Решение по Наказателно дело 390/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е № 83

Гр.Разград, 23.12.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

С участието на секретаря С.Л. и прокурора Тихомир Тодоров като разгледа докладваното от съдия Нейчева ВНОХД № 390 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл.НПК.

С присъда № 327 от 17.07.2015г. по нохд № 112/2015г. РРС признал подс. П.А.И., с ЕГН **********, за виновен в това, че на 20.11.2014 г. в гр. Разград, пред Разградски районен съд, като свидетел по НОХД № 295/2014 г. по описа на РС- Разград, устно, съзнателно е потвърдил неистина, а именно, че в началото на м. февруари 2014 г. в гр. Разград е държал в гаражна клетка, находяща се на бул. Бели Лом № 51 и 53 акцизни стоки без бандерол – 1000 кутии цигари “Май Уей”, и че тези акцизни стоки са били негова собственост - престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Недоволен от така постановената присъда останал подс. П.А.И., който е подал жалба срещу същата, чрез единият от двамата му защитници - адвокат Ст.Д.. Жалба е подадена и от другият от защитниците му - адвокат Д.Марковски. В жалбите се прави искане да бъде отменена присъдата, като същият да бъде признат за невинен и оправдан в извършване на престъплението, за което му е възведено обвинението, предмет на настоящото дело. Алтернативно се прави искане, да бъде намален размера на наказанието, вкл. и при приложението на чл.55 НК.

Представителят на Окръжна прокуратура-Разград счита жалбата за допустима и частично основателна. Моли въззивния съд да измени първоинстанционната присъда, като при приложението на чл.55 НК да замени наложеното наказание лишаване от свобода, с наказание пробация.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е протекло по общия ред.

Въззивният съд приема следната фактическа обстановка:

Установено е, че против П.А.И. е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура - Разград и е образувано НОХД № 295/2014 г. на РРС, по обвинение за това че на 05.02.2014 г. в условията на повторност, държал акцизни стоки по смисъла на чл.2 т.2 от ЗАДС/”На облагане с акциз подлежат тютюневи изделия”/ - общо 1000бр. кутии цигари MY WAY, 80 мм, твърда опаковка, червени на цвят по 20 къса, с надпис на латиница Duty free sales only – всички без български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон /чл.28 ал.1 вр. с чл. 25 ал.1 от ЗТТИ – всичко на обща стойност 7 500 лв., като случаят е немаловажен – престъпление по чл. 243 ал.2 т.2 вр. с ал.1 от НК. Производството по делото е приключило с влязла в сила на 26.03.2015 г. присъда № 555/18.12.2014 г., с която подсъдимият е признат за виновен в осъществяване на посоченото по – горе престъпление и на същия било наложено наказание две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, като на основание чл. 68 от НК е приведено в изпълнение и наложено по НОХД № 949/2011 г. по описа на РРС наказание осем месеца лишаване от свобода. В хода на производството по делото пред РРС, в съдебно заседание на 20.11.2014 г., по искане на защитата, като свидетел по делото е допуснат подсъдимия по настоящото дело П.А.И., който е предупреден от председателят на съдебния състав – св. Косев, за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Според дадените от П. И. показания, откритите на 05.02.2014 г. в гаражна клетка, находяща се на бул. България в гр. Разград, акцизни стоки без бандерол, предмет на престъплението по чл. 243 ал.2 т.2 вр. с ал.1 от НК, са негова собственост. Макар конкретни изявления за идентичност между откритите и иззети, като веществени доказателства по делото цигари и тези закупени от подсъдимия по настоящото дело, да няма, то при анализ на съдържанието на изявленията на И. в качеството му на свидетел, се приема този извод. П.И. сочи, че е закупил два кашона цигари MY WAY, без бандерол в гр. Кубрат, които е оставил в гаража, собственост на тъщата на Г. И.. Един от кашоните е бил разпечатан и поставен в черен чувал, а съдържанието и на двата не е било известно никому, освен на подсъдимия. Според показанията му, в качеството му на свидетел – “този ден”, “ деня на случката” /който ден, безспорно се идентифицира, като инкриминирания в обвинението по НОХД 295/2014 г. по описа на РРС, именно от съдържанието на изявленията на П. И./, в присъствието на св. E., той помолил Г. И. да му донесе черния чувал, без отново да уточнява какво е неговото съдържание. Именно в изпълнение на тази молба, последният се отправил към гаражната клетка. Цигарите са били необходими на св. П. И., тъй като бил намерил клиент за тях. Самият подсъдим не е можел да ги вземе, тъй като е бил на работа в магазина и е бил употребил алкохол. Тези показания на подсъдимия са дадени в хода на съдебното следствие в третото поред съдебно заседание в което са осъществявани процесуално-следствени действия по НОХД 295/2014 г. по описа на РРС, и след дадените в идентичен смисъл обяснения на подсъдимия. В хода на досъдебното производство по посоченото дело, подсъдимият не е разпитван като свидетел. За първи път искане за допускане в качеството му на такъв е направено от защитата на 23.10.2014 г. в съдебно заседание именно след обясненията на подсъдимия, в които за първи път от доказателствен източник е посочено името на свидетеля/подсъдим по настоящото дело/, като на лице имащо причасност към авторството на престъплението.

