Р Е Ш Е Н И Е № 64

Гр.Разград, 29.07.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

С участието на секретаря Н.Р. и прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ, като разгледа докладваното от съдия Робева ЧНД № 243/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.44 ЗЕЕЗА.

На 08.07.2015г. по факса в Окръжна прокуратура-Разград е постъпила Европейска заповед за арест, издадена на 12.06.2015г. от Прокуратурата на Република Франция към Главен съд-Париж по дело № 1130632004, с искане за предаване на българския гражданин Ю.А.Н. *** на френските власти с цел провеждане на наказателно преследване.

В съдебно заседание прокурорът поддържа становище, че са налице условията за изпълнение на Европейската заповед за арест и предаване на исканото лице на издаващата държава.

Лицето, чието предаване се иска – Ю.А.Н., след разясняване на процедурата при съгласие за предаване, както и на принципа на особеността по чл.61, ал.1 ЗЕЕЗА, изразява несъгласие за предаване на френските и не се отказва от прилагане на принципа на особеността.

Защитниците на Ю.А.Н. – адв.Даниела М. от САК и адв.Р.В. *** считат, че че заповедта не отговаря на изискванията по чл.37, ал.1, т.3 и т.5 ЗЕЕЗА, че издаващата държава не е предоставила ясни гаранции по чл.41, ал.3 ЗЕЕЗА и че е налице основание за отказ по чл.40, ал.1, т.5 и ал.2 ЗЕЕЗА.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното: На 12.06.2015г. от Прокуратурата на Република Франция към Главния съд на Париж по дело № 1130632004 е издадена Европейска заповед за арест на българския гражданин Ю.А.Н.. В заповедта е посочено, че тя се отнася общо за три престъпления, извършени при следните обстоятелства: В началото на м.октомври 2011г. службите на OCRIEST започват предварително разследване за наличието на международен трафик, имайки за цел да осигури фалшифицирани български документи на турски граждани и чиито основни изпълнители са били денонсирани като О.А. и Б.Ф.. Проведените разследвания позволили да се потвърди участието на Б.Ф. като доставчик на фалшивите български документи за турската общност, намираща се незаконно на френска територия. Той работил заедно с А.О., който набирал клиенти, от които събирал всички необходими елементи за изтогвянето на фиктивна самоличност за фалшивите документи. Адил Ознисал предавал всичко на Ф.Б., който бил в контакт с фалшификаторите, един от които бил идентифициран като Ю.Н., базиран в България, който му набавял пълен комплект от лична карта, паспорт и шофьорска книжка на български език. Фалшивите документи били изпращани по превозвачи, поръчвани от Ю.Н.. Б.Ф. срещал тези шофьори, които му предавали фалшивите документи в Париж, а след това той ги предавал на посредниците или на клиентите срещу предаването на платежния баланс. След това отново се срещал с шофьора, на когото връчвал останалата част от заплащането или изпращал парите чрез Western Union чрез банкови трансфери към Н.. Доставчикът на фалшиви документи е бил идентифициран като Н.Ю., употребител на българската линия 00359885604116. Той се появил на 03.03.2012г. по техническото наблюдение на линията на Б.Ф.. Било вероятно, че има местожителство ***. Той разполагал с банкова сметка ***. Г-н Н. бил изслушан от службите на OCRIEST след съдебна поръчка за международна взаимопомощ. Призован на 07.01.2015г. за първо явяване, той не се е явил и изпратил писмо, в което казал, че не е замесен в разследваните факти.

Описаните престъпления се квалифицират като помощ за влизане, циркулация или незаконно пребиваване на чужденци във Франция, извършена от организирана банда и като престъпна група с цел нарушението помощ за влизане, циркулация или незаконно пребиваване на чужденци във Франция, извършена от организирана банда, наказуеми съгласно членове 441-3, 441-10, 441-11, 450-1 статии, 450-3, 450-5 от Наказателния кодекс, членове L622-1, L622-3, L622-5, L622-6, L622-7, L622-9 от Кодекса на чужденците и право на убежище/бивш член 21-21 Бис Наредба № 45-2658 от 02.11.1945/.

Максималния размер на присъдата, която би могла да бъде наложена за горните престъпления, е 10 години лишаване от свобода.

Заповедта е получена по факс в Окръжна прокуратура-Разград и е придружена с превод на български език.

На основание чл.72, ал.1, т.6 ЗМВР Ю.А.Н. е бил задържан за 24 часа на 08.07.2015г.

На основание чл.42, ал.2 ЗЕЕЗА Ю.А.Н. е бил задържан за 74 часа, считано от 12,15 часа на 09.07.2015г. до 12,15 часа на 12.07.2015г.

На 12.07.2015г. по отношение на Ю.А.Н. е била взета мярка за неотклонение домашен арест.

Съгласно чл.41, ал.3 ЗЕЕЗА съдът изиска от издаващата държава гаранции, че след като Н. бъде изслушан на нейна територия, ще бъде върнат в РБългария на неин гранично-пропускателен пункт за изтърпяване на наложено му наказание лишаване от свобода или взетата мярка, изискваща задържане.

