РЕШЕНИЕ № 78

Гр.Разград, 15.10.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

С участието на секретаря Д.Г. и прокурора ЯНА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 254 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл.НПК.

С Присъда № 281/25.06.2015г. по НОХД № 131/2015г. Разградският районен съд е признал подсъдимия М. ***, ЕГН **********, за виновен в това, че на 30.09.2014г. в гр. Цар Калоян в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП № 14-1873-000021/17.03.2014г. на Началника на РУ на МВР – гр. Разград, влязло в сила на 13.06.2014г. и НП № 14-1873-000133/01.08.2014г. на Началника на РУ на МВР – гр. Разград, влязло в сила на 28.08.2014г. за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление, извършил такова деяние – управлявал товарен автомобил “Ситроен Джъмпер” с рег. № *** без съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК го е осъдил на 1 година и 3 месеца лишаване от свобода при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип.

Със същата присъда на основание чл. 68, ал. 1 НК РРС е привел в изпълнение условното наказание от 1 година лишаване от свобода, наложено на подсъдимия М. по НОХД № 156/2013 г. по описа на РС – Русе, като е определил първоначален общ режим на изтърпяване.

Против така постановената присъда е постъпил протест от Районна прокуратура-Разград, която счита, че РРС е нарушил материалния закон в частта относно определяне на мястото и режима на изтърпяване на наказанието за разглежданото престъпление и за приведеното в изпълнение условно наказание. Моли за изменение на присъдата в тези части, като се определи строг режим на изпълнение в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Протестът се поддържа и от представителя на Окръжна прокуратура-Разград.

Против присъдата е постъпила и въззивна жалба от служебния защитник на подс.М.Н.М. – адв.Н.М. ***, която счита присъдата за необоснована, постановена в нарушение на материалния закон, а наложеното наказание за явно несправедливо. Жалбата се поддържа и от упълномощения защитник адв.Ж.Ч. ***, който навежда доводи и за съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, постановяване на оправдателна присъда или намаляване на наложеното наказание.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М.Н.М. е бил правоспособен водач с категории “В” и “С” от 04.03.1999г.

За времето от 16.06.1999г. до 17.12.2009г. подс.М. е бил наказван по административен ред за различни нарушения на правилата за движение по пътищата с 21 влезли в сила наказателни постановления.

Със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 50002/2010г. от 28.12.2009г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Разград е констатирано, че със седем влезли в сила наказателни постановления са отнети всички контролни точки от първоначалния максимален брой – 39, определени от Министъра на вътрешните работи съгласно чл.157, ал.3 ЗДвП, водачът М. е загубил придобитата правоспособност, поради което и на основание чл.171, т.4 ЗДвП е заповядано изземване на свидетелството му за управление на МПС.

Въпреки че загубил правоспособността си като водач на МПС, подсъдимият М. продължил да управлява МПС.

С Присъда по НОХД № 156/2013г. по описа на РС – Русе, влязла в сила на 16.05.2013г. е бил признат за виновен в това, че на 20.04.2011г. в гр.Сеново в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП № 1767/25.10.2010г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР-Разград /22-ро по ред/за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, извършил такова деяние, поради което и на основание чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 НК е бил осъден на 1 година лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от три години.

Междувременно подс.М. продължил да управлява МПС и да извършва нарушения на правилата за движение по пътищата, за което е бил наказан с още 12 наказателни постановления. Две от тях - НП №14-1873-000021/17.03.2014г. на Началника на РУ на МВР- Разград, влязло в сила на 13.06.2014г. и НП №14-1873-000133/01.08.2014г. на Началника на РУ на МВР-Разград, влязло в сила на 28.08.2014г., са били издадени на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП - за управление на моторно превозно средство, след като свидетелството за управление е било отнето.

Един месец след влизане в сила на НП №14-1873-000133/01.08.2014г. на 30.09.2014г. свидетелите Ахмед Кьосейбиш и Стоян Станев – служители на РУП-Разград изпълнявали служебните си задължения в гр. Цар Калоян, обл. Разград. Около 14.30 часа, движейки се по ул.”Изгрев”, се разминали с товарен автомобил “Ситроен Джъмпер” с рег. № ***, управляван от подс.М.. В автомобила пътували 9-годишния му син и съседът му Юксел Али. Седмица по-рано – на 24.09.2014г. св.Станев бил връчил на подс.М. НП № 14-1873-000175/29.08.2014г., издадено за нарушение по чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП. Когато подс.М. спрял пред хранителен магазин “Карделен” в гр. Цар Калоян и слязъл от автомобила, свидетелите Кьосейбиш и Станев поискали документите му за проверка. Подс.М. се възмутил, че само с него се занимават и отказал да представи документите си.

Горните обстоятелства се доказват от показанията на посочените свидетели и от приложените писмени доказателства. Доказателственият материал е еднопосочен, безпротиворечив и убедително потвърждава релевантните факти от предмета на доказване.

Подс.М. е на 34 години, женен е, има едно дете, безработен е, получава пенсия в размер на 124 лв месечно, осъждан е.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Въззивната жалба е неоснователна.

