Р Е Ш Е Н И Е № 87

Гр.Разград, 15.12.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

с участието на секретаря С.Л. и прокурора АНТОНИЯ ДОНЕВА, като разгледа докладваното от съдия Иванова ВНОХД № 396 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.328 и сл. НПК.

С Присъда № 448/08.10.2015г., постановена по НОХД № 291/15г., Разградският районен съд е признал подсъдимия И.Ц.П. ***, за виновен в това, че за времето от 12.12.2014г. до 18.12.2014г. в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление, в съучастие с неустановено по делото лице, с цел да набави за себе си и за неизвестното лице имотна облага, е възбудил и поддържал у Й.Т.Х. *** заблуждение относно обстоятелството, че дъщеря му Валентина Йорданова Т. *** е предизвикала катастрофа, при която е починал човек и с цел да се „оправи работата” е необходимо да се плати парична сума на семейството на починалия и с това му е причинил имотна вреда в размер на 8000 лв.; е възбудил и поддържал заблуждение у Н.В.Ч. *** заблуждение, че внучката й Надя Иванова Т. *** е допуснала ПТП и е ранила човек, като е задържана в полицията и с цел да бъде освободена е необходимо да се плати парична сума и с това й е причинил имотна вреда в размер на 2500 лв.; е възбудил и поддържал у В.Т.Н. *** заблуждение, че бившата й снаха Петранка Минева Н. от гр.Разграде предизвикала катастрофа, при която е починал човек и за да се покрият нещата е необходимо да се даде парична сума на семейството на починалия и с това й е причинил имотна вреда в размер на 2000лв., като общия размер на причинената имотна вреда възлиза на 12500лв.- престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.58а от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, което да изтърпи при общ първоначален режим в затворническо олщежитие от открит тип. Със същата присъда подс.П. е осъден на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на Й.Т.Х. сумата от 8000лв. за причинените имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху сумата от 12.12.2014г. до окончателното й изплащане, а на В.Т.Н. сумата от 2000 лв., ведно със законната лихва считано от 18.12.2014г. до окончателното й изплащане.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс.И.Ц.П., поради което я обжалва в срок чрез служебния си защитник адв.К.. В жалбата и допълнителните съображения се излагат доводи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като при определяне на наказанието съдът не се е съобразил с многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, факта, че е реабилитиран. Иска се налагане на минимално наказание лишаване от свобода, като бъде приложен и чл.66 от НК.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна, а присъдата на РС за правилна и законосъобразна, поради което предлага да бъде потвърдена.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И.П. ***. Понеже си търсел работа през м.ноември 2014г. той публикувал обява в сайта на плевенската телевизия “Спринт”, както и във в. “Посредник”, в които обяви посочил, че търси работа като шьофьор на бус или като личен шьофьор. Няколко дни по-късно му се обал мъж, който му се представил с името “С.” и му казал, че е строителен предприемач от гр.Шумен. Той му предложил работа, като му обяснил, че ще разнася документи и парични суми за закупуване на апартаменти. П. се съгласил.

След няколко дни “С.” започнал да му се обажда, като му посочвал адреси на различни лица в различни градове, от които лица П. следвало да взема пари, които, съобразно казаното му от “С.”, следвало да оставя на разклона за с. Сваленик по пътя гр. Русе – гр. Варна. Подс.П. започнал “работата” и почти веднага разбрал, че участва в измами на възрастни хора, но не се отказал. Начинът за въвеждане на хората в заблуждение и поддържането му бил идентичен в различните случаи - обаждали се по телефона на възрастни хора, на които съобщавали, че техен близък е причинил пътно транспортно произшествие, при което са починали хора, като на близките на починалите следвало да се заплати определена сума, за да не се водят дела. След това подс. П. отивал до адреса на измаменото лице и вземал парите. След това сумите си разделял с неустановеното по делото лице, наречено „С.”, като задържал част за себе си, а остатъка оставял на посоченото от съучастника му място. При извършването на тези деяния П. поддържал връзка със “С.” по телефона, който му давал подробни указания и дори му предоставил карта на “Глобул” /Теленор/ за провеждане на телефонни разговори с него.

