Р Е Ш Е Н И Е

№ 93

гр.Разград, 14.12.2015г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

С участието на секретар Св.Л. и прокурор СЕЗГИН ОСМАНОВ разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в.а.н.д. № 389/2015г. и за да се произнесе, взе предвид, следното:

С Решение от 15.09.2015г., постановено по а.н.д.№458/2015г. Разградският районен съд, е признал обвиняемия А.С.К., с адрес-***, за виновен в това,че: На 02.05.2014г. в гр.Разград, е причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно: лека телесна повреда на Ю.С.М. от гр.Разград, изразяваща се в контузия в областта на главата, мозъчно сътресение леко изразено по тяжест, без изпадане в кома, с краткотрайно замъгление на съзнанието, които увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, и лека телесна повреда на Радостина Николова К. от гр.Разград, изразяваща се в насиняване на кожата с лек оток на меките тъкани на горния клепач на лявото око, зачервяване на лигавицата и малко ерозио на лигавицата на същото око, които увреждания са причинили на пострадалата болка и страдание, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр.3, и т.12, пр.1, в.в. с чл.130, ал.1, и в.в. с чл.130, ал.2 от НК; на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500, 00 лв.

Присъдени са разноските по делото.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от адв.Г.М.-*** защитник на обв.А.С.К..

В жалбата по същество се излагат доводи и съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Моли, решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, и обв.Ан.К. да бъде признат за невинен, или алтернативно да бъде намален размера на наложеното адм.наказание глоба.

В с.з. обв.Ан.К. лично и чрез защитника си адв. Г.М. поддържа жалбата.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна относно възражението за липсата на хулигански подбуди, излага и съображенията си за това. Относно наложеното административно наказание счита, че е леко завишено и предлага да се намали до минимума- 1000, 00 лв.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на възраженията, доводите на страните, събраните по делото доказателства и след цялостна проверка правилността на решението на основание чл.313 и чл.314 от НПК, намери следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна в процеса против съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол. Разгледана по същество се явява частично основателна, по следните съображения и правни изводи:

Установено е, че обв.А.С.К. – роден на ***г*** е със средно образование, женен, неосъждан.

Синът на обвиняемия – св.П.К. - 23 год., от м.февруари 2014г. започнал да се състезава за ФК „Лудогорец” – гр.Разград. Същият се настанил на квартира в гр.Разград, на ул.”Венелин”- №17, в приземния етаж на къщата. От около средата на м.април 2014г. /справка от национален телефон за спешни повиквания 112 / по прозорците на квартирата на св.П. К., предимно нощно време неизвестни лица започнали да чукат и да отправят заплахи към свидетеля. При всеки такъв случай св.П.К. се обаждал на родителите си, като майката св.Д.К. подавала сигнали за тези инциденти на националния телефон за спешни повиквания 112.

