Решение по Наказателно дело 395/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 94

гр.Разград, 15.12.2015г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

С участието на секретаря Св.Л. и прокурор С. ОСМАНОВ разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в.н.о.х.д.№ 395/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 51 от 06.10.2015г., постановена по н.о.х.д.№ 100/2015г. Кубратският районен съд е признал подсъдимите М.З.И., Н.П.И. и В.П.И. *** за ВИНОВНИ в това, че: На 13.02.2013г., в гр.Кубрат, обл.Разград, в съучастие – М.И.,като извършител, а Н. И. и В. И., като помагачи, В.И. и като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, са отнели чужди движими вещи – пари- сумата от 180,00 лв. от владението на Тодорка Иванова Станева от с.град, една бутилка уиски „Джони Уокър” – 700 мл. и три броя двойни шоколади „Милка” на обща стойност 33,00 лв., от владението на „Пацони” ЕООД-гр.Кубрат, всичко на обща стойност 213,00 лв. – маловажен случай, без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание 194, ал.3, в.в. с ал.1 и в.в. с чл.20, ал.2 от НК за М.И., за Н.И. в.в. с чл.20, ал.4 от НК, а за В.И. в.в. с чл.20, ал.4, в.в. с чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК ги осъжда, както следва: М.И. на ПРОБАЦИЯ, включваща следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по насдтоящ адрсе с периодичност два пъти седмично за срок от 1 година, 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа за срок от 1 година; Н.И. на ПРОБАЦИЯ, включваща следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от 8 месеца, 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 месеца и 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа за срок от 1 година и В.И. на ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, чрез поставяне на присъдата на информационното табло на Община гр.Завет.

Присъдени са разноските на ДП, както и разноските за служебен защитник по отношение на М.И. и Н.И. в полза на НБПП – гр.София.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от подс. М.И.. В жалбата се посочва, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо и се излагат доводи и съображения за това. Моли, присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане, или алтернативно да ѝ бъде наложено наказание глоба - втората алтернатива по закон.

В с.з. жалбоподателката подс. М.И. при редовност в призоваването не се явява лично, за нея се явява адв. Ст.Лефтеров надлежно упълномощен и приет от съда, който поддържа подадената жалба и моли да бъде уважена.

Подс.Н.И. лично и чрез служебния защитник адв.Р.П. заявява, че се присъединява към подадената жалба и моли, да бъде уважена.

Подс. В.И. – нередовно призован, не се явява. Спрямо него наказателното производство е водено задочно, както на досъдебната, така и в съдебната фаза на процеса. За него се явява служебният защитник адв.С.В., който не обжалва присъдата и моли да бъде потвърдена по отношение на неговия подзащитен- подс.В.И..

Прокурорът счита присъдата за правилна и законосъобразна, не са налице съществени нарушения процесуалните правила и предлага да бъде потвърдена.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на възраженията, доводите на страните, събраните доказателства и след цялостна проверка правилността на присъдата на основание чл.313 и чл.314 НПК, намери следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна в процеса против съдебен акт подлежащ на въззивен контрол. Същата се явява основателна, относно възражението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като съдът констатира и други отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване процесуалните права и на тримата подсъдими още на досъдебното производство – основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора, по следните съображения и правни изводи:

Спрямо подс. В.П. - непълнолетен към момента на извършване на инкриминираното деяние, е било проведено задочно досъдебно производство, в нарушение на правилото на чл.269, ал.3, т.2 от НПК, което постановява, че делото може да бъде разгледано в отсъствие на обвиняемия, когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, ако местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено.

В конкретния случай, подс. В.И. с телеграма № 16389/07.05.2013г., на ГД „НМ”- София и КИЛ № КТ-8187/18.04.2013г. на РУП-Кубрат е бил обявен за общодържавно издирване като свидетел по ДП, а не като обвиняем.

С постановление на прокурора от 23.02.2015г. е било извършено последното възобновяване на наказателното производство; на 20.04.2015г. е било повдигнато и предявено обвинението срещу този подсъдим в негово отсъствие с участието на служ.защитник адв.С.В., на 22.04.2015г. материалите по разследването също задочно предявени с участие на служ.защитник, и разследването по делото приключено, без да са били налице доказателства за щателно издирване по см.на закона.

