Р Е Ш Е Н И
Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
|
на
двадесет и шести октомври |
|
в
публично съдебно заседание в следния състав:
ЧЛЕНОВЕ: 1. С. Робева
2. Д. И.
секретар С.Л., с участието на прокурора Я. Николова, като
разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №351 по описа за
Въззивното производство, по реда
на чл. 328 и сл. от НПК, е образувано по постъпили протест от РП Исперих (от
02.06.2015 г.) и жалба от подсъдимия О. (от 29.05.2015 г.) против присъда №15
от 15.05.2015 г. по нохд № 22/2014 г. на Районен съд Исперих.
Постъпила е жалба от подсъдимия К.К.О. против постановена присъда №15 от
15.05.2015 г. по нохд № 22/2014 г. на Районен съд Исперих. Оплакванията са, че
съдът не е взел предвид всички факти и обстоятелства при произнасяне на
присъдата. Искането е за отмяна и признаване за невиновен на К.К.О..
В съдебно заседание защитниците
на подсъдимия адв. И. и адв. Т. поддържат жалбата. Посочват, че РС не е
кредитирал незаинтересовани и важни свидетели по делото - шофьора на
автомобила, показанията на св. С. М. - приятелка на пострадалата, относно срещата между К. и Л., уговорки между Л. и К.. Не е отчетено обстоятелството
че два месеца преди престъплението пострадалата е звъняла на подсъдимия 91
пъти, а в самия ден отново, тя е тази, която му е звъняла. Сексуалният контакт
между подсъдимия и пострадалата не бил насилствен или в резултат на заплахи.
Защитата
намира, че следва да се приемат за достоверни показанията на пострадалата,
дадени за първи път на 14.10., тъй като в следващите пострадалата е изградила различна версия, за
да представи пред съпруга си собственото си поведение за правилно.
Сочат, че не е разпитан ключов
свидетел - турски гражданин, който няма родствени отношения с обвиняемия и е
присъствал в къщата по време на деянието.
Считат, че обвинението по чл.
143, ал. 1 се съдържа в състава на повдигнатото и доколкото по чл. 152, ал. 2,
т. 1 вр. ал. 1, т. 2, тъй като включва в себе си принуждаване -
съвкупление със сила и заплашване и подсъдимия не следва да носи отделна
отговорност за престъпление по чл. 143 НК.
Искането е за отмяна на присъдата
и признаване на подсъдимия за невиновен по обвиненията.
Срещу присъдата е постъпил и протест от Районна прокуратура Исперих. Считат, че решението е
неправилно в частта за размера на наложеното наказание, като съдът неправилно е
счел, че са налице смекчаващи вината обстоятелства – близките отношения на пострадалата
и подсъдимия и следва да се определени наказание над средния размер лишаване от
свобода.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа протеста. Искането е да са измени присъдата и наложи наказание над
средното, предвидено в закона.
В съдебно заседание К.О. заявява,
че е имал интимни отношения с пострадалата, но не е извършил изнасилване.
Твърди, че са имали отношения в продължение на 3-4 месеца. Счита, че след
първите, последващите показания на пострадалата са манипулирани.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и
преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:
Въззивната жалба и въззивният
протест са подадени против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока
по чл. 319 НПК и от легитимирано лице.
С присъда № 15 от 15.05.2015г. по
нохд № 22/2014 г. РС Исперих е признал К.К.О. за виновен в това, че на 13 и 14
октомври
Със
същата присъда е признат за виновен за това, че за времето на 13 и 14 октомври
Със
същата присъда е признат за виновен, за това че на 14.10.2013 г. противозаконно
е лишил от свобода Л.Ф. – престъпление по чл. 142, ал. 1 НК и му наложил
наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, което да изтърпи ефективно,
при първоначален строг режим.
На основание чл.23, ал.1 НК е
определено общо наказание - 4 години лишаване от свобода, при първоначален
строг режим на изтърпяване.
Съдът превел
в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 НК, наказанието лишаване от свобода за
срок от десет месеца, наложено по одобрено от съда споразумение от 16.05.2012 г.
по нохд № 102/2012 г. на РС Исперих.
Въз основа на събраните
доказателства е установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият К.К.О. е роден на ***
*** и живее в същия град. О. има завършено начално образование. Не е женен. Има
едно дете, родено от съжителството му със свидетелката Л.Й.С.. Няма постоянна
работа и не реализира доходи от трудова дейност. Не разполага със собствено
имущество, от което да се издържа. Осъждан е няколкократно на наказания
„Лишаване от свобода”, от които по НОХД № 102/2012 г. на РС гр. Исперих по
одобрено и влязло в сила на 16.05.2012 г. споразумение, за извършено на
02.03.2012 г. престъпление по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК е осъден на
наказание “Лишаване от свобода” за срок от 10 месеца, изпълнението на което е
било отложено за изпитателен срок от 3 години.
След употреба на алкохол О.
ставал агресивен, „никого не слушал”, биел и тормозел, когато бил в това
състояние, жената с която живеел преди това.
