Р Е Ш Е Н И Е № 52

Гр.Разград, 13.07.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

СВЕТЛА РОБЕВА

С участието на секретаря С.Л. и прокурора СЕЗГИН ОСМАНОВ, като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 195 по описа за 2015 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл. НПК.

С Присъда № 158/16.04.2015г. по НОХД № 591/2014г. Разградският районен съд е признал подсъдимия И.И.И. *** за виновен в това, че на 30.06.2014г. в гр. Разград се е съвкупил с лице от женски пол, ненавършило осемнадесет години – непълнолетната Н.С.Г., родена на ***г., като я е принудил към това със сила, поради което и на основание чл.152, ал.2, т.1 във вр. с ал.1, т.2 НК го е осъдил на 4 години лишаване от свобода. Признал е подс.И. за невиновен да е извършил деянието чрез използване на заплашване и го е оправдал по обвинението в тази му част.

Със същата присъда РРС е признал подс. И.И.И. за виновен в това, че на 30.06.2014г. в гр. Разград е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило четиринадесет годишна възраст – непълнолетната Н.С.Г., като употребил за това сила, поради което и на основание чл.150, ал.1, пр.3 НК го е осъдил на 3 години лишаване от свобода. Признал е подс.И. за невиновен да е извършил деянието чрез използване на заплашване и го е оправдал по обвинението в тази му част.

На основание чл. 23, ал. 1 НК РРС е определил на подс.И.И. общо наказание в размер на 4 години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Със същата присъда РРС е признал подсъдимия М.Х.Е. *** за виновен в това, че на 30.06.2014г. срещу 01.07.2014г. на полигон, находящ се в землището на гр. Разград, се е съвкупил с лице от женски пол, ненавършило осемнадесет години – непълнолетната Н.С.Г., като се е възползвал от безпомощното й състояние и без нейно съгласие, поради което и на основание чл.152, ал.2, т.1 във вр. с ал.1, т.1 НК го е осъдил на 3 години лишаване от свобода. Признал е подс.М.Е. за невиновен да е извършил деянието в съизвършителство с подсъдимия Р.Л.И., както и чрез използване на сила, поради което го е оправдал по обвинението в тази му част.

Със същата присъда РРС е признал подс.М.Е. за виновен в това, че на 30.06.2014г. срещу 01.07.2014г. на полигон, находящ се в землището на гр. Разград, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило четиринадесетгодишна възраст – непълнолетната Н.С.Г., като се е възползвал от безпомощното й състояние, поради което и на основание чл.150, ал.1, пр.4 НК го е осъдил на 2 години лишаване от свобода. Признал е подс.Е. за невиновен да е извършил деянието в съизвършителство с подсъдимия Р.Л.И., както и чрез използване на сила, поради което го е оправдал по обвинението в тази му част.

На основание чл. 23, ал. 1 НК РРС е определил на подсъдимия М.Е. общо наказание в размер на 3 години лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил за изпитателен срок от три години.

Със същата присъда РРС е признал подсъдимия Р. *** за виновен в това, че на 30.06.2014г. срещу 01.07.2014г. на полигон, находящ се в землището на гр. Разград, се е съвкупил с лице от женски пол, ненавършило осемнадесет години – непълнолетната Н.С.Г., като се е възползвал от безпомощното й състояние и без нейно съгласие, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.152, ал.2, т.1 във вр. с ал.1, т.1 НК и чл.63, ал.1, т.3 НК го е осъдил на 2 години лишаване от свобода. Признал е подс.Р.И. за невиновен да е извършил деянието в съизвършителство с подсъдимия М.Е., както и чрез използване на сила, поради което го е оправдал по обвинението в тази му част.

Със същата присъда РРС е признал подсъдимия Р.Л.И. за виновен в това, че на 30.06.2014г. срещу 01.07.2014г. на полигон, находящ се в землището на гр. Разград, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило четиринадесет годишна възраст – непълнолетната Н.С.Г., като се е възползвал от безпомощното й състояние, и макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.150, ал.1, пр.4 НК и чл.63, ал.1, т.3 НК го е осъдил на 1 година лишаване от свобода. Признал е подс.Р.И. за невиновен да е извършил деянието в съизвършителство с подсъдимия М.Е., както и чрез използване на сила, поради което го е оправдал по обвинението в тази му част.

На основание чл. 23, ал. 1 НК РРС е определил на подсъдимия Р.И. общо наказание в размер на 2 години лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл.69, ал.1 НК е отложил за изпитателен срок от 2 години.