На 12.12.2014 г. преди обяд подс. П. *** и по указания на “С.” намерил адреса на св. Й.Х. ***. П. изчакал пред входа на блока, през което време съучастника му провел разговор със св. Й. Х.. Около 02,00 часа през ноща св. Й. Х. получил на домашния си телефон обаждане от мобилен телефон 0876 714408. Мъжки глас му се представил като следовател и обяснил, че дъщеря му е в полицията, понеже била блъснала с колата си човек, който починал. Непознатият казал на свидетеля, че пострадалият бил от ромски произход и за “да се оправи работата”, трябвало да се плати на семейството на пострадалия някаква сума. Св. Х. се притеснил и поискал да говори с дъщеря си и чул по телефона женски глас, който оприличил на този на дъщеря си Валентина Йорданова Т.. Непознатият го попитал по телефона с колко пари разполага. Първоначално св. Х. посочил, че в себе си има сума от 2500 лв и обяснил къде е адреса му. Непознатият му казал да слезе пред входа на блока, където ще го чака човек на когото да предаде сумата. Св. Х. слязъл пред входа на блока си и там видял подс. П. на когото предал сумата от 2500 лв. След като Х. се прибрал непознатият отново провел с него разговор по телефона и му обяснил, че парите са малко и семейството на починалия не е съгласно с тази сума. Затова след около десет минути св. Х. отново слязъл пред паркинга на блока си където го чакал подсъдимия П.. Свидетелят Х. му дал още 2500 лв. Малко по-късно на домашния телефон на св. Х. отново се позвъняло и отново непознат мъжки глас му обяснил, че и тази сума не е достатъчна. Тогава свидетелят взел последните 3000 лв, които държал в дома си и отново слязъл пред блока, където бил подс. П., на когото Х. предал и тази сума. След като се прибрал св. Х. отново получил обаждане /от моб. тел. №0876 709 205/, като мъжки глас му казал, че тази сума вече е достатъчна и повече няма да го безпокоят.

След като взел предадените му парични суми от св. Х. подс. П. отишъл на разклона за с.Сваленик и оставил тази сума на уговореното място, като задържал за себе си 1600 лв.

На 17 срещу 18.12.2014г. подсъдимият П. отново пристигнал в гр. Разград. Неговият съучастник му обяснил къде е адреса на св. Н.Ч. ***. Подсъдимият отишъл пред дома й. По същото време на домашния телефон на св. Ч. звъннал непознат мъж от мобилен телефон №0879 842 193 и се представил като Пламен Иванов, следовател в полицията. Той казал на Ч., че внучката й св.Надя Иванова Т. е задържана в полицията поради допуснато ПТП с тежко ранен човек. Непознатият казал на свидетелката, че внучката й я чака затвор, но може да бъде освободена срещу определена сума пари. След това предоставил възможност на св. Ч. да разговаря с жена, която св. Ч. в притеснението си помислила за своята внучка. Св. Ч. обяснила, че разполага само с 2500 лв в дома си. Тя получила указания от мъжкия глас по телефона да слезе пред входа и да предаде парите на човек, който щял да я чака там. Ч. слязла пред входа и предала сумата от 2500 лв на подс. П., който бил пред входа. Последният се представил на свидетелката с името “Иванов”.

Същата вечер подс. П. бил инструктиран от “С.” да отиде в гр. Разград и на адреса на св. В.Н.. Около 23,00 часа св. В.Н. получила обаждане по домашния си телефон от мобилен телефон с № 0879 842 193. Мъжки глас, представящ се като следовател Крумов от МВР, казал на Н., че нейни близки са претърпели ПТП, при което е загинал човек. По телефона се обадила и жена, която плачейки казала “майко, аз съм, следователя каза, че има катастрофа и има убит човек”. В притеснението си Н. помислила, че говори с бившата си снаха– св.Петранка Н.. След това мъжкия глас й обяснил, че следва да даде сума пари, за да се “покрият нещата”. Св. Н. обяснила, че разполага само с 2000лв. Мъжът й казал да слезе пред блока и да предаде парите на човек, който щял да я чака там. Н. слязла пред входа и предала сумата от 2000лв. на подс. П., който чакал пред входа.

След като взел паричните суми от двете свидетелки, П. задържал за себе си около 20% от цялата сума, а остатъка оставил, според уговореното със съучастника си, под камък на разклона за с.Сваленик.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин не само от направеното по реда на 371, т.2 от НПК самопризнание от подсъдимия, но и от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, които са единни и непротиворечви по същество и съдът ги кредитера изцяло. В случая липсва и спор относно фