ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Стоев

ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Нейчева

2. Д. Иванова

секретар С.Л., с участието на прокурора С. Османов, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №274 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 328 и сл. НПК.

Постъпил е протест от РП Исперих против Присъда №16/31.03.2015 г. по нохд №129/2014 г. РС Исперих. Обжалва се постановената присъда, с която подсъдимият е признат за невиновен. Оплакванията са, че присъдата е необоснована и неправилна. В допълнителни съображения прокурорът сочи, че съдът отхвърлил част от доказателствата, а кредитирал други. Като при установени безспорни факти, съдът направил необосновани и нелогични изводи. Счита, че всички доказателства сочат, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен и е установено и престъпния резултат по чл. 315, а.2 НК. Искането е за отмяна на решението и признаване на подсъдимият за виновен.

В съдебно заседание прокурорът не поддържа протеста. Намира, че не са налице измамни действия от страна на обвиняемия, а е установено, че при отдаването на земя, свидетелят Х е потърсил по-голяма рента и целейки по-голяма рента е подписал договор за наем с друга фирма, а не кооперацията. Предлага да бъде потвърдена присъдата на РС Разград.

Посъдимият О.Х. не се явява в съдебно заседание пред въззивния съд.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:

Въззивният протест е подаден против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице.

С протестираният съдебен акт - решение №16 от 31.03.2015 г. по анд № 129/14 г. на РС Исперих, О.Х. е признат за невиновен за това, че на 10.05.2012 г., чрез измама, е склонил другиго да подпише частен документ - договор за наем за земеделска земя от 10.05.2012 г. със съдържание, което не съответства на волята на подписалия се - престъпление по чл. 315, ал. 2 НК и го оправдал по това обвинение.

Въз основа на събраните доказателства е установено от фактическа страна следното:

Подс. О.Х. е роден на *** г. в. с. Свещари и е български гражданин, живущ ***, със средно образование, женен. Х. бил регистриран и като земеделски производител. Наемал земеделски земи и работел заедно с ЕТ „Томаш - Джелял Етем“, на когото преотдавал под наем земеделски земи, както и свои собствени.

Към 10.05.2012 г. Х. работел като касиер в ЗК „Бъдеще” с. Вазово.

ЗК “Бъдеще“ се занимавала с производство на земеделска продукция, като обработвала земеделски земи, собственост на член-кооператори и наети земи от частни собственици в землището на с. Вазово. Председател на кооперацията бил св. Красимир Тодоров.

Св. А Ф Х отдавал под наем на ЗК“Бъдеще“ с. Вазово от 1998 г. собствените си три ниви с обща площ от 55.684 дка. в местностите „Коджа Екинлик“ и „Ени Екинлик“ в землището на с. Вазово. Х живеел от дълги години в с. Бели Осъм и всяка година посещавал кооперацията, за да си вземе парите от наема и да подпише договор за следващата стопанска година. Свидетелят се познавал от дълги години с О.Х. и от него получавал наема си, тъй като в служебните задължения на последния влизали и изплащане на дължимия наем от кооперацията на правоимащите. Подс. Х. предоставял на св. Х и бланков договор за наем за всяка следваща година, който свидетелят подписвал.

На 10.05.2012 г. св. Х отишъл отново в канцеларията на Х. в кооперацията, за да си получи наема за земите. Междувременно бил разбрал, че други арендатори и земеделски производители, които обработвали земи в района, давали по-висок наем за земите от ЗК “Бъдеще” и споделил това с О.Х., който му изплатил полагащата се рента за предходната стопанска година. О.Х. предложил на свидетеля да получава по-висок наем и извадил от чантата си типов договор за наем на земеделски земи, който предоставил за подпис на св. Х. В договора предварително било написано с печатен текст, че страна по договора като наемател е обв. Х. - земеделски производител. Св. Х подписал договора и го оставил при подсъдимия. Впоследствие Х. с договор за ползване на земеделски земи под наем от 22.05.2012 г. отдал земите на св. Х на ЕТ „Томаш – Джелял Етем”, като приложил и процесния договор. Св. Е представил този договор пред ОД „Земеделие” Разград в заявление за разпределение на масиви за ползване по чл. 70 от ЗСПЗЗ, каквото било извършено по-късно и получил следващите се помощи за тези земи.

Междувременно, през месец август 2012 г., св. К Т разбрал, че св. Х не е сключил договор със ЗК „Бъдеще” и му се обадил, за да го попита за причините. Св. Х заявил по телефона, че земите му били в кооперацията и написал писмо до кооперацията от 15.10.2012 г. в този смисъл. Тогава св. Т направил справка в ОС „Земеделие” гр. Исперих и установил, че за стопанската 2012/2013 г. трите ниви на св. Х са заявени по чл. 70 от ППЗСПЗЗ за разпределение на масиви за ползване от ЕТ „Томаш – Джелял Етем”, който ги бил пренаел от О.Х., а подсъдимия от своя страна имал сключен договор за наем за нивите със св. Х. През септември 2012 г. Х. бил освободен от длъжността “касиер“ в кооперацията.

През есента на 2012 г. св. Х отишъл, заедно със св. Т, в ОС „Земеделие” гр. Исперих и там му обяснили, че неговите земи са декларирани при тях от ЕТ „Томаш – Джелял Етем”, както и му показали копие от договора за наем, сключен между него и Х.. Свидетелят заявил пред св.Т, че действително подписа бил негов, но твърдял, че всъщност подписал празен договор, като мислел, че подписва договор с кооперацията. Двамата свидетели подписали договор за наем на трите ниви за стопанската 2012/2013 г., като в качеството на наемател била посочена ЗК „Бъдеще” и се опитали да го представят пред ОС „Земеделие” гр. Исперих, но от там им отговорили, че сроковете са изтекли, а и вече бил подписано споразумение за комасация. Тогава св. Х преценил, че следва да си търси рентата за 2012/2013 г. от Х., с който имал сключен договор за наем, но оставил подписания договор на св. Т, в случай, че то можел да направи „нещо“ и да върнел земите му в кооперацията. Същевременно подписал и нов договор за наем на трите ниви с кооперацията за стопанската 2013/2014 г.

През месец май 2013 г. Х. се обадил на св. Х и го попитал дали е получил рента за земите си от ЕТ „Томаш – Джелял Етем”. Свидетелят му отговорил, че не познавал такова момче и не е получавал такава рента, тъй като имал сключен договор с него. О.Х. му казал да не се притеснява и че той щял да оправи всичко.

През месец октомври 2013 г. св. Х отишъл отново в ЗК “Бъдеще“ в с. Вазово, за да разбере от кого да си търси рентата. От кооперацията му отговорили, че за стопанската 2012/2013 г. той нямало да получи рента от тях, защото нямал сключен договор с тях. Свидетелят отново отишъл в ОС „Земеделие” гр. Исперих и от там му отговорили, че имал сключен договор с О.Х., който бил преотдал нивите му под наем на ЕТ „Томаш – Джелял Етем” и следва от тях да си търси рентата. Опитал се да проведе разговор с подсъдимия, но той казал, че е върнал земята му в кооперацията. По делото е установено, че св. Х подписал за същия период нов договор за наем на земеделска земя с кооперацията (л. 53), предприети били действия по предаване на земите му за обработване от кооперацията от св. Е. Св. Е обяснил на Х, че не го познавал и не бил сключвал договор с него, а с Х., на когото се бил издължил. Тогава св. Х подал жалба до РП Исперих. Обстоятелството, че е подписван последващ договор за наем на земя се твърди от св. Х, от подсъдимия, а св. Е твърди, че предал земите на кооперацията за обработване поради което не дължи за тях наем. Твърденията на обвиняемия и показанията на св. Х за съставяне на последващ договор за наем на земите за същия период, с вписан наемател кооперацията се потвърждава и от графологическата експертиза.

