ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Стоев

ЧЛЕНОВЕ: 1. Светла Робева

2. Доротея Иванова

секретар Д.Г., с участието на прокурора Яна Николова, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев нах дело №224 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 378, ал. 5 във вр. с чл. 328 и сл. НПК.

Образувано по жалба от адв. Д. Б. – защитник на подсъдимия М.Х.Б. против решение №216/26.05.2015 г. по анд №220/2015 г. на РРС.

Оплакванията са, че решението е неправилно, незаконосъобразано и постановено при липса на доказателства. Твърди се, че не са събрани доказателства за упражнена професия или занаят без правоспособност, тъй като липсват доказателства за получено заплащане срещу извършен транспорт. Искането е да се отмени решението и да бъде признат за невиновен.

В съдебно заседание защитникът адв. Д. Б. подържа жалбата.

Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна, а съдебният акт правилен и законосъобразен. Намира, че от доказателствата се установява уговорено заплащане, съответно съгласно съдебната практика на ВКС и в съдебния окръг, деянието покрива признаците на състава на престъплението. Моли да се потвърди присъдата.

Б. в последната си дума заявява, че не е виновен и иска да бъде оправдан.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на съдебният акт, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:

Въззивната жалба (вх. №5027/08.06.2015 г.) е подадена против подлежащ на проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има право на жалба.

С обжалваното решение РС Разград признал Б. за виновен в това, че на 08.04.2015 г. в гр. Разград е упражнявал професията "шофьор такси" с МПС - лек автомобил "Сузуки Магиар" с per. № РР 9731 АТ, без да има съответната правоспособност и удостоверение - престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.78а НК го освободил от наказателна отговорност и наложил глоба в размер на 1 000 лв.

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

М.Х.Б. ***, притежавал свидетелство за управление на МПС и управлявал лек автомобил „Сузуки Магиар" с рег. № РР 9731 АТ, собственост на Невзат М.Х. ***.

На 09.04.2015 г. около 10 ч. св. Л. М. от с. Дянково, трябвало да посети лекар в гр. Разград и за целта се отправила към автобусната спирка в селото, където знаела, че чакат автомобили, превозващи хора до гр. Разград на цената на автобусния превоз. На спирката видяла М.Б., който бил там с автомобила си „Сузуки Магиар" с рег.№ РР 9731 АТ. Свидетелката го попитала дали ще я закара до гр. Разград, при което той отговорил утвърдително и се разбрали, че при пристигането в гр. Разград тя ще му заплати 2 лв. за превоза. В същото време към автомобила се приближили и св. К. К. и св. М. Р., които искали да отидат до гр. Разград, за да се подстрижат. Те запитали Б. ***, при което той се съгласил, като се уговорил с тях да му заплатят всеки един по отделно по 2 лв. за пътуването до гр. Разград. В този период, по сигнал на превозвачи от област Разград, се провеждала специализирана полицейска операция, съвместно с органи на ОО „КД ДАИ” Разград за установяване на водачи, които осъществяват нерегламентирана таксиметрова дейност - превоз на хора в ущърб на междуградските автобусни линии. Данните на М.Б. и автомобила му били включени в списък за проследяване по време на операцията. По тази причина, след като тръгнал с пътниците от с. Дянково, Б. бил забелязан да преминава покрай спирка „Дянковски лозя”, където бил разположен наряд на ОО „КД ДАИ” Разград - свидетелите М. И. и Хр. М.. Те се обадили по мобилен телефон на служителят от Сектор „ПП – КАТ” Разград - X. Х., който от своя страна със служебен автомобил спрял до бившата стоматология - Разград и спрял за проверка автомобила на М.Б.. Св. Хр. М. съставил АУАН за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвП.

М.Б. не притежава лиценз за обществен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз, не притежава и „удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил", а лек автомобил „Сузуки Магиар" с рег.№ рр 9731 АТ не е вписан в списък към Удостоверение /лиценз/ за регистрация за извършване на таксиметров превоз. Подсъдимият не притежава валидно разрешение за таксиметров превоз от Община Разград.

