Р Е Ш Е Н И Е № 66

Гр.Разград, 14.10.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

с участието на секретаря Д.Г. и прокурора ЯНА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Иванова ВНОХД № 220 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.328 и сл. НПК.

С Присъда № 23/15.05.2015г., постановена по НОХД № 188/14г., Кубратският районен съд е признал подсъдимия А. Н. А. ***, за невиновен в това, че за времето от 23.00ч. на 28.06.2013г. до 04.00ч. на 29.06.2013г. в с.Брестовене, обл.Разград и по пътя с.Брестовене-гр.Завет, действайки в условията на продължавано престъпление- на два пъти, в съучастие като извършител с Т.Д.Ю. и Х.Ф. *** е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на навършилата 14 години Р. Р. Ю.- 22г.- прониквайки с половия си член в ануса и устата й, като употребил за това заплашване и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.150, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК; признал го е за невиновен и в това, че по същото време и място, действайки в условията на продължавано престъпление- на два пъти, в съучастие като извършител с Т.Д.Ю. и Х.Ф. ***, се съвкупил с лице от женски пол- Р. Р. Ю. на 22г. от гр.Завет, като я принудил към това със сила и заплашване, като деянието е извършено от три лица и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.152, ал.3, т.3 във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Т.Д.Ю. *** за невиновен в това, че за времето от 23.00ч. на 28.06.2013г. до 04.00ч. на 29.06.2013г. в с.Брестовене, обл.Разград и по пътя с.Брестовене-гр.Завет, действайки в условията на продължавано престъпление- на два пъти, в съучастие като извършител с А.Н.А. и Х.Ф. *** е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на навършилата 14 години Р. Р. Ю.- 22г.- прониквайки с половия си член в ануса и устата й, като употребил за това заплашване и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.150, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК; признал го е за невиновен и в това, че по същото време и място, действайки в условията на продължавано престъпление- на два пъти, в съучастие като извършител с А.Н.А. и Х.Ф. ***, се съвкупил с лице от женски пол- Р. Р. Ю. на 22г. от гр.Завет, като я принудил към това със сила и заплашване, като деянието е извършено от три лица и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.152, ал.3, т.3 във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК; признал го за виновен в това, че за времето от 23.00часа на 28.06.2013г. до 04.00ч. на 29.06.2013г. в с.Брестовене се съвкупил с лице от женски пол- Р. Р. Ю. на 22г. от гр.Завет, като я принудил към това със сила и заплашване, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК, за което и на основание чл.54 от НК го осъдил на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно нв затворническо общежитие от цзакрит тип, при първоначален строг режим и го оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.152, ал.3, т.1 във ввр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК; на основание чл.68, ал.1 от НК е привел в изпълнение наложеното му наказание по НОХД № 114/2012г. на РС-Кубрат в размер на 10 месеца лишаване от свобода, което следва да изтърпи ефективно в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Осъдил го и за разноските по делото.

Със същата присъда е признал подсъдимия Х.Ф. *** за невиновен в това, че за времето от 23.00ч. на 28.06.2013г. до 04.00ч. на 29.06.2013г. в с.Брестовене, обл.Разград и по пътя с.Брестовене-гр.Завет, действайки в условията на продължавано престъпление- на два пъти, в съучастие като извършител с А.Н.А. и Т.Д.Ю.,*** е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на навършилата 14 години Р. Р. Ю.- 22г.- прониквайки с половия си член в ануса и устата й, като употребил за това заплашване и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.150, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК; признал го е за невиновен и в това, че по същото време и място, действайки в условията на продължавано престъпление- на два пъти, в съучастие като извършител с А.Н.А. и Т.Д.Ю.,***, се съвкупил с лице от женски пол- Р. Р. Ю. на 22г. от гр.Завет, като я принудил към това със сила и заплашване, като деянието е извършено от три лица и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.152, ал.3, т.3 във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Недоволни от така постановената присъда са останали РП-Кубрат и подс.Т.Ю..

