Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
|
на
четиринадесети септември |
2015 г. |
в
публично съдебно заседание в следния състав:
ЧЛЕНОВЕ: 1. Светла Робева
2. Доротея И.
секретар
Д. Г., като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно
нчх дело №222
по описа за 2015 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 328 и
сл. НПК и
е образувано по жалби от подсъдимите по нчхд №151/2014 г. РС
Исперих.
Постъпила e жалба от подсъдимия М. ***, ЕГН **********, чрез
защитника адв. З., против Присъда №14/14.05.2015 г.
по нчхд №151/2014 г. РС Исперих.
Постъпила е жалба и от подсъдимия Х М.М. ***, ЕГН **********,
чрез защитника адв. З., против Присъда №14/14.05.2015
г. по нчхд №151/2014 г. РС Исперих.
Жалбите съдържат идентични оплакания, доводи и
искания. Оплакванията са, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна,
необоснована, постановена при непълнота на доказателствата и в нарушения на
материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
Искането е за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимите и алтернативно
за изменението й, като се наложи минимално наказание, а присъденото обезщетение
по предявения граждански иск се намали, тъй като е прекомерно и несъответно на
деянието.
В съдебно заседание защитникът адв.
З. поддържа жалбите. Твърди, че обвинението е недоказано. Намира, че са налице
противоречия между описаното в тъжбата и събраните доказателства, че са налице
противоречия и относно датата на извършване на деянието, че е налице
неубедителност и в СМЕ и при разпита на вещото лице в съдебно заседание и
затова не се установява ясно механизма на причиняване на уврежданията. Счита,
че първоинстанционният съд е елиминирал показания на
очевидци, а дал вяра на показания от работодател на пострадалия.
Въззиваемият - тъжител В.Х. не се явява в съдебно заседание,
представлява се от пълномощника си адв. К., която счита,
че постановената присъда е законосъобразна,
правилна и обоснована, постановена при изцяло изяснена фактическа обстановка и
следва да бъде потвърдена.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди
събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл.
313 и чл. 314 НПК, установи:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от
лице, което има право на жалба.
С обжалваната Присъда №14/14.05.2015 г. по нчхд. №151/2014 г. на ИРС Х М. е признат за виновен, в
това, че на 20.04.2014 г. в с. Владимировци, в
съучастие като съизвършител с М.М., е причинил на В.Х.
лека телена повреда, довела до временно разстройство на здравето неопасно за живота, престъпление по чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 НК, за което е освободен от наказателна
отговорност и на осн. чл.78а НК и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1300 лв. Със същата присъда М.М. е
признат за виновен за същото деяние причинена лека телесна повреда като съизвършител, престъпление по чл.130, ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК и му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 1 година, чието изпълнение е отложено на осн. чл.66 НК за срок от 3 години. Присъдено е обезщетение
по предявения граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, в размер на 2000
лв., като подсъдимите са осъдени солидарно да заплатят сумата, ведно с лихвата
от 20.04.2014 г. Отхвърлен е гражданския иск до първоначално предявения размер
– 6 000 лв.
Производството пред РС Исперих е образувано по реда на чл. 247, ал.1,
т.2 НПК по тъжба вх. №2036/05.06.2014 г., уточнена с молба вх. №
2197/13.06.2014 г., от частния тъжител В.Б.Х., ЕГН ********** против
Х М.М., ЕГН ********** и М.Х.М.,
ЕГН **********. Обвинението против М. и М. е в
това, че на 20.04.2014 г. подс. М. му нанесъл удари в
лицето и тялото с юмруци, а подс. М. го душил. След
което не можел да диша, бил уплашен и стресиран.
След преценка на събраните по делото доказателства, се
установява следната фактическа обстановка:
Тъжителят В.Б.Х., ЕГН ********** *** и съжителства на
семейни начала със свидетелката Н.М.С.. Заедно с тях живее и синът на
свидетелката от предишен брак – св. Г.З.И..
Подсъдимите Х М.М. и М.Х.М. са баща и син, които също
живеят в с. Владимировци, а св. Г. Х М. е дъщеря на
първия подсъдим и сестра на втория подсъдим.
