Р
Е Ш Е Н И Е №
79
Гр.Разград,
02.11.2015г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА
ДОРОТЕЯ ИВАНОВА
с
участието на секретаря Н.Р. и прокурора ЯНА НИКОЛОВА, като разгледа
докладваното от
съдия Иванова ВНОХД № 266 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е с правно основание чл.328 и сл. НПК.
С
Решение № 30/26.06.2015г., постановено по АНД № 94/15г., Исперихския
районен съд е признал подсъдимия М.К.И. ***, за виновен в
това, че на 16.12.2014г. по път II-23, около км 85+142 между гр.Исперих и
с.Китанчево, обл.Разград, при управление на МПС– товарен автомобил МАН 19.372 с
рег.№ ТХ 6580 НХ, с прикачено към него ремарке с рег.№ ТХ 8009 ЕХ, собственост
на Добрич строй ООД гр.Добрич, е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.5,
ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.42, ал.1, т.2, чл.42, ал.2, т.2, чл.43, т.1 и
т.4 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Г. С. С.
от с.Правда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на левия горен
крайник, поради счупване на лъчевата кост на лява предмишница - престъпление по
чл.343, ал.1, б.б пр.2 във вр. с чл.342, ал.1 във вр. с чл.129, ал.2 от НК,
поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1500 лв.;
на основание чл.78, ал.4 във вр. с чл.343г от НК му е наложил наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6м., считано от влизане на
решението в сила.
Недоволен от така постановеното решение е останал подс.М.К.И.,
поради което го обжалва в срок чрез защитника си адв.В.. В жалбата и
допълнителното становище към нея, навежда доводи за явна несправедливост на
наложените наказания, като се иска преквалифициране на деянието по чл.343а от
НК, отмяна на наказанието лишаване от право да управлява МПС или намаляването
му до минимума от 1 месе.
Прокурорът от ОП-Разград счита жалбата за допустима, но
неоснователна, а решението на РС за правилно, законосъобразно и обосновано,
поради което предлага да бъде потвърдено.
Разградският
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.К.И. *** и е
правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС № 222031258, издадено от
МВР-Добрич на 28.08.2008г. Считано от 27.04.2014г. същият работи на длъжност
„шофьор” в Добрич строй ООД гр.Добрич, съгласно трудов договор №
29/23.04.2014г.
На 16.12.2014г.
подс.И. извършвал превоз от гр.Дулово, обл.Силистра за гр.Исперих, обл.Разград,
със служебен товарен автомобил марка МАН 19.372 с рег.№ ТХ 6580 НХ, с прикачено
към него ремарке с рег.№ ТХ 8009 ЕХ, собственост на работодателя му- Добрич
строй ООД гр.Добрич. В участъка на пътното платно между гр.Исперих и
с.Китанчево, обл.Разград, при движение по път II-23, около км
85+142, предприел изпреварване на движещ се пред него трактор ЮМЗ-6М с рег.№ РР
01647, с прикачено към него селскостопански инвентар /тикварник/, управляван от
св.А. М. Този участък от пътя бил сенчест и пътната настилка- леко влажна, при
иначе ясно и слънчево време, при стандартна ширина на пътното платно, гладка и
без повреди пътна настилка.
При
предприемане на маневрата изпреварване, подсъдимият се изнесъл с камиона изцяло
в лентата за насрещното движение, без да се увери, че ще успее да завърши
безопасно тази маневра, поради предстоящ дълъг десен завой в посока към
гр.Исперих и ограничена видимост на пътния участък в завоя.
По същото време
в обратна посокао от гр.Исперих към с.Китанчево по същото пътно платно се
движел лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ Р 4525 ВК, управляван от св.С. В.
М., до когото на предната седалка се возела майка му- св.Г. С. С., двамата от
с.Правда. Водачът на лекия автомобил не е имал видимост към насрещно движещите
се трактор и товарен автомобил, поради което не е знаел за предстоящата
опасност от маневрата на подсъдимия. При това положение между насрещно
движещите се автомобили- лекият автомобил и изпреварващият товарен автомобил
последвал челен удар. Подсъдимият не успял да сех прибере обратно в дясното
платно, нито водачът на лекия автомобил успял да предотврати удара въпреки
спирачките. Трактористът също се опитал да съдейства за избягване на удара като
се отбил в дясно от пътя, но безуспешно. С предната си лява част камионът
ударил лекия автомобил, който от удара изхвърчал назад и паднал в ляво на
пътното платно /в посока гр.Исперих/, заставайки перпендикулярно на пътното
платно. Шофьорите на трактора и камиона веднага слезли и отишли до лекия
автомобил, от който излезли водачът и пострадалата му майка Г. С. Последната
била откарана от друг лек автомобил до болницата в гр.Исперих.