Тази фактическа обстановка се установява въз основа на всички събрани и проверени по реда на НПК доказателства по делото:

- показанията на св. Л. М. (пътник в автомобила, управляван от Б., уговорила да му заплати 2 лв. за превоза л. 14 ДП), св. К. К. (пътник в автомобила, управляван от Б., който се съгласил да му заплати 2 лв. за превоза л. 12 ДП), св. М. Р. (пътник в автомобила, управляван от Б., уговорил да му заплати 2 лв. за превоза л. 16 ДП), св. М. И., св. Хр. М. (служители на ДАИ извършили проверка на автомобила, управляван от Б. за проверка л. 20 и 28 ДП) и св.Х. Х. (служител на ОДМВР, който спрял автомобила, управляван от Б. за проверка л. 18 ДП);

- писмените доказателства – АУАН от 08.04.2015 г. (л. 22 ДП), справка от РД „АА” Разград (л. 24, ДП), АУАН от 08.04.2015 г. (л. 25 ДП), справка от Община Разград (л. 34, ДП).

Показанията на свидетелите и писмените доказателства са непротиворечиви, последователни, логични и взаимно се допълват. Съдът намира за установено по несъмнен начин обстоятелството, че Б. е извършвал превоз на пътници с посоченото МПС като е изисквал от тях плащане на цена. Освен това свидетелите сочат, че Б. е от лицата, които извършват редовно превози с автомобила си срещу заплащане.

От представеното решение на ТЕЛК (л. 6, ДП) се установява, че Б. страда от хипертонична болест на сърцето. Приложено е и копие от рецептурна книжка (л. 9 ДП), в която е отразено изписване на медикаменти от 20.04.2015 г. и предходно от 19.03.2015 г. Това очевидно е в разрез с обясненията на подсъдимия, че е пътувал, за да получи лекарствата си, тъй като няма такова отразяване в рецептурната книжка.

Въззивният съд намира фактическите изводи на първоинстанционния за обосновани и изградени въз основа на анализ и оценка на събраните доказателства. Не са налице данни за някаква заинтересованост на свидетелите, които са служители на МВР и ДАИ, за да се подлага на съмнение достоверността на показанията им. Те категорично твърдят, че пътниците в автомобила са заявили, че плащат за превоза стойността на автобусния билет. Такива показания са дали на ДП и тримата пътника в автомобила. Те са договорили с Б. и очаквали да бъдат превозени по определен маршрут срещу заплащане.

Това представлява таксиметров превоз по смисъла на чл. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТС за таксиметров превоз на пътници. След като жалбоподателят не е минал през процедура за лицензиране на превозвач, след като не са установени по съответния по определен законов ред на необходими за правилното упражняване на занаята качества – благонадеждност и професионална компетентност, съответно не е придобил и удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, след полагане на изпит, то няма право на извършва такава дейност. Общата правоспособност за управление на моторно превозно средство не може да се приравни към специалната правоспособност за извършване на таксиметров превоз на пътници. Налице са специфични изисквания към водача и автомобила за осъществяване на таксиметров превоз, както и изисквания на закона за удостоверяването на наличието на тези обстоятелства.

Подсъдимия е извършвал таксиметров превоз, без съответната правоспособност, и с деянието си е осъществил състава на престъплението по чл. 324, ал. 1 НК.

Престъплението е извършено при пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал, че извършва превоз, без съответна правоспособност.

Налице са изискуемите от наказателния закон - чл. 78а от НК предпоставки за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание: за извършеното престъпление по чл. 324, ал.1 от НК се предвижда наказание "лишаване от свобода" до една година или глоба от сто до триста лв.; обвиняемия е пълнолетно лице, неосъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред; от престъплението не са настъпили имуществени вреди. Наказанието е определено към минимума.

Съставът на въззивния съд споделя правните и фактически изводи на първоинстанционния съд и при проверка на законността, обосноваността и справедливостта на обжалваният акт не установи нарушения, предполагащи отмяната му.

Поради това съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №216/26.05.2015 г. по анд №220/2015 г. на Районен съд Разград.

Решението НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

НР