Не са налице основания за отмяна на присъдата и за връщане на делото поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Неоснователен е доводът на защитника адв.Ч. за нарушено право на лично участие на подсъдимия в процеса. Досъдебното производство е било проведено в присъствието на подс.М., който лично е бил привлечен като обвиняем и са му били предявени материалите от разследването. За първото съдебно заседание подс.М. е бил редовно призован чрез своя брат и е получил препис от разпореждането за насрочване на делото, с което е бил уведомен, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл.269 НПК. За третото съдебно заседание, в което е разгледано делото, вторият отрязък от призовката до подсъдимия се е върнал с отбелязване, че е получена лично на 26.05.2015г. Макар защитникът да твърди, че подписът на получателя не е изпълнен от подсъдимия, знанието за съдебното заседание е установено от служителя от ОЗ”Охрана”-Разград, натоварен с принудителното довеждане на подсъдимия. Видно от докладна записка от 24.06.2015г., същият ден мл.инспектор Петър Стойчев е разговарял с подс.М., който до 23.06.2015г. е бил в гр.Цар Калоян, след което е отпътувал за чужбина. Поради неявяването на подсъдимия в съдебно заседание без уважителни причини, районният съд е назначил служебен защитник на подсъдимия и е разгледал делото в негово отсъствие на основание чл.269, ал.3, т.3 и т.4, б.”в” НПК. С оглед на тези данни въззивният съд приема, че задочният процес е проведен законосъобразно. Подс.М. е знаел за воденото срещу него наказателно производство, връчено му е било предупреждението по чл.254, ал.4 НПК, съдът е взел мерки за осигуряване на присъствието му, но подсъдимият е напуснал страната и сам се е отказал да участва лично в процеса.

Съждението на адв.Ч., че разглеждането на делото пред районния съд е продължило 40 мин, не аргументира нарушение на процесуалните правила. НПК не предвижда срок за времетраене на съдебното заседание. Съгласно чл.131 НПК протоколът от съдебното заседание е доказателствено средство за описаните в него действия и за събраните доказателства. Протоколът от 25.06.2015г. удостоверява законосъобразното провеждане на съдебното следствие и неговата доказателствена сила не е опровергана.

По същество обвинението е доказано по изискуемия от чл.303, ал.2 НПК несъмнен начин. Установено е, че подс.М. не притежава свидетелство за управление, наказван е по административен ред за управление на МПС без съответна правоспособност и в едногодишния срок от реализиране на административната му отговорност е извършил същото деяние. Съзнавал е, че свидетелството му за правоуправление е отнето, че няма право да бъде водач на МПС, че многократно е наказван по административен ред за такива нарушения и отново е управлявал лек автомобил в гр.Цар Калоян. По този начин се доказват обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 343в, ал.2 НК.

При определяне на наказанието въззивният съд отчете като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства обремененото му съдебно минало и проявената престъпна упоритост. Смекчаващо отговорността му обстоятелство е затрудненото му материално положение като безработен и пенсионер. С оглед на тези обстоятелства определеното от РРС наказание от 1 година и 3 месеца лишаване от свобода се явява съответно на характера и тежестта на извършеното престъпление и на степента на обществена опасност на подсъдимия. Въззивният съд не счита, че отмереното наказание е явно несправедливо. То е съобразено с критериите по чл.54 НК и е годно да постигне целите по чл.36 НК. Анализът на всички данни за подс.М. като водач на МПС разкрива, че подсъдимият е наказван по административен ред с общо 35 наказателни постановления, освобождаван е от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК за престъпление по чл.343б, ал.1 НК, осъждан е за престъпление по чл.343в, ал.2 НК и е продължил да управлява МПС, въпреки че е загубил необходимата правоспособност и въпреки предприетите административни и наказателни мерки срещу него. Поради това следва да понесе по-строга отговорност, за да може да се очаква да преосмисли поведението си и да се поправи.

Престъплението е умишлено от общ характер, наложеното наказание е лишаване от свобода и деянието е извършено в изпитателния срок на осъждането по НОХД № 156/2013г. по описа на РС – Русе, поради което и съгласно чл.68, ал.1 НК подс.М. следва да изтърпи и отложеното наказание от 1 година лишаване от свобода.

РРС е допуснал нарушение на материалния закон при определяне на мястото и режима на изтърпяване на наложеното наказание и на приведеното в изпълнение условно наказание. Съгласно чл.59, ал.1 ЗИНЗС само осъдените за първи път на лишаване от свобода се настаняват в затворнически общежития от открит тип и се поставят при първоначален общ режим – чл.61, т.3 ЗИНЗС. Всички останали лишени от свобода се настаняват в затвори или затворнически общежития от закрит тип при строг режим на изтърпяване, съгласно чл.60, ал.1, и чл.61, т.2 ЗИНЗС. В случая и двете наказания следва да бъдат изтърпяни при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Към момента на извършване на разглежданото престъпление подс.М. е бил осъждан по НОХД № 156/2013г. по описа на РС-Русе. Самото приложение на чл.68, ал.1 НК предполага наличие на друго осъждане, в изпитателния срок на което е извършено настоящото деяние. В този смисъл е последователната практика на ВКС - Р 591-2010 ІІ н.о., Р 491-2010, ІІІ н.о., Р 648-2012, ІІІ н.о., Р 327-2013, І н.о. и много други. Поради това протестът е основателен и присъдата следва да бъде изменена в атакуваните части.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.3 и т.6 НПК Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Присъда № 281/25.06.2015г. по НОХД № 131/2015г. по описа на Разградския районен съд В ЧАСТТА относно мястото и режима на изтърпяване на наказанията, като ПОСТАНОВЯВА наложеното наказание от 1 година и 3 месеца лишаване от свобода и приведеното в изпълнение наказание от 1 година лишаване от свобода да се изтърпят в затворническо общежитие от закрит тип и при първоначален строг режим.

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ДГ ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.