Р Е Ш Е Н И Е № 59

Гр.Разград, 15.07.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на шести юли две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ И.

С участието на секретаря Д.Г., като разгледа докладваното от съдия Робева ВНЧХД № 198 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл.НПК.

С Присъда № 161/20.04.2015г. по НЧХД № 709/2014г. Разградският районен съд е признал подсъдимия Н.Б.О. ***, за виновен в това, на 07.09.2014г. в с. Липник е причинил лека телесна повреда на С.И.Р. от с.с., изразяваща се в контузия на главата: контузия в областта на носа, със счупване на носните костици; разкъсно-контузна рана в горната част на лявата ушна мида през цялата й дебелина; ивицести насинявания на кожата на долните клепачи на двете очи; мозъчно сътресение леко изразено по тяжест, с краткотрайно замъгление /степенно помрачение/ на съзнанието, които увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия - престъпление по чл. 130 ал.1 НК, като на основание чл.78а НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 500 лева.

Със същата присъда РРС е осъдил подсъдимия Н.О. да заплати на пострадалия С.Р. на основание чл. 45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от престъплението в размер на 3000 лв, ведно със законната лихва от 07.09.2014г. до окончателното изплащане.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс.Н.О. и чрез защитника си адв.Р.К. *** я обжалва като постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при явна несправедливост на наложеното наказание и на присъденото обезщетение. Моли за отмяна на присъдата и за оправдаването му, или за връщане на делото за ново разглеждане, или за намаляване на наложеното наказание и на размера на присъденото обезщетение.

Въззиваемият С.Р. счита жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на присъдата.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 07.09.2014г. сутринта подс.Н.О. и св.Басри Мехмед отишли в дома на тъжителя С.Р.. Настоявали да отидат да измерят земеделските земи, за чиито граници отдавна спорели. Св.Р. считал, че О. и Мехмед ползват негови ниви и по този повод отново се скарали. Подс.О. ударил с глава Р., при което тъжителят паднал на земята. Подсъдимият продължил да му нанася удари с ритници и ръце по главата и по тялото. След намесата на съседа св.Д.М. инцидентът бил прекратен. Р. бил приет на лечение в Хирургично отделение на МБАЛ "Св. Иван Рилски" - Разград, където престоял на лечение до 09.09.2014г.

Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза е дала заключение, че в резултат на описания инцидент пострадалият Р. е получил: контузия на главата: контузия в областта на носа със счупване на носните костици; разкъсно - контузна рана в горната част на лявата ушна мида през цялата й дебелина; ивицести насинявания на кожата на долните клепачи на двете очи; мозъчно сътресение леко изразено по тяжест, с краткотрайно замъгление /степенно помрачение/ на съзнанието. Описаните увреждания могат да бъдат получени при удари с юмруци или ритници, и са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че на пострадалия са били нанесени минимум два удара - единият в областта на носа, а другият в областта на ухото. Оздравителният процес на раната е около 10 дни, на насиняванията – около 10-14 дни, за счупените носни костици – около 20 дни, а за мозъчното сътресение – около 20-30 дни.

Фактите относно механизма на получаване на уврежданията са доказани от показанията на св. Раимова и св. Хюсеинова – съответно съпруга и майка на тъжителя, и от тези на св. Д.М. - съсед на тъжителя. Тримата свидетели по еднопосочен начин изясняват, че подс.О. е нанесъл побой на Р.. Показанията им се подкрепят от заключението на съдебно-медицинската експертиза, поради което се приемат за достоверни. Изолирани остават показанията на св.Басри Мехмед, според когото инцидентът бил създаден от Р., който блъснал О. с юмрук. Този факт не намира опора в другите доказателства и се сочи от лице, което е взело участие в конфликта, поради което не следва да се счита за доказан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Жалбата е неоснователна. Не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда.

Неоснователен е доводът за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непрочитане на тъжбата в първото съдебно заседание по делото. По смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НПК нарушението на процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Процесуалното предназначение на прочитането на тъжбата се изразява в това подсъдимият да узнае фактическите обстоятелства на обвинението и да може да даде отговор да въпроса дали разбира в какво е обвинен. Подс.О. не е присъствал нито в първото, нито в следващите две съдебни заседания, за да се счете, че не е могъл да разбере обвинението. Получил е препис от тъжбата и посредством защитник ефективно е упражнявал процесуалните си права.

Не са налице и останалите твърдяни от защитата процесуални нарушения. Въззивният съд не констатира разместване на доказателствената тежест. Обстоятелствата по чл.102 НПК са доказани от частния тъжител. Съдът не е възлагал на подсъдимия доказателствена тежест, като същевременно не е ограничавал правото му да доказва възраженията си.

