Р Е Ш Е Н И Е

№ 48

гр.Разград, 07.07.2015г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

С участието на секретаря Св.Л. и прокурор С.ОСМАНОВ разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в.н.о.х.д.№ 184/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 151 от 14.04.2015г., постановена по н.о.х.д.№ 198/2015г. Разградският районен съд е признал подсъдимия Д.К.Й. *** за виновен в извършване на престъпление по чл.343в, ал.2, в.в. с ал.1 от НК и го осъжда на лишаване от свобода за срок от 6 месеца, при строг първоначален режим, в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение определеното общо наказание по н.о.х.д.№ 234/2013г. по описа на РРС и н.о.х.д. №280/2013г. по описа на РРС лишаване от свобода за срок от 8 месеца, при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от подс.Д.К.Й.. В жалбата си подсъдимият сочи, че е осъден несправедливо. Не знаел, че за управление на мотопед се изисква свидетелство за правоуправление.

Моли, да му бъде наложено по-леко наказание или срокът на лишаване от свобода да бъде намален.

В с.з. лично и чрез служ.защитник адв.Ст.Д., подс.Й. поддържа жалбата си.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна, излага съображенията си за това и предлага присъдата да бъде потвърдена.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на възраженията, доводите на страните, събраните по делото доказателства и след цялостна проверка правилността на присъдата на основание чл.313 и чл.314 НПК, намери следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна в процеса против съдебен акт подлежащ на въззивен контрол Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения и правни изводи:

Установено е, че на 02.04.2015г., свидетелите Св.Димитров и Х.Хюсеин – служители в ОДМВР-Разград се движели с патрулен лек автомобил от с.Осенец към гр.Разград. Малко преди кръстовището за с.Гецово задминали мотоциклетист без поставена предпазна каска. Тъй като не могли да спрат движението си продължили напред, но решили да се върнат, за да извършат проверка на мотоциклетиста. След като направили обратен завой /без да изпускат от поглед мотоциклетиста/ забелязали, че същият навлязъл по черен път през нивите отляво по посока на движението си. Това накарало свидетелите да се движат успоредно с мотоциклетиста и влизайки в с.Гецово спрели да изчакат пристигането на същия.

От извършената на място проверка на отбивката за с.Гецово, св.Димитров установил, че мотоциклетиста е подс.Й., който заявил, че не притежава СУМПС, а също така, че няма документи за мотоциклета. Това наложило същият да бъде отведен в РУП, където му бил съставен АУАН бл.№ 642553 от 02.04.2015 год. за това, че управлявал мотопед „Балкан” без да притежава свидетелство за управление на МПС, за това, че не носи свидетелство за регистрация на МПС, по време на движение не поставя и не използва защитна каска, както и затова, че подс.Й. е извършил нарушението, след като вече е бил наказван по административен ред за същото такова нарушение с НП № 605/02.10.2013г., влязло в сила на 23.07.2014г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Разград.

При тази фактическа обстановка приета и от първоинстанционния съд правилно, законосъобразно и обосновано е прието, че с действията си от обективна и субективна страна подс. Й. е осъществил състава на престъплението по чл.343в, ал.2, в.в. с ал.1 от НК.

Анализът на всички събрани доказателства: гласни и писмени, преценени по отделно и в съвкупност даде основание и на въззивния съд да приеме, че обвинението срещу подс.Й. е доказано по несъмнен начин.

В хода на съдебното следствие подс.Й. не е дал обяснения по обвинението срещу него но, е заявил, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен и съжалява.

Самопризнанието на подс.Й. в случая, е в пълно съответствие със събраните по делото доказателства - свидетелските показания на полицейските служители С.Д и Х.Х и писмените доказателства приобщени към доказателствения материал по установения в НПК ред и начин.

Безспорно се установява и доказва по делото, че на инкриминираната дата и време подс.Й. е управлявал МПС- мотопед „Балкан”, без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС, като деянието е извършено в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без да притежава съответно свидетелство за управление с НП № 605/02.10.2013г., влязло в сила на 23.07.2014г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Разград.

От субективна страна, както правилно е приел и първоинстанционния съд подс.Й. е действал при условията на пряк умисъл. Осъзнавал е, че е неправоспособен водач, че е наказван за управление на МПС без свидетелство за правоуправление от органите на МВР и въпреки това е извършил същото деяние.

Относно индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказание по вид, размер и начин на изтърпяване.

При липсата на формалните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК, тъй като подс.Й. е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, първоинстанционният съд е изложил подробни съображения защо, на какво основание и въз основа на какви доказателства е приел, че в случая не са налице основания за приложението на чл.55, ал.1, т.2, б”б” от НК, респ. за замяна на лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниския предел с пробация, които съображения изцяло се споделят и от въззивния съд.

Действително, извършеното от подсъдимия инкриминирано деяние не е с висока степен на обществена опасност и не е извършено конкретно с висока степен на обществена опасност.

Младостта на подсъдимия, който е 22 - годишен, самопризнанието и изказаното съжаление депозирани още на досъдебното производство са смекчаващи вината обстоятелства. Но, както правилно е приел и първоинстанционния съд – многократните осъждания на подсъдимия четири, от които след навършване на пълнолетие; при две от осъжданията е наказван с лишаване от свобода към минимума на предвиденото по закон и при двата случая, е бил прилаган института на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК, а другите две осъждания са за същото престъпление като настоящото- по чл.343в, ал.2 от НК с наложено на два пъти наказание пробация; обстоятелството, че на подсъдимия са били съставени 13 бр. АУАН и издадени 12 бр.НП – всички тези обстоятелства действително сочат, че подс.Й. редовно нарушава правилата за движение по пътищата, като управлява МПС без да е правоспособен водач и ,че по този начин демонстрира чувството си за безнаказаност и липсата на намерение да се поправи, но го очертават и като личност с една по-висока степен на обществена опасност в сравнение с други случаи в съдебната практика за този вид престъпления, и това е така, защото личността на подсъдимия се характеризира посредством деянията му. Обстоятелството, че подс.Й. още през 2013г., видно от представения учебен картон е кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В” само по себе си, не може да обоснове наличие на основание за приложение на хипотезата на чл.55, ал.1 от НК при така установените конкретни обстоятелства по делото, защото въпреки започналото обучение в средното училище той е продължил да върши престъпления от този вид и да нарушава правилата за движение по пътищата, като продължава да управлява МПС без съответно свидетелство за правоуправление и съответно наказван многократно по административен ред.

Ето защо, определеното от първоинстанционния съд наказание по вид, размер и начин на изтърпяване се явява напълно справедливо, съответно както на обществената опасност на извършеното деяние, така и на личната обществена опасност на дееца и ще бъдат постигнати целите визирани в чл.36 от НК, за генералната и специална превенция и преди всичко за поправянето на осъдения.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на наложеното общо наказание по н.о.х.д.№ 234/2013г. на РРС и н.о.х.д.№ 280/2013г. на РРС. Но, определения първоначален режим на изтърпяване на наказанието и типа на затворническото заведение, са постановени в нарушение на закона, тъй като не е налице осъждане за първи път по см.на чл.59 от ЗИНЗС.

При липсата обаче, на протест в тази част съдът не може да коригира присъдата.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.6, в.в. с чл.338 НПК РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 151 от 14.04.2015г., постановена по н.о.х.д.№ 198/2015г. по описа на Разградския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.