Със същата присъда РРС е осъдил подс.И.И.И. да заплати на Н.С.Г. сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъпленията неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2014г. до окончателното изплащане.

Със същата присъда РРС е осъдил подс. М.Х.Е. да заплати на Н.С.Г. сумата 3000 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъпленията неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2014г. до окончателното изплащане.

Със същата присъда РРС е осъдил подс. Р.Л.И. и неговата майка М.М.И. да заплатят на Н.С.Г. сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъпленията неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2014г. до окончателното изплащане.

Недоволна от така постановения акт е останала гражданската ищца и частен обвинител Н.Г., действаща лично и със съгласието на родителите си С.Г.Г. и Х.С.Г., които чрез повереника си адв.Е.С. *** обжалват присъдата в оправдателната част и относно наложените наказания. Молят за увеличаване на определените на подсъдимите наказания, за отмяна на условното осъждане на подсъдимите Е. и И., и за увеличаване размера на присъдените обезщетения.

Постъпила е въззивна жалба от подс.Р.Л.И. и гражданския ответник М.И., подадена чрез адв.Р.К. ***, които считат присъдата за неправилна, незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при явна несправедливост на наложеното наказание. Молят за отмяна на присъдата и за постановяване на оправдателна такава.

Постъпила е въззивна жалба от подс.И.И.И. чрез защитниците му адв.И.И. *** и адв.К.К. от АК-Русе, в която също се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановената присъда. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подс.И., алтернативно – намаляване на наложеното наказание и на присъденото обезщетение.

По реда на чл.320, ал.5 НПК към жалбите на подс.И. и подс.И. се е присъединил и подс.М.Е.. Неговият защитник адв.Р.В. *** също прави искане за отмяна на присъдата и оправдаване, а алтернативно – за прилагане института по чл.55 НК.

Представителят на Окръжна прокуратура-Разград счита жалбите за неоснователни и моли за потвърждаване на присъдата както в наказателната, така и в гражданската част.

Разградският окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото, констатира от фактическа страна следното:

Св.Н.С.Г. е родена на ***г*** с родителите си С. и Х. Гецови. През учебната 2013/2014 година била ученичка в десети клас в ПГХТБТ ”Мария Кюри”-Разград. На 30.06.2014г. около 16 часа пристигнала в гр.Разград с намерението да се почерпи по повод приключването на учебната година. Срещнала се с приятели, в чиято компания консумирала бира, ром, пушила цигара с наркотично вещество, изпила 6-7 таблетки Ривотрил. Около 22 часа св.Г. и св.Иван Дацев се разхождали в градския парк. Там се срещнали с подсъдимите И.И. и М.Е., който разхождал кучето си. Св.Г. не познавала подс.И.И., а с подс.М.Е. се знаели от около една година, той бил неин приятел във Фейсбук, разговаряли и по телефона. Св.Г. попитала подс.Е. дали има нещо за пушене. Той отговорил утвърдително и й предложил да отидат по-нагоре. Двамата се отдалечили в посока към Пантеона. Подс.Махмудов започнал да свива цигара. Подс.И. се приближил към тях и започнал да дърпа св.Г. към паметника, при което тя паднала и ударила лявата си ръка. Изтеглил я на няколко метра в посока към горичката до Пантеона, съборил я на земята, свалил панталоните си, вкарал половия си член в устата на Г. и започнал да притиска главата й към интимните си части. След това я поставил да легне по гръб, издърпал клина и бикините й и се съвкупил с нея. После я обърнал по корем и се опитал да извърши анален акт, но св.Г. се отдръпнала. Междувременно при тях дошъл подс.Е., който подканил подс.И. да става, че и той искал да се пробва. Легнал при св.Г. и осъществил полов акт с нея. След това й казал да се облече и тръгнали към изхода на парка. Там срещнали подс.Р.И. – приятел на подс.М.Е., когото св.Г. не познавала. Подс.И. бил пристигнал с лек автомобил ”Сузуки” с ДК № РР 92 28 АМ. Подс.Е. съобщил на св.Н.Г., че ще я закарат. Тримата – подс.И., подс.Е. и св.Г. се качили в автомобила и потеглили. Минали през жилището на подс. Е., за да остави кучето си. След това спрели на бензиностанция „Шел”, където подс.И. заредил гориво, а св. Г. и подс.Е. посетили тоалетната. После отишли на автомобилния полигон, находящ се на 2,6 км от гр.Разград в посока към гр.Търговище. Там тримата изпушили една цигара с наркотично вещество. Св. Г. лежала на задната седалка, чувствайки, че не може да контролира тялото си. Подс.И. се преместил при нея, свалил панталоните й и се опитал да вкара половия си член в устата й, но не успял. След това проникнал в половия й орган. След като се удовлетворил, излязъл от колата. След него влязъл подс.М.Е., който също извършил полов акт със св.Г.. Започнал да осъществява и анален контакт, при което св.Г. се разплакала от болка, бутала го и го молела да спре. Подс.Е. преустановил това действие и продължил половия акт, като накрая еякулирал навън. След това отпътували към града. Подс.И. спрял автомобила в близост до дома на подс.Е.. Св.Г. излязла навън и побягнала. В центъра на града срещнала св.Д. Йовчев, на когото споделила, че е изнасилена и той се обадил в полицията.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – писмени, гласни, веществени и от заключенията на съдебните експертизи.

