Решение №

град Разград, 23.11.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и шести октомври две хиляди и петнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: Анелия Йорданова

Членове: Рая Йончева

Теодора Нейчева

Секретар: Д.Г.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева

ВНЧХД № 353 по описа за 2015г.,

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 300 от 07.07.2015г. на РРС, постановена по нчхд № 706/14г. подсъдимата Д.С.М. е призната за невиновна в това на 06.03.2014 година в гр. Разград да е причинила на Р.А.П., ЕГН ********** *** лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота и е оправдана по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. С посочената присъда е отхвърлен изцяло като недоказан, предявеният от Р.А.П. против подсъдимата Д.С.М. граждански иск, с който се претендира последната да бъде осъдена да заплати на тъжителката сумата 7000 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2014 година.

Недоволна останала тъжителката Р.А.П., която представлявана от адв. Ал.М. е подала въззивна жалба срещу така постановената присъда на РРС. В посочената жалба е направено искане да бъде отменена присъда № 300 от 07.07.2015г. на РРС, постановена по нчхд № 706/14г. като неправилна, незаконосъобразна и необоснована, като в този аспект се сочат съответните доводи в същата и в съдебно заседание, проведено пред въззивната съдебна инстанция. Моли въззивния съд, като отмени обжалвания съдебен първоинстанционен акт да постанови присъда, с която подсъдимата Д.С.М. да бъде призната за виновна в това, че на 06.03.2014 година в гр. Разград да е причинила на Р.А.П., ЕГН ********** *** лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и за виновна в извършването на престъпление по чл. 146 от НК, както и да бъде уважен изцяло предявеният от нея против подсъдимата Д.С.М. граждански иск, за заплащане на сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2014 година.

Препис от процесната въззивната жалба е връчен на подсъдимата Д.С.М.. В съдебно заседание, проведено пред въззивната съдебна инстанция, адвокат К. – пълномощник на подсъдимата Д.С.М. изразява становище, че подадената от тъжителката Р.А.П., представлявана от адв. Ал.М. въззивната жалба е неоснователна и моли съда да потвърди изцяло постановения от РРС и обжалван съдебен акт.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното:

От фактическа страна:

Установено е, че подсъдимата Д.С.М. и тъжителката имат съседни обекти на Централен кооперативен пазар в гр. Разград, в които работят. Отношенията между същите не били добри, причина за това било това, че продавали идентични стоки и се конкурирали при ценообразуването. На 06.03.2014 година в гр. Разград, на Централен кооперативен пазар, около 17,30 ч. тъжителката преминала край сергията на подсъдимата. Последната се обърнала към нея с обидни реплики. Поради тази причина П. се спряла, а от своя страна М. се приближила към нея, държейки в ръка дървено столче. Стигайки до тъжителката, която от своя страна също започнала да я обижда, подсъдимата я блъснала с ръка в гърдите, а от своя страна първата я ритнала с крак. Разправията между двете продължила и докато М. вървяла обратно към работното си място, тя била последвана от тъжителката. П. се вкопчила в нея с две ръце и и двете започнали да се блъскат взаимно, като в един момент М. замахнала с носеното от нея в дясната й ръка столче, за да се освободи от хватката на тъжителката и я ударила в лявата част на главата. Това обаче не довело до желания от нея ефект. Без да я пусне, блъскайки я, П. я изтикала обратно до сергията й. Тъй като М. от своя страна се дърпала, вкопчени една в друга, двете жени паднали въху масата, на която били изложени стоките на подсъдимата, а от масата и на земята. При падането тъжителката наранила главата си, като от раната потекла кръв. Малко след инцидента, когато П. вече била станала, пристигнал и екип на Спешна помощ и полицейски служители, един от които св. Донев. В негово присъствие съпругът на подсъдимата отправил заплахи за физическа саморазправа срещу фактическия съжителник на тъжителката. Всички тези действия - на подсъдимата и тъжителката са наблюдавани от св. Мехмедова, която се е опитала да ги разтърве преди да паднат върху сергията, но не е могла.

Подсъдимата Д.С.М. е неосъждана, родена е на ***г. в с. Юпер, с ЕГН **********.

Такава фактическа обстановка е приел и Разградския районен съд.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка районния съд е приел за установена от събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите Донев и Мехмедова, както и съдържанието на представения по делото видеозапис от охранителна камера на общински пазари Разград, което веществено доказателство е предявено от РРС на страните по предвидения от НПК ред и чието съдържание, видно от заключението на назначената по делото експертиза, не е манипулирано.