Според
заключението на назначената по делото автотехническа експертиза, във времето на
възникване на процесното ПТП /около 14.15ч./ товарният автомобил, управляван от
подсъдимия, се е движил със скорост около 30/ч, установимо от тахографския лист
на камиона, а другия участинв в ПТП-то- лекия автомобил непосредствено преди
произшествието се е движил със скорост 78.35 км/ч. При така установените
скорост на движение, водачът на лекия автомобил е имал възможност да забележи
идващия срещу него камион, когато са се намирали на разстояние 20.16м един от
друг, но нито един от водачите не е могъл да предотврати произшествие чрез
спиране, т.е. ПТП-то е било непредотвратимо. Заключението установява като
причина за настъпилото ПТП- предприемането на маневрата от страна на подс.И.
без да се увери, че ще я завърши безопасно за всички участници в движението.
Състоянието на пътното платно в случая не е оказало влияние върху настъпилото
ПТП според експертизата.
В резултат на
предизвиканото от И. ПТП, пострадалата Г. С. е получила счупване на лъчевата
кост на лява предмишница, както и контузия на главата с голяма
разкъсно-контузна рана. Счупването е довело до трайно затруднение движението на
левия горен крайник и може да бъде получено по начина, както се съобщава по
делото- от удар на дланта на лявата ръко по време на ПТП-то, при среден срок за
приключване на оздравителния процес- около 2-3 месеца.
От извършените
химически изследвания на кръвните проби, иззети от водачите на двата
автомобила, не е установена употреба и наличие на олкохол в кръвта им.
Описаната
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от всички събрани и
порверени по реда на НПК писмени и гласни доказателства на ДП, които са единни
и непортиворечиви.
Въз основа на установеното от фактическа страна, от
правна страна Разградският окръжен съд намира следното:
Жалбата е неоснователна, а решението на
първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което и
следва да бъде потвърдено.
При извършената служебна проверка, въззивният съд не
намери да са извършени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния
съд и то от категорията на съществените, щото да е налице основание за отмяна
на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
По същество обвинението е доказано по несъмнен начин и в
случая подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
чл.343, ал.1, б.б пр.2 във вр. с чл.342, ал.1 от НК. На инкриминираната дата- 16.12.2014г.
същият по път II-23, около
км 85+142, при управление на МПС е нарушил посочените правила за
движение по пътищата и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
Г. С., изразяваща се в трайно затруднение на движението на левия горен крайник,
поради счупване на лъчевата кост на лява предмишница. В случая нарушените
правила досежно неправилното предприемане на маневрата изпреварване са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Събраните по
делото доказателства установяват по несъмнен начин, че с поведението си И.
действително е нарушил цитираните правила за движение по пътищата, като
виновното нарушаване на тези правила е довело до причиняването по
непредпазливост на средна телесна повреда на пострадалата Сали. Както правилно
е посочил ИРС подсъдимият е допуснал нарушаването на тези правила на ЗДвП
поради небрежност, тъй като сам се е поставил в състояние, в което да не може
да оцени конкретната пътна обстановка. В случая и самия подсъдим и неговия
защитник по същество не оспорват нарушаването на цитираните правила.
Основния спор в случая е досежно приложението на
привилегирования състав по чл.343а от НК и явната несправедливост на наложените
наказания. Досежно приложението на чл.343а от НК съдът намира същото за
неприложимо в случая. Липсват доказателства, че след деянието подсъдимият е направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата. Св.А.М.,
пострадалата С. и нейния син С. М. не сочат такива обстоятелства. След
настъпване на ПТП именно св.С. М. е помогнал на майка си да слезе от автомобил
и й е оказал непосредствена помощ, а след това друга кола е спряла и ги е
откарала в болницата. Нито един от свидетелите не сочи конкретни действия от
страна на подсъдимия свързани с оказаване на помощ на пострадалите. Ето защо не
може да се приеме, че в случая е налице привилегирования състав по чл.343а от
НК.
При определяне и индивидуализиране на наказаниятя съдът е
отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като е
наложил едно справедливо и съответно на извършеното наказание глоба в размер на
1500 лв. Същото е определено към минимума, предвиден в чл.78а, ал.1 от НК и няма
основания за неговото намаляване, тъй като не се явява явно несправедливо.
Наложеното наказание по чл.343г от НК свързано с лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6м. на подс.И. също се явява справедливо и съответно на
извършеното. Същото е определено отново към минимума, факта, че подсъдимият е
многократно санкциониран по ЗДвП, по-високата общестевна опасност на деянието.
По този начин целите на генералната и специалната превенция ще бъдат изпълнени
в най-пълна степен.
По изложените
съображения Разградският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 30/26.06.2015г. по АНД № 94/2015г. на РС-Исперих.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
НР