребърен пръстен – 3 грама; златни обеци с висулчици - 3 грама. Кутиите с бижута Я. не била отваряла от пет месеца.

Я. съобщила на полицията за случилото се. Полицейския служител – св. М.Д. разговарял с подсъдимия Х., който на 13.06.2011 г. с протокол за доброволно предаване върнал златните верижка с медальон, представляващ окръжност с монтирано сърце. В обясненията си подсъдимия посочил, че взел вещите от дома на бащата на Я..*** не били открити подобни на описаните от Я. вещи.

С постановление от 17.06.2011 г. разследващия полицай върнал върнатите от подсъдимия вещи на Я..

Според оценъчна експертиза стойността на вещите по обвинителния акт е 332.88 лева, а на върнатите вещи - 90.63 лв.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от, показанията на свидетелите Я. (л. 8) и Д. (л. 9); самопризнанията на подсъдимия (л. 21), заключението по назначената оценъчна експертиза (л. 35, л. 55, ДП); писмените доказателства – справка за съдимост (л. 13, ДП), декларация за семейно и материално положение (л. 19, ДП), протокол за доброволно предаване от 13.06.2011 г. (л. 29, ДП), разписка (л. 30, ДП), протокол за оглед (л. 32, ДП).

По несъмнен начин е установено, че на 01.05.2011 г. в с. Побит камък, подсъдимия Х. отнел чужди движими вещи – златно синджирче с медальон с тегло 1.8 грама на стойност 90.63 лв. от владението на собственика – Р.Я., без нейно съгласие и са намерение да го присвои. За да проникне в помещението подсъдимия Х. разрушил прегради, здраво направени за защита на имот – приспособление за затваряне на прозореца.

Предходните осъждания на подсъдимия квалифицират деянието като извършено в условията на опасен рецидив.

Х. е действал при пряк умисъл - съзнавал всички елементи на престъпното деяние – че отнема чужда движима вещ без съгласието на собственика, от действията му се установява и намерението за противозаконно присвояване – установил е фактическа власт и е укрил вещта.

С деянието подсъдимия Х. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, предл. 1, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

Съставът на Окръжен съд Разград споделя изцяло направените от районния съд фактически и правни изводи. Мотиви на първата инстанция са правилни, обосновани, последователни и логични.

За престъплението, в извършването на което е признат за виновен подсъдимия се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 5 години. На подсъдимия е наложено наказание към предвидения минимум.

При индивидуализация на наказанието районният съд е отчел самопризнанията на подсъдимия и възстановяване на отнетото имущество, както и ниската му стойност. Районният съд правилно е отчел и високата обществена опасност на дееца, с оглед предходните осъждания и обстоятелството, че изтърпяване на наказанието лишаване от свобода не е постигнало нужното въздействие върху Х. като отегчаващи вината обстоятелства.

Правилно съдът като е приел, че не са налице доказателства за извършване на част от деянията по обвинителния акт е отхвърлил гражданския иск.

По жалбата.

Съдът намира, че не са налице посочените в жалбата недостатъци на присъдата. Наказанието е справедливо. При определянето му са отчетени всички обстоятелства, включително и посочените от защитата.

Изминалите 4 години от извършване на деянието не са в състояние да обосноват допълнително смекчаване на наказателната репресия. Многократните осъждания на подсъдимия обуславят категоричния извод, че налаганите ниски наказания, включително и предсрочно условно освобождаване не са били стимул за корекция на поведението му и преустановяване на престъпната му дейност. За постигане на целите по чл. 36 НК е нужно изтърпяване на минималното наказание, предвидено в закона.

Въззивният съд намира, че изложените в жалбата смекчаващи обстоятелства са били предмет на преценка от съда и няма основание за определяне на по-леко наказание. За поправянето на подсъдимия е необходимо изтърпяване на наказание лишаване от свобода поне в минималния, предвиден от закона срок.

Въззивният съд не намира основание да обосновава невъзможността за прилагане на чл. 66 НК, тъй като това искане е изоставено и от жалбоподателя. Категорично не са налице изискванията на чл. 66 НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода.

Въззивният съд не установи при проверка на присъдата съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати в досъдебното производство и по време на съдебната фаза.

Изяснени са обстоятелствата по чл. 102 НПК, относно престъплението и участието на подсъдимият в него.

Присъдата и мотивите към нея отговорят на изискванията на чл. 305 НПК. Извършен е анализ на събраните доказателства и са направени верни и обосновани фактически и правни изводи.

Съставът на Окръжен съд Разград, счита че първоинстанционната присъда е законосъобразна, обоснована и справедлива, постановена при пълнота на доказателствата и без процесуални нарушения, поради което тя не страда от пороци, които налагат отмяната й или изменението й. Поради това присъдата следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения съдъкт

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 705/17.10.2011 г. по нохд № 760/2011 г. по описа на Районен съд Разград.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