Основен източник на доказателствена информация са показанията на св.Н.Г.. Тя подробно и последователно описва деянията на подсъдимите. Нейните показания кореспондират със заключението на съдебно-медицинската експертиза в т.ІІ, л.36-л.39 от ДП. При прегледа на Г. на 01.07.2014г. са били установени травми на крайниците /кръвонасядания на дясна мишница, на лява предмишница, драскотини на дясна предмишница, охлузвания в лява лакътна област, разкъсване на кожата на лява предмишница, драскотина на дясно бедро/, травма на половата област и половия орган /охлузвания на лигавицата по вътрешната стена на големите срамни устни двустранно и зачервяване на лигавицата около входа на влагалището по цялото протежение/ и травма в аналната област /разкъсване на лигавицата по периферията на аналния пръстен и интензивно зачервяване по съседство/. Вещото лице заключава, че уврежданията по крайниците, половия орган и в областта на ануса в своята съвкупност могат да бъдат получени при насилствено осъществени полови контакти.

Съответно на показанията на св.Г. е и установяването на семенна течност с човешки произход върху кърпичките, иззети от полигона, по бикините на свидетелката и във влагалищния секрет, взет от нея /вж.заключение на съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства в т.ІІ, л.91-л.92/. Експертизата е заключила, че семенната течност върху една от кърпичките е била оставена от отделител на А аглутиногени, какъвто би могъл да е подс.И.И.. Въззивният съд не приема, че откритата семенна течност е от подс.И.И., тъй като този подсъдим не е ходил на полигона.

Подсъдимите обясняват, че са имали доброволни полови контакти със св.Н.Г.. Подс.М.Е. заявява, че я попитал дали иска да правят секс и тя се съгласила. Два пъти правили секс – в парка преди полунощ и в колата на полигона. Подс.Е. посочва, че в парка Н. първо правила секс с подс.И.И. и Е. ги прекъснал. Подс.И.И. пък отрича да е правил секс с Н.. Тя започнала да го опипва, по-късно сама свалила бельото си и поискала да му направи „свирка”. Легнал между краката й, но тя не била на себе си и не искала да прави секс. Обърнал се по гръб на тревата и тя му правила „свирки”. М. се появил при тях и му казал да побърза, че бил на ред. Подс.Р.И. сочи, че на полигона Н. попитала дали искат да я лижат. Тя и М. останали в колата, а той излязъл. После Н. го поканила да правят секс.

Съдът намира за неправдоподобни обясненията на подсъдимите в частта им относно проявената от Н.Г. инициатива и желание за сексуални контакти с тримата. Освен, че са в остро противоречие с показанията на Г., обясненията на подсъдимите са и вътрешно противоречиви. Подс.М.Е. не потвърждава обясненията на подс.И.И., че в парка Г. е имала описаното от И. предизвикателно поведение. Поканата от Е. към И. да побърза, че е негов ред, е била отправена на турски език, за да не се разбере от Г.. Твърдението на подсъдимите Е. и И., че са отишли на полигона поради желанието на Н. да кара колата, са недостоверни с оглед обективните данни за неадекватното състояние на Г.. Подс.Е. заявява, че на полигона Р. не й позволил да кара, защото била пияна. Този факт е бил очевиден и преди отпътуването, което изключва вероятността да са отишли извън града, за да удовлетворят намерението на момичето да шофира. От значение са и обстоятелствата, че автомобилът не е бил собственост на И. и, че с оглед възрастта й Г. не би могла да е правоспособен водач на МПС.

