Решение № 73

град Разград, 28.10.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и осми септември две хиляди и петнадсесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: Димитринка Василева

Членове: Теодора Нейчева

Доротея Иванова

Секретар: С.Л.

Прокурор: Сезгин Османов

Като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева

внохд № 261 по описа за 2015г.,

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 32, постановена на 23.06.2015г. по нохд № 55/2015г. по описа на РС-Кубрат, е признал подсъдимия Н.М.Г., с ЕГН **********, за виновен в извършване на престъпление по чл.131а, пр.2, във вр. с чл.129, ал.1, във вр. с ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда, КРС е осъдил подсъдимия Г. да заплати на Е.А.С., сумата 5000.00 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди — болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането -01.01.2014г. до окончателното плащане, както и да заплати в полза на ОД на МВР - гр. Разград сумата 140.00 (сто и четиридесет) лева - разноски на досъдебното производство и по сметка на PC гр.Кубрат сумата 200.00 (двеста) лева - държавна такса върху уважения граждански иск.

Против посочената по-горе присъда е постъпил протест от зам.районен прокурор на Районна прокуратура – Кубрат. В протеста се прави искане да бъде увеличен размера на наложеното по отношение на подс. Г. наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, което следва да бъде изтърпяно при първоначален общ решим в затворническо общежитие от закрит тип. В протеста се излагат подробни доводи относно направеното искане за увеличение размера на наказанието. В протеста се сочат в този аспект доводи, че КРС при определяне на това наказание не е преценил правилно предпоставките на чл.55 НК т.е. прокурора счита, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства по отношение на подс. Н.М.Г., които да налагат определянето на наказание под най-ниския предел, предвиден в закона за това престъпление. Сочат се и доводи за явно несправедливост на наказанието, което се обосновава с несъответствието му със степента на обществена опасност на деянието, като и с наличните смекчаващи отговорността обстоятелства. В тази насока в протеста се излагат доводи, че определеното в този размер наказание е явно несправедливо, тъй като е твърдо занижено, под определения минимум при приложение на чл.55, ал.1, т.1 НК.

В срока за отговор, подсъдимият Н.М.Г. не подава отговор.

В срока за отговор, частният обвинител и граждански ищец на Е.А.С. не подава отговор.

В съдебно заседание, проведено пред Окръжен съд –Разград, при редовност на призоваването, представителят на ОП-Разград - участващият по делото прокурор, заявява, че поддържа протеста и всички изложени в същия доводи, поради което моли въззивния съд да увеличи наказанието на подсъдимия поне с една година и половина.

В съдебно заседание, проведено пред Окръжен съд –Разград, при редовност на призоваването, подсъдимият Н.М.Г. се явява лично и заедно със служебен защитник адвокат Н.. Заявява, че протестът е неоснователен. Постановената присъда на КРС е правилна, законосъобразна, а също така и справедлива. Счита, че така индивидуализирано наказание спрямо него е правилно.

В съдебно заседание, проведено пред Окръжен съд –Разград, при редовност на призоваването, частният обвинител и граждански ищец на Е.А.С. се явява лично и заявява, че не обжалва присъдата. Доволен е от присъдата и, че той лично не би искал да се увеличи наказанието.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Н.М.Г. е 26-годишен, в момента изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Белене, с българско гражданство, неженен, осъждан, със средно образование, безработен.

Установеное, че на 31.12.2013г. вечерта св.Е.С. посрещнал Новата година в с.Каменово в компанията на свой приятел - св.Христов. След полунощ двамата решили да посетят местното питейно заведение. След като си поръчал кафе, св.С. тръгнал към тоалетната. На вратата на заведението се спънал в крака на св.Галин Г. и паднал на земята, но последният го хванал и вдигнал. В същия момент към пострадалия се засилил и подс.Н.Г. като му нанесъл удар с крак в стомаха. От удара св.С. паднал на земята, а поде.Г. започнал да го рита с крак по главата. Свидетелите Илия Минков и Красимир Рачев се опитали да ги разделят, като през това време подс.Г. отново се приближил до пострадалия и започнал през свидетелите да му нанася удари с юмруци по главата и лицето. По този начин обвиняемият нанесъл силен удар в ляво в долната челюст на пострадалия. След този удар св.С. успял да излезе извън заведението, където подсъдимия Г. го ударил с дървена сопа по главата.