С факс от 28.07.2015г. Зам.главния прокурор на Прокуратурата на Република Франция към Главния съд – Париж е отговорил, че в края на евентуалното осъждане на Н. във Франция може да се предвиди задействането на разпоредбите на Рамково решение на Съвета на ЕС от 27 ноември 2008г. относно принципа на взаимно признаване на наказателните присъди или на разпоредбите на Споразумението на Съвета на Европа от 21 март 1983г. относно прехвърлянето на осъдените лица.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното: Европейската заповед за арест отговаря на изискванията по чл.36 и чл.37 ЗЕЕЗА. Заповедта изхожда от компетентен орган, в писмена форма е, съдържа всички необходими реквизити по чл.37, ал.1, т.1, т.2, т.3, т.4, т.5 и т.6 ЗЕЕЗА – в нея са посочи самоличността и гражданството на исканото лице; наименование, адрес, телефон, факс и електронен адрес на издаващия орган; издаването на заповед за арест на 07.01.2015г. от госпожа Рафаел Ажени Фекамп – вицепрезидент на разследването в Главния съд-Париж, Република Франция; характер и правна квалификация на престъпленията; обстоятелствата, при които са извършени престъпленията, включително време, място и степен на участие на исканото лице; вид и размер на предвиденото наказание. Заповедта е придружена с превод на български език, съгласно чл.37, ал.3 ЗЕЕЗА. Издадена е за деяния, за които в издаващата държава се предвижда наказание лишаване от свобода за максимален срок от 10 години, както изисква чл.36, ал.1 ЗЕЕЗА. В съответствие с чл.36, ал.2 ЗЕЕЗА тези деяния съставляват престъпления и по законодателството на РБългария – чл.321 и чл.308 НК. Те попадат в изрично изброените в чл.36, ал.3, т.1 и т.13 ЗЕЕЗА, за които не се изисква преценка за двойна наказуемост.

Съдът констатира, че не са налице абсолютните предпоставки за отказ да се изпълни заповедта по чл.39 ЗЕЕЗА: престъпленията, за които е издадена заповедта, не са амнистирани в РБългария, исканото лице не е осъдено за същите престъпления от български съд или съд на трета държава членка, не е изтърпяло и не търпи наказание за тези деяния, и е пълнолетно.

Съдът намира за неоснователно възражението на защитниците на Н., че заповедта не отговаряла на изискванията по чл.37, ал.1, т.3 и т.5 ЗЕЕЗА. Актът, въз основа на който е издадена ЕЗА, е посочен в б.”b” от формуляра – заповед за арест от 07.01.2015г., като са предоставени достатъчно данни за издателя, дата и място на съставяне и правното основание за издаване. Не е нужно да се прилага препис от този акт. Описанието на разследваните престъпления е достатъчно пълно. Не съществува противоречие и с оглед обстоятелството, че местата на извършване на деянията не били посещавани от Н.. В заповедта ясно е посочено, че той е бил „базиран в България”.

Съдът не споделя довода на защитниците за наличие на факултативното основание за отказ по чл.40, ал.1, т.5, пр.1 ЗЕЕЗА. От съдържанието на заповедта се установява, че наказателното преследване от френската прокуратура обхваща дейността на организирана престъпна група. Макар Н. да се сочи като участник в групата, който е действал в България, неговите деяния са част от обща престъпна дейност и разкриването на обективната истина следва да се осъществява в рамките на общото производство, водено от френските власти. Касае се до трансгранични престъпления и при започналото разследване в издаващата държава следва да се отдаде предимство на нейната наказателна юрисдикция.

Неоснователно е и искането за отказ при условията на чл.40, ал.2 ЗЕЕЗА, тъй като тези възможности са приложими при приключил съдебен процес.

Тъй като заповедта е издадена с цел провеждане на наказателно преследване срещу български гражданин, съгласно чл.41, ал.3 ЗЕЕЗА е необходимо да се представят гаранции от издаващата държава, че след като Н. бъде изслушан на територията на РФранция, ще бъде върнат в България за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода или на мярката, изискваща задържане. Такива гаранции не се съдържат в заповедта, поради което са били изискани допълнително. Издаващата държава е отговорила, че е възможно да приложи Рамково решение на Съвета на ЕС от 27 ноември 2008г. относно принципа на взаимно признаване на наказателните присъди или на разпоредбите на Споразумението на Съвета на Европа от 21 март 1983г. относно прехвърлянето на осъдените лица. Този отговор не дава необходимите гаранции. Принципно Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008г. предвиждат възможност осъденото лице да изтърпи наказание лишаване от свобода в държавата си по произход. Но когато се иска изпълнение на ЕЗА, предаването на обекта на заповедта се извършва при условие, че след изслушването лицето ще бъде върнато в изпълняващата държава-членка - чл.5, т.3 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки. Издаващата държава не е изпълнила това условие. Тя не е гарантирала, че след изслушването Н. ще бъде върнат в България и само в България ще търпи евентуално наложено му наказание лишаване от свобода. Поради това съдът не следва да изпълни получената Европейска заповед за арест, а взетата мярка за неотклонение следва да бъде отменена.

По изложените съображения и на основание чл.44, ал.7 ЗЕЕЗА Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТКАЗВА ДА ИЗПЪЛНИ Европейска заповед за арест, издадена на 12.06.2015г. от Прокуратурата към Главния съд на Париж, Република Франция по дело № 1130632004 за провеждане на наказателно преследване срещу българския гражданин Ю.А.Н., роден на ***г***.

ОТМЕНЯ взетата по отношение на Ю.Н. мярка за неотклонение домашен арест.

Решението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в 5-дневен срок от днес.

След влизане в сила на решението да се уведоми незабавно органът, издал заповедта.

Преписи от решението да се изпратят на Върховната касационна прокуратура и на Министерство на правосъдието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

НР