По отношение показанията на свидетелките Й. и С., съдът счита, че твърдяното от двете не съответства на съдържанието на записа, поради което намира, че сочените гласни доказателства не следва да бъдат кредитирани, като дадени от не безпристрастни към изхода на делото свидетели /и двете са близки познати на тъжителката/. Според първата от свидетелките М. била ударила шамар на тъжителката – нещо което не се е случвало, видно от записа на охранителната камера, след което тъжителката се върнала и взела столчето, с което я ударила в главата – нещо което също не се е случвало, тъй като М. е носила стола в себе си още в началото. В резултат от удара със стола, според тази свидетелка потекла и кръв от главата на П.. Последното обстоятелство обаче, се опровергава от показанията на св. Мехмедова, които пресъздават с почти пълна идентичност съдържанието на записа, и които според РРС, както и настоящия съдебен състав, единствено могат да бъдат кредитирани от показанията на очевидците на инцидента, като дадени от незаинтересован и безпристрастен свидетел. Опровергават се от сочените доказателства /записа и казаното от Мехмедова/, показанията и на св. С., според която П. не направила нищо след като била ударена от М. с ръка, а само стояла на място. Точно обратното - тъжителката е замахнала с крак към тялото на подсъдимата, след което започнала да я блъска с ръце. Не съответства на тези доказателствени източници и твърдяното от свидетелката, че в резултат от удара, нанесен със стол който М. допълнително взела от земята, тъжителката паднала на сергията, а от там и на земята. Съдържанието на вещественото доказателство опровергава и това твърдение и видно от записа, П. е продължила да блъска подсъдимата към сергията, след като е ударена и този удар не е предизвикал падането й. Ето защо, както правилно е приел и РРС, сочените свидетелски показания следва да бъдат изключени от доказателствения материал по делото. Що се отнася до показанията на св. Колев, същите са относими към състоянието на тъжителката след датата на инцидента и касаят недоброто й физическо и психическо състояние в резултат на случилото се. Ето защо, подлежащите на установяване факти, пряко относими към съставомерността на деянието, се установяват от съдържанието на видеозаписа, показанията на Мехмедова и Донев, съпоставени със заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза. Според последното, на П. са причинени: рана в лява челна област, зад челната линия на окосмяване, която е била хирургично обработена /наложени два конеца/, с обилно зацапване със засъхнала кръвениста течност по съседство; цепковидна рана на левия устен ъгъл; рана с неправилно разкъсани ръбове върху гърба на дланта на лява ръка; кръвонасядания в дясна теменна област, лицето, гърба и горните крайници; ограничен обем на движение в дланно – пръстовите стави на дясна и лява ръка, най-изразено за средния пръст на последната; охлузвания по лицето и безименния пръст на лява ръка; драскотини по гърба на дясна длан; мозъчно сътресение без изпадане в безсъзнателно състояние, които увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата. Вещото лице сочи още, че уврежданията могат да бъдат причинени, както от удари с/върху твърд, тъп или тъпоръбест предмет, така и от падането на терена. Така посоченото заключение, съпоставено с показанията на св. Мехмедова налага извода, че причинените на тъжителката увреждания са резултат от падането й на сергията със стока и от там на земята. Действително част от тях са локализирани както в дясна, така и в лявата област на главата на пострадалата. Единственото от уврежданията, което би могло да предизвика кръвотечение е раната в лява челна област, зад челната линия на окосмяване, която е била хирургично обработена. Мехмедова обаче сочи, че кръв по главата на П. е имала не когато двете с тъжителката са били прави и взаимно са се бутали и в който момент е нанесен и удара със столчето, а едва след падането им на земята. Ето защо, както това увреждане, така и останалите не могат да бъдат отнесени, като резултат от действията на подсъдимата, което се споделя напълно и от настоящия въззивен съдебен състав. След като заключението по назначената медицинска експертиза не изключва последно сочения механизъм и при липса на доказателства, които категорично да налагат извода, че именно действията на М. са довели до причиняването на установените рани, охлузвания, кръвонасядания, то следва да се приеме, че те са пряка и непосредствена последица от сблъсъка на тялото на тъжителката с масата на стока и падането й от там на земята, което правилно е прието и от РРС. Във връзка с предходното, настоящият въззивен съдебен състав намира за неоснователни сочените от адвокат М. доводи, че установените от РРС фактически констатации не кореспондират със събрания доказателствен материал по делото, вкл. и със заключението на СМЕ, както и с показанията на свидетели – очевидци на случилото се на процесната дата и място.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, правилно РРС е приел, че с оглед събрания доказателствен материал по делото е недоказано, че подсъдимата М. да е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.130 ал.1 от НК, за което й е повдигнато с тъжбата настоящото обвинение. Не е установен по несъмнен и безспорен начин, механизмът на причиняване на увреждането на тъжителката, навеждащ на извод за съставомерност на престъплението, както правилно е приел и РРС. Настоящият въззивен съдебен състав намира за безспорно установено обстоятелството, че на пострадалата са причинени телесни увреждания, които по своята медико-биологична същност обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота й. Въз основа на установеното от фактическа страна обаче, тези увреждания могат да бъдат нанесени единствено като причинени от падането на пострадалата на сергията и от там на земята. Това падане обаче, не може да се приеме, че е причинено от действия на подсъдимата, което напълно се споделя и от настоящия въззивен съдебен състав. При установеното взаимно блъскане на двете и опитите на М. да се отскубне от хватката на тъжителката, не може да се заключи, че изгубването на равновесие и последвалия удар върху твърдите и тъпоръбести предмети/каквито са и сергията с промишлени стоки и земната повърхност под нея/ е резултат от активни действия на подсъдимата целящи или допускащи настъпването на съставомерния резултат. Независимо от предходното, отделен остава въпросът, че за да е съставомерно деянието по чл. 130 ал.1 от НК, то следва същото да е извършено от субективна страна умишлено – при пряк или евентуален умисъл. Непредпазливите деяния – тези при които деецът не е предвиждал, но е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на обественоопасните последици от тях, причиняващи увреждане от посочения вид са несъставомерни. Не недоказаността на обвинението от субективна страна обаче е основание за признаване на подсъдимата за невинна и оправдаването й по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.130 ал.1 от НК, а липсата на доказателства за обективни признаци на престъплението, както бе посочено и по –горе, което се възприема напълно и от настоящия въззивен съдебен състав. В тази връзка от събраните по делото доказателства безспорно се опровергава съставомерността на поведението на подсъдимата, доколкото причинените на тъжителката увреждания не се доказва да са резултат от действия на М. – нито от блъскането й с ръце, след което П. остава права, нито от нанесения й удар със столче, след който тъжителката продължава още по - ужесточено да блъска М., а от падането на двете жени. И след като липсват доказателства това падане да е резултат от активни действия на подсъдимата, които да са осъществени след последно посочения удар, то обвинението остава недоказано по несъмнен и безспорен начин, поради което следва подсъдимата да бъда оправдана по така предявеното й обвинение, посочено по-горе, както е сторил и РРС. Като взе предвид изложеното, настоящият въззивен съдебен състав намира за неоснователно направеното от адвокат М., пълномощник на тъжителката П., искане да бъде отменена присъда № 300 от 07.07.2015г. на РРС, постановена по нчхд № 706/14г. като неправилна, незаконосъобразна и необоснована и въззивния съд, като отмени обжалвания съдебен първоинстанционен акт да постанови присъда, с която подсъдимата Д.С.М. да бъде призната за виновна в това, че на 06.03.2014 година в гр. Разград да е причинила на Р.А.П., ЕГН ********** *** лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. А относно претенцията на тъжителя за признаване на подсъдимата за виновна в престъпление по чл. 146 от НК, въззивният съд намира, че правилно РРС е приел, че не дължи подобно произнасяне. Производството по делото е второ поредно такова, след въззивна проверка на постановената при първоначалното първоинстанционна присъда. С посочения съдебен акт, съдът се е произнесъл единствено по обвинението за престъпление по чл.130 от НК. Контролната инстанция не сочи в мотивите си наличие на порок в съдържанието му, изразяващ се в неформиране на съдебна воля по повдигнато друго обвинение, поради което настоящия въззивен съдебен състав намира, че правилно РРС е приел, че не само, че не дължи, но и че, не е и в състояние да се произнесе по такова.

