Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
|
на
дванадесети октомври |
2015 г. |
в
публично съдебно заседание в следния състав:
ЧЛЕНОВЕ: 1. С.
Робева
2. Д. Иванова
секретар Д.Г., с участието на прокурора Яна Николова, като
разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №314 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
328 и сл. НПК – образувано по протест от Районна прокуратура Разград и жалба от
двама от подсъдимите против Присъда №315/14.07.2015 г. по нохд №42/2015 г. по
описа на Районен съд Разград.
Постъпил е протест от РП Разград. Сочи се, че присъдата е неправилна в частта,
с която подс. И.Н. е признат за невиновен. Искането е за отмяна на
първоинстанционната присъда, като подсъдимия Н. бъде признат за виновен по
обвинението и освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Прокурорът поддържа протеста в
съдебно заседание и намира жалбите за неоснователни.
Постъпила е въззивна жалба от защитника на подсъдимите И. и Д. - адв. В..
Оплакванията са, че присъдата в осъдителната част е необоснована, постановена в
нарушение на материалния закон и определени явно несправедливи наказания.
Счита, че подсъдимите са действали при условията на чл. 12 НК и деянието следва
да бъде преквалифицирано като такова по чл. 132, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3
НК. Намира, че не се установява да са осъществили престъпление по чл. 144, ал.
3 НК.
В съдебно заседание защитникът на
подсъдимите поддържа жалбата. Сочи, че подс. Д. е участвал в инцидента, за да
предотврати по-сериозни последици. Твърди, че подс. И. е жертва на нападение, а
не извършител. Твърди, че са налице режисирани, променящи се и допълващи се
показания на частните обвинители, върху които се гради обвинението. Зъбът на
частния обвинител Р. е паднал не в резултат на увреждане, а на заболяване –
пародонтоза. Счита, че показанията на свидетелите – частни обвинители не се
подкрепят, а се опровергават от показанията на свидетелите, които са служители
на МВР. Сочи, че няма основание да се приеме, че са налице хулигански подбуди
за извършване на деянието. Действията не са с основна цел нарушаване на
обществения ред. Счита, че е безспорно по делото, че И. е причинил увреждания
на С. и В., но въпросът е кой е извършил първоначалния акт на агресия. Действал
е при условията на неизбежна отбрана.
Представителят на частните
обвинители адв. Б. моли съда да уважи протеста на прокуратурата, а в
осъдителната част присъдата да бъде потвърдена.
Подс. Н. заявява, че не е удрял
никой и не е участвал в побой. В последната си дума подс. И. заявява, че не
отрича станал инцидент, но е бил нападнат.
В последната си дума подс. Д.
твърди, че се опитал да предотврати нещо, бил ударен два пъти от С., нападнат
от М., а раните и по него, и по свидетеля са от тръните, в които са паднали със
С..
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на
присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:
Въззивният протест е подаден
против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от
легитимирано лице.
Въззивната жалба е подадена
против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от
легитимирано лице.
С атакуваният съдебен акт - Присъда
№315/14.07.2015 г. по нохд №42 по описа за 2015 г. на РРС е признат И.С.И. за
виновен в това, че на 05.07.2014 г. в гр. Разград, сам и в съучастие, като съизвършител
със С.И.Д. *** е причинил телесни повреди на повече от едно лице. Сам причинил
лека телесна повреда на Р.В.. В съучастие като съизвършител със С.Д. причинил
лека телесна повреда на Д.С., като деянието е извършено по хулигански подбуди –
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1
във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, поради което му е наложено наказание лишаване от
свобода в размер на 2 години.
И.И. е признат за невиновен за е
извършил престъплението в съучастие като съизвършител с И.Н., както и да е
причинил средни телесни повреди на Р.В. и е оправдан по тази част от
обвинението.
С тази присъда е признат за
виновен в това, че на 05.07.2014 г. се е заканил с убийство спрямо Р.В. с
думите „Ще те убия” и това заканване е възбудило основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК, за
което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година. Като на
същата дата се е заканил с убийство и спрямо Д.С. с думите: „Ще те убия” -
престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК, за което му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година. Като на същата дата се е
заканил и спрямо М.Р. с думите: „Ще те убия” и му е наложено наказание за срок
от 1 година.
На основание чл. 23, ал. 1 НК
съдът е определил общо наказание в размер на най-тежкото лишаване от свобода за
срок от 2 години изтърпяването, на които е отложено на основание чл. 66 НК за
срок от 5 години.
Със същата присъда е признат
подсъдимия С.И.Д. за виновен в това, че на 05.07.2014 г. в гр. Разград сам и в
съучастие като съизвършител с И.И. *** е причинил телесни повреди на повече от
едно лице. Сам лека телесна повреда на Р.Р., в съучастие като съизвършител с И.И.
лека телесна повреда на Д.С. и лека телесна повреда на М.Р. - престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20,
ал. 2 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1
година. С.Д. е признат за невиновен да е извършил престъплението в съучастие с И.Н.,
както и да е причинил средни телесни повреди на Д.С. и Р.Р. и е оправдан в тази
част.
Признат е за виновен за това, че
на 05.07.2014 г. се е заканил с убийство спрямо Р.В. с думите: „Ще те убия”и
това заканване е възбудило основателен страх от осъществяването – престъпление
по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК, като му е определено наказание лишаване
от свобода от 1 година.