Относно състоянието на св.Н.Г. по време на извършване на деянията е доказано, че тя се е намирала под комбинираното въздействие на алкохол и упойващи вещества. Според собствените й показания, около 16 часа е изпила чаша бира и е пушила цигара с „чай”, замаяла й се главата и изпитала еуфория. По-късно в училище „Вапцаров” пила бира, ром и 5-6 хапчета Ривотрил, които приемала за удоволствие, тъй като я отпускали. В парка консумирала ром и на полигона пушила марихуана. Св.Теодор Тодоров описва, че в парка Н. била надрусана или пияна, въобще не била „в час”. Подс.Е. сочи, че малко залитала, не говорела нормално, заеквала. Според св.Антон Димитров – работник на бензиностанция „Шел”, момичето било разсеяно, в нетрезво състояние, „една заспала и мудна”, придържана от едното момче. Съдебно – химическата експертиза е заключила, че в пробите кръв и урина от Н.Г. се установява присъствие на алкохол, клоназепам /ривотрил/ в горна терапевтична стойност, на метадон и на тетрахидроканабинол – марихуана, канабис /т.ІІ, л.66 от ДП/.

Видно от заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза /т.ІІ, л.103-л.104/, освидетелстваната Н.Г. не страда от психично заболяване или умствена изостаналост. По време на деянието се е намирала в състояние на обикновено алкохолно опиване – средно тежка степен, водеща до изразена летаргия, сомнолентност, прояви на обърканост, несигурност за мястото или постъпките, които се извършват, силен световъртеж. При повдигнатото състояние с агресия или любвеобилност, зрението, речта и съзнанието са количествено силно засегнати. Координацията на движението на тялото е силно засегната, лесно се губи равновесие, походката е нестабилна. Разбирането на речта и спомнянето са затруднени, но независимо от това освидетелстваната може да дава достоверни показания за фактите, имащи значение за делото. Освидетелстваната е могла правилно да оценява ситуацията, но поради изразените неврологични и психични симптоми характерни за средно-тежката степен на алкохолно опиване защитните и съпровителните сили са били силно ограничени. Към момента на изследването се забелязват симптоми за наличие на болезнено преживяване на инцидента /депресивни чувства и състояния, трудно със заспиването, натрапливи мисли за случилото се/.

В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е била назначена комплексна съдебно-медицинска, съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, която е дала заключение /л.212-л.224 от НОХД № 591/2014г./, че при Н.С.Г. е налице комбинирана злоупотреба с психоактивни вещества – марихуана и амфетамини. Изчислена е концентрация на алкохол в кръвта й 2,10 на хиляда, което отговаря на средна степен на алкохолно опиване. При тази степен на алкохолно опиване е налице летаргия, поведението е адекватно, но са налице редица неврологични промени (дизартрия, нарушено равновесие, удължено време на реакция). Г. е могла правилно да оценява ситуацията, но поради изразените неврологични и психични симптоми, характерни за средната степен на обикновеното алкохолно опиване, защитните и съпротивителни сили са били силно ограничени. Употребата на бензодиазепам, и марихуана потенцира действието на алкохола и обратно. При Н.Г. не е изразена склонност към лъжа и фантазиране. Възможно е понякога да проявява както своеобразно, богато въображение, така и да прикрива поведението си, проявявайки социална желателност, но в пределите на нормата. Обичайните нормални психологични внушаемост и подчиняемост също са в пределите на нормата, но те могат да бъдат повлияни след употреба на ПАВ, и изразени в по-голяма степен при комбинирана употреба на вещества с депресантно въздействие върху ЦНС. Употребените от Н.Г. вещества, както и тяхната комбинация, нямат халюциногенно действие. Празнотите в паметта са не са показател за качествена промяна в съзнанието. Употребените в установената комбинация вещества не повлияват формирането на волята, вземането на решения и външното им проявление, но ограничават персоналните защитни и съпротивителни възможности. Приетите от Г. вещества, както и комбинацията помежду им не повлияват нейната годност за даване на достоверни показания. Въз основа на материалите от делото, проведеното клинично интервю и резултатите от психологичното изследване в клиничен аспект при Г. не се отчитат данни за нарушени паметови възможности, които да й пречат да има съхранени спомени за минали и настоящи събития. Желанието за употреба на наркотични вещества е пряко свързано със задоволяване на инстинкта за промяна на психичното състояние, респективно с факта, че при приемането им техните ефекти (дължащи се на свойствата на самите вещества) водят до промяна на психичното състояние. При това то не се явява мотив за осъществяване на полов акт.