От заключението на назначената съдебно-медицинска е видно, че в резултат на инцидента пострадалият Е.С. е получил: контузии в областта на лицето; хематом в горната и средната част на лявата буза със счупване на артикуларния израстък на долната челюст в ляво. Разкъсно-контузна рана по горния ръб на дясната очница (в областта на веждата); хематом в областта на дясното око; насинявания и охлузвания на кожата в областта на долния клепач на лявото око; дясната половина на челото; теменната част на главата; долната част на дясното коляно;охлузване на лигавицата на лявата буза в областта на последния горен кътник. Описаните увреждания са резултат от нанесени множество удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени при удари с ръце и крак. За описаното счупване на артикуларния израстък на долната челюст в ляво с хематома в същата област (това е участъка на лицето пред лявата ушна мида) може да се даде заключение, че е резултат от нанесен силен и рязък удар с твърд тъп предмет. Уврежданията по своя характер и местоположение отговарят да са получени от множество удари, а не от еднократно падане на земята. Хематома в горната и средната част на лявата буза със счупване на артикуларния израстък на долната челюст в ляво е довело до трайно затруднение на дъвкателната функция и говора на пострадалия поради описаното счупване и наложилото се обездвижване на долната челюст.

От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, се установява, че подсъдимият Г. не страда от психично заболяване, разбирал е значението на извършеното от него деяние и е можел да ръководи действията си. По време на извършване на деянието се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване - лека степен. Състоянието му по време на инцидента и емоционалните му реакции не достигат дълбочината на физиологичен афект.

По безспорен начин от изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на инцидента пострадалият Е.С.А. е получил описаните в СМЕ множество увреждания, като водещото е хематома в горната и средната част на лявата буза със счупване на артикуларния израстък на долната челюст в ляво, което е довело до трайно затруднение на дъвкателната функция и говора на пострадалия поради описаното счупване и наложилото се обездвижване на долната челюст. По своята медико-биологическа характеристика описаното увреждане е довело временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

По делото са налице две групи свидетелски показания: първата група са тези дадени от пострадалото лице св.Е.А. и свидетелите Валя Пенева, Христо Христов и Красимир Рачев. Същите излагат единно и безпротиворечиво факти, които са възпиели лично, като показанията им са взаимодопълващи се по своето съдържание. Свидетелите Пенева, Христов и Рачев, които са без родствени връзки с частния обвинител са видяли подсъдимия Н.Г. да нанася удари с юмруци и ритници по тялото на пострадалия.В този аспект, въззивният съд/както е приел и КРС/ дава вяра на показанията им като последователни и логични, тъй като в тяхна подкрепа са обективните находки, закрепени в съдебномедицинското освидетелстване и заключението на вещото лице -д-р Минчев, който е категоричен за механизма на получените увреждания. Освен това, експертът изрично в своето заключение е категоричен, че нанесените на пострадалия удари са много и не са получени от падане. Въззивният съд/както е приел и КРС/ не кредитира показанията на свидетелите Мариана Миланова и Галин Г. - съответно майка и брат на подсъдимия, както и тези на св.Илия Минков, които твърдят, че пострадалият с поведението си е провокирал Н.Г. и последният е нанесъл един удар на А.. Твърди се, че повечето удари е нанесъл Галин Г. - братът на подсъдимия, като съдът възприема техните показания като опит да оневинят своя роднина. Въззивният съд/както е приел и КРС/ не кредитира и показанията на св.Минков, който също категорично заявява, че Н. не е удрял Е., но същите са били заедно в една компания, приятели със семейството на подсъдимия, поради което показанията както на този свидетел, така и на другите двама - Миланова и Г. Г., съдът преценява като уклончиви и пристрастни, както и заинтересовани от изхода на делото. Освен това техните показания остават изолирани и неподкрепени от останалия доказателствен материал, поради което и съдът не дава вяра на тях.