В депозирания протест, както и в допълнителните съображения към него, се навеждат доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на присъдата. Прокурорът счита, че събраните по делото доказателства безспорно установяват извършените от тримата подсъдими престъпления, за които са обвинени, поради което предлага присъдата да бъде отменена в частта, с която са оправдани подсъдимите и да бъде постановена нова, с която тримата подсъдими бъдат осъдени по предявените им обвинения с ОА, а по отношение на Ю. присъдата да бъде изменена, като бъде приложен закон за по-тежко наказуемо престъпление. Прокурорът от ОП-Разград поддържа протеста на изложените в него основания и доводи, поради което предлага да бъде уважен и обжалваната присъда бъде отменена в оправдателната й част и изменена в осъдителната. По отношение депозираната жалба от подс.Ю. счита същата за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно.

Жалба от подс.Т.Д.Ю., подадена от защитника му адв.К., е бланкетна, като се сочи, че не са доволни от присъдата в осъдителната й част, поради което я обжалват като неправилна, незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Молят да бъде извършена цялостна проверка и съда да упражни правомощията си на въззивна инстанция, като не се сочат конкретни основания. В с.з. жалбата се поддържа като се навеждат доводи, че действително подс.Ю. е имал полов контакт с пострадалата, но той е бил доброволен, същият не е упражнявал сила или заплаха, както и не е извършвал блудствени действия. Счита, че показанията на свидетелката са изключително противоречиви и дадени под давление. Моли подзащитния му да бъде оправдан изцяло, като по отношение на протеста счита същия за неоснователен. В последната си дума подс.Ю. също заявява, че желае да бъде оправдан, тъй като сексът между тях бил нормален и пострадалата не е казала, че не иска.

Въззиваемият подсъдим А.Н.А., чрез защитника си адв.В. счита протеста на неоснователен, а присъдата на КРС за правилна и законосъобразна, поради което моли да бъде потвърдена. Счита, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни, като е направил анализ на всички доказателства по делото и най-вече на противоречивите показания на пострадалата. Алтернативно, ако въззивния съд намери, че е доказано по несъмнен начин подзащитният му да е осъществил престъпление срещу половата неприкосновеност на пострадалата, да му бъде наложено наказание при условията на чл.66 от НК.

Въззиваемият подсъдим Х.Ф. К., чрез защитниците си адв.Н. и адв.Костов, счита протеста за неоснователен, а присъдата за правилна, законосъобразна и обоснована, поради което моли да бъде потвърдена, тъй като подзащитният им не е извършвал престъпленията, за които е обвинен. Изводите на КРС в тази насока са правилни, законосъобразни и обосновани, като съдът е направил цялостен анализ на доказателствата и е посочил кои кредитира и защо. Защитниците изразяват становище, че присъдата досежно техния подзащитен следва да бъде потвърдена, а протеста отхвърлен като неоснователен.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пострадалата Р. Р. Ю. живее в гр.Завет. Същата се познавала с подс.А.А., тъй като бил приятел на брат й.

Подсъдимите А.А., Т.Ю. и Х. *** и се познават добре, приятели са, като подс.Ю. и подс.К. са братовчеди.

Около седмица преди инцидента пострадалата и подс.А. започнали връзка и имали полов контакт. Поради тази причина на 28.06.2013г. вечерта се чули по телефона и се уговорили по-късно да се видят. По това време пострадалата била в гр.Завет, където имало сватба и тя отишла на нея около 21ч., а впоследствие се обадила на подс.А. да дойде и да я вземе. Тъй като подсъдимият нямал кола помолил подс.Ю. ***. Последният взел автомобила на своя братовчед- подс.К. и около 23.00ч. на 28.06.2013г. двамата с подс.А. ***. Срещнали се с пострадалата Ю. пред дома й. Тъй като считала подс.А. за свой приятел, тя се качила доброволно в автомобила, след което тримата отишли вм с.Брестовене, в работилница, намираща се на изхода на селото в посока с.Острово. Работилницата била на подс.К., който също бил в нея и извършвал ремонт на селскостопанска техника.