По гражданският иск: Въззивният съд/както е приел и РРС/приема за безспорно установено, че за да бъде уважен предявеният от Р.А.П. против подсъдимата Д.С.М. граждански иск, с който се претендира последната да бъде осъдена да заплати на тъжителката сумата 7000 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2014 година, следва да бъдат установени всички елементи на института на непозволеното увреждане – вредата, противоправното виновно поведение и причинно следствената връзка между тях. В този аспект, в настоящия случай/както правилно е приел и РРС/безспорно е установен съставомерния резултат – наличието на телесно увреждане на тъжителката. Но не е безспорно установено и не е доказано, че то е причинено от противоправни действия на подсъдимата М.. Липсват основания да се приеме, че падането на П. е било предизвикано от бутане, дърпане или удар по главата. И доколкото съставомерните вредни последици, са резултат от действията на самата пострадала, липсват и основания за ангажиране на деликтната отговорност на подсъдимата, поради което настоящият въззивен съдебен състав намира/както е приел и РРС/, че предявения граждански иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд не констатира нарушения на материалния или процесуалния закон, които да налагат неговата отмяна.

Водим от изложеното, Окръжен съд - Разград,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 300 от 07.07.2015г., постановена по нчхд № 706/2014г. по описа на РС - Разград, като правилна и законосъобразна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател:

Членове: 1.

2.

ДГ