През септември
През следващите дни двамата
започнали да комуникират чрез Фейсбук, разменили телефонни номера, като се
чували и по мобилните си телефони. Сприятелили се. Имали няколко лични срещи,
едната от които в гр. Исперих, при която подсъдимият отвел момичето в дома си и
с поведението си показал, че има желание за интимни отношения с нея. През
следващите дни в разговорите с Л. открито й заявил, че я харесва, че я обича и
иска да бъде с нея. Свидетелката била по-предпазлива в отношенията си с него,
тъй като по същото време съжителствала на семейни начала със свидетеля Х.М.А..
По този начин споделила на подсъдимия, че също го харесва, но само като
приятел, не искала да има интимни отношения с него. На 12.10.2013 г., след
скарване със съжителника си, написала във Фейсбук на подсъдимия К.К.О., че го
обича и иска да е негова.
На следващия ден - 13.10.2013 г.,
подсъдимият неколкократно разговарял със свидетелката по телефона, като
настоявал да се видят. Решили да се срещнат след обяд, докато съжителникът на Л.
е на работа. Около 14.30-15.00 часа тя тръгнала по един черен път край с. Здравец,
с цел да не я види някой от селото, а подсъдимият К.К.О. пристигнал на същото
място с автомобил, управляван от свидетеля Д.Ф.А.. Непълнолетната Л. се качила
на задната седалка в автомобила, за да разговарят. Подсъдимият стоял отпред до
шофьора като бил видимо пиян. Пиел бира в колата. Потеглили в посока към
гр.Исперих, като О. й обяснил, че отиват на разходка. В града първо спрели на
гробищния парк, където подсъдимият заедно с Д. слезли. Казали на момичето също
да излезе от автомобила, настоявали, но тя се изплашила и отказала да слезе от
колата. Момчетата посетили гроба на бащата на К., след което се върнали до
автомобила, където Л. ги чакала. Оттам отишли в дома на К.К.О. Той отворил
задната врата на автомобила, издърпал Л. за ръката, за да слезе и влезли вътре
в дома му. По нейно настояване, тъй като се страхувала от К., ги последвал и
свидетелят Д., който първоначално заявил, че щи ги чака отвън. Вътре в стаята
на подсъдимия той започнал да прегръща и целува непълнолетното момиче в
присъствието на свидетеля Д. А.. Л. първоначално се дърпала, но подсъдимият бил
много настойчив и продължил да я целува по устните. Още докато били в стаята
свидетелката започнала да го моли да я закарат обратно в с. Здравец, защото
вече ставало късно, не искала да стои повече с тях. Подсъдимият ядосано й
отговорил, че ще я закарат. Излезли и се качили в автомобила, но този път подсъдимият
седнал на задната седалка при момичето. Вместо за с. Здравец, обаче, потеглили
към с. Свещари, в която посока подсъдимият казал на приятеля си да тръгне. В
колата искал да опипва момичето по гърдите, но Л. не му позволила. Тогава той я
прегърнал, като я стиснал силно с ръцете си и я целунал по врата и устните. Тя
не му отвърнала, дърпала се, защото се страхувала от него. Не знаела къде
отиват. Минавайки през с. Свещари подсъдимият казал на Д. А. да продължи към
хижа „Ахинора“. Там спрели на една поляна в местността „Сборяново“, като К.
слязъл с бирата в ръка и отново издърпал Л. за ръката, за да излезе от колата.
Заедно с Д. А. тръгнали пеша към скалите, като подсъдимият държал момичето за
ръката. От височината на скалите Л. се изплашила още повече, не била идвала на
това място. Казала на К., че не иска да стои там и настоявала да я заведе вече
в дома й в с. Здравец. На същото място до скалите срещнали свидетеля А. А.Х. –
познат на подсъдимия, който бил там със своя
автомобил. Свидетелят разпознал К., който бил видимо пиян, носел в
ръката си една бутилка бира и разговарял с момичето до него /свидетелката Л.Ф./.
Направило му впечатление, че момичето постоянно молело К. да не пие алкохол, за
да могат да си говорят нормално. Позволил им да влязат да разговарят в неговия
автомобил, където Л. отново поискала да я върнат в дома й и започнала да плаче.
Обяснила на К., че се страхува от него и че като се прибере вкъщи ще го каже на
Полицията. От това подсъдимият се ядосал повече. Излязъл от колата и се качил
върху една от скалите. Заплашил Л., че ще се хвърли от скалата ако не каже, че
го обича и че ще бъде негова. Момичето се изплашило много и започнало да плаче.
Помолило Д. А. да направи нещо, но момчето отговорило, че той прави каквото му
хрумне. Казал му да не прави глупости. Изплашена, Л. се принудила да каже на К.
това, което иска, само и само да слезе от скалата, както и станало. Върнал се
при нея и казал да тръгват вече. Л. се съгласила да тръгне с него, където каже,
като се надявала да отидат някъде, където има хора, за да може да се отърве от
подсъдимия и да се прибере. Подсъдимият се усъмнил, че Л. го лъже и че няма да
бъде с него, което тя потвърдила. Казала му, че го е излъгала и тръгнала пеша
към хижата, където имало хора. Подсъдимият я настигнал и я дръпнал за ръката
обратно към скалите. Казал на Д. да отива напред и да не стои при тях. Завел я
близо до скалите и я попитал „ще дойдеш или няма да дойдеш ...”, като я
заплашил, че ако не отиде с него ще я хвърли от скалите и той след нея.