Заключенията на горните експертизи са компетентни, обосновани, еднопосочни и второто допълва първото, поради което и въззивният съд се съгласява с тях изцяло. Предвид установената способност на св.Г. правилно да оценява ситуацията, предвид липсата на склонност към лъжа и с оглед данните за болезнено преживяване на инцидента, нейните показания разкриват добросъвестност и достоверност.

Тъй като подс.Р.И. е бил непълнолетен, неговото психическо състояние също е било обект на изследване на досъдебното производство. Комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза е дала заключение, че подс.И. не страда от психично заболяване или интелектуален дефицит, разполагал е с ресурс да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си. Психологичната му оценка е, че е средно общителен, активен, понякога незадълбочен в действията си, има съпротивляемост към дезорганизиращи условия, често няма твърди принципни позиции, социалното му функциониране е затруднено, поради невъзможност да се изрази потенциала, трудности при създаване и поддържане на близки и интимни взаимоотношения и слаб самоконтрол. Социално затворен, леко изолиран, предвид травмата от загуба на близък /бащата/.

Доказателствата по делото дават положителен отговор на въпроса дали подсъдимите са съзнавали, че св.Г. е непълнолетна. Подс.Е. я е познавал от преди една година, когато е била на 15 години, и са били в приятелски отношения, поради което несъмнено е знаел възрастта й. Знанието на подс.И. и подс.И. се установява по косвен начин. Подс.И. я нарича „момичето”, което обуславя съзнание за значителна възрастова разлика. Подс.И. пък е почти връстник на св.Г. – само една година по-голям от нея и може да прецени, че също не е навършила пълнолетие. Наред с това, както правилно е отбелязал първостепенният съд, външният вид на пострадалата разкрива, че е дете, каквито са и непосредствените впечатления на въззивния състав.

Доказателственият материал включва заключенията и на други експертизи, освен коментираните по-горе, които са относими към предмета на доказване, но не съдържат съществена информация по него. Така например, съдебно-медицинските експертизи за освидетелстване на подсъдимите не опровергават твърденията за осъществени полови контакти. Химически експертизи не са констатирали алкохол в кръвта на подсъдимите, но са потвърдили факта, че подсъдимите Е. и И. са пушили марихуана. Видео-техническата експертиза е изследвала записа от охранителните камери на бензиностанция „Шел”, на които е фиксирано посещението на Г., И. и Е..

Подсъдимият И.И.И. е на 37 години, не е женен, работел като общ работник в мелница – с. Ушинци, многократно е осъждан.

Подсъдимият М.Х.Е. е на 22 години, не е женен, не работи, не е осъждан.

Подсъдимият Р.Л.И. е на 18 години, не е женен, бил е ученик, не е осъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Жалбите са неоснователни.

Няма основание за отмяна или изменение на обжалваната присъда. Доказателствената дейност на първата инстанция не страда от пороци, фактическата обстановка е изяснена и материалният закон е приложен правилно.

Наказателно-правната оценка на първоинстанционния съд отговаря на установените фактически обстоятелства и деянията на всеки от подсъдимите покриват състава на престъпленията, за които са осъдени.

Установено е, че подс.И.И. е извършил блудствени действия със св.Н.Г. – орални и анални актове, които са от характер да възбудят и удовлетворят полово желание без съвкупление. За постигане на тази цел подс.И. употребил сила – дърпал свидетелката, влачил я по земята, притискал главата й. Принудата е била упражнена спрямо девойка, която е била на 16 години. Подс.И. е действал с пряк умисъл, като е съзнавал противоправността на сексуалните контакти с нея, но ги е искал и ги е осъществил. Така се доказват обективните и субективните признаци от състава по чл.150, ал.1 НК.

Посредством едно и също физическо въздействие подс.И.И. е осъществил и блудство, и изнасилване. Против волята на св.Г. се е съвкупил с нея. Формата на вината му и за това деяние е пряк умисъл: съзнавал е принудителния характер на употребеното насилие, чрез него е сломил съпротивата на пострадалата и е извършил полов акт с нея. Тъй като пострадалата не е била навършила 18 години, престъплението получава правна квалификация по чл.152, ал.2, т.1 във вр. с ал.1, т.2 НК.