С решение № 1/02.01.2014г. по анд № 2 по описа на КРС, нарушителят Н.М.Г. за виновен в това, че на 01.01.2014г. около 02:00 часа в село Каменово, обл.Разград в кафе-аперитив „Стефко – Стефан” ЕООД е извършил непристойна проява изразила се в употреба на ругатни и неприлични изрази на публично място – в заведението и пред повече хора, както и е нанесъл удари в областта на тялото и лицето на Е.А.С. от с.с., с което е нарушил обществения ред и спокойствие, с което от обективна и субективна страна е осъществил непристойна проява по чл.1, ал.2 от УБДХ, нарушил е обществения ред и спокойствие, като същата не представлява престъпление по чл.325 НК, и на основание чл.1, ал.1, във вр. с чл.6, б.„а” от УБДХ, му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200.00 (двеста) лева. Като взе предвид предходното, мнозинството от членовете на състава намира, че причинената на Е.А.С. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на артикуларния израстък на долната челюст вляво, довело до трайно затруднение на дъвкателната функция и говора, не се субсимира в хипотезата на чл.1, ал.2 от УБДХ, тъй като това телесно увреждане/като резултат/, макар и в пряка причинна връзка с действията, извършени от нарушителя Г. на 01.01.2014г., е настъпило в по-късен момент, т.е. на 03.01.2014г., когато пострадалият С. е приет на лечение в „ Очното отделение” на МБАЛ”Свети Иван Рилски” в град Разград. В посоченото лечебно заведение са извършени съответните медицински прегледи, изследвания и лечение на пострадалия С., в подкрепа на което са и съответните медицински документи/епикризи, съдебно – медицинско удостоверение №2/2014г./, впоследствие, подрепени и от заключението на СМЕ, прието като доказателство по настоящото производство. Ето защо, мнозинството от членовете на състава, счита, че не следва да бъде прекратявано настоящото наказателно производство, както приема единият от членовете на състава, според който настоящата средна телесна повреда, причинена на пострадалия С. от Г. се се субсимира в хипотезата на чл.1, ал.2 от УБДХ, за което нарушителят Г./подсъдим по настоящото производство/ е вече веднъж наказан, на основание чл.1, ал.1, във вр. с чл.6, б.а” от УБДХ, с административно наказание „глоба” в размер на 200лева.

От правна страна:

При тези фактически констатации, между така анализираните доказателства, събрани на съдебното следствие — показания на свидетелите Е.А., Валя Пенева, Христо Христов и Красимир Рачев, обективните находки в медицинското освидетелстване и съдебно-медицинската експертиза, между които съществува обективна връзка, настоящата въззивна инстанция намира, че с деянието си подсъдимият Н.М.Г., с ЕГН **********, е осъществил обективните и субективни признаци на престъпния състав по смисъла разпоредбата на чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, а не както е приел първоинстанционният съд, че подсъдимият Г., е осъществил състава на по чл.131а, пр.2, във вр. с чл.129, ал.1, във вр. с ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК. Това е така, тъй като не е налице „опасен рецидив” в която и да е от двете хипотези на разпоредбата на чл.29, ал.1 от НК/нито по т. б. „а”, нито по т. б. „б”/.

От обективна страна елементите от състава на изпълнителното деяние са налице: след като подсъдимия е нанесъл множество удари с юмруци, ритници и дървен предмет на Е.С.А., последният е получил множество увреждания: контузии в областта на лицето; хематом в горната и средната част на лявата буза със счупване на артикуларния израстък на долната челюст в ляво. Разкъсно-контузна рана по горния ръб на дясната очница (в областта на веждата); хематом в областта на дясното око; насинявания и охлузвания на кожата в областта на долния клепач на лявото око; дясната половина на челото; теменната част на главата; долната част на дясното коляно;охлузване на лигавицата на лявата буза в областта на последния горен кътник. Тези увреждания и особено счупването на артикуларния израстък на долната челюст в ляво са причинили трайно затруднение на дъвкателната функция и говора, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота на Е.А., което обективира признака на средна телесна повреда. Този вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимия.

Деянието, подсъдимият Г. е осъществил умишлено, с ясното съзнание за противоправността на извършеното, за опасността от увреждания, които може да получи пострадалия Е.А. при нанесените му удари, но воден от желанието да се саморазправи с него и да демонстрира надмощието си, се съгласил с този резултат.