На основание чл. 23, ал. 1 НК е
определено общо наказание на С.Д. лишаване от свобода за срок от 1 година, чието
изтърпяване е отложил на основание чл. 66 НК за изпитателен срок от 3 години.
Със същата присъда подсъдимия И.Р.Н.
е признат за невиновен за това, че на 05.07.2014 г. в съучастие като
съизвършител с И.И. и С.Д. е причинил телесни повреди на повече от едно лице на
Д.С., М.Р. и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4,
пр. 3 и т. 12 във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20,
ал. 2 НК.
С присъдата подсъдимите И.И. и С.Д.
са осъдени да заплатят по сметка на държавния бюджет разноски.
Въз основа на събраните
доказателства е установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И. е роден на *** ***,
български гражданин, със средно образование,
неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Д. е роден на *** г.
в гр. Русе, български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Н. е роден на *** ***,
български гражданин, със средно
образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимия И. И. и св. Р. В.
живеят в един вход в жилищен блок на
ул.”Св.Климент”, но на различни етажи. Св. В. живеела в един апартамент заедно
с детето си и с майка си св. М. Р..
Подс. И. живеел с баща си – подс.
Д. и майка си – св. Венелина Димитрова.
Преди около година подс. И. И. и
св. Р. В. имали интимна връзка. Постепенно отношенията им се влошили, тъй като
подсъдимият започнал да упражнява физическо насилие срещу свидетелката. По тази
причина тя прекъснала връзката си с него. Подс. И. И. продължил да тормози
свидетелката. Тя неднократно сезирала
полицията. По един от случаите е било водено и наказателно производство
срещу него – а.н.д. № 472/2014 г. по описа на РС Разград. Към момента на
инцидента св. В. живеела със св. Д. С..
На
05.07.2014 г. около 20,30 ч., св. В.,
заедно с детето си и със св. С. се
прибирали. Тримата вървели по ул.”Св.Климент”. Пътя им минавал покрай гаража на
подсъдимия. По същото подс. И. И. време бил там, заедно със св. С. Бойков.
Той ги видял, ядосал се и започнал да
вика след тях и да ги псува. Те продължили, като първоначално св. В. от мобилния
си телефон се обадила на тел. 112, за да се оплаче от действията на подс. И. И.,
а малко по – късно, същото сторил и св. Д С..
Към
23, 00 ч. св. М. Р. се прибирала към
дома си. На паркинга пред входа на блока тя срещнала подс. И., който бил във
видимо пияно състояние, лъхал силно на алкохол. Щом видял свидетелката,
подсъдимият започнал да сипе закани за убийството срещу нея, дъщеря й, внучето
й и св. Д. С. с думите „...ще започна да ви избивам...на М. ще му отрежат първо
пръстите на ръцете и ще го бият бавно и мъчително...ще убият и Р. ...ще убия и
сина й Д....”, след което по стълбите се качил в апартамента си. Св. М. Р.
изпаднала в силна паника и се свлякла на земята. Успяла да набере по мобилния
си телефон св. Р. В.. През това време подс. И. И. се показал на терасата на
апартамента си. Започнал да вика, че се обажда на тел. 112, тъй като бил
заплашван. И. набрал номера и се свързал с диспечерката. Свидетелка Р. го чула да казва, че се обажда
на 112, тъй като го заплашвала. По същото време св. Р. В. и св. Д. С. също се
показали на тяхната тераса. Св. Р. звъннала по телефона на дъщеря си и й
казала, да се обади в полицията. Междувременно св. С. излязъл от апартамента и
тръгнал към св. Р.. В същото време след като го видял от терасата си подс. И. И.,
започнал да крещи, че слиза и ще го убие и слязъл бързо долу. В момента в който св. Д. С. се приближил до
св. М. Р., подс. И., излязъл от входа и се спуснал върху него в гръб с юмруци.
Св. М. Р. се опитвала да застане между двамата с цел да предпази св. Д. С. от
ударите на подсъдимия. Веднага след подс. И. И. от входа на блока излязъл и
подс. Ст. Д.. В това време подс. И. И. нанасял удари с юмруци по главата
на св. Д. С., а към него се присъединил
и подс. Ст. Д., който нанасял удари и по св. М. Р.. Подс. И. И. насял удари и
крещял на св. Д. С., че ще го убие. През цялото време двамата свидетели били
паднали на земята, където ударите продължили. Подсъдимите удряли св. Д. С. с
ръце и го ритали по главата и тялото. В един момент св. Д. С. загубил съзнание
за кратко. Св. Р. В., която вече била
звъннала в полицията, както и на брат си св.Н. Василев, също излязла от входа. Св. Р. Р., която
живеела в същия блок била излязла, да изхвърли боклука. Тя се приближила към
мястото на инцидента заедно с дъщеря си св. Г. Димитрова и видяла, че двамата подсъдими, които
познавала, нанасят удари върху падналите на земята свидетели. Започнала да вика
да спрат и да се махат. След това се навела към св. М. Р. и се опитала, да я
хване за ръката, за да я издърпа. Тогава подс. Ст. Д. се обърнал и й нанесъл
удар с юмрук в лицето, при който избил един зъб. Когато св. Р. В. се приближила
и започнала да крещи към подсъдимите да спрат, подс. И. И., тръгнал към нея,
изкрещял й „Ще те убия курва такава”. Подобна заплаха към нея отправил и подс.