Първо, не са налице доказателства общодържавното издирване продължило две години да е било актуализирано към момента на възобновяване на производството и към момента на повдигане и предявяване на обвинението, и съответно към момента на предявяване на разследването; не е била изискана и приложена по делото официална справка за резултатите от общодържавното издирване обявено на 07.05.2013г., както и не е била изискана и приложена официална справка за това, дали са налице данни подсъдимият да е напуснал пределите на страната. Няма и доказателства, че подс. В.И. е бил търсен на адреса посочен в делото за връчване на призовка за насроченото повдигане и предявяване на обвинението, и съответно за провеждане на разпит в качеството на обвиняем за дата 20.04.2015г., както и да е бил търсен на адреса за призоваване да се яви и за насроченото на 22.04.2015г. предявяване на разследването. За тези две дати няма изготвени и приложени по делото призовки от разследващия орган, на които да има отбелязване, че подсъдимият е търсен на адреса, но не е намерен и причината, поради която не е намерен, както и да е посочено лицето връчител и датата на посещението на адреса, за да може да се прие, че е налице щателно издирване по см.на закона. По делото има приложена докладна записка /л.80/ изготвена от полицейски служител, който е търсил подс.В.И. *** и не го е намерил, но това е станало на 05.03.2015г. Има и приложена призовка /л.81/ за подс.В.И. да се яви при разследващия орган за привличане в качеството на обвиняем и разпит, но това действие по разследването е било насрочено за 04.03.2015г., като призовката е приложена в двете ѝ части само като чиста бланка, също неоформена по установения в НПК ред и начин. За проведеното на 22.04.2015г. предявяване на разследването също няма изготвена, оформена по надлежния ред и приложена призовка, от която да се установи, че подсъдимият действително е бил търсен на посочения адрес за призоваване, но не е бил намерен.

С така проведеното задочно производство на досъдебната фаза на наказателния процес срещу подс.В.И. без да са налице доказателства за щателното му издирване, е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, респ., до нарушаване правото му на защита.

На 06.08.2013г. е било повдигнато и предявено обвинението срещу другите двама подсъдими М.И. и Н.И. и на същата дата разпитани в качеството на обвиняеми. Тези действия са били извършени с участието на един и същ служ.защитник адв.Р.П. при противоречиви интереси на обвиняемите, без последните изрично да са заявили съгласие, че нямат възражение и са съгласни да бъдат защитавани от един и същ защитник и това да е отразено в протокола за разпит. Видно от протоколите ѝм за разпит л.52 и л.55 подс.М.И. е заявила, че се признава за виновна по обвинението, а подс.Н.И. е заявил, че не се признава за виновен по обвинението, тъй като не е помагал на М. по никакъв начин.

На следващо място, материалите по разследването не са били предявени нито на двамата подсъдими М.И. и Н.И., нито на техния служебен защитник адв.Р.П. въпреки, че в протоколите ѝм за разпит в качеството на обвиняеми, с участието на служебния ѝм защитник, изрично са заявили, че желаят да ѝм бъдат предявени материалите по делото. Според полицейската докладна записка л.82, подсъдимите М.И. и Н.И. не били намерени на посочения в делото адрес за връчване на призовки за насроченото предявяване на разследването, и по данни на съседи било установено, че същите се намирали в чужбина с неустановен адрес. Към тази докладна записка обаче, отново има приложени две празни бланки призовки за подсъдимите за насроченото действие, но отново не оформени по установения в НПК ред и начин. А що се отнася до служебния защитник, липсват въобще доказателства той да е бил търсен за призоваване и призован надлежно, за предявяване материалите по делото в нарушение на нормата на чл.227, ал.2 от НПК, която постановява, че за предявяване на разследването освен обвиняемия се призовава и неговия защитник, ако са поискали това.

Касае се, за допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите М.И. и Н.И., в частност и на техния защитник.

На следващо място, в хода на досъдебното производство в нарушение на правилото на чл.14, ал.1 от НПК не са били изследвани всички обстоятелства по делото. При разпита на подс.М.И. в качеството на обвиняема, същата е заявила, че се признава за виновна за кражбата на едно уиски и три шоколада „Милка”, чиято равностойност от 33,00 лв. е била възстановена на собственика, а по отношение на втората кражба- пари в размер на 180,00 лв. е направила частично признание, само за сумата от 60,00 лв., които е възстановила на собственика. Но, в този протокол за разпит подс.М.И. е направила възражение, че „във връзка с тази кражба имам съставен акт от ПИ И.Колев и имам наложена глоба в размер на 100 или 150 лв.”. На л.59 е приложен Акт № 9-218б от 27.02.2013г. за установяване на административно нарушение изготвен на 15.02.2013г. от полицейския служител И.Колев против подс.М.И., за извършената от нея кражба на 13.02.2013г. в търговския обект, собственост на „Пацони” ЕООД –гр.Кубрат на бутилка уиски и три шоколада „Милка”, на обща стойност от 22,50 лв., които били възстановени на собственика. Върху този акт е налице изрично отбелязване, с дата 28.02.2013г. и съответно подпис, че на подс.М.И. е било наложено административно наказание по чл.218б, ал.1 от НК глоба в размер на 100 лв. И толкова. Липсват доказателства за изясняване на това обстоятелство, дали в действителност за тази кражба подс.М.И. е била санкционирана по ЗАНН на посоченото в акта правно основание, или не. Съгласно нормата на чл.424, ал.5, в.в. с ал.1 от НК би следвало, разследващият орган да изиска и приложи наказателното постановление издадено от компетентния за това административно наказващ орган, или да изиска и приложи официална справка, че по този акт, не е било издадено нак.постановление. Изясняването на това обстоятелство, дали подс.М.И. е била санкционирана, или не по този ред, при направеното от нея изрично възражение, е от съществено значение с оглед на правилото non bis in idem. Касае се, за обстоятелство, което е могло да бъде изяснено и от съда. Ако се установи, че възражението на подс.М.И. е основателно, респ.,че тя действително е била санкционирана по реда на чл.218б ал.1, в.в. с чл.194, ал.3, в.в. с ал.1 от НК то, неправилно и незаконосъобразно срещу тримата подсъдими е било повдигнато и предявено обвинение, и съответно признати за виновни и осъдени и за тази кражба в нарушение на горе посоченото правило, с което нарушение съществено се ограничават процесуалните ѝм права - самостоятелно основание за отмяна на присъдата в тази ѝ част, и съответно признаване на подсъдимите за невинни и оправдаването ѝм. Ако се установи, че подс.М.И. не е била санкционирана по този ред, то би следвало да се изясни обстоятелството, дали в случая, не се касае за продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК, което обаче е изцяло от правомощията на прокурора.