Изплашена, тя отново се съгласила да бъде с него. Тръгнали заедно към колата на
Д. и тримата потеглили в неизвестна за нея посока. Навън било вече тъмно.
Момичето започнало по-настоятелно да иска да се прибере у дома си в с. Здравец,
защото мъжът й щял да я търси. По време на пътуването многократно молела К. да
я закара в дома й. Категорчино му заявила, че не иска да живее с него с думите
„няма да живея с теб”, „закарай ме в нас”. К., обаче, не се съгласил и казал на
Д. да кара към гр. Исперих. Л. била видимо уплашена, но свидетелят Д. А. не
посмял да каже на К. да я остави, защото той бил пиян и никого не слушал. На
отбивката за гр. Завет подсъдимият казал на Д. да спре автомобила за 5-10
минути. Мястото било гористо. Подсъдимият, който стоял на задната седалка до Л.
отворил вратата и й казал да слиза или да тръгва с него. Заплашил, че ако не
отиде с него в тях, то да слиза и да остава сама в тъмното. Тогава момичето по
принуда, изплашено да не остане само в гората, се съгласило да отиде с
подсъдимия. В гр.Исперих свидетелят Д. А. оставил Л. и К. на автогарата и се
прибрал у дома си.
Вече било към 19.30-20.00 часа,
при което нямало как непълнолетната Л. А.Ф. да се прибере в с. Здравец, а и
подсъдимият не я пускал, като я държал постоянно за ръката. Тръгнали към дома
му. По пътя си купил бира, като не спирал да пие. Закачал се с минаващите хора,
викал, псувал. В дома му влезли в стаята на подсъдимия. По това време нямало
никой в къщата. Тъй като се страхувала от подсъдимия свидетелката се
съгласявала да прави всичко, каквото й каже – да реже салам за мезе, да пие
бира, въпреки нежеланието й. Междувраменно в къщата се прибрали майката на
подсъдимия – свидетелката Г.Б. А. заедно с неин приятел, но поради страха от
подсъдимия момичето не посмяло да се оплаче на майка му. К. накарал Л. да
сложиш перде на прозореца, за да не се вижда какво става вътре, но тъй като не
се справила й помогнала майката на подсъдимия. След това К. и Л. останали сами
в стаята. От изпитата бира на Л. запознало да й се вие свят. Станало й топло и
задушно в стаята, но подсъдимият отказал да отвори вратата. Вътре двамата си
приказвали, подсъдимият започнал да я прегръща и опипва, искал да я целува. Тя
му обяснила, че има съмнения да е бременна, поради което не иска да правят
секс. Обещал й, че нищо няма да й прави, дал й една тениска да се преоблече.
Момичето си легнало на леглото да спи, облечено с дълъг черен клин, чорапи и тениската,
която подсъдимият й дал. Въпреки обещанието, подсъдимият не го изпълнил.
Съблякъл се и се качил върху Л. на леглото. Започнал да я целува, като заявил,
че тази вечер ще бъде негова. Момичето казало, че не иска, бутнало подсъдимия
да се махне, но той бил настоятелен. Ударил й шамар по лицето. Отговорил, че го
е възбудила и иска да е негова тази нощ. Хванал я за раменете, вдигнал я в
седнало положение и разкъсал тениската й. Останала по сутиен, който той
разкопчал. Момичето направило неуспешен опит да го отблъсне с ръце. Подсъдимият
й смъкнал клина. Тя го блъскала, но той пак отивал при нея. Съблякъл я съвсем
гола. Вдигнал й ръцете нагоре и се опитвал да й разтвори краката. Започнал да
целува тялото й, направил й смучки по шията, хапел я по гърба, като й казвал
„сега мъжът ти да те спаси от мен“.
Осъществил полов акт с нея въпреки нежеланието й. Момичето плачело по
време на половия акт, но нищо не казвало на подсъдимия. Той се изморил, без да
може да се изпразни в нея, отдръпнал се, като казал, че ще продължат сутринта и
заспал до момичето на леглото. Л. станала от леглото, облякла се и седнала на
стола в стаята. Започнала да плаче. Страхувала се да излезе от стаята, за не я
чуе подсъдимия като скърца вратата. Мобилните й телефони били отвън в якето на
подсъдимия, където той ги оставил, като я предупредил да не се опитва да ги
вземе.