Показанията на подсъдимия дадени пред съда по НОХД 295/2014 г. по описа на РРС, се опровергават от целия останал доказателствен материал събран в хода на съдебното следствие по настоящото дело.

Същият установява, че на 05.02.2014 г., свидетеля Г. И., се отправил заедно със св. Г. E., към гаражна клетка, находяща се в гр. Разград, бул. Бели лом в междублоковото пространство на бл. 51 и бл.53, с управлявания от него автомобил “Форд”. Преди да тръгнат, двамата са били в заведение в града и след приключване на срещата, И. е предложил да закара E. до дома му, като му е обяснил, че първо ще зареди стока за магазина си. И. спрял колата пред гаража, собственост на неговата тъща, отключил и отворил вратата му. Тези действия на свидетеля са били наблюдавани от св. К. – служител на митническо бюро Разград, които имал оперативна информация, че И. държи акцизни стоки без бандерол. И. изчакал преминаването на К. с управлявания от последния автомобил край гаража и извадил от там държани от него акцизни стоки без бандерол – кашон с цигари, поставен в черен найлонов плик. От своя страна К. продължил да наблюдава действията на И. в огледалото за обратно виждане и видял, как подсъдимият по НОХД № 295/14 г. по описа на РРС, хвърля в отворения багажник на колата си обемист чувал. Това е била причината митническият служител да се върне обратно. При пристигането му на място, той забелязал че в чувала има картонен бак, който е бил прокъсан в единия край, от където се виждали кутии с цигари. К. е уведомил колегите си – свидетелите Дончев, И., Стойчева, които са пристигнали на място. При извършените от тях последващи действия, е установено, че в багажника на колата са натоварени цигари марка MY WAY, 80 мм, твърда опаковка, червени на цвят по 20 къса, с надпис на латиница Duty free sales only, без бандерол – 500 бр. в един картонен бак. При извършеното претърсване и изземване в гаражната клетка, са установени още 500 бр. цигари 450, от които са били поставени в друг кашон, а 50 бр. в по - малък. Големият от кашоните е бил отворен. Нито един от присъстващите на действията на митническите органи - свидетели Г. И. или Г. E. не е дал обяснения за произхода или собствеността на цигарите. Вторият от тях, при пристигане на св. К., е бил седнал на дясната седалка на колата на И. и е излязъл от там по – късно. В хода на проверката между двамата свидетели е бил проведен разговор, в който И. е помолил E. да поеме вината за цигарите, като му е обяснил, че имал условна присъда за притежание на такива без бандерол. Същият ден в търговския обект на И., E. не е ходил и не е срещал подсъдимия П. И., нито пред него е провеждан разговор между тях, при който последния да моли своя работодател да му носи нещо от гаража. От събраните в хода на производството доказателства, се установява също, че до гаражната клетка собственост св. К. достъп и ключове са имали и Г.И., и П. И..

Видно от показанията на подсъдимия И., дадени в качеството му на свидетел по НОХД 295/2014 г. по описа на РРС, се установява, че причината да държи цигарите закупени от него в гаража, е била, че не искал никой да разбира за тяхното съдържание. След случилото се, още вечерта на същия ден той е разговарял със своя работодател, от когото е разбрал за изземането на цигарите и двамата са се скарали. Именно тогава той е обяснил на Г. И., че ги е купил и оставил в гаража без негово знание. И тъй като се разделил с приятелката си, на която имал намерение да предложи брак, съвестта му го е накарала да свидетелства в хода на съдебното производство по посоченото по-горе дело.

Подсъдимият П.И. е неосъждан. Към инкриминирания в обвинението период и към настоящия, същият работи като продавач в търговски обект стопанисван от свидетеля Г. И..

Такава фактическа обстановка приел и РРС.