Предвид липсата на доказателства за употреба на заплашване и при блудството, и при изнасилването, законосъобразно подс.И. е бил оправдан по обвиненията в тази им част.

Доказано е, че подс.М.Е. е осъществил развратни действия с непълнолетната Н.Г.. Оралният акт и опитът за анален акт представляват действия по възбуждане и удовлетворяване на полово желание без съвкупление. Освен тях подс.Е. е извършил и полово съвкупление с пострадалата. Тя не е изразявала съгласие за тези действия, които са били възможни поради безпомощното й състояние, в което е изпаднала вследствие на употребения алкохол и приетите упойващи вещества. Именно безпомощното състояние е лишило св.Г. от възможност да оказва съпротива и да се отбранява. Подс.Е. е съзнавал тези обстоятелства и се е възползвал от тях, за да изпълни и съвкуплението, и блудствените действия. Знаел е и нейната възраст. По този начин се обосновава съставомерност по чл.150, ал.1 НК и по чл.152, ал.2, т.1 във вр. с ал.1, т.1 НК.

Подс.Е. е обвинен, че при двете престъпления е употребил сила, което не намира опора в доказателствата по делото. Не е установено този подсъдим да е проявил насилие спрямо св.Г. като средство за преодоляване на нежеланието й за полов контакт. Пострадалата е била под комбинираното въздействие на алкохол и наркотици, при което защитните и съпротивителните й сили са били силно отслабени. Това обективно улесняващо го обстоятелство е било използвано от подс.Е., поради което и в съответствие с материалния закон РРС го е оправдал по обвиненията за употреба на сила и е приложил закон за същото наказуемо престъпление, преквалифицирайки изнасилването по чл.152, ал.1, т.1 НК.

Правилен е възприетият от РРС аналогичен подход спрямо подс.Р.И.. Подс.И. също е имал физически контакт с пострадалата чрез действия, които по естеството си възбуждат и/или удовлетворяват полово желание без съвкупление. Последвало е и полово съвкупление. И за двата вида актове пострадалата не е изразила съгласие. Намирала се е в състояние, в което не е могла да се съпротивява и да се брани. Подс.И. е възприел нейната безпомощност и се е възползвал от нея. Наред с това е съзнавал, че пострадалата е непълнолетна. В този смисъл са налице признаците от престъпните състави по чл.150, ал.1 НК и чл.152, ал.2, т.1 във вр. с ал.1, т.1 НК. Доказано е, че макар и непълнолетен, подс.И. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, което предпоставя реализиране на наказателната му отговорност в пределите по чл.63, ал.1, т.3 НК.

В съответствие с материалния закон и доказателствата по делото РРС е оправдал подс.И. по обвиненията за употреба на сила при блудството и при изнасилването. По делото не е доказано развратните действия да са били предхождани или съпътствани от физическо насилие, упражнено от този подсъдим.

Законосъобразно РРС е признал подсъдимите Е. и И. за невинни да са извършили престъпленията в съучастие като съизвършители и ги е оправдал по обвинението по чл.20, ал.2 НК, респективно по чл.152, ал.3, т.1 НК. Верен е изводът, че съучастието под формата на съизвършителство изисква всеки от съизвършителите да участва в принудата и/или в съвкуплението, като всеки следва да съзнава действията на другия, да иска или допуска и двамата да извършат полови актове. В случая тези условия не са налице. Деянията са били осъществени последователно и поотделно от всеки подсъдим, без да е доказано по изискуемия несъмнен начин знание за съвместно осъществяване на престъпните деяния и без да е доказана обща цел.

Въззивният съд не споделя възраженията на защитата на подс.И., че районният съд не е обсъдил всички доказателствени източници и не са кредитирани обясненията на подсъдимите, че св.Г. сама е поискала сексуални контакти с подсъдимите. Мотивите към обжалваната присъда съдържат достатъчен по обем доказателствен анализ, като са обсъдени относимите и съществени факти. Що се касае до твърдяното провокативно поведение на св.Г., въззивният съд счита, че такова не е доказано. В тази посока са само твърденията на подсъдимите, които не са достоверни. Самият И. признава, че Н. не била на себе си. Т.е. той също е възприел нейното състояние, в което е била по-лесно внушаема и при което съпротивителните й възможности са били силно ограничени. Въпреки това е употребил сила, което е още един аргумент за липсата на съгласие от пострадалата.

Защитникът на подс.Р.И. прави оплакване, че при преминаването от една правна квалификация към друга защитата по едната противоречала на другата, което въззивният съд разбира като довод за съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита при преквалифициране на деянията като извършени чрез използване на безпомощното състояние на пострадалата. В съдебната практика е безспорно, че когато съдът дава отговор на въпроса за правната квалификация на деянието, той може да приложи закон за същото и еднакво наказуемо престъпление. Това е направил и първоинстанционният съд. При внесено обвинение по чл.150, ал.1 НК за блудство чрез употреба на сила е постановил осъждане по чл.150, ал.1 НК за блудство с лице в безпомощно състояние. И при внесено обвинение по чл.152, ал.1, т.2 НК за изнасилване чрез принуда със сила е постановил осъждане по чл.152, ал.1, т.1 НК за изнасилване на лице в безпомощно състояние. Така санкционните последици не се променят и правото на защита не е накърнено.

Защитниците на подс.Е. и подс.И. твърдят, че с присъдата е бил нарушен материалния закон поради недоказаност на квалифициращия деянията признак използване на безпомощното състояние на пострадалото лице. По-горе въззивният съд обоснова наличието на този признак, но следва да отговори на допълнителните възражения. Неточно защитата се позовава на становището на вещото лице Заимов, че безпомощното състояние било изключено /л.139 от НОХД № 591/2014г./. Към момента на първото психиатрично изследване експертът не е разполагал с конкретни данни за употребения алкохол, за вида и количеството лекарства и наркотични вещества. Коментирал е състоянието на Г. в контекста само на средната степен на алкохолно повлияване. Докато последващата комплексна експертиза е взела предвид всички фактори, водещи до промяна на психичното състояние на пострадалата и аргументирано е заключила, че вследствие на комбинираната употреба на алкохол и наркотични вещества Г. е била с увредена периферна нервна система, със забавена мускулна дейност, при което чисто физически не е можела да се защити /л.237 от НОХД № 591/. Никога съдебната практика не е приравнявала безпомощното състояние на пълно отсъствие на говорни и двигателни функции, примерно при сън или кома, както твърди защитата. Безпомощно състояние е налице, когато жертвата не може да оказва съпротива на дееца, като алкохолът и упойващите вещества също са средства за изпадане в такова състояние/вж. ППВС № 2/57г., т.17, Р 228-82-І, Р 235-2012-І/. Що се касае до частичната липса на спомени на св.Г., тя е свързана с обстоятелства, които не са относими към предмета на доказване, като например какво е платила на бензиностанцията. А относно механизма на престъпната дейност нарушения в паметта на св.Г. не са регистрирани.

Определените от РРС наказания са справедливи.

На подс.И.И. за престъплението по чл. 152, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 НК РРС е наложил наказание 4 години лишаване от свобода, което е към минималния предел от 3 години. В този размер то съответства на характера и тежестта на престъплението, на обремененото съдебно минало на подс.И. като отегчаващо отговорността му обстоятелство, и е достатъчно за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция. За престъплението по чл. 150, ал. 1 НК е определено наказание от 3 години лишаване от свобода, което също е съответно на обществената опасност на деянието и дееца. Тъй като двете престъпления са били извършени преди да има влязла в сила присъда за кое да е от тях, законосъобразно на основание чл.23, ал.1 НК РРС е определил общо наказание в размер на по-тежкото, а именно 4 години лишаване от свобода. Поради това, че подс.И. е осъждан, спрямо него не може да се приложи института по чл.66, ал.1 НК, наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим, съгласно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 ЗИНЗС.

На подс. М.Е. за престъплението по чл. 152, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 НК РРС е наложил наказание 3 години лишаване от свобода, а за престъплението по чл.150, ал.1 НК – 2 години. Наказанията са определени в минималните предвидени размери и няма основание за намаляването им. Искането за прилагане на смекчената отговорност по чл.55, ал.1, т.1 НК не може да бъде уважено. Смекчаващи отговорността на подс.Е. обстоятелства са чистото му съдебно минало, младата му възраст и морално укоримото поведение на пострадалата. Тези обстоятелства обаче не са нито многобройни, нито изключителни, нито обуславят несъразмерна тежест на предвидените минимални наказания. Подс.Е. е автор на две сериозни посегателства срещу половата неприкосновеност на непълнолетно лице, което завишава личната му обществена опасност и не следва да бъде проявявано допълнително снизхождение спрямо него. Наличието на реална съвкупност от престъпления предпоставя определяне на общо наказание, което правилно съгласно чл.23, ал.1 НК е наложено в размер на по-тежкото, а именно 3 години лишаване от свобода. РРС е констатирал, че са налице формалните изисквания по чл.66, ал.1 НК: общото наказание е 3 години лишаване от свобода, подс.Е. не е осъждан и за постигане на възпитателния и поправително-възпиращ ефект по чл.36 НК не е наложително да бъде изолиран от обществото. Така законосъобразно изпълнението на наказанието е било отложено за изпитателен срок от 3 години, който е подходящ и достатъчен за постигане на горните цели.