Съжденията на РРС относно приноса на св.Мехмед в причиняване на съставомерния резултат не са в нарушение на процесуалните правила, а напротив – те изпълняват принципа за изясняване на обективната истина и по никакъв начин не накърняват правото на защита на подсъдимия.

Дадената от РРС наказателно-правна оценка на фактите по делото е законосъобразна. Доказано е, че подс.Н.О. е нанесъл няколко удара с ръце и крака на въззиваемия Р., при което последният е получил травматични увреждания, довели до временно разстройство на здравето му без опасност за живота и съставляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК. О. е действал с пряк умисъл като е съзнавал, че засяга телесната неприкосновеност на Р. и е целял да му причини телесна повреда. Така се обосновава обективна и субективна съставомерност по чл.130, ал.1 НК.

Неоснователно е оплакването на защитата за липса на мотиви поради това, че с едно изречение РРС е отхвърлил позоваването на различните институти, изключващи отговорността на подсъдимия. Първоинстанционният съд е изложил ясни и достатъчни по обем съображения, с които е отговорил защо приема, че деянието не е осъществено в състояние на афект, неизбежна отбрана, превишаване пределите на неизбежна отбрана или при условия за реторсия. Въззивният съд също счита, че деянието не е извършено при неизбежна отбрана, защото Р. не е извършил нападение над О., което да е поставило в опасност неговата личност или права. Блъскането и удар с юмрук /неизвестно в коя част на тялото/ не са от характер да създадат реална и непосредствена опасност за живота или здравето на О.. А след като не е налице неизбежна отбрана не може да се обсъжда хипотеза на превишаване на нейните предели. От твърдяните действия не са настъпили и не могат да настъпят тежки последици за О., за да се приеме, че е действал в състояние на силно раздразнение и отговорността му да се намали по чл.132 НК. Не може да се приложи и института на реторсията, тъй като телесната повреда на дееца и телесната повреда на пострадалия следва да бъдат от един и същи вид. По делото липсват доказателства за вида на телесните увреждания, нанесени на подсъдимия. Но най-същественото е, че не е доказано агресивно поведение на Р. спрямо О..

Престъплението по чл.130, ал.1 НК се наказва с лишаване от свобода до 2 години или с пробация, подс.О. не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК и от деянието няма настъпили имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Поради това и съгласно чл.78а НК РРС е освободил подс.О. от наказателна отговорност като му е наложил административно наказание глоба. Глобата е определена в размер на 1500 лв, което е към минималния предел, и съответства на характера и тежестта на деянието, съобразен е с чистото съдебно минало на подсъдимия и на отегчаващите отговорността му обстоятелства - леката телесна повреда е с няколко показателя, побоят е бил средство за заморазправа във връзка с имуществен спор и факта, че е нанесен в дома на пострадалия. Горният размер е и достатъчен за постигане целите по чл.36 НК.

Искането за намаляване на наказанието е неоснователно. РРС е изпълнил критериите за справедливост на глобата и по-голямо снизхождение би било неоправдано.

Присъдата е законосъобразна и в гражданската част. Доказани са кумулативните предпоставки по чл.45, ал.1 ЗЗД: противоправно поведение на подсъдимия – разглежданото престъпление; неимуществени вреди на пострадалия – претърпените от него болки и страдания; причинната връзка между двете, при която вредите се явяват пряка и непосредствена последица от престъплението; и вина. Този фактически състав поражда пълната имуществена отговорност на подсъдимия, който следва да заплати на тъжителя съответно обезщетение. РРС е уважил гражданския иск в предявения размер от 3000 лв, като е преценил всички обстоятелства, имащи значение за обема на гражданската отговорност: нанасянето на множество удари, причиняването на няколко увреждания в различни части от тялото, с различна болезненост и продължителен оздравителен срок. Въззивният съд не намира основания за намаляване на присъденото обезщетение. Заявеното от защитата, че и св.Мехмед е нанасял удари на ищеца, не е аргумент за намаляване отговорността на подсъдимия. Напротив, по смисъла на чл.53 ЗЗД, съпричинителите на вредите отговарят солидарно, независимо от това кой от тях в каква степен е допринесъл за настъпването им. Определеното обезщетение се дължи, ведно с текущата законна лихва от датата на увреждането, съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД до окончателното изплащане.

С оглед изхода на делото и съгласно чл.189, ал.3 НПК правилно на тъжителя са били присъдени направените от него разноски.

РРС е допуснал пропуск, като не е присъдил държавна такса върху гражданския иск, за което следва да се произнесе по реда на чл.306, ал.1, т.4, пр.2 НПК.

По изложените съображения и на основание чл.338 НПК Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 161/20.04.2015г., постановена по НЧХД № 709/2014г. по описа на Разградския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