Подсъдимият Х М.М. е със завършено средно образование.
Трудово ангажиран е в млекопреработвателно предприятие - мандра в с. Владимировци. Семеен е, баща на две деца. По характер е тих
и скромен и се ползва с добро име в обществото. Няма противообществени
прояви и установени вредни навици като злоупотреба с алкохол. Рядко посещава питейни
заведение. Не е осъждан.
Подсъдимият М. Х М. също е със завършено средно
образование. Работи в мандрата в с. Владимировци. Не
е семеен. По характер е тих, но след употреба на алкохол ставал буен.
Криминално проявен, като е осъждан еднократно за извършено престъпление от общ
характер по чл. 343б, ал. 1 от НК - за управление на МПС след употреба на алкохол,
на наказание „Пробация” и „Лишаване от право да
управлява МПС” по нохд № 150/2013 г. на РС Исперих.
Г.З.И. и Г. Х М. имали дружба, понастоящем прекратена.
Близките на Г. не били съгласни с тази дружба. На 19/20.04.2015 г. двамата свидетели
били на празненство по случай абитуриентски бал в сватбената зала на с. Владимировци. Към този момент били вече разделени и на
празника били в отделни компании. Г. била заедно с майка си, като на
празненството бил и брат й - подсъдимият М. Х М., но в отделна компания с
негови приятели.
По време на бала Г., се закачал с Г., като обикалял
покрай нея. Късно вечерта, вече след полунощ, Г. и майка й тръгнали да се
прибират, когато Г. поискал да разговаря с Г.. По този повод започнал да я
дърпа настрани. Притеснени от това поведение двете жени се обадили на
подсъдимият Х М.М. да дойде да ги прибере и той дошъл с автомобила си пред
балната зала. Като видял колата на баща си, навън излязъл и подсъдимият М. Х М..
Подсъдимите решили да се саморазправят с Г. и го подгонили, но той избягал.
Междувременно майката на Г. се обадила по телефона на майката на Г., като
настоявала да дойдат и да го приберат от празненството, тъй като бил пиян и
притеснявал дъщеря им. Майката на Г. не приела тези твърдения, тъй като знаела,
че синът й не пие и отговорила, че няма какво да направи. Подсъдимият Х също
решил да звънне по телефона на тъжителя В., но той не отговорил на обажданията
поради късния час. Тогава подсъдимите решили да отидат до дома на тъжителя в с.
Владимировци, за да решат съществуващия проблем между
децата им. Потеглили в тази посока, като заедно с тях в автомобила им се качила
и Г..
Щом видели, че автомобилът потегля към дома на Г., в
същата посока, тръгнали бегом и приятелите на М. Х М. - свидетелите Д.С.А. и Ю.Х.С..
Те предположили, че може да се случи разправия и имали намерение да се намесят
при необходимост. Момчетата стигнали близо до дома на Г. преди автомобила на подсъдимите
и застанали прикрити на тъмно неосветено място, откъдето наблюдавали случващото
се.
Свирейки с клаксона на автомобила подсъдимите дали
знак, че са пред къщата в очакване да излязат обитателите. От къщата излязъл
тъжителят В.Б.Х., а след него и жена му Н.М.С.. Още с излизането им подсъдимият
Х М.М. предявил претенции към В., задето не отговарял на телефонните обаждания.
Започнал да се оплаква от Г., че притеснявал дъщеря му, като настоявал да престане
да я тормози. Обяснявал, че Г. е пиян и че трябва да го приберат, за да не
дразни Г.. От своя страна В. се противопоставил на нападките на подсъдимия Х,
като му отговорил, че не е длъжен по това късно време да му отговаря по
телефона. Не бил съгласен с оплакванията срещу Г. и го защитавал. По този начин
помежду им започнала разправия. Подсъдимият Х М.М. нанесъл удари с юмруци по
лицето В.Х., докато синът му М. Х. М., откъм гърба на тъжителя, го притиснал с
цялата си ръка през шията и започнал да го души. Замаян от побоя тъжителят
седнал на пейката пред дома си, докато жена му продължила да се кара с
подсъдимите. По това време пред къщата дошъл и Г., който попитал подсъдимите
какво искат от баща му /имайки предвид тъжителя В./, но вече не се разправяли
на висок тон. Майката на Г. заявила, че ще извика полиция, след което
подсъдимите си тръгнали с автомобила. Тъжителят заедно с жена си и Г. се
прибрали в къщата, когато видели, че лицето на В. е подуто и с видими наранявания.