Към 2.30 часа, вече на 14.10.2015
г., събудила К. и поискала да я изведе навън, но той ядосано й отказал, като
заявил да го остави да спи. Момичето останало на стола, продължило да плаче,
докато заспало. Към 5.00 часа подсъдимият я събудил и я извикал да легне при
него на леглото. Тя легнала до него, като той започнал да играе на компютъра
си. По едно време отново поискал да са заедно с момичето. Тя обяснила, че не иска,
защото й се гади, но подсъдимият не я оставил. Стиснал силно ръцете й, за да не
мърда. Въпреки отказа й, отново извършил полов акт с нея. Ритнала го по крака,
казала, че ще повърне и той я оставил. Станала от леглото и излязла отвън да
повръща, като К. я придружил до външната мивка и до тоалетната. Върнали се
обратно в стаята, като К. я бутнал на леглото, събул й клина, като искал пак да
бъде с нея. Въпреки съпротивата й, осъществил полов акт с момичето. Било вече
към 6.30-7.00 часа сутринта. Майката на К. станала и започнало движение из
къщата. Л. се чудела какво да измисли, за да излезе от къщата или да остане
сама. Поскала от К. да отиде да й купи безалкохолно, като пожелала да тръгнат
заедно, но той не се съгласил. Тогава тя помолила да й даде телефона, за да
слуша музика. Първоначално подсъдимият не се съгласил, но след това й дал
телефона. Предупредил я да внимава какво прави. Л. се възползвала от
отсъствието му, като си събрала нещата, облякла си нейните дрехи, взела си
личната карта и телефоните, които той бил оставил до компютъра. По телефона си
звъннала на първите номера, които е избирала и така се свързала със сестра си Г.
/А./. Плачейки обяснила, че е в гр.Исперих, като настоявала сестра й да се
свърже с баща им и да дойдат да я вземат. Малко след това й се обадил баща й,
на когото обяснила, че К.К. я държи в една къща в гр. Исперих. През това време
подсъдимият се завърнал в къщата и попитал Л. с кого говори. Тя обяснила, че е
говорила с баща си, който идвал да я вземе. Прибрала телефона в чантата си,
облякла си якето и тръгнала да излиза. Ядосан, К. й отворил вратата и казал да
се маха.
Непълнолетното момиче излязло от
дома на подсъдимия и се отправило към Полицейското управление в гр. Исперих. Не
знаела къде се намира, но един минувач я упътил. В РУП гр. Исперих я посрещнал
свидетелят В.П.Д., на длъжност инспектор „Детска педагогическа стая“. Подала
оплакване, че е била изнасилена от подсъдимия, като обяснила, че идва от дома
му. Била видимо разстроена, плачела. Притеснявала се какво ще обяснява на
близките си.
Междувременно, след като не се
прибрала вечерта на 13.10.2013 г., съжителникът на Л. - свидетелят Х.А. започнал да я издирва. Търсил
я на телефонните й номера, но телефоните
й били изключени. Ходил да я търси по къщите из селото, но не я намерил.
Тогава, още същата вечер, заедно със свой приятел и с неговия автомобил,
отпътували за с. Друмево, при родителите на Л., за да я търсят при тях, но и
там не я открили. Никой не знаел нищо за случилото се. Заедно дошли в
Полицейското управление в гр. Исперих, където обяснили, че е изчезнала. Обявили
я за издирване.
След откриването на Л. започнало
разследване на случая. Същата сутрин подсъдимият бил отведен в Полицейското управление.
Още лъхал на алкохол. Обяснил, че с Л. са приятели и имат връзка.
С Разписка от 14.10.2013 г. /л.64
от делото/ непълнолетното момиче било предадено на бащата му А.Ф.С. от
полицейския служител В.Д..
Веднага след това, същият ден,
пострадалата била прегледана от съдебен лекар в МБАЛ гр. Разград.
Съобразно констатациите от прегледа,
заключението на извършената по делото съдебно-медицинска експертиза /л.40-42 от
ДП/ установява, че в резултат на
описания инцидент Л. А.Ф. е получила характерни кръвонасядания с просветлявания
в страничните области на шията и върху лява млечна жлеза, както и
кръвонасядания на меките тъкани на двете скули и върху проекцията на гръбначния
стълб на ниво мишница. Не са установени следи от механични увреждания в
половата област. От изготвените микроскопски препарати – оцветени натривки от
влагалищен секрет не са установени сперматозоиди или части от тях. В тази
връзка при разпита в съдебно заседание вещото лице обяснява, че това не
изключва осъществяването на еякулация в нея, но от осъществяването на половия
акт са били изминали повече от 24 часа, коетовъзпрепятства установяването.
Според заключението на експерта описаните травматични увреждания по своята
медико-билогична характеристика обуславят болка и страдание, като определя
продължителност от 2 седмици за пълното оздравяване на кръвонасяданията. Отново
при разпита в съдебно заседание вещото лице уточнява, че в своята съвкупност
уврежданията могат да бъдат получени по време и начин, както сочат данните по
делото, с еднакви данни са относно времепричиняването им, както в областта на
шията, така и на останалите места по тялото. Кръвонасяданията са получени към
времето, когато е била и се намира физически с извършителя, поне преди 24 часа
от установяването им. Кръвонасяданията в страничните области на шията и върху
лявата млечна жлеза имат еднаква морфология, със специфично просветляване и
могат да бъдат получени при намаление на извънсъдовото налягане – от еротично
захапване. Всичките били с еднакъв периферен цвят, който сочел да са получени
24-48 часа преди това. Останалите кръвонасядания, вкл. травмите на лицето са
резултат от удар с/върху твърд/и тъп/и предмет/и, от въздействието на по-слаба
механична сила – удряна със шамари или юмруци, но без ударите да са били силни.