След като влезли в работилницата, подс.А. и пострадалата Ю. се качили в стая, намираща се на втория етаж на сградата. В стаята имало диван, на който пострадалата легнала и осъществила доброволно орален, анален и вагинален полов акт с подс.А.. След това подсъдимият излязъл от стаята и слязъл при другите двама подсъдими на първия етаж, като пострадалата останала в стаята и започнала да се облича. Междувременно в стаята влязъл подс.Т.Ю., който също поискал да прави секс с Р.Ю., но тя отказала. Въпреки това подсъдимият не се отказал, а насила започнал да й сваля дънките, а след това и бельото, като я хванал за двете ръце и я блъснал на дивана. Пострадалата се опитала да се съпротивлява като се дърпала, но въпреки това подс.Ю. осъществил с нея полов акт като проникнал с половия си член във влагалището й, при което тя изпитала болка. След това подсъдимият еякулирал извън влагалището на пострадалата, след което се облякъл и излязъл от стаята. Впоследствие в стаята влязъл и подс.К., който също поискал да осъществи полов контакт с пострадалата, но след като тя отказала, той не настоял.

След това пострадалата се облякла, излязла от стаята и слязла на първия етаж при подсъдимите. Впоследствие се качила в колата на подс.К., който трябвало да я откара до дома й в гр.Завет. Двамата потеглили в указаната посока, като в началото на града подс.К. спрял колата и отново поискал пострадалата да осъществи полов акт с него. Тя обаче отново отказала, след което слязла от автомобила. Прибрала се пеш до дома си, а междувременно се обадила и на телефон 112 и разговаряла с органите на полицията.

Същата вечер, в района на гр.Завет, патрулно-постова дейност осъществявали свидетелите А.А. и Й.Й.- служители на РУ на МВР-Кубрат. Двамата отишли на адреса, посочен от пострадалата и я заварили да ги чака пред дома си. Провели разговор с нея, при който тя им обаснила за случилото се. Двамата информирали началника на ПУ-Завет- св.М.Х., който от своя страна също провел разговор с пострадалата, след което я съпроводил до РУ на МВР-Кубрат, където била разпитана.

На 29.06.2013г. в 06.00ч. бил извършен оглед на местопрозишествие в двуетажна постройка в с.Б. на адрес ул.***, при който били иззети веществени доказателства- 3 бр.пластмасови чаши, два бр.фасове, както и часто от холов ъгъл.

Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена след извършен преглед на Р. Р. Ю. на 29.06.2013г. в 09.10ч., са установени радиерни пукнатини на аналната лигавица, с розово дъно. Същите са резултат на преразтягане на аналния пръстен и добре отговорят да бъдат получени при аналане полов акт на 29.06.2013г. както е посочено в предзварителните сведения. Могат да се преценяват по медико-биологичния признак- болка и страдание. При прегледа не са установени видими следи от травматични увреждания по лицето, главата, шията, тялото, половите органи и крайниците. Анатомичното и функционалното състояние на половия орган допуска извършване на вагинален полов акт и бед да останат видими следи от увреждане.

Заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза от 30.04.2015г. установява, че пострадалата Р.Ю. е прекарала Остро полиморфно психично разстройство без шизофренни симптоми след случилото се, което интерпретира като тежка психотравмена ситуация. След проведеното болнично лечение в ЦПЗ-Русе е на поддържащо амбулаторно с невролептици и към момента на изследването не се регистрира психотична симптоматика, което на практика означава, „че състоянието може да се приравни към психично здраве. Заболяването е в медикаментозна ремисия. То е пряка последица от инцидента, който е интерпретиран като психотравма. По нататъшното развитие на болестта към подобрение или влошаване зависи от средзата и наличието или отсъствието на психотравмиращи моменти. Към настоящия момент психични, психологични и интелектуални пречки за даване на достоверни показания за фактите, имащи значение за делото няма. „Грешките”, които са регистрирани при показанията са плод на проявите на социална желателност, но в пределите на нормата като защитна реакция.

Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства по обект № 5 /единична част от холов ъгъл/ е отчетен положителен резултат за наличие на сперма; по обект № 1 /дамски прашки в бял и червен цвят/ има оставена кръв с кръвна група 0 /алфа бета/; кръвно груповата принадлежност на Т.Д.Ю. е „А” /алфа бета/; кръвно груповата принадлежност на Х.Ф. К. е „0” /алфа бета/; кръвно груповата принадлежност на Р. Р. Ю. е „0” /алфа бета/; кръвно груповата принадлежност на А.Н.А. е „А” /алфа бета/.

От назначената съдебно-биологична експертиза по метода на ДНК профилиране става ясно, че по обект № 1 /парче плат срязан от иззетия холов ъгъл/ има смес на клетъчен материал от повече от две лица в различно съотношение, като алелите с по-висок интензитет съвпадат с алели от съответните локуси в ДНК профила на А.Н.А.; по обект № 2.1 /бледо-кафеникаво петно по горната част на дамски прашки предадени от Р.Ю./ се визуализира ДНК профил на лице от женски пол съвпадащ с ДНК профила на Р. Р. Ю.; по обект № 2.2 /сиво петно до дъното на дамски прашки предадени от Р.Ю./ се визуализира профил на лице от мъжки пол, който напълно съвпада с ДНК профила на Т.Д.Ю..

Описаната факитческа обстановка се установява по несъмнен начин след обстоен анализ на всички събрани на ДП и съдебното следствие писмени и гласни доказателства. В тази връзка както правилно е анализирал и районния съд, с най-голяма достоверност са показанията на пострадалата Р.Ю., дадени непосредствено след инцидента пред разследващ полицай. Именно тези показания се кредитират и от настоящата въззивна инстанция и именно на тях основно се базира възприетата фактическах обстановка. Тези показания на пострадалата кореспондират и на показанията на полицейските служители, с които тя е разговаряла, на обясненията на самите подсъдими, на експертизите и на времето, в което е извършено деянието /от около 23ч. на 28.06.2013г. до около 01.00ч. на 29.06.2013г., когато е първото регистрирано обаждане от пострадалата на тел.112/, както и на обясненота пред съдебния лекар, извършил освидетелстването. В тази връзка съдът намира, че впоследствие показанията на пострадалата дадени пред съдия на ДП и при порведеното съдебно следствие са „украсени”, като това се дължи на преживяната психиатрична травма и желанието за оправдаване на собственото поведение, поради което и същите не следва да бъдат кредитирани. Освен това самите те са нелогични и непоследователни, като действията на всеки един от подсъдимите са „копи пейст”- „...накара ме да му правя свирка, след това прави секс с мен отзад и отпред...”. По този начин пострадалата описва действията на всеки един от подсъдимите както в работилницата, така и в автомобила на връщане, когато твърди, че е имало още едно „изнасилване” от всеки един от тях. Това обаче противоречи както на времето на идвършване на деянието, така и на другите доказателства, посочени по-горе, а и на житейската логика. Освен това твърдяното от нея насилие в тези показания не съответства на липсата на каквито и да било следи по тялото, ръцете, шията, гърдите и др.части на пострадалата, с изключение на травмите по аналния пръстен.

Ето защо съдът намира, че в случая досежно подс.Х. К. липсват каквито и да било доказателства за съпричастност към деянието и както самата пострадала е заявила, че „третото момче” е искало да прави секс с нея, но след като тя отказала той не е настоявал. В подкрепа изводите на съда са и заключенията на съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства и заключението на съдебно биологичната експертиза по метода на ДНК профилирането, които не установяват наличие на генетичен материал оставен от подс.К.. Следователно, както правилно е отчел и пъроинстанционния съд същият не е осъществил от обективна и субективна страна нито един от съставите на повдигнатите му обвинения и следователно е оправдан законосъобразно и обосновано.