В. не се чувствал добре.
В резултат на насените удари и притискане получил
телесни увреждания: контузия в областта на носа с кръвонасядане
на кожата и оток на меките тъкани повече към върха на носа; кръвонасядания
в областта на долната челюст в дясно, в областта на щитовидния хрущял, двата
гръдно-ключично-сисовидни
мускула на шията в горната им част, лявата надключична
ямка; ивицесто,
хоризонтално разположено кръвонасядане на кожата в
лявата долна част на шията /тип странгулационна
бразда/; спонтанни при преглъщане и палпаторни болки
в областта на шията.
Още същата нощ тъжителят В. се обадил на работодателя
си –св. П.. Бил много уплашен и притеснен по телефона, като разказал как
подсъдимите му налетели на бой и се опитвали да го душат. Свидетелят го
посъветвал да отиде в болницата, за да го прегледат и да уведоми полицията за
случая.
Тогава тъжителят и жена му посетили Бърза помощ в гр.
Разград, където му бил издаден Фиш за спешна медицинска помощ № 1139 от дата
19/20.04.2014 г. /л. 7/. Когато се съблякъл да му измерят кръвното, се видяло,
че има синини по цялата шия. Тези синини и отоци по лицето и в областта на
шията му се виждали и на следващия ден, когато отишъл на работа. Бил видимо
притеснен, което състояние продължило и няколко дни след инцидента.
Работодателят му - свидетелят П. го посъветвал да се прибере, но тъй като
тъжителят бил съвестен работник - останал на работа.
На 22.04.2014 г., в 8.30 часа тъжителят бил прегледан
от съдебен лекар при МБАЛ „Св. Иван Рилски” АД - гр. Разград, като са
установените при прегледа телесни увреждания, описани в издаденото му
Съдебномедицинско удостоверение № 31/2014 г. /л. 6/.
Същият ден тъжителят подал и жалба до РУ
„Полиция" гр. Исперих за станалото, като била образувана преписка рег.№
Их-6111/22.04.2014 г. Въз основа на събраните данни по този случай - снети
писмени сведения и обяснения от лицата, имащи отношение към инцидента,
преписката приключила с постановление от 30.05.2014 г. на РП Исперих за отказ
за образуване на наказателно производство, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1
НПК. Направен е извод за извършено престъпление лека телесна повреда по чл.
130, ал. 1 НК, което се преследва по тъжба на пострадалия, съгласно чл. 161,
ал. 1 НК.
Около 10 дни след инцидента В. се оплаквал от болки в
областта на шията, имал проблеми и с преглъщането, болели го сливиците.
Срамувал се да излиза от дома си заради нараняванията, които има.
Описаните по-горе увреждания са установени при
прегледа на тъжителя и предмет на СМЕ /л. 45/. Вещото лице установява, че
описаните увреждания са резултат от нанесени удари с или върху твърди тъпи
предмети в областта на носа, ръба на долната челюст в дясно и от упражнен
натиск с подобни предмети в областта на шията -при опит за душене, както
съобщава пострадалия.
Описаните увреждания са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия, като средният срок за приключване на оздравителния процес е около
10-14 дни за отзвучаване на кръвонасяданията и
постепенно намаление и отзвучаване на болките в областта на шията - спонтанни и
при допир.
Тази фактическа обстановка се установява от събраните
по делото гласни и писмени доказателства, които дават възможност да се
установяват фактите относно времето на извършване на деянието, мястото, начина,
по който е осъществено, предмета на посегателството и извършителите му.