Установено е, че на 02.05.2014г. в квартирата на св.П.К. били на гости родителите - св.Д.К. и обв. Ан.К.. Вечерта около 21,30 ч. свидетелите Юл.М. – 16 год., Р.К.- 16 год., В.М.а - 16 г., Ив.П.- 18 год., и Ст.Н.- 15год., минали покрай квартирата на св.П.К., като свидетелите Ив.П. и Ст.Н. били по-шумни и гонейки се двамата минали покрай стената на къщата. Всички се отправили към дома на св.В.М.а, която трябвало да си вземе дрехи от тях и да пренощува в дома на св.Р.К.. Св.В.М.а се качила до дома си, като останалите свидетели останали пред входа на кооперацията да я чакат. В следващия момент зад гърба ѝм видимо ядосан и с викове „вие ли чукате по прозорците” се приближил обв.Ан.К., придружен от сина си св.П.К.. Без да дочака отговор от свидетелите, които възприемайки поведението му изключително заплашително и опитвайки се да избегнат физически контакт с него / за какъвто явно имал намерение/, се опитали да се отдалечат от мястото тръгвайки в две различни посоки на две групи, обв.Ан.К. достигнал до св.Юл.М. и му нанесъл удар с ръка и в областта на брадичката, при което последният паднал на земята. Св.Р.К. се надвесила над него, като при опита ѝ да го вдигне от земята и отговаряйки на обвиняемия, че не е чукала по прозорци, обв.Ан.К. и нанесъл шамар по бузата. В същото това време св.П.К. подгонил свидетелите Ив.П. и ст.Н., които се разделили и бягайки тръгнали в различни посоки, но той успял да догони св.Ст.Н., с когото се сдърпали. На действията на обв.Ан.К. станал свидетел и св.Д.М.- баща на св. В.М.а, който в това време се намирал на терасата на жилището си, която гледала към улицата, на която се разиграл инцидента. Той веднага слязъл при обв.Ан.К., за да разбере каква е причината да напада децата. След като изслушал версията на обвиняемия, св.Д.М. се обадил в РУ на МВР-Разград. На място пристигнали полицейски служители, които отвели всички в сградата на ОД МВР-Разград за снемане на обяснения. Св.Юл.М. бил отведен от родителите си в Спешен център на МБАЛ-Разград, където останал за наблюдение и лечение до 05.05.2014г.

Съгласно заключението на съдебно медицинската експертиза в резултат на инцидента на 02.05.2014г., пострадалият Юл.М. е получил: контузия в областта на главата, мозъчно сътресение леко изразено по тяжест, без изпадане в кома, с краткотрайно замъгление /степенно помрачение/ на съзнанието. Установеното увреждане е резултат от действието на удар с или върху твърд тъп предмет и може да бъде получено при удар с ръка както се съобщава в делото. Същото е довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия, лека телесна повреда по см. на чл.130, ал.1 от НК. Пострадалата Р.К. е получила: насиняване на кожата с лек оток на меките тъкани на горния клепач на лявото око. Зачервяване на лигавицата /хиперемия/ и малко ерозио на лигавицата на същото око. Установените увреждания са резултат от действието на удар с или върху твърд тъп предмет и могат да бъдат получени при удар с ръка както се съобщава в делото. Същите са причинили на пострадалата болка и страдание, лека телесна повреда по см.на чл.130, ал.2 от НК.

При тази фактическа и правна обстановка приета за установена и от първоинстанционния съд, анализът на всички събрани по делото доказателства по отделно и в съвкупност: обясненията на обвиняемия, които освен средство за защита са и годно доказателствено средство; показанията на разпитаните свидетели: пострадалите Юл.М. и Р.К., В.М., Д.М., Ив.П., Ст.Н., В.Г, М.Т. Г. К., М.М., П.К., Д.К., Св.М., Св.З.; заключението на съдебно-медицинската експертиза – извършено обективно и компетентно, въз основа на обективни дадености намерени и установени при медицинския преглед на пострадалите, от медицинската документация приложена по делото за проведено лечение, заключение в съответствие и със свидетелските показания, неоспорено от страните, достатъчно пълно и ясно, обосновано, и не будещо каквото и да било съмнение за неговата правилност; писмените доказателства, даде основание на въззивния съд да приеме категорично, че с действията си от обективна и субективна страна обв. Ан.К. е осъществил състава на чл. 131, ал.1, т.4, пр.3, в.в. с чл. 130, ал.1 и в.в. с чл.130, ал.2 от НК – причиняване на лека телесна повреда на повече от едно лице.

Установените по делото факти и обстоятелства не сочат на приетата от първоинстанционния съд правна квалификация на извършеното от обвиняемия деяние по чл.131, ал.1, т.4, пр.3, т.12, пр.1, в.в. с чл.130, ал.1 и в.в. с чл.130, ал.2 от НК - деянието да е извършено по „хулигански подбуди”.