Ст. Д.. Подс. И. И. се засилил съм св. Р. В., хванал я за раменете, и й нанесъл
силен удар с глава в лицето, последната паднала назад и си ударила тила в
стената на сградата зад нея, при което подс. И. И. хванал главата й с ръце и започнал да я удря
в стената, следствие, на което свидетелката, загубила съзнание за кратък период
от време. Св. Д. С. видял от земята, че подс. И. И. бие св. Р. В., изправил се и тръгнал към тях, за да й помогне. Когато стигнал до
тях, подсъдимият се обърнал и отново го ударил с юмрук в главата. На мястото на
инцидента била и св. В. Димитрова –
майка на подс. И. И. и съпруга на подс. Ст. Д.. На място слязъл, малко по –
късно, и подс. И. Н.. Междувременно там пристигнал и св. Н. Василев – брат на св. Р. В. с
автомобила си. Навлизайки на паркинга със страничното огледало на автомобила бутнал подс. И. И. и майка му св.
В. Димитрова. Двамата паднали на земята. Свидетелят излязъл от автомобила,
подс. И. И. се спуснал към него, но св. Н. Василев успял да го избегне и отишъл
при майка си – св. М. Р.. По време на инцидента, св. Н. Иванова, привлечена от
крясъците на паркинга, видяла от терасата си момента, в който св. Д. С. лежал
на земята, а до него св. М. Р., която викала „... убиха го ...” или
„...умря...”, което я накарало да позвъни на спешен телефон 112. Пред блока
привлечен от скандала слязъл и св. Б. И.. Не след дълго пристигнали
полицейските служители - св. Ф. Ф., Д. А. и К..К. В този момент подсъдимите,
св. В. Д. и подс. И. Н. били от едната страна на паркинга, а от другата
свидетелите. Служителите на МВР разделили двете групи, които продължили да
отправят обидни думи едни към други. Бил извикан и автомобил на Спешна помощ.
В резултат на описания инцидент
на 05.07.2014 г. пострадалата Р.Г.Р. е получила: Контузия на долната устна в
лявата й половина и избит втори долен зъб в ляво, с бледочервеникаво
кръвонасядане на лигавицата на устната в същата област и на венеца на мястото
на липсващия зъб. Установена е напреднала пародонтоза на централните зъби на
долната челюст. Описаните увреждания са резултат от нанесен удар с или върху
твърд тъп предмет и могат да бъдат получени по начин както съобщава
пострадалата – при удар с ръка по устата. Същите са довели до временно
разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата. Характерът на
увреждането и състоянието на зъбите на долната челюст не обуславя трайно
затруднение на дъвкателната функция на пострадалата.
В резултат на описания инцидент на 05.07.2014
г. св. В. Н.Д. е получила: кръвонасядане на кожата в долната част на десния
лакет, с разпръснати малки повърхностни драскотини на кожата в областта на
насиняването, оток на меките тъкани в същата област и болезнено движение на ръката
в лакетната става. Описаните увреждания са резултат от действието на удар с или
върху тъпоръбест предмет с неравна повърхност и могат да бъдат получени при
падане на земята както съобщава пострадалата. Същите са причинили на
пострадалата болка и страдание и отзвучат за период около 7 – 10 дни.
В резултат на описания инцидент на
05.07.2014 г. пострадалата М. Генова Р. е получила: разпръснати насинявания и
драскотини на кожата към основата на носа, дясната половина на шията, горната
трета на лявата мишница, двете предмишници, предната страна на двете подбедрици
и дясното коляно. Хематом в областта на десния глезен и гърба на дясното
ходило, с леко ограничено и болезнено движение на крайника в глезенната става.
Описаните увреждания са резултат от действието на удари с или върху твърди тъпи
предмети за описаните насинявания на кожата и от тангенциалното действие на
тъпоръбести предмети за описаните драскотини на кожата и могат да бъдат
получени по време и начин както съобщава пострадалата. Същите да довели до
временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата.
В резултат на инцидента Д.Д.С. е
получил: кръвонасядания по лигавицата на горна устна централно и в дясно, по
дясна ушна мида в областта на гръдноключично сисовидните мускули, по лявата
половина на гръдния кош – 4 на брой, по кожата на корема в ляво, по дясна
лопатка в поясната и хълбочна област, в областта на дясна мишница, по гръбната
и вътрешностранична повърхност на двете подмишници, по външностранична повърхност
на лявото бедро и колената, разкъсно –
контузни рани и охлузвания по главата, тялото и крайниците, сътресение на
мозъка. Травматичните увреждания са причинени от удари с/върху твърд/и тъп/и и
тъпоръбет/и предмет/и и могат да бъдат получени по начин, както сочат данните
по досъдебното производство – от юмруци, ритници, драскане с нокти, стискане с
пръсти на ръце/вкл. И от притискане на шията/, от защита, както и от
съприкосновение на тялото при падане на терена. Характерният вид на
кръвонасядането по предна повърхност на лява мишнична област добре отговаря, да
е получено от удар или натиск с пръсти на ръка, обловатите кръвонасядания
двустранно в шийната област – от стискане, а дъговидния край на успоредни
рамена/рамо в лява челна област, задна повърхност на дясна мишница и по ляво
бедро – отпечатък от контур на подметка. Локализацията и морфологията на
траматичните увреждания показват, че ударите са многобройни, разположени в
различни анатомични области и плоскости на тялото, някои от тях – нанесени със
значителна сила и вероятно със замах. Общият оздравителен процес за описаните
видими травматични увреждания е около 2 седмици, които увреждания са довели до временно
разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия.
