Р Е Ш Е Н И Е № 49

Гр.Разград, 06.07.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА

ДОРОТЕЯ И.

с участието на секретаря М.Н. и прокурора ЯНА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдия И. ВНОХД № 194 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.328 и сл. НПК.

С Присъда № 156/15.04.2015г., постановена по НОХД № 86/2015г., Разградският районен съд е признал подсъдимият А.К.Н. ***, за невиновен в това, че на 10.11.2014г. в с.Осенец, в съучастие като съизвършител с Т.Д.Т. ***, е отнел чужди движими вещи- 15бр.банкноти с номинал 10 лева на обща стойност 150 лв. от владението на П.Й.П. от с.Осенец, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е маловажен случай и макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и го оправдал по така повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК, като е постановил след визане в сила препис от присъдата да се изпрати на РП Разград за комплектоване и изпращане на материали на компетентния орган по чл.424, ал.5 във вр. с ал.1 от НК за налагане на административно наказание по реда на ЗАНН по отношение на А.К.Н. на основание чл.218б, ал.1 във вр. с чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.

Недоволна от така постановената присъда е останала Районна прокуратура Разград, поради което я протестира в срок, като навежда доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Навеждат се доводи, че неправилно съдът е приложил чл.218б от НК, тъй като е налице отрицателната предпоставка по чл.218б, ал.2, т.1 от НК. Предлага присъдата да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която подс.Н. бъде признат за виновен в извършено престъпление по чл.197, т.2 във вр.р с чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.63, ал.1 т.5 от НК и му бъде наложено наказание по реда на чл.78а от НК- общестено порицание.

Прокурорът от ОП-Разград поддържа протеста, като счита същия за основателен по изложените в него съображения, поради което предлага присъдата да бъде отменена, а подс.Н. бъде признат виновен по възведеното му обвинение и му бъде наложено наказание по реда на чл.78а от НК.

Въззиваемият подсъдим А.К.Н., чрез защитника си адв.Зл.И. счита протеста за неоснователен, а присъдата за правилна и законосъобразна, поради което моли да бъде потвърдена.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.К.Н. е непълнолетен, ученик в ПГССХВТ Ангел Кънчев гр.Разград. Към момента на извършване на деянието е бил на 16г. Същият живее в с.Осенец, заедно с родителите си.

На 10.11.2014г. подс.Н., заедно се срещнал с двама свои приятели- св.Т.Т. /на 14г./ и св.П.Г. /на 13г./. Предложил им да отидат до дома на св.П.П., за който знаел, че същия ден е получил парична рента и да я откраднат. Свидетелите се съгласили и тримата се отправили към къщата на пострадалия, находяща се в с.Осенец, ул.Камчия № 3. Влезли в имота през незаключената дворна врата и след това и в самата къща през входната й връта, която също не била заключена. В една от стаите видели П., който бил легнал на намиращото се в стаята легло. Като решили, че последния спи, с един юрган, с който бил завит, те покрили главата му, за да не може да ги види, ако се събуди. След това подсъдимият започнал да претърсва сваята, като под килима намерил сумата от 400 лв. От тях той отделил и взел 15 банкноти с номинал 10лв всяка, а останалите 250в. Върнал обратно от мястото, от което бил взел парите. След това тримата- Н., Т. и Г., напуснали имота на св.П. с откраднатите пари, по начина, по който били проникнали в него- през незаключените входна врата на къщата и врата на дворното място.

Пострадалият се бил събудил още докато децата били в къщата му, но се преструвал, че спи и след като те си тръгнали станал и установил липсата на паричната сума от 150лв., за което уведомил незабавно органите на МВР.

След разкриване на деянието, с протокол за добродволно предаване от 02.12.2014г. родителята на непълнолетния подсъдим- К.Н., предал на служител на МВР сумата от 150лв., която с разписка от същата дата била върната на пострадалия.

Видно от назначената в хода на досъдебното производство комплексна психологическа и психиатрична експретиза, непълнолетният Н. към момента на осъществяване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършваното от него и да ръководи постъпките си.