Заключението
на назначената по отношение на пострадалата съдебно-психиатрична експертиза /л.
44-46 от ДП/, изготвено въз основа на преглед, извършен тна 17.10.2013г., не
установява данни за наследствена обремененост, актуално или за минало време
психично заболяване, нито данни за някакви поведенчески отклонения в миналото.
Не са установени анамнезни, нито обективни данни за отклонения в
интелектуалните й възможности. В личностовата й структура констатира акценти в
насока на силно понижен самоконтрол, бърз интензитет на негативните емоции,
гневно отреагиране на кумулирано напрежение, инфантилизъм, незрялост на
самооценката, недооценъчност на социално негативните последици от постъпките й.
Според експертизата Л.Ф. няма регистрирани психични или други отклонения, които
да я лишават от годност да дава адекватни и достоверни обяснения за случилото
се. Могла е да разбира естеството на постъпката си и крайния резултат от
деянието, разбирала е оценката, която се дава за това деяние и неговата
непозволеност, съзнателно е определяла поведението си и е могла волево да
овладява действията си. При изследването след инцидента не са регистрирани
болестни отклонения, като последица от случилото се и които да изискват някакво
специализирано лечение.
При огледа на
местопрестъплението, извършен на 15.10.2013 г. /протокол на л. 5-10 ДП/ е
иззето веществено доказателство – 1 брой долен бял чаршаф, както и доброволно
предадени от страните като веществени доказателства с протоколи от 15 и
16.10.2013 г. /л. 51 и л. 52 от ДП/ - 1
брой бяла памучна мъжка тениска с къс ръкав, предадена и собственост на
подсъдимия, както и предадени и собствени на пострадалата Л.Ф. - 1 брой сутиен
– розов на цвят, 1 брой дамски бикини, тип прашки – цикламени на цвят, дамски
памучен суичър – сив на цвят, с надпис „heart braker” и дамски три-четвърти
черен панталон – тип клин, с които тя е била облечена по време на обсъжданите
горе събития.
Според изготвеният и приложен по
делото Социален доклад, постъпил с вх. № 867/07.03.2014 г., момичето вече е
навършило 18 години и на 17.01.2014 г. е сключило граждански брак с Х.М.А..
Обитават жилище - собственост на
родителите на мъжа й, като съжителстват с майка му. Живеят скромно и бедно. Л.Ф.
е безработна, без да поддържа регистрация в Бюро по труда. С начално
образование, без професия. Преживяват с доходите на мъжа й – минимална заплата
от 350 лева, която получава както работник в Кооперацията в с. Здравец.
По повод на преживяното момичето
споделило, че съпругът й Х. трудно възприел това, което се е случило с нея.
Убеждавала го много време, докато приеме факта, че тя няма вина. Оттогава
момичето станало емоционално много уязвимо. Страхувало се, не излизало само
навън. Единственото й желание било да се разбира със съпруга си, да имат деца и
да живеят щастливо.
Заключението на социалния орган
е, че посегателството срещу Л. е оставило трайни и неприятни спомени за нея и
семейството й. Изпитва срам, вина и страх. Притеснява се за сигурността си и
тази на семейството си. Надява се това да не се отрази на семейния й живот с Х.,
когото обича и се притеснява да не го загуби, като повод за тези притеснения й
давали хорските приказки, според които тя има вина за случилото се. Изпитва
лоши чувства към подсъдимия К.К.О. заради неприятните и трайни следи, които е
оставил в съзнанието й и които трудно могат да бъдат заличени.
Тази фактическа обстановка се
установява по безспорен начин въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното производство доказателства. Обясненията на
подсъдимия съдът приема за недостоверна защитна теза и ги счита за опровергани
от показанията на пострадалата, св. С., св. Д., св. А., св. А..
Разпитани са свидетелите: Л.Ф. (л. 110), Х.А. (л. 113), Д. А. (л. 162), А.
С., Л. С. (л. 75), А. Х. (л. 75), В.Д. (л. 113), С. М. (л. 163) и Г. А. (л.
241).
От обясненията на подсъдимия и
показанията на св. Ф. и св. М. се установява, че О. и Ф. се познавали, общували
чрез интернет и по телефона и имали няколко срещи.
При липса на противоречия в
доказателствата се установява, че на 12.10.2013 г., след скарване с А., св. Ф.
съобщила чрез Фейсбук на подсъдимия О., че го обича и иска да е негова. На
13.10.2013 г. се уговорили по телефона да се видят. Действително св. Ф. отрича че
имала среща с подсъдимия в с. Знравец, но наличието на уговорка с подсъдимия
съдът намира за установена въз основа на показанията на св. А..
Няма противоречия в обясненията
на подсъдимия и показанията на св. Ф. и св. А. (единствени участници в
последващите събития), относно факта, че на 13.10.2013 г. подсъдимият, и св. А.
отишли с автомобила на последния до с. Здравец, където ги чакала и св. Ф.. След
което Ф. се качила в колата и тръгнали за гр. Исперих.