С оглед описаната по - горе фактическа обстановка, въззивният съд приема за установено от правна страна следното: С деянието си подсъдимият И. е осъществил състава на престъплението по чл. 290 от НК. На инкриминираната, посочена в обвинението дата, П.И. е потвърдил устно неистина пред състав на РРС, в хода на съдебното следствие по НОХД № 295/2014 г., в качеството си на свидетел по същото. Казаното от последния, че той е закупил цигари идентични по вид и количество с тези за притежанието на които е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия по това дело и ги е съхранявал сам, без знанието на последния, цели единствено установяване на авторство на деянието, различно от соченото от обвинението. Всички изложени от него обстоятелства, са насочени към това да доведат до фактически и правни изводи изключващи съставомерност на престъплението, за което е било повдигнато обвинението по посоченото дело срещу подсъдимия по него, от субективна страна Същевременно, от доказателствата по делото се налага извод, че именно свидетеля Г. И. е бил този, който е държал акцизните стоки без бандерол. Цялостното поведение на същия, пресъздадено от показанията на свидетелите К., Д, И., С, К и E., изключва възможността той да не е знаел за съдържанието на кашоните, а следователно да е действал при пряк умисъл при осъществяване на инкриминираното с обвинението по НОХД № 295/2014 г. по описа на РРС, деяние изразяващо се в тяхното държане. Действително до гаража, където са били съхранявани, достъп е имал не само той, а и подсъдимия по настоящото дело – П.И.. Този факт обаче не е достатъчен да разколебае извода за авторството на престъплението по чл. 243 от НК. Намиращият се в багажника на колата кашон е бил разкъсан и неговото съдържание е било видно, а откритите в гаражната клетка кашони са били отворени – следователно видни и за свидетеля и за подсъдимия, които са държали стока за магазина там. Нелогично е и ако И. не е знаел какво товари в колата си, да е изчакал минаването на св. К. преди да направи това. Нелогично е и това, подсъдимият да е съхранявал цигарите в гаража, където е била държана стоката за магазина при положение, че не е искал И. да знае за тях и да е помолил именно него /своя работодател/ да му донесе “нещо” /неуточнено какво/, при положение, че е искал да запази притежанието им в тайна. Нелогично и житейски неоправдано е, и при знание от последния, от когото е бил помолен да осъществи действията по товарене на найлоновата торба в багажника, да не спомене тези обстоятелства и посочи като собственик на цигарите настоящия подсъдим още в хода на осъществяване на проверката на 05.02.2014 г. Нелогично и житейски неоправдано е и да моли трето лице - свидетеля E. да поеме вината за осъщественото /за чиято съставомерност той е имал съзнание, тъй като е бил вече осъждан за такова престъпление/, след като е знаел действителния извършител. Разбира се, в качеството си на обвиняем в хода на досъдебното производство, Г. И. не е бил длъжен да дава обяснения и да направи това. Същевременно дадените от него обяснения в хода на съдебното следствие са категорични и той не се признава за виновен и отрича съставомерни за обвинението факти. Едва тогава сочи като извършител и настоящия подсъдим. Поведение, което трудно може да обоснове извод за правдивост на твърдяното от двамата. Напротив, последното обосновава и извода, че показанията на подсъдимия, като свидетел по предходното дело, са дадени след като той е бил уговорен и се е съгласил за това от подсъдимия по същото. В този смисъл следва да бъдат кредитирани и обясненията на последния, при които той многократно повтаря, че е бил подведен от адвоката си и е мислел, че наказателното производство ще приключи с условно наказание. Това именно обяснява и появяването на настоящия подсъдим в качеството му на свидетел по посоченото дело и поемането на вината за осъщественото престъпление по чл. 243 от НК. При това от показанията на св. E. /които липсва основание да не бъдат кредитирани за достоверни, като дадени от незаинтересован и безпристрастен от изхода на делото свидетел/, се установява, че сочения от подсъдимия разговор между него и св. Г. И., при който помолил последния да донесе “нещо” от гаража, не се е състоял. Напротив, срещата между E. и Г. И. е била извън търговския обект и именно след нея, последния е откарал първия към гаража с обяснението, че трябва да зареди стока за магазина. Това изявление също навежда на извод за наличие на знание у свидетеля Г. И. за вида и произхода на товара, който е щял да превозва. Между впрочем, цялостното поведение на последния – по време на проверката на митническите инспектори и даваните от него обяснения в хода на наказателното производство по делото, и досъдебната, и в съдебната му фаза, предпоставят извода, че твърденията му са целели единствено да бъде оневинен, поради което и настоящия подсъдим е дал показания в този смисъл, без казаното от тях да съответства на обективната истина. Ето защо и като взе предвид предходното, въззивният съд намира за неоснователни сочените в жалбите доводи за недоказаност на обвинението, за което подс.И. е предаден на съд и поради което, последният да бъде оправдан като невинен.