В резултат
на инцидента Р.В. е получила: сътресение на мозъка; кръвонасядане и оток в
теменната област на главата в дясно; кръвонасядане на тила – главата и шията;
кръвонасядане по челото в дясно и ляво и по гърба на носа; кръвонасядане по лигавичната повърхност на горната
устна срещу централните резци; хематом на седалището в дясно и кръвонасядания
по кожата над капачките на двете колена. Травматичните увреждания са причинени от удари с/върху твърд/и тъп/и
предмет/и и могат да бъдат получени по време и начин, както съобщава
пострадалата – удар с главата на нападателя й в областта на челото, падне по
гръб на терена /асфалт, удари по главата. Общ оздравителен процес за описаните
видими травматични увреждания е около 2 седмици. Тези увреждания са довели до
временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата.
В резултат на описания инцидент
на 05.07.2014 г. подс. И.И. е получил: разпръснати охлузвания и насинявания на
кожата, с различни размери и форма в областта на носа, горния клепач на дясното
око към вътрешния му ъгъл, лактите на двете ръце, горната повърхност на лявата
длан, лявото коляно, предната повърхност на лявата подбедрица в долната и
трета. Хематом по външната страна на дясното ходило и разкъсноконтузна рана към
основата на пети пръст на същото ходило. Описаните увреждания са резултат от
действието на удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да
бъдат получени при удари с ръце и падане на земята както се съобщава в делото.
Същите са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Среден срок за приключване на оздравителния процес около една седмица за
охлузванията и малките насинявания и около две седмици за уврежданията в
областта на дясното ходило.
При
извършените комплексни - съдебнопсихиатрични и психологически експертизи е
установено следното:
По
отношение на Д.Д.С.: изпитвал е засилен
страх малко преди, по време на инцидента и няколко дни след това, за себе си и
най-вече за любимата си и детето й, чувствал се е безпомощен и гневен, че
ситуациите на насилие се повтарят отново. Страхът представлява чувство на
безпокойство изпитвано при наличие на опасност или при мисълта за нея. Това е
страх, предизвикан от съществуващи събития /двукратно проявено физическо
насилие срещу осв., с травми в областта
на главата/, различен от невротичния страх /безпредметен страх с вътрешен
дискомфорт/. Този вид страх е реакция на реална заплаха. В зависимост от
интензивността и продължителността страхът може да се прояви под формата на
афект, емоция или стрес. Срещите с мъжа, упражняващ агресия /вербална чрез
подвиквания и обиди и физическа/, предвид близкото местоживеене води до
сравнително продължителна негативна емоция и чувство на безпокойство. При
по-продължително време, в което се изпитва подобно чувство на безпокойство може
да се наруши обичайния ритъм на живот, което да затрудни социалното
функциониране на личността.
Психологическото
изследване не установява към момента данни за наличие на болезнено преживяване
вследствие на изпитания страх и наличие на стрес.
Не се
идентифицира склонност у изследваното лице към лъжа или преиначаване на
истината, манипулиране, преиначаване или собствено интерпретиране на
действителността.
Хармоничен
тип личност. Средно общителен, активен и уравновесен. Организиран. Умее да
поставя пред себе си задачи и да достига до решения. Не е склонен към
съперничество. Избягва конфликти. С правилна самооценка и позитивни възгледи за
света и хората. Спокоен, цени хумора, с
естетичен характер. С много добро социално функциониране и възможности за
емпатия.
По отношение на Р.В.В.: не страда от психично заболяване. Въз основа
на проведеното психологично изследване и психиатричен преглед се установи, че
същата разполага с висок интелектуален потенциал. Налице са добри интелектуално-мнестични възможности,
отговарящи на физическата възраст и придобития социален опит. Предвид това
освидетелстваната може да възприема правилно фактите от действителността, имащи
отношение по делото, и да дава достоверни показания за тях. Резултатите от
проведеното изследване не отчитат склонност на изследваното лице към лъжа или
преиначаване на истината. Напротив налице е стремеж към доверително-откровено
взаимодействие с околните, съчетан с високо ниво на самокритичност. Заплахите,
обидите и най-вече физическата агресия към нея и партньора й предизвикват силни
негативни емоции и своеобразна застрашаваща сигурността ситуация водеща до психо-емоционален стрес на
освидетелстваната. Това е т.нар. емоционалното напрежение. Поради факта, че
насилника живее в близост до освидетелстваната всеки път ситуациите на среща с
него генерализират стресови състояния и чувства на страх, гняв, вина и
безпомощност. Тези състояния са предпоставка за възникване на т.нар. хроничен
стрес. Силният страх изпитан при вида на агресията срещу партньора, майка й и
ударите в главата, заплахите и обидите, представлява вид реакция /отговор/ на
заплахата. Този вид страх е различен от т.нар. невротичен страх свързан с
продължително и неясно чувство на безпокойство. Всички негативни чувства и
симптоми отшумяват в рамките на няколко дни и седмици и не водят до трайно
отражение върху психиката й.
Не се идентифицира склонност у
изследваното лице към манипулиране, преиначаване или собствено интерпретиране на
действителността.
Интелектуалното развитие е във
високо ниво, съответно на възрастта и натрупания житейски опит.
Личностна и характерова
ориентация към интровертен тип. Уравновесена и уверена в себе си. Сдържана и
чувствителна. С изявен стремеж към самостоятелност. Във взаимоотношенията е
точно, с възможност за емпатия. С лек, естетичен и динамичен характер.
Идентифицират се депресивни преживявания свързани с дома, жилището, където
живее, засилена тревожност, несигурност, страх и бягство във фантазиите.
Личността е хармонична, креативна и романтична, с много добро социално
функциониране.
По отношение на И.С.И.: не страда
от психично заболяване, интелектът е в средните регистри на нормата и отговаря
на възрастта и придобития социален опит. Няма психични, психологични и
поведенчески отклонения, които пречат на освидетелствания да разбира и ръководи
действията си. Поведението му илюстрира несъмнено присъствие в ситуацията,
възприемане и припомняне на детайли, последователност и логичност на
действията. Не се откриват психични отклонения, които да лишават И.И. от
годност да дава адекватни и достоверни обяснения по случа, касаещи хода на
съдебното производство. Отчита се
нежелание от страна на изследваното лице за разкриване, прикриване на
истинската същност и проявена неискреност. Отчита се склонност към прикриване
на истината и стремеж към социално желателно поведение, преиначаване на
истината.
Няма установени данни за болестна
зависимост към алкохола. Установиха се факти за т.нар „експлозивно-дисфоричен
тип на опиване” /при алкохолна консумация еуфорията се съкращава за сметка на
психопатоподобно поведение с дисфорични, агресивни и хистерични прояви/.
Механизмът на агресивния акт се дължи на освобождаващото въздействие на
алкохола върху поведението. С описаните по-горе
характеристики на експлозивно – дисфорично поведение. Личностна и
характерова ориентация предимно от екстровертен тип. Общителен и незадълбочен.
Не притежава умение да изгражда адекватни оценки и самооценки. Не е предразположен
към дълбоки емоционални преживявания. Честолюбив, самоуверен и хладнокръвен. С
потребност да контролира събитията, обича да напътства и направлява контактите
си. Личността е с натрупани комплекси, незряла, слабо емоционална, с много
висок самоконтрол и желание, да дирижира
събитията. С изразен риск от дезадаптивно поведение, вследствие на агресивно
отреагиране, предпоставки за попадане в конфликтни ситуации. Идентифицира се
нежелание на изследваното лице за разкриване, проявена неискреност, склонност
към прикриване на истината и стремеж към социално желателно поведение.
Съставът
на ОС Разград възприе изложените по-горе обстоятелства, защото констатациите се
основават на вярна и точна интерпретация на събраните гласни, писмени
доказателства и заключенията по назначени експертизи.
Въззивният
съд намира, че не се установява от събраните доказателства, че подс. И. е
нападнат от Д.С. и неизвестни лица и като реакция на това е възникнало
сбиването, повод за сигнализиране на органите на МВР от св. И.. Това твърдение
е защитна теза, подкрепя се единствено от показанията на родителите му, като е
опровергана от останалите събрани доказателства. Недостоверността на
показанията на майката на подсъдимия и обясненията на подсъдимите И. и Д. в
съответната част, относно нападението над И., е очевидна. Очевидна е и
недостоверността на твърденията на подс. И., подс. Д. и св. Д., че св. В. блъснал
с лек автомобил подс. И., който изхвърчал на 5 м. и след това прегазил крака на
св. Димитрова. При такъв силен удар несъмнено би имало тежки последици за
блъснатите лица, както твърди и вещото лице при разпита в съдебно заседание. Установено
е по несъмнен начин, че е налице подаден сигнал на 112 от св. Р.В. и св. Д.С.
около 20, 55 ч. В подадения от И., около 23 ч., сигнал на телефон 112
първоначално подсъдимият заявява, че бившата му приятелка го заплашва с
убийство, след това, че майка й го заплашва с убийство, след това, че го
заплашват, че ще обявят, че той ги е заплашвал и накрая, че е ударен по окото.
Това очевидно е в противоречие с обясненията му и с показанията на родителите
му, че е ударен по носа. И. отрича да е отправял закани към В. и С..
Показанията на св. В., С., Р. относно началото на инцидента са идентични и не
отговаря на истината твърдението на защитата, че се променят и режисират, за да
обусловят осъждане на подсъдимите. Те се подкрепят от показанията на св. Р.. Противоречията
в показанията на свидетелите, дадени в различни фази на наказателното
производство, се отстраняват посредством прочита им в съдебно заседание, което
е сторено при необходимост и искане на страните или преценка на съда. Съдът
счита, че началото на инцидента и развитието му са установени по несъмнен начин
от показанията на пострадалите и останалите събрани доказателства, с изключение
на обясненията на подсъдимите и показанията на св. Димитрова, които са
недостоверни.
Твърдението, че зъбът на св. Р. е
паднал поради заболяване, а не поради нанесен удар е необосновано. От
заключението по СМЕ (л. 118, т. 1) и проведената консултация със стоматолог (л.
119, т. 1) се установяват следните увреждания, причинени на Р.: избит втори
долен зъб в ляво, контузия на долната устна в лявата й половина и
бледочервеникаво кръвонасядане на лигавицата на устната. Това, че й е избит
зъб, св. Р. е съобщила и при преглед, извършен в 1 часа на 06.07.2014 г. (л.