В противоречие с установеното, въз основа на посочените
доказателствата, са обясненията на подсъдимите. Твърдението им е, че не са
нанасяли удари на тъжителя. Съдът възприема това за защитна теза, която е
опровергана от събраните доказателства в хода на съдебното производство.
Безспорно се установява от събраните доказателства (не
се оспорва и от подсъдимите), че на посочената дата, през нощта двамата с лек
автомобил са отишли пред дома на В.Х. ***, свирили с клаксона и изискали да
излезе, за да му търсят обяснения за поведението на сина на жената, с която
живее и да изискат да „приберат” св. И. Преди това звънели по телефона на В.Х.
и Н.С.. Подсъдимите не отричат, че са възникнали словесни пререкания - „спор”,
разговор на висок глас.
Тези обстоятелства се установяват безспорно, по несъмнен начин, при
липса на противоречия, от обясненията на подсъдимите и показанията на
свидетелите Н.М.С., Г. Х М., Д.С.А., Ю.Х.С. и Г.З.И..
Свидетелите А. и
С. са били отдалечени на около 50 м. от мястото на което е станал инцидента
между подсъдимите и тъжителя. Събитието се развива след полунощ. Тази
отдалеченост не им е позволявала да чуват дори какво точно се говори, въпреки
че спорещите викали и крещели. Съответно не би могло да се очаква да видят и възприемат
точно станалото между подсъдимите и тъжителя, след като не се установява и
особено голяма продължителност на физическото насилие, нито задушеният
пострадал е бил в състояние да оказва значителна съпротива.
Св. Г., както потвърждават и св. А. и С., пристигнал
по-късно на мястото на инцидента. Поради това обстоятелството, че не е видял
подсъдимите да нанасят удари не обуславя извод, че такова събитие не се е
състояло. Показанията му са в съответствие с твърденията на тъжителя, че след
нанесените удари и душенето седнал на пейката, тъй като не бил добре.
Съдът намира, че следва да се даде вяра на показанията
на св. С., тъй като се подкрепят от
установените увреждания при прегледа на пострадалия, отразен в медицинските
документи и СМЕ. Категорични са и показанията на св. П., че след полунощ е
получил обаждане от притеснения тъжител, че му е нанесен побой.
Съдът счита, че се установяват агресивните намерения
на подсъдимите и от показанията на св. А. и С., които тръгнали към къщата на В.,
за да се намесят „ако стане нещо”, „ако има някакъв проблем”.
Съдът намира, че достатъчно категорично е установена
датата на извършване на деянието, въпреки че част от свидетелите посочват, че станалото
е през месец май.
Ясно е, че свидетелите и подсъдимите говорят за едно и
също събитие. Въз основа на събраните
писмени доказателства - медицинските документи, издадени на тъжителя, както и
образуваната по случая полицейска преписка, категорично се установява датата на
извършване на деянието - 20.04.2014 г.
Непосредствено при извършване на деянието са
присъствали тъжителя, св. С., подсъдимите и св. М.. Всички свидетели са
обвързани с подсъдимите или тъжителя. Показанията на св. С. се подкрепят от
установеното при прегледа на пострадалия и показанията на св. П.. Няма неяснота
нито в заключението на вещото лице, нито неубедителност при разпита му в съда. Вещото
лице и в заключението и при разпита пред РС е категорично в изводите, относно
въпросите на които дължи отговор. Заключението е пълно, ясно и обосновано. Ясен
е механизма на причиняване на уврежданията и той съвпада с посоченото от
тъжителя и показанията на св. С., ясни са последиците от уврежданията, които
съвпадат с показанията на П., С. и И. за състоянието
на пострадалия, ясен е и периода на отшумяване на последиците от нараняванията.
Подсъдимите, недоволни от опитите на св. Г.И. да
поднови връзката си със св. Г. М. и разгневени от поведението му, както и от липсата
на отговор на позвъняването по телефона от страна на тъжителя, са решили да се
саморазправят с него и да изискат с всички средства поведението, което желаят –
да въздейства на сина на С. да преустанови каквито и да е контакти с Г.. Това
агресивно поведение е възприето и от св. А. и С., които очаквайки саморазправа
са тръгнали към къщата на тъжителя, за да предотвратят по-тежък конфликт.