Съгласно см.на закона и постоянната съдебна практика като правило „хулиганските подбуди”, предполагат отсъствие на лични отношения, вражда и пр. между виновния и пострадалия. Хулиганския мотив се изразява в стремежа на дееца да прояви своето явно и грубо неуважение към обществото и в частност да противопостави себе си на обществото, на неговите правила, да прояви груба сила над личността и други подобни действия.

В конкретния случай, събраните по делото доказателства неустановяват именно такова поведение от страна на обвиняемия Ан.К.. От приетите за установени факти се установява и доказва, че в продължение на около две - три седмици преди инкриминираната дата, многократно, предимно нощно време неизвестни лица са чукали по прозорците на квартирата на сина на обвиняемия – св.П.К. и са отправяли заплахи към него, което е било основание за родителите му, живеещи в друго населено място многократно да подават сигнали на националния телефон за спешни повиквания 112 и да търсят съдействие от полицията, имало е и случай, при който стъклото на прозореца на квартирата е било счупено и е била сезирана полицията за това. Именно от показанията на свидетелите В.Георгиев – треньор на св.П.К., М.Т. – приятел на св.П.К., с който тренирали заедно, Г.К. и М. М.- собственик на имота и наемодател на св.П.К. се установява, че действително продължително време преди инкриминираното деяние, св.П.К., е бил много притеснен от непознати хора, които чукали през нощта на прозорците на квартирата, заплашвали го и му викали „ще те убия, ще напуснеш”, свидетелите потвърждават и факта на счуване стъклото на прозореца през нощта, касае се, за факти и обстоятелства относими към предмета на доказване, противно на приетото от първоинстанционния съд. На следващо място, безспорно се установява и доказва по делото, че на инкриминираното време и място, отново вечерта около 21,30 ч групата младежи между, които и пострадалите са минали покрай квартирата на св.П.К., в близост до стената на къщата, като двама от свидетелите П. и Н. са били по-шумни и са се гонели, които действия и поведение са провокирали обвиняемия случайно намиращ се в квартирата на сина си, мотивиран и от предходните инциденти, да излезе на улицата видимо ядосан и с викове „вие ли чукате по прозорците”.

От анализа на така установените конкретни факти и обстоятелства въз основа на доказателствата, следва правния извод, че обв.Ан.К. е действал с пряк умисъл да нанесе телесни увреждания на пострадалите, за което е имал личен мотив - да се саморазправи с тях и ги накаже за това, че безпокоят сина му, заради предхождащите инцидента действия по налагане на системен, постоянен психически тормоз на сина му, а не с цел да демонстрира явно неуважение към обществото в смисъла изложен горе.

Ето защо, решението в тази му част, следва да бъде изменено, като обв.Ан.К., следва да бъде оправдан по първоначалното му обвинение да е извършил инкриминираното деяние по „хулигански подбуди”.

Правилно и законосъобразно обв.Ан.К. е освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и му е наложено административно наказание глоба. Но, решението, следва да бъде изменено и в частта относно наложеното адм.наказание глоба, чийто размер следва да бъде намален от 1 500,00 лв. на 1000,00 лв., именно поради наличието на превес на смекчаващите вината обстоятелства, както е приел и първоинстанционния съд. В тази връзка неправилно първоинстанционният съд е приел за отегчаващо вината обстоятелство – засягането на два обекта защитени от правото- обществения ред и спокойствие и телесния интегритет на две лица, тъй като се касае за квалифициращи обстоятелства включени в правната квалификация на деянието, като по едно от квалифициращите обстоятелства / видно от изложеното горе /, обвиняемият следва да бъде признат за невинен и оправдан.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.3, в.в. с чл.337, ал.1, т.1 и т.2 от НПК РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Решението от 15.09.2015г., постановено по а.н.д.№ 458/2015г. по описа на Разградския районен съд, като ПРИЗНАВА обвиняемия А.С.К. за НЕВИНЕН да е извършил деянието по „хулигански подбуди” и го ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК..

НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание глоба от 1 500,00 лв. на 1 000,00 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата му част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

НР