Това е прието за установено и от
съда.
Съставът на въззивния съд намира
обясненията на подсъдимия, в останалата част - относно фактите, които се
отнасят към обстоятелствата, които подлежат на установяване, във връзка с
обвинението, за голословна защитна теза, която се опровергава от останалите
доказателства.
Безспорно се установява от
показанията на пострадалата и на св. А., че при пътуването си в колата Ф. се
дърпала, когато О. искал да я целува, по време на престоя в дома на О. се
молела да я закарат обратно в с. Здравец, както и че под предлог, че ще я
закарат до с. Здравец, тръгнали с автомобила, но подсъдимият поискал да се
отклонят към хижа „Ахинора”, че О. заплашвал, че ще се хвърли от скала, че Ф.
се уплашила, плакала. Показанията на св. А. са категорични, че Ф. многократно
молела да бъда върната в дома си, че заявила на О., че няма да живее с него, че
била видимо уплашена, че плакала. Съдът намира показанията на свидетеля в
съдебно заседание за недостоверни и опит да бъде оневинен подсъдимия.
Показанията му на ДП (л. 24,25), прочетени в съдебно заседание на 18.12.2014 г.
са последователни, логични и се подкрепят от показанията на св. Ф.. Даденото
обяснение, че е казал тези неща, защото не е разбрал нещо е несериозно. Но дори
и в съдебно заседание поддържа показанията си, че по пътя Ф. е плакала.
При второто посещение в жилището
на подсъдимия и по време на престоя на Ф. там, според установеното по делото,
са били подсъдимият, Ф., св. А. – майка на подсъдимия и неин приятел – М. Й..
Показанията на свидетелката А.
следва да се преценяват, от една страна с оглед на заинтересоваността й – като
майка на подсъдимия и от друга с оглед на това, че не е била в стаята с О. и Ф.
и впечатленията й от станалото са откъслечни и за кратки периоди от време, като
е била ангажирана и с госта си. След като продължително време св. Ф. е била
разстроена и настоявала да бъде върната в с. Здравец, то очевидно не е
достоверно твърдението на подсъдимия, че след това е пребивавала в дома му
доброволно, без да проявява признаци на безпокойство или да иска да си тръгне.
Последователната позиция на Ф. е била, че желае да се прибере в с. Здравец и тя
е изразила категорично още докато е пътувала с автомобила на св. А..
Съдът намира показанията на св. Ф.
за достоверни, логични, последователни и изчерпателни, относно станалото в
жилището на подсъдимия. Твърденията на свидетелката се подкрепят и от
заключенията на вещите лица по назначените експертизи, които обуславят извод,
че е упражнено насилие по отношение на Ф.. От показанията на родствениците й,
които са говорили по телефона с нея и от показанията на служителя на МВР, при
когото е подала жалба в РУП след престъплението, които установяват състоянието
й след деянието.
Противоречията в показанията, на
които се позовава защитата, дадени от пострадалата в различни етапи на
наказателното производство, не засягат съществени обстоятелства от фактическата
обстановка по делото. Те несъмнено се дължат и на психическото състояние на
пострадалата (св. Д. – служител на полицията, описва, че била разстроена,
притеснена, когато подала сигнал за извършеното престъпление), и на времето,
което е изминало от деянието до разпита й в съдебно заседание.
И в показанията, дадени на
14.10.2013 г. (л. 3 от ДП), и на 16.10.2013 г. (л. 16 от ДП), и в съдебно
заседание Ф. категорично заявява, че на 13.10.2013 г., още при първото
посещение в дома на подсъдимия О., е заявила, че желае да се прибира, че е била
откарана до хижа „Ахинора” не по нейно желание, че е била уплашена, че е била
заплашвана от подсъдимия, че ако не остане с него, ще я остави в гората, че ще
се хвърли от скалите, че е заявявала на О., че не желае да прави секс с него,
но въпреки това, той сломявайки съпротивата се е съвкупил с нея. Различието в
показанията й се отнася единствено до описаното при първия разпит, че в
резултат на употребения алкохол, при първия полов акт, в един момент и на нея й
се „приискало да прави секс”. Но това обстоятелство няма отражение върху установяване
на характера и целта на действията, извършени от подсъдимия. Безспорно е налице
изразено несъгласие на Ф. да има полов акт по това време с подсъдимия,
уведомила го е, че желае да се прибере и дори да се приеме, че в даден етап от
отношенията между двамата, под въздействие на алкохола, на нея също й се
„приискало да прави секс”, това не води до извод, че не е налице насилствено
съвкупление.
Освен това съставът на ОС Разград
споделя приетото от РС, че следва да се даде вяра на показанията, дадени от Ф. на
ДП пред съдия, тъй като те не са непосредствено след деянието, когато е била
разстроена и уплашена и същевременно са дадени кратко време след него.