На подс. Р.И. по правилата на чл.63, ал.1, т.3 НК за престъплението по чл. 152, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 НК РРС е наложил наказание 2 години лишаване от свобода, а за престъплението по чл.150, ал.1 НК – 1 година. Тези размери са съответни на смекчаващите отговорността на този подсъдим обстоятелства: социална незрялост, чисто съдебно минало, фактът, че е загубил баща си. Законосъобразно по реда на чл.23, ал.1 НК РРС е определил общо наказание за двете престъпления в размер на 2 години лишаване от свобода. Правилно е приложен и института на условното осъждане по чл.69, ал.1 във вр. с чл.66, ал.1 НК. Подс.И. не е осъждан, наказанието му е под 3 години лишаване от свобода и за постигане целите по чл.36 НК и особено за поправянето му не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното наказание. Определеният от РРС изпитателен срок е 2 години, който е съобразен с горните обстоятелства и е достатъчен И. да преосмисли поведението си и да се поправи.

Неаргументирано е искането на частния обвинител за увеличаване на наложените наказания и за отмяна на условното осъждане на подсъдимите Е. и И.. Разглежданата престъпна дейност не се отличава с изключително висока степен на обществена опасност. Въпреки, че се касае до две престъпления, конкретните действия не са били особено агресивни и от тях не са настъпили тежки последици за физическото или психическото здраве на пострадалата. Самата Г. като злоупотребяваща с алкохол и упойващи вещества има негативна характеристика, което също понижава обществената опасност на деянията. Поради това въззивният съд счита, че няма необходимост от засилване на наказателната репресия срещу подсъдимите. От друга страна, подсъдимите Е. и И. са млади хора, извършените престъпления са първата им противозаконна проява, и следва да им се даде възможност да се поправят и без реално изтърпяване на наказанията.

Обжалваната присъда е законосъобразна и в гражданската част, въпреки оскъдно изложените мотиви.

Всеки един от съединените граждански искове намира основание в чл.45, ал.1 ЗЗД. Подсъдимите са имали противоправно поведение – процесните престъпления. От тях пострадалата Г. е претърпяла неимуществени вреди – болки, страдания, унижение. Тези вреди са пряка и непосредствена последица от престъпленията. Доказана е и вината на подсъдимите. Този фактически състав поражда пълната имуществена отговорност на подсъдимите, които дължат на пострадалата парично обезщетение. РРС е определил следните обезщетения: от подс. И.И. – 5000 лв, от подс.М.Е. – 3000 лв и от подс.Р.И. – 2000 лв. Тези суми се дължат, ведно с текущата законна лихва от 01.07.2014г. до окончателното изплащане. РРС е отчел обстоятелствата, които имат значение за размера на гражданската отговорност: конкретните действия на всеки един от подсъдимите, мотивите и подбудите им за извършване на престъпленията, и вредоносните последици за ищцата. По делото липсват доказателства ищцата да е понесла особено силни болки и страдания, което да намери отражение в завишаване размерите на присъдените обезщетения.

Неоснователно е възражението на защитата на подс.И. за несъразмерност на обезщетенията. Въззивният съд отбелязва, че подс.И. е упражнил по-интензивно физическо въздействие върху пострадалата в сравнение с останалите, при което й е причинил травматични увреждания, а това обуславя по-висок размер на дължимото от него обезщетение.

При постановяване на присъдата РРС е допуснал пропуск, който следва да се отстрани от тази инстанция. Съгласно чл.59, ал.1 НК следва да се приспадне предварителното задържане на подсъдимите И. и Е..

По изложените съображения и на основание чл.338 НПК Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 158/16.04.2015г., постановена по НОХД № 591/2014г. по описа на Разградския районен съд.

На основание чл.59, ал.1 НК ПРИСПАДА предварителното задържане на И.И.И., считано от 01.07.2014г., и на М.Х.Е., считано от 01.07.2014г. до 19.08.2014г.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.