По отношение на непълнолетния извършител Т. материалите от ДП са отделени и изпратени на МКБППМН гр.Разград, за осъществяване на действия по ЗБППМН.

Видно от приетите от съда материали от МКБППМН спрямо Н. двукратно са налагани мерки по ЗБППМН- но 10.03.2011г. са му наложени мерки по чл.13, т.1 и т.5 от Закона по преписка 122/2011г. на РП-Разград и на 12.05.2011г. отново мерки по чл.13, т.1 и т.5 от Закона по преписки №№ 207/11г. и В147/11г. на РП-Разград/.

На въззивното производство са представени материалите по ДП № ЗМ-Рз-165/2014г. по описа на РУ на МВР-Разград, по която прокурорът от РП-Разград се е произнесъл с постановление от 25.06.2014г., с което е прекратил наказателното производство образувано срещу неизвестно лице, за престъпление по чл.216, ал.1 от НК, поради липса на извършено престъпление от общ характер.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин не само от направеното по реда на чл.371, т.2 от НПК самопризнание от страна на подсъдимия, но и от всички събрани писмени и гласни доказателства по делото- показанията на свидетелите, заключението на вещите лица, протокол за доброволно предаване и др.писмени доказателства по делото. Всички те са единни и непротиворечви по същество и съдът ги кредитера изцяло. Представените пред въззивната инстанция писмени доказателства не установяват фактическа обстановка, различна от приетата и от РС.

Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Протестът е неоснователен, а присъдата на първоинстанционния съд е правилна, законосъобразна и обоснована, поради което и следва да бъде потвърдена.

При извършената служебна проверка, въззивният съд не намери да са извършени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд и то от категорията на съществените, щото да е налице основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

Както правилно е приел районния съд, осъщественото от подсъдимия Н. деяние не съставлява престъпление по смисъла на НК, тъй като са налице както положителните, така и отрицателните предпоставки на чл.218б от НК. По същество не се спори, че положителните предпоставки по ал.1 на цитирания член са налице. Спорният момент е дали са налице отрицателните такива по чл.218б, ал.2 от НК и по-специално тази по т.1, предвид представената преписка по ДП № ЗМ-Рз-165/2014г. по описа на РУ на МВР-Разград.

Въззивният съд намира, че в случая липсват извършени от подс.Н. в рамките на една година две или повече деяния, общата стойност на предмета на които е над 150лв. и представената преписка не променя тези изводи на съда. Видно от самата преписка описаното напълно покрива елементите на “случайно деяние” по смисъла на чл.15 от НК. Освен това самата преписка се е водила срещу “неизвестен извършител” и като такава е прекратена, тъй като е прието, че се касае за деяние по чл.216, ал.6 от НК, без обаче да са изследвани стойността на щетата /в тази връзка са само показанията на водача на МПС св.Бориславов и липсва експертиза/, възможността за възприемане на фактите от страна на Н., а спрямо него липсва и повдигнато обвинение. Освен това от показанията на свидетелите става ясно, че се касае за детска игра, а при непредпазливите деяния при непълнолетните следва да бъде установена абстрактната им възможност да предвидят вероятността за настъпване на вредоносните последици. В случая липсват каквито и да било доказателства, които да сочат, че е налице престъпление, извършено по непредпазливост, напротив доказателствата сочат, че се касае за “случайно деяние” и липсва умисъл към извършване на престъпление.

Ето защо по несъмнен начин се установява, че Н. в продължиние на една година не е извършил две деяния, общата стойност на предмета на които да е над 150лв. и следователно всички изисквания за приложение на чл.218б от НК са налице, каквото е констатирал и РС, поради което в случая не се касае за престъпление, а за административна простъпка и следва да му бъде наложена санкция по административен ред. Доводите на първоистанционния съд в тази връзка са подробно аргументирани и не следва да бъдат преповтаряни.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 156/15.04.2015г. по НОХД № 86/2015г. на РС-Разград.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