Описаната фактическа обстановка се подкрепя от показанията на св. Е, св. Х (в съдебно заседание и на ДП), св. М, св. В, обясненията на подсъдимия (л. 63 от ДП), както и от писмените доказателства (протокол за замяна от 26.10.2012 г., справка от ОСЗ Исперих, договори за наем на земеделска земя, споразумение за създаване на масиви).

Няма противоречия в показанията на свидетелите и обясненията на обвиняемия, относно обстоятелствата за времето, мястото и начина на подписване на договора за наем на земеделски земи. Спорният въпрос е дали обвиняемия е въвел в заблуждение св. Х и чрез измама го е склонил да подпише документ със съдържание, което не съответства на волята му.

Съдът намира, че не се установява умишлено поведение на обвиняемия, целящо да мотивира св. Х да изпълни нещо в разрез с волята си. Няма спор, че св. Х е искал да сключи договор за наем на земите си. Безспорно е установено, при липса на противоречия в доказателствената маса, че св. Х е подписал представената му от подсъдимия бланка без да чете текста.

В хода на делото не е изяснено и от кого са обработвани земите на св. Х с оглед противоречивите показания на св. Т и св. Е. Показанията на св. Т са в противоречие с показанията на св. Х по отношение на изготвянето на нов договор за наем на земите за същия период, постъпките предприети, за да се обработват от кооперацията. Въпреки, че по делото е установено от показанията на св. Т, св. Х, св. М възможно най-късната дата, в която св. Х е узнал, че е сключил договор за обработка на земите не с кооперацията, а с друго лице, то жалбата е подадена от него не в този момента, а значително по-късно, когато се „ядосал”, че не може да получи рента.

За да бъде квалифицирано поведението на обвиняемия като измама, е необходимо да се установи въздействие от негова страна върху съзнанието на св. Х, да се установи, че като резултат на това въздействие е създадена погрешна представа, мотивираща пострадалия към акт, против волята му, а не до недоразумение, неразбирателство, грешка в лицето, по смисъла на чл. 28 ЗЗД, и гражданско-правен спор. Не се установява подсъдимият да е извършил престъплението, в което е обвинен и поради това обосновано е признат за невиновен.

Съдебният състав не споделя заключението на РП Исперих, изложено в протеста, че обвинението е доказано по несъмнен начин, нито твърдението че първоинстанционния съд е ценил превратно свидетелските показания. Посоченото в протеста, че св. Х разбрал, че е сключил договор за наем с друго лице, а не с кооперацията, едва когато решил да си получи рентата е в противоречие с показанията на свидетеля. Свидетелят Х твърди, че му се е обадил председателят на кооперацията, за да пита къде са му земите август 2012 г. Такива са и показанията на св. Т. Значително по-късно, през октомври, след като разбрал че кооперацията и св. Е отказват да заплатят рента, първият поради това, че няма сключен договор, а вторият поради това, че не е обработвал земите, решил да подаде жалба. Съдът намира, че протестът е неоснователен.

Въззивният съд не установи при проверка на съдебният акт съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати в досъдебното производство и по време на съдебната фаза. Изяснени са обстоятелствата по чл. 102 НПК, относно престъплението и участието на подсъдимият в него. Присъдата и мотивите към нея отговорят на изискванията на чл. 305 НПК. Извършен е анализ на събраните доказателства. Поради това съставът на Окръжен съд Разград, счита че първоинстанционният съдебен акт е законосъобразен и обоснован, постановен при пълнота на доказателствата и без процесуални нарушения, поради което не страда от пороци, които налагат отмяна.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение №16/31.03.2015 г. по анд №129/2014 г.по описа на Районен съд Исперих.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

СЛ