45, т. 1), и непосредствено след инцидента на дъщеря си – св. Димитрова и на
св. Кънчев – служител на МВР, посетил произшествието. Св. В. и св. Р. са
категорични, че са видели подс. Д. да удря св. Р.. С оглед установените
увреждания и способа на причиняване е изключено зъбът да е паднал в резултат на
съществуващо заболяване пародонтоза. Вещото лице е категорично, че зъбът е
избит. Това, че на свидетелката е нанесен удар се установява и от установените увреждания
на устната и лигавиците, описани в СМЕ. Установено е и от кого е нанесен удара.
Пародонтозата може единствено да е улеснила избиването на зъба.
Необосновано е и твърдението, че
не се установява да се причинени увреждания на св. Р. от подс. Д.. Причинените
увреждания на Р. се установяват въз основа на листа за преглед от 06.07.2014 г.
(л. 106, т. 1), СМУ от 07.07.2014 г. (л. 105, т. 1), СМЕ (л. 128, т. 1). От
показанията на св. Р., св. В., св. С. се установява, че св. Р. е съборена на
земята и блъскана от подс. И. и подс. Д.. Съдът приема за установени по
несъмнен начин както вида на телесните увреждания, които Р. е получила, така и
начина на причиняването им и извършителите – подсъдимите Д. и И..
От показанията на св. Р., св. В.,
св. В. се установяват думите, с които подсъдимият И. се заканил с убийство към Р.,
С. и В., а подс. Д. към В.. С оглед показанията им, изготвените експертизи е
установено, че тези заканвания биха могли да възбудят основателен страх.
Подс. И. е бил в състояние на
алкохолно опиянение, след употреба на значително количество алкохол. Това се
установява от показанията на св. В., св. К., св. Д., св. А.. Но е бил вменяем и
е извършил деянието, ръководейки действията и постъпките си и разбирайки
свойството и значението им. Снижените
задръжки, резултат от употребата на алкохол, са довели до агресивно поведение,
забелязано от служителите на полицията и при пристигането им на място. Това е
довело до словесните нападки, отправени към св. С. и св. В., след това до
заплахите, отправени към св. Р., а след това и св. В. и св. С. и нанесените
удари.
Въззивният съд споделя фактическата обстановка, приета от
РС. Защитна теза са твърденията на подсъдимите, която се опровергава от
останалите доказателства, като съдът приема за недостоверни и показанията на
св. Д. – майка на първия подсъдим и съпруга на втория, с оглед
заинтересоваността й.
По безспорен начин
се установява, че подс. И.,*** е причинил телесни повреди на повече от едно
лице:
- чрез нанасяне на удари в главата е причинил
на Р.В.В. сътресение на мозъка; кръвонасядане и оток в теменната област на
главата в дясно; кръвонасядане на тила – главата и шията; кръвонасядане по
челото в дясно и ляво и по гърба на носа;
кръвонасядане по лигавичната повърхност на горната устна срещу
централните резци; хематом на седалището в дясно и кръвонасядания по кожата над
капачките на двете колена, които увреждания са довели до временно разстройство
на здравето неопасно за живота на пострадалата, които съставляват лека телесна
повреда;
- в съучастие като
съизвършител със С.И.Д., чрез нанасяне на удари в главата, тялото и крайниците
е причинил на Д.Д.С. кръвонасядания по лигавицата на горна устна централно и в
дясно, по дясна ушна мида в областта на гръдноключично сисовидните мускули, по
лявата половина на гръдния кош – 4 на брой, по кожата на корема в ляво, по
дясна лопатка в поясната и хълбочна област, в областта на дясна мишница, по
гръбната и вътрешностранична повърхност на двете подмишници, по външностранична
повърхност на лявото бедро и колената, разкъсно – контузни рани и охлузвания по
главата, тялото и крайниците, сътресение на мозъка, които увреждания са довели
до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия и
съставляват лека телесна повреда;
- и в съучастие,
като съизвършител със С.И.Д., причинил на М. Генова Р. разпръснати насинявания
и драскотини на кожата към основата на носа, дясната половина на шията, горната
трета на лявата мишница, двете предмишници, предната страна на двете подбедрици
и дясното коляно, хематом в областта на десния глезен и гърба на дясното
ходило, с леко ограничено и болезнено движение на крайника в глезенната става,
които са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата,
които съставляват лека телесна повреда като деянието е извършено по хулигански
подбуди, нощно време, на обществено място в присъствие на множество възмутени
граждани.
Деянието е
извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал и желаел причиняването на
увреждания на пострадалите.
По същото време и
място подс. И. се заканил с убийство на св. Р., С. и В. с думите „Ще те убия” и
това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването.
Подс. Д., макар и
въвлечен в конфликта по-късно, е отправил закани към присъстващите, обидни
думи, както и нанесъл удари и блъскал присъстващите лица.
По безспорен начин
се установява, че подс. Д. *** е
причинил телесни повреди на повече от едно лице:
- чрез нанасяне на
удар с ръка в лицето е причинил на Р.Г.Р. контузия на долната устна в лявата й
половина и избит втори долен десен зъб в ляво, с бледочервеникаво кръвонасядане
на лигавицата на устната в същата област и на венеца на мястото на липсващия
зъб, които са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на
пострадалата и съставляват лека телесна
повреда в съучастие;
- чрез нанасяне на удари по главата, тялото и
крайниците е причинил на Д.Д.С. кръвонасядания по лигавицата на горна устна
централно и в дясно, по дясна ушна мида в областта на гръдноключично
сисовидните мускули, по лявата половина на гръдния кош – 4 на брой, по кожата
на корема в ляво, по дясна лопатка в поясната и хълбочна област, в областта на
дясна мишница, по гръбната и вътрешностранична повърхност на двете подмишници,
по външностранична повърхност на лявото бедро и колената, разкъсно – контузни рани и охлузвания по
главата, тялото и крайниците, сътресение на мозъка, които увреждания са довели
до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия,
съставляващи лека телесна повреда
- и на М. Г. Р.,
чрез блъскане с ръка и разпръснати насинявания и драскотини на кожата към
основата на носа, дясната половина на шията, горната трета на лявата мишница,
двете предмишници, предната страна на двете подбедрици и дясното коляно,
хематом в областта на десния глезен и гърба на дясното ходило, с леко
ограничено и болезнено движение на крайника в глезенната става, които са довели
до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата,
съставляващо лека телесна повреда като деянието е извършено по хулигански подбуди.