Въззивният съд споделя приетата от РС фактическа обстановка. Първоинстанционният съд е извършил и изложил в мотивите ясен
анализ на доказателствата и обосновал по какви причини дава вяра на показанията
на част от свидетелите.
От правна страна.
Изложеното в тъжбата се подкрепя от събраните
доказателства и по несъмнен начин се установява, че подсъдимите чрез упражнено
физическо насилие върху тялото на пострадалия са причинили увреждания на В.Б.Х.,
които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота му, което обуславя квалификацията на деянието като лека телесна
повреда по чл. 130, ал. 1 от НК. Двамата подсъдими са действали задружно като съизвършители и са участвали в самото изпълнение на
престъплението. От субективна страна деянието е извършено виновно при пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК – подсъдимите са съзнавали, че
упражняват физическа сила спрямо тъжителя по начин, който ще причини телесни
увреждания на същия и са искали настъпването им.
Съставът на въззивния съд
споделя изводите на РС Исперих относно деянието и правната му квалификация.
По гражданския иск.
Съставът на ОС Разград намира гражданският иск за
основателен и размера на определеното обезщетение от РС за съответен на
критерия по чл. 52 ЗЗД. Тъжителят Х. е нападнат след полунощ от две лица,
натиска причинен от подс. М. в шокогенна
зона е довел до това да му прилошее, „да му причернее пред очите” /л. 54,
разпит на в.л. СМЕ/, нанесени му са и значителен брой удари, бил е притеснен и
уплашен. Начина и времето на извършване на деянието води до значителен стрес у
пострадалия и размерът на обезщетението е съответен на претърпените болки и
страдания.
По наказанието.
В съответствие със закона РС е приел, че след
като за престъплението по чл. 130, ал. 1
НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, М. не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност и
от престъплението няма причинени имуществени вреди, то по отношение на подс. М. са налице основанията на чл. 78а НК и съгласно чл.
305, ал. 5 НПК следва да признае подсъдимия за виновен, да го освободи от
наказателна отговорност и да му наложи административно наказание. Наказанието е
към минималния размер предвиден в закона и е съответно на данните за личността
на подсъдимия и имотното му състояние.
По отношение на подс. М. е
наложено наказание лишаване от свобода към средния размер на предвиденото в
закона – 1 година лишаване от свобода.
С оглед установеното, че другия подсъдим е провел телефонни
разговори със св. С. и след това звънял и на телефона на тъжителя, че М. е
излязъл от колата и започнал да дири сметка на тъжителя защо не се обажда по
телефона, то очевидно е негова инициативата и да поискат сметка от тъжителя и
съпругата му за поведението на Г.. Участието на подс.
М. е резултат на инициативата на баща му. Престъплението, за което е осъден по
споразумение е от съвсем друг вид и въззивният съд
намира, че не е изчерпана възможността наказанието пробация
да има резултат и окаже превъзпитателно въздействие спрямо подс.
М.. Съдът намира, че с оглед младостта на подсъдимия, трудовата ангажираност,
добрите характеристични данни – „не е агресивен”, „не е засичан в противообществени прояви”, „няма данни да посещава питейни
заведения и да злоупотребява с алкохол”, „по характер тих”, спрямо М.М. следва
да се наложи наказание пробация за срок от една
година. С пробационни мерки - задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 12 месеца с периодичност два пъти
седмично; задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 12 месеца; безвъзмезден труд в полза на обществото от 100
часа за срок от 12 месеца;
Следва да се измени присъдата в частта, относно вида и
размера на наложеното наказание по изложените по-горе съображения. В останалата
част не са налице основания за отмяна или изменение на присъдата.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда №14/14.05.2015 г. по нчхд №151/2014 г. РС Исперих в частта, относно наложеното
наказание на подсъдимия М. ***, ЕГН ********** като го ОСЪЖДА на наказание
ПРОБАЦИЯ, при следните пробационни мерки:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №14/14.05.2015 г. по нчхд №151/2014 г. на РС Исперих в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
НР