Съставът на ОС Разград намира за
неоснователно възражението на защитата, че съдът не е кредитирал
незаинтересовани и важни свидетели по делото – св. Д. А. и св. С. М.. Въззивният
съд изложи по какви причини следва да се приемат за достоверни показанията на
св. А., дадени на ДП, а св. М. не посочва нищо по-различно от описаното и в
мотивите на РС – че подсъдимия и св. Ф. са се познавали и са общували и преди
деянието, както и че съгласно предварителна уговорка се срещнали в с. Здравец.
Съжденията на св. М. относно репутацията на св. Ф. и извънбрачните й връзки не
изключват възможността да бъде жертва на изнасилване.
Съдът намира и за необоснована
връзката, която прави защитата между желанието на св. Ф. да представи по
приемлив начин действията си пред съпруга си и показанията, които дава в хода
на наказателното производство. Безспорно е установено, че Ф. сама е отишла в
РУП и подала сигнал за извършено престъпление, което не сочи на желание да
прикрие поведението си. Освен това не е ясно как промяната в показанията й по
делото ще се отрази на отношенията със съпруга й. Извън това съдът вече посочи,
че промяната в показанията, на които акцентира защитата не е толкова
значителна, че да обоснове извод, че извършеното от подсъдимия не осъществява
от обективна страна състава на престъпленията, в които е обвинен.
Показанията на свидетелите Ф.,
А., С., С., Д. са ясни, логични и взаимнодопълващи се. Съдът счита за
достоверни и дадените от св. А. показания на ДП. В съдебно заседание той също
не отрича, че свидетелката е плакала, че е изхвърлил по указание на подсъдимия
дрехите й след деянието. Показанията на посочените свидетели се подкрепят и от
писмените доказателства, експертизата и съдът ги намира за достоверни и
обективни.
Описаната по-горе фактическа обстановка е съответна на
приетото от РС, тъй като ОС Разград счита, че то се основава на вярна и точна
интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства. Липсват
доказателства по делото, които да създават основание въззивната инстанция да
приеме друга фактическа обстановка, различна от описаната.
От правна страна.
Подсъдимият К.К.О. е принудил свидетелката
Л.Ф. да извърши нещо противно на волята й, като употребил за това сила и
заплашване – да го придружава на местата, които посещават с автомобила на
свидетеля Д. А., определяйки местонахождението и движението й в пространството,
които деецът принудително променял предвид незнанието на момичето къде я води и
въпреки настоятелните й молби към него да я върне обратно в дома й в с. Здравец;
да търпи проявите му на интимност против желанието й; да му казва, че го обича
и че ще бъде с него, въпреки че момичето не споделяло тези чувства, не искало
да бъде с него и се страхувало от подсъдимия.
Заплахите и насилието – хващане,
бутане са били с достатъчен интензитет, за да въздействат върху Ф. и да
предизвикат исканото от О. поведение. Въпреки привидната безобидност на
заплахите – че ще я оставят в гората или пък такива, които представят
подсъдимия като жертва – че ще скочи от скалите, то с оглед интелектуалното
развитие, инфантилизъм и незрялост, те са породили желания от подсъдимия
резултат.
Извършеното от О. осъществява от
обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. чл.143, ал.1
във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Подсъдимият е действал при пряк умисъл – съзнавал
е общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Поведението на О. е било насочено към въздействие върху Ф., за да я принуди да
изпълни исканото от него – да го следва на посочените места, да заявява че го
обича, че ще бъде негова. О. ясно е съзнавал несъгласието й и желанието й да се
прибере в дома си и за да сломи волята й е предприел описаното по-горе.
Безспорно се установява от
събраните по делото доказателства, че на 13.10 - 14.10.2013 г., в дома си,
подсъдимият К.К.О. няколкократно е осъществил полов акт с пострадалата Л. А.Ф.,
въпреки нежеланието и съпротивата й, като я принудил към това със сила и
заплашване (ударил шамар, натиснал върху леглото, разкъсал дрехата на Ф., насила
я съблякъл, вдигнал й ръцете нагоре, насила разтворил краката), като е извършил
няколко последователни съвкупления, всеки път сломявайки съпротивата й чрез
сила и заплашване. С тези деяния е осъществил от обективна и субективна страна
съставът на престъплението по чл. 152, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
От субективна страна, съдът
счита, че подсъдимият е действал при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, както и настъпването на общественоопасните последици от
същото. О. е съзнавал несъгласието на Ф. да осъществи полов акт и действията му
от срещата им в с. Здравец до сутринта на 14.10.2013 г. имат за цел и
поставянето на жертвата в безизходица и в такова положение, че да изпълни
исканото от него. Подсъдимият е знаел възрастта на пострадалата, виждал е че
плаче, че го моли да у закара в дома й, че го отблъсква, ясно е възприемал изразеното от нея
несъгласие да имат полови контакти в посоченото време и на посоченото място и е
предприел активни действия, за да сломи съпротивата й.
По несъмнен начин е установено от
събраните доказателства, че Ф. е била в дома
на подсъдимия в гр. Исперих в посочения период 13-14.10.2013 г., против волята
си, затворена в стаята му, в усамотение с него, придружавана от подсъдимия,
когато се е налагало да излиза навън и под заплахата, че има голямо куче. Като
в известен период от време й бил отнет телефона и била лишена от възможност да
се свърже с близките си. действията на подсъдимия са били насочени да лишат Ф.