Безспорно за формата на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 234 от НК, в осъществяването на което Г. И. е признат за виновен – държането, ирелевантен е въпросът чия собственост са стоките. Същевременно, изявленията на П. И. в тази насока, не могат да бъдат разглеждани извън контекст на цялостните му показания. Той твърди освен, че е купил цигарите и че не е бил казал на никого за тях и че работодателя му не е знаел за тяхното съществуване. Ето защо, този факт /на придобиването им/, съпоставен с останалите изявления на подсъдимия е целял единствено да изключи съставомерността на осъщественото от Г. И. деяние от субективна страна. Всичко казано от него е насочено към формиране на извод за фактическа обстановка различна от установената, а от там и до правни изводи за липса на виновно поведение у подсъдимия по НОХД № 295/2014 г. по описа на РРС. И ако закупуването им не е пряко относим към признаците на престъплението по чл. 234 от НК факт, то притежанието им, осъществяването на фактическата власт върху тях е такъв. А в тази насока, твърдените от подсъдимия положителни факти осъществяващи признаците на престъплението, изключват осъществяването им от страна на свидетеля по настоящото – Г. И., като по този начин реализират и една от формите на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 290 от НК, а именно потвърждаването на неистина. Ето защо, въззивният съд намира, че не следва да се приема поддържаната от защитата теза, че фактите, за които е свидетелствал подсъдимия са били такива излизащи извън предмета на доказване в процеса. Напротив макар и касаещи собственото му поведение, те са такива от които зависи извода - кой е държал вещите, като форма на изпълнителното деяние на престъплението по чл.234 от НК, а от там и такива обхванати от нормата на чл. 102 от НК, досежно участието на подсъдимия по НОХД № 295/2014 г. в него. Без значение за съставомерността на настоящото деяние е - дали тези свидетелски показания са дали отражение при постановяване на присъдата от съда пред който са дадени. Без значение е и - дали същите се отнасят до повече или по-малко съществени за процеса факти, и дали са се оказали решаващи за съдебния състав. Съставомерно е настоящото деяние и от субективна страна. Подсъдимият действайки при пряк умисъл е съзнавал общественоопасните последици от действията си и е искал тяхното настъпване, целейки да създаде невярна представа у решаващия съдебен състав досежно собствените си възприятия, пресъздавайки несъответстващи на обективната действителност такива. Знаел е и че казаното от него не отговаря на истината и съзнателно е възпроизвеждал неверни факти. До тези изводи е достигнал и РРС.

При индивидуализацията на наказанието следва да се отчете наличието единствено на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства: чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, както и подбудите за осъществяване на престъплението, доколкото осъществяването му е целяло да оневини лице, спрямо което подсъдимия е в пряко подчинение, като нает от същото работник, а от там и пряко финансово зависим от него. Като отегчаващо отговорността му обстоятелство, следва да бъде отчетено единствено завишената степен на обществена опасност на осъщественото престъпление. С оглед предходното, въззивният съд намира, че индивидуализацията на следващото се на подсъдимия наказание, следва да бъде извършена при условията на чл. 55 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко на осъщественото. Тоест, при така установената многобройност на смекчаващите отговорността му обстоятелства предвиденото в закона наказание лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко. С оглед на това въззивният съд приема, че са налице основанията по чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК и следва наказанието лишаване от свобода да се замени с пробация. Намери, че наказанието пробация следва да включва двете задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител. Срок на двете мерки от 6/шест/ месеца е достатъчен за постигане целите на наказанието. Предвид горното се налага изменяване на постановената присъда в частта относно наложеното наказание лишаване от свобода. В останалата част присъдата е законосъобразна, обоснована и справедлива и следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Присъда № 327/17.07.2015г. по НОХД № 112/2015г. по описа на Разградския районен съд В ЧАСТТА, в която подсъдимият П.А.И., с ЕГН ********** *** е бил осъден на 1/една/година лишаване от свобода като на основание чл.66, ал.1 НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от 3 години, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

На основание чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК ЗАМЕНЯ наказанието лишаване от свобода с ПРОБАЦИЯ, включваща следните пробационни мерки:

1. Задължителна регистрация по настоящ адрес 2/два/ пъти седмично за срок от 6/шест/ месеца, и

2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6/шест/ месеца.

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.

СЛ