По същото време и
на същото място подс. Д. се заканил с убийство спрямо св. В. с думите „Ще те
убия” и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването.
Използваната физическа сила от
двамата подсъдими, съчетана с викове и обидни думи, и при деянието, извършено в
съучастие, и при самостоятелната престъпна дейност, е насочена, освен към накърняване
телесната неприкосновеност на пострадалите лица с нанесения побой и към стремеж
да бъдат унижени пред множеството, да демонстрират превъзходството си. Затова
деянията засягат не само телесната неприкосновеност на личността, но и
обществения ред. Деянието е възприето от множество лица, предизвикало е
възмущение и уплах. И. е започнал с агресивното си поведение на обществено място,
изричал обидни думи, които се чуват и при обаждането му на телефон 112, след което към него се е присъединил и подс. Д.,
като двамата, посягайки върху телесната неприкосновеност на пострадалите са
нарушили и обществения ред, по груб и непристоен начин, както и изразили, с
демонстрираното агресивно поведение, явно неуважение към обществото. Деянието е
извършено при пряк умисъл. Безпричинното влизане в конфликт със В. и С., а
по-късно и с Р., ескалацията на конфликта със С. и В., без какъвто и да е
отговор от тяхна страна, нанасянето на удари, без да е налице каквато и да е
провокация от страна на пострадалите,
изразяват стремежът на подсъдимите да демонстрират пренебрежение към правилата на
общежитието и човешката личност и явно неуважение към обществото. Съставът на
съда намира, че е налице хулигански мотив за извършване на деянието. Възможните
лични мотиви за проявената агресия от страна на подс. И., с оглед
продължителния конфликт с пострадалата В., не
разколебава извода, че нанасянето на телесна повреда е извършено по хулигански
подбуди. Хулиганските подбуди не са несъвместими с наличие на
личен мотив – предходен конфликт. Телесните увреждания, причинени от
подсъдимите И. и Д., не са нанесени като реакция, макар и неправомерна, на някакво поведение на пострадалите, а с
мотив да се демонстрира пренебрежение към обществените правила и неуважение към
човешката личност.
Нанесени са от
подс. И. телесни повреди на повече от едно лице (св. Р., св. В., св. С.), по
хулигански подбуди, съответно с деянието И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20,
ал. 2 от НК.
Нанесени са от подс.
Д. телесни повреди на повече от едно лице (св. Р., св. С. и св. Р.), по
хулигански подбуди, съответно с деянието подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12 във вр. с чл.
130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
По отношение на уврежданията на
св. С. и св. Р. двамата подсъдими са действали в съучастие, като съизвършители,
съзнавали са, че съвместно упражняват насилие спрямо пострадалите и са желаели
да им причинят увреждания.
С описаните по-горе думи,
отправени към пострадалите (св. Р., св. С. и св. В.), И. е осъществил състава
на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК – заканил се е на другиго с престъпление
против неговата личност – убийство и това заканване не само е могло да възбуди
основателен страх, но е и възбудило страх у пострадалите.
С описаните по-горе думи – „Ще те
убия”, отправени към св. В., Д. е осъществил състава на престъплението по чл.
144, ал. 3 НК – заканил се е на другиго с престъпление против неговата личност
– убийство и това заканване не само е могло да възбуди основателен страх, но е
и възбудило страх у пострадалите.
Въззивният съд споделя правните
изводи на РС Разград.
Подаденият протест е неоснователен.
От събраните доказателства не се установява по несъмнен начин, че Н. е нанесъл
удари и причинил телесни повреди на св. С. и св. Р.. Св. Димитрова твърди, че
видяла Н. да тръгва към някого, св. Р., че видяла да замахва, но няма конкретно
описание върху кого и какви удари е нанасял. Св. Р. по същия начин описва и
действията и на св. Димитрова – „удряше просто с ръка”. За Н. св. Р. заявява:
„Мисля, че го ритна…”. Освен това св. С. твърди, че не е удрян от Н., а св. Р.
не заявява, че Н. й е нанасял удари. С оглед на това изводът на РС, че не е
установено Н. да е извършил престъплението, в което е обвинен е обоснован.
Показанията на свидетелите не са категорични и не може въз основа на данни, само
че е замахнал, при категоричното твърдение на С., че не е удрян от Н. да се
приеме, че е нанесъл телесни повреди на пострадалите. От показанията на св. Р.,
св. В. и св. С. се установява, че първоначално на мястото на инцидента са подс.
И. и подс. Д.. Подс. Н. се е явил в по-късен момент и не е установено, че е
нанесъл удари, които са причини увреждания на пострадалите, нито че е действал
съвместно с другите двама подсъдими, желаейки да причини увреждания на пострадалите.