от възможност да напусне жилището му и осъществяват състава на престъплението
по чл. 142а, ал. 1 НК.
Престъплението е извършено при
пряк умисъл – О. е съзнавал желанието на Ф. да се прибере в дома си, но е
предприел активни действия, за да попречи на свидетелката да напусне жилището
му. че накърнява правото на лична свобода на момичето и е искал настъпването на
тези неблагоприятни за него последици.
Съдът намира за неоснователно
възражението на защитата относно правната квалификация на извършеното от О..
Действително изнасилването по чл. 152 НК е престъпление, което включва в
състава си и принуда, но принудата е осъществена в дома на подсъдимия,
непосредствено преди половия акт, осъществен с подсъдимата и е насочена
единствено към сломявана на съпротивата й, за да се осъществи съвкупление. Това
престъпление засяга половата неприкосновеност. Описаната по-горе принуда,
осъществена от подсъдимия преди да заведе пострадалата в дома си не е насочено
пряко към осъществяване на съвкупление с пострадалата. Поради това осъществява
състава на престъплението по чл. 143 НК. (Съгласно
ТР № 71 от 23.XII.1974 г. по н. д. № 64/74 г., ОСНК, когато при осъществяване
престъпленията по чл. 152, 143, принудата
чрез употреба на сила и заплашване се изрази в други престъпления - примерно
телесна повреда, унищожаване или повреждане на чужд имот, лишаване от свободи
или друго по-леко или по-тежко престъпление, те ще следва да се квалифицират и
санкционират отделно).
По наказанията.
РС Исперих, след като признал К.К.О.
за виновен, му наложил наказания:
- за престъпление по чл. 152, ал.
2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр.
чл. 26, ал. 1 НК - лишаване от свобода за срок от 4 години;
- за престъпление
по чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК - лишаване от свобода за срок от 3
години ефективно;
- за престъпление по чл. 142, ал.
1 НК - лишаване от свобода за срок от 3 години.
На основание чл. 23, ал. 1 НК е
определено общо наказание - 4 години лишаване от свобода, при първоначален
строг режим на изтърпяване.
За престъплението по чл. 152, ал.
2 НК се предвижда наказание от 3-10 години лишаване от свобода, за
престъплението по чл. 143, ал.1 НК – до 6 години лишаване от свобода и за
престъплението по чл. 142а, ал.1 НК – също до 6 години лишаване от свобода.
РС обосновано
е приел, че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства и като такива
е посочил: високата степен на обществена опасност на деянията, причиняването на
психически стрес и телесни наранявания на пострадалото момиче, безпричинно, без
основателен мотив и подбуди за проявеното агресивно поведение, обремененото съдебно
минало на подсъдимия и наложените до момента наказания на подсъдимия по
предходните му осъждания очевидно не установяват явен възпитателен и
поправителен ефект спрямо него, което налага по-сериозна превенция спрямо
личността му.
Действително
близките отношения с Ф. могат да се приемат и като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като с комуникацията си по фейсбук и по телефона, донякъде
пострадалата е мотивирала подсъдимия да приеме, че е възможно да има интимни
отношения с нея.
При
определяне на наказанието за престъплението по чл.152 НК следва да се отчете и
че насилието не е със значителен интензитет.
Съдът намира, че РС е преценил
всички обстоятелства и наложените наказания са достатъчни за въздействие върху
подсъдимия. Към момента на извършване на престъплението подсъдимия не е
изтърпявал наказание лишаване от свобода. Поради това е налице възможност да се
поправи, превъзпита и след това да възстанови положението си в обществото, без
значим риск от социално изключване, който би бил налице ако се наложи наказание
над 6 години лишаване от свобода.
Поради това съдът намира за
неоснователен и протеста.
Престъпленията
са извършени в изпитателния срок, наложен по споразумение от 16.05.2012 г. по
нохд №102/2012 г. РС Исперих и в съответствие с разпоредбата на чл. 68 НК съдът
е привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода.
Режимът
на изтърпяване на наложените наказание е правилно определен, в съответствие с
нормите на ЗИНЗС.
Няма допуснати съществени нарушения на
процесуални правила в досъдебното производство и по време на съдебната фаза,
накърняващи правото на защита на подсъдимия, които да представляват основания
за отмяна на постановената присъда и за връщане на делото за ново разглеждане.
Доказателствата,
преценени в
своята взаимна връзка, обосновават единствения житейски и логически обоснован
извод, че автор на престъпленията е подсъдимият. В съответствие с материалния
закон и събраните доказателства РС Исперих законосъобразно е установил, че
подсъдимият с деянията си е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпленията, в които е обвинен.
Съставът на въззивния съд споделя
правните и фактически изводи на Исперихски РС и при проверка на законността,
обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда не установи нарушения,
предполагащи отмяната й или изменението й.
Жалбата
и протестът са неоснователни. Налице са основанията за потвърждаване на
постановения съдебен акт.
Поради това съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №15 от
15.05.2015 г. по нохд № 22/2014 г. на Районен съд Исперих.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
СЛ