По отношение на подс.А.А. въззивният съд също стигна до единствения възможен и обоснован извод, че същият не е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията, в които е обвинен. Отново базирайки се на показанията на пострадалата, непосредствено след извършване на деянието, съдът намира, че осъществените с този подсъдим орален, анален и вагинален полов акт са били извършени със съгласието и по волята на самата пострадала. Същата го е възпиремала като приятел /”гадже”/, с когото е имала сексуални контакти и преди това /седмица преди случая, както твърди самия подсъдим, и както е обяснила пострадалата на в.л. съдебен лекар/ и с когото е тръгнала доброволно в късните часове на нощта /около 23ч./. В тази връзка изложените от РС доводи кореспондират на събраните по делото доказателства и се споделят и от настоящата инстанция. Ето защо следва да се приеме, че подс.А. също следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатите му обвинения.

По отношение на подс.Т.Ю. съдът намира, че действията му осъществяват от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.152, ал.1 ,т.2 от НК- основния състав на престъпно съвъкупление. Същият на инкриминираната дата- 28/29.06.2013г. в с.Брестовене се е съвъкупил с Р. Р. Ю. на 22г., като я принудил към това със сила. В случая същият се е възползвал от обстоятелствата, че преди това пострадалата е имала полов акт с подс.А., била е сама с трима мъже на непознато място, насила съблякъл дрехите й, въпреки изразеното от нея несъгласие да прави секс с него, но въпреки това той насила я хванал за ръцете и осъществил с нея полов акт като проникнал с половия си орган във влагалището на същата. Изводите, както на първоинстанционния съд, така и на въззивния съд в тази насока, са подкрепени от доказателствата по делото- показанията на пострадалата, дадени на ДП, непосредствено след извършване на деянието, показанията на полицейските служители, експертизите. В случая не може да се приеме, че осъществения полов акт от страна на подс.Ю. с пострадалата е бил доброволен, тъй като тя не е изразила явно несъгласие. Напротив реално тя е била лишена от възможността да окаже каквато и да било съпротива, но е категорична, че не е искала да прави секс с подсъдимия Ю.. Косвено за липсата на съгласие говори и преживяната след това психиатрична травма- същата е осъществила доброволен полов акт с приятеля си подс.А. и след това е била принудена на осъществи нежелан полов акт и с подс.Ю.. Ето защо както правилно е отчел РС, подс.Ю. следва да бъде признат за виновен в извършено престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК и съответно оправдан по чл.152, ал.3, т.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.150, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Липсват каквито и да било доказателства, че същият е осъществил престъпно блудство, а както бе изложено по-горе това е станало доброволно с подс.А., а показанията на пострадалата в тази насока не следва да бъдат кредитирани по изложените по-горе причини.

Наказанието, предвидено по основания състав на чл.152 от НК е лишаване от свобода от 2 до 8 години. Наложеното от РС наказание на подс.Ю. за извършеното от него деяние в размер на 2г. и 6м., съдът намира зап справедливо и съответно на извършеното, тъй като съответства на обществената опасност на деянието и на дееца. В тази връзка като отегчаващо отогворността обстоятелство е отчетено предходното осъждане, в чийто изпитателен срок е извършено настоящото. Ето защо наложеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален срог режим в затворническо общежитие от закрит тип. Следва да бъде приведено и наложеното наказание от 10 м.лишаване от свобода по НОХД № 114/2012г. на РС-Кубрат на основание чл.68, ал.1 от НК, което също следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

С оглед на изложеното присъдата на РС-Кубрат се явява правилна, законосъобразна и обоснована и следва да бъде потвърдена, а депозираните протест от РП-Кубрат и жалба от подс.Т.Ю. се явяват неоснователни.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 23/15.05.2015г., постановено по НОХД № 188/14г. на РС-Кубрат.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