Видно от справката за съдимост подсъдимият Н.М.Г. е осъждан с присъди както следва: по НОХД № 31/2010г. на РС-Кубрат, влязла в сила на 29.03.2010г., за престъпление по чл.195, ал.1 т.3, 4 и 7 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 във вр.с чл.28 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК, по която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца и изтърпяване на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години; по НОХД № 50/2010г. на РС-Кубрат, влязла в сила на 20.05.2010г., за престъпление по чл.346, ал.2, т.1 и 3 вр.с ал.1 вр.с чл.195, ал.1, т.3 вр.с чл.20, ал.2 вр.с чл.18, ал.1 от НК, по която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца, а изтърпяването на наказанието е отложено за тригодишен изпитателен срок; по НОХД № 173/2013г. на РС-Кубрат, влязла в сила на 27.01.2014г., за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 4, 5 и 7 вр.с чл.194, ал.1 вр.с чл.26, ал.1 вр.с чл.28, ал.1 от НК, по която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата по НОХД № 173/2013г. на РС-Кубрат, влязла в сила на 27.01.2014г., на основание чл.23, ал.1 НК на подсъдимия Н.М.Г. е определено едно общо наказание по присъди по НОХД № 31/2010г. на РС-Кубрат, влязла в сила на 29.03.2010г. и по НОХД № 50/2010г. на РС-Кубрат, влязла в сила на 20.05.2010г. – лишаване от свобода за срок от десет месеца, което да изтърпи отделно от наказанието по НОХД № 173/2013г. на РС-Кубрат, влязла в сила на 27.01.2014г., ефективно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата по НОХД № 173/2013г. на РС-Кубрат, влязла в сила на 27.01.2014г., на основание чл.68, ал.1 НК по отношение на подсъдимия Н.М.Г. са приведени наложените му наказания по НОХД № 31/2010г. на РС-Кубрат – десет месеца лишаване от свобода и по НОХД № 50/2010г. на РС-Кубрат, девет месеца лишаване от свобода, които да бъдат изтърпяни ефективно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. С оглед предходното, въззивният съд намира, че престъпленията по НОХД № 31/2010г. на РС-Кубрат, влязла в сила на 29.03.2010г. и по НОХД № 50/2010г. на РС-Кубрат, влязла в сила на 20.05.2010г. са в условията на реална съвкупност, тъй като всяко е едно от тях е извършено преди да е имало влязла в сила присъда, за което е да е от тях, поради което е и направеното с присъдата по НОХД № 173/2013г. на РС-Кубрат, влязла в сила на 27.01.2014г., на основание чл.23, ал.1 НК на подсъдимия Н.М.Г. групиране на наказанията по същите и е определено едно общо наказание - лишаване от свобода за срок от десет месеца. Освен това деянието по настоящото обвинение/01.01.2014г./ е извършено преди да е влязла в сила присъдата по НОХД № 173/2013г. на РС-Кубрат/на 27.01.2014г./, което предпоставя е извода, че двете са в условията на реална съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1 НК, и поради което осъжадането на подсъдимия по НОХД № 173/2013г. на РС-Кубрат, не може да се приема като предходно осъждане преди и спрямо извършеното деяние по настоящото дело. Ето защо, както бе посочено по-горе, с оглед изложеното, настоящият въззивен състав намира, че не е налице „опасен рецидив” в която и да е от двете хипотези на разпоредбата на чл.29, ал.1 от НК/нито по т. б. „а”, нито по т. б. „б”/ и което да предпоставя съставомерност на извършено от подсъдимия престъпление по по чл.131а, пр.2, във вр. с чл.129, ал.1, във вр. с ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК, така както неправилно е приел КРС.

С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че деянието следва да се преквалифицира от такова по чл.131а, пр.2, във вр. с чл.129, ал.1, във вр. с ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК в по-леко наказуемо престъпление - по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като подсъдимият бъде ОПРАВДАВАН по първоначално повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл.131а, пр.2, във вр. с чл.129, ал.1, във вр. с ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК

Деянието по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК е умишлено и за него се предвижда наказание до шест години лишаване от свобода. Подсъдимият е осъждан, както бе посочено по-горе. Съдът намира, че следва на подсъдимия Г. да му бъде определено наказание пробация, при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б”, предл. първо от НК и чл.42а, ал.2, т.1,т.2 и т.6 от НК, като бъдат отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства - младата възраст; състоянието на алкохолно опиянение, еуфоричното настроение от новогодишния празник; семейно и материално положение; отегчаващи отговорността обстоятелства: престъпна упоритост. С оглед изложеното съдът отчете, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Ето защо определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б”, предл. първо от НК и чл.42а, ал.2, т.1,т.2 и т.6 от НК. В този аспект и във връзка с предходното, при определяне на наказанието пробация, изразяваща се в следните пробационни мерки: 1.задължителна регистрация по настоящ адрес ***, за срок от шест месеца - явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице ДВА пъти седмично; 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца и 3. безвъзмезеден труд в полза на обществото - 100часа годишно за срок от ЕДНА година, въззивният съд отчете по отношение на подсъдимия, посочените по-горе смекчаващи отговорността обстоятество, поради което наложи наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, на минимума предвиден в закона досежно горепосочените пробационни мерки.

Така определеното наказание въззивният съд намира за справедливо и съобразено с целите на чл.36 НК: ще въздейства предупредително и ще го накара да преосмисли поведението си, да отчете и оцени постъпките си, ще го мотивира за в бъдеще да се въздържа от противообществени прояви и да се съобразява с общоприетите принципи на морала и форми на общуване.

С оглед изложеното по-горе, въззивният съд намира, че в останалата част присъда № 32, постановена на 23.06.2015г. по нохд № 55/2015г. по описа на РС-Кубрат, досежно гражданския иск/основание и размер/ и разноските, следва да бъде потвърдена. В този аспект, гражданският иск в размер на 5 000.00 лева е доказан по своето основание. Деянието на подсъдимия Г. представлява непозволено увреждане и на основание чл.45 от ЗЗД, той е длъжен да репарира вредите, които пострадалият е понесъл. Въззивният съд, като отчита тежестта на увреждането - касае се за много на брой увреждания, причинени са предимно в областта на главата, със сериозни последици за пострадалия, понесените болки и страдания, дискомфорта, който е преживял, оздравителния срок, приема, че за репариране на понесените неимуществени вреди сумата от 5 000.00 лева се явява справедлива, както правилно е приел и КРС. Искането за присъждане на лихва от датата на увреждането е основателно и също следва да се уважи.

Подсъдимият Н.М.Г. дължи на основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото, като следва да заплати в полза на ОД на МВР - гр. Разград сумата 140.00 (сто и четиридесет) лева - разноски на досъдебното производство и по сметка на PC гр.Кубрат сумата 200.00 (двеста) лева — държавна такса върху уважения граждански иск, както правилно е приел и КРС.

При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд не констатира нарушения на материалния или процесуалния закон, които да налагат неговата отмяна.

Водим от изложеното и на основание чл.337, т.2, във връзка с чл.334, т.3 от НПК, Окръжен съд - Разград

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъда № 32, постановена на 23.06.2015г. по нохд № 55/2015г. по описа на РС-Кубрат, в ЧАСТТА, с която подсъдимия Н.М.Г., с ЕГН ********** /с установена самоличност/ е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131а, пр.2, във вр. с чл.129, ал.1, във вр. с ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК за това, че на 01.01.2014г. в с.Каменово, обл.Разград, причинил на Е.А.С. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на артикуларния израстък на долната челюст вляво, довело до трайно затруднение на дъвкателната функция и говора, за което и на основание чл.55, ал.1, т.2, б. „б”, предл. първо от НК и чл.42а, ал.2, т.1,т.2 и т.6 от НК, му налага наказание ПРОБАЦИЯ, изразяваща се в следните пробационни мерки: 1.задължителна регистрация по настоящ адрес ***, за срок от шест месеца - явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице ДВА пъти седмично; 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца и 3. безвъзмезеден труд в полза на обществото - 100часа годишно за срок от ЕДНА година и го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл.131а, пр.2, във вр. с чл.129, ал.1, във вр. с ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател:

Членове: 1.

2.

СЛ