Жалбите от защитника на
подсъдимите против присъдата са неоснователни. Позоваването в жалбата на това,
че не е изяснено по какъв начин са нанесени уврежданията на подс. И. не
обуславя извод, че не е извършител на престъпленията, в които е обвинен.
Безспорно е установено от събраните доказателства, че тези увреждания не са
нанесени по начина по който твърди подсъдимия – нападение от С. и други лица
преди да позвъни на телефон 112. Съдът е длъжен да обсъжда само факти, които са
въведени чрез доказателствени средства в процеса, а не хипотетични, както в
случая претендира защитата – да установи от какво са причинени уврежданията на
подс. И.. Твърдението на подсъдимия, че е нападнат преди да позвъни на 112
съдът приема за опровергано. Защитата сама отговаря на съмненията си за
произхода на уврежданията на подс. И.: „всички други са се дърпали, блъскали…
меле” (л. 7 от протокол от с.з.12.10.2015 г.). Но не е установено нападение
спрямо И., създаващо мотив да причини увреждания на С., В. и Р..
Разминавания в показанията на
пострадалите, относно участвали в сбиването две непознати лица, са обясними с времето
на извършване на престъпленията, житейски обусловения уплах от ставащото и
различните позиции, които са имали. Но не обуславят извод, че са недостоверни
показанията им относно действията, извършени от подсъдимите. Въззивният състав
на установява твърдените от защитата целенасочени изменения в показанията на
пострадалите, целящи осъждане на подсъдимите.
Нито се установява мотив за това пострадалите Р., В., С. и Р. да искат
осъждане на подсъдимите.
Съставът на ОС Разград не споделя
и твърдението на защитата, че се установяват единствено действия на подс. Д.,
които целят да предотвратят инцидент. Напротив установява се агресивно
поведение, насочено срещу пострадалите, придружено освен с удари и със словесна
агресия, включително закана с убийство. Установява се нанесен удар върху св. Р.,
за която не може да се твърди, че е участвала в сбиване с подс. И., съответно
не е имало нужда подс. Д. да защитава сина си от нея.
Липсата на възприятие или спомен
у полицейските служители, че подсъдимите отправяли закани с убийство, не
опровергават установеното от показанията на останалите свидетели. Но и полицейските
служители категорично сочат за агресивно поведение, което не е преустановено и
след тяхното появяване, отправяне на обидни думи, неадекватно поведение на
подс. И. – бил много пиян, викал, крещял.
Съдът счита, че наложените на
подсъдимите наказания са справедливи и необходими за превъзпитание на
подсъдимите и предупредително въздействие върху членовете на обществото.
За престъплението
по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр.3 и т. 12 във вр. с чл.130, ал.1 от НК, законът
предвижда наказание лишаване от свобода до три години.
За престъплението
по чл. 144, ал. 3 НК лишаване
от свобода до шест години.
Съдът
е наложил наказание две години лишаване от свобода на И. за престъплението по
чл. 131 НК.
При
определяне размера на наказанието са отчетени изключителната агресивност,
множеството удари, тяхната сила и насоченост, времето и мястото на извършване
на деянието, грубото погазване на всякакви норми за поведение. Агресивното
поведение на И. е продължило и след пристигане на служителите на МВР. Следва да
се отчете и че поведението на И. не е коригирано въпреки предприетите мерки по
ЗЗДН, УБДХ и наложеното наказание по чл. 78а НК. Правилно е определено
наказание над средния размер.
Съдът е наложил на
подс. Д. наказание лишаване от свобода една година. За да определи този размер
на наказанието съдът е отчел непредизвиканото с нищо насилие по отношение на
множество лица, грубото и безпардонно нарушаване на телесната им
неприкосновеност, времето и мястото на извършване на деянието. Въззивният съд
счита, че продължителността на извършване на деянието и проявената от Д.,
непредизвикана от пострадалите агресия, наличието на две квалифициращи
обстоятелства, обуславя определяне на наказанието над минималния размер и
съответно определеното от РС наказание е нужно за постигане целите по чл. 36 НК
по отношение на Д., както и за да се въздейства предупредително към останалите
членове на обществото. При определяне на
наказанието РС е отчел добрите характеристични данни на Д..
С оглед данните за
личността на подс. И. и тежестта на деянието отражението на отправената закана
за убийство върху пострадалите, правилно е определено наказание една година
лишаване от свобода.
С оглед тежестта на
деянието отражението на отправената закана за убийство върху пострадалата,
правилно определено наказание една година лишаване от свобода за подсъдимия Д.
за извършеното престъпление по чл. 144 спрямо св. В..
Определеното на
подсъдимите наказание за извършените престъпления е в съответствие с нормата на
чл. 23 НК.
Налице са
основанията на чл. 66 НК и РС обосновано е преценил, че изпълнението на
наказанието следва да се отложи за изпитателен срок, правилно определен спрямо
подс. И. на 5 години, а спрямо Д. в минималния възможен срок – 3 години.
Разградски окръжен съд намира
правните изводи на първоинстанционния съд за правилни и обосновани, изведени
след установена, в съответствие със събраните доказателства, фактическа
обстановка. При проверка на законността,
обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда не се установяват
нарушения, предполагащи отмяната й. Протестът и жалбите са неоснователни.
Присъдата следва да бъде потвърдена.
Поради това съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№315/14.07.2015 г. по нохд №42/2015 г. по описа на Районен съд Разград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ДГ