Тези нарушения на процесуалните правила би следвало да бъдат констатирани от съда при внасяне на обвинителния акт и съдията-докладчик да упражни правомощията си по чл.249, ал.2, в.в. с ал.1 и в.в. с чл.248, ал.2, т.3 от НПК.

Производството пред първата инстанция е било проведено задочно и срещу тримата подсъдими М.И., Н.И. и В.И.. Основанията обаче, за провеждане на задочен процес при условията на чл.269, ал.3 от НПК са били налице само по отношение на подс.Н.И., но не и срещу другите двама подсъдими.

За да проведе задочен процес срещу подс.М.И. и подс. В.И. съдът е приел, че същите са били редовно призовани.

Възражението на подс.М.И., че не е била редовно призована за с.з. проведено на 06.10.2015г., че не са били налице предпоставките за разглеждане на делото в нейно отсъствие са изцяло основателни. На 06.07.2015г. подс.Н.И. се е явил лично в канцеларията на районния съд и е получил призовка за насроченото с.з. за 06.10.2015г., получил е препис от обвинителния акт и копие от разпореждането на съдията докладчик, както за себе си, така и за подс.М.И.. Но, не може да се приеме, че е налице редовно призоваване не само, защото в призовката за подсъдимата М.И. не е посочено, че подс.Н.И. лично се е задължил да и предаде призовката и книжата, а и защото, правилата за призоваване по НПК не допускат по едно и също дело, при няколко подсъдими, с обвинение за съучастие, един или няколко от подсъдимите, за насрочено с.з. да бъде или бъдат призовавани, чрез друг или чрез други от съподсъдимите, т.е. подсъдимите немогат да бъдат надлежно призовавани „един,чрез друг”.

По отношение на подс.В.И. съдът е приел, че е налице редовно призоваване, позовавайки се на призовка за него връчена на 10.07.2015г. По делото обаче, са приложени три призовки, на които е отразено, че призовките, заедно с книжата са били връчени на тримата подсъдими на 10.07.2015г. Но, на нито една от призовките не е отразено, че всеки един от тях „лично” е получил призовката и книжата. И трите призовки в частта „получател” имената на „получател” са изписани с един и същ почерк, а подписът за „получател” видимо е един и същ. Ето защо, не може да се приеме, че и подс.В.И. е бил редовно призован за с.з., и то не само, защото не е отразено, че лично е бил призован, а и защото, за него не са били налице доказателства за щателно издирване не само на досъдебната, но и в съдебната фаза на процеса /по същите съображения изложени горе/. Съдът е изискал справка само относно регистрирани данни за задгранични пътувания на този подсъдим, но не е изискал официална справка за резултатите от общодържавното издирване на същия обявено по надлежния ред на 07.05.2013г.

И в производството пред първата инстанция проведено задочно защитата на подсъдимите М.И. и Н.И. е била осъществена от един адвокат-служебно назначения защитник адв.Р.П. в нарушение на правилата / по същите съображения изложени горе/.

Само за прецизност на изложението, следва да се посочи, че при постановяване на присъдата съдът е допуснал противоречие между диспозитива на присъдата и мотивите към нея относно, срока на наложеното на подс.Н.И. наказание – самостоятелно основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В диспозитива на присъдата съдът е постановил наказание ПРОБАЦИЯ на подс.Н.И., включваща пробационните мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от 8 месеца, 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 месеца, а в мотивите към присъдата е посочил, че тези две пробационни мерки са наложени за срок от 1 година.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.1, в.в. с чл.335, ал.1, т.1 от НПК РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 51 от 06.10.2015г., постановена по н.о.х.д.№ 100/2015г. по описа на Кубратски районен съд, и ВРЪЩА делото на Районна прокуратура-гр.Кубрат за ново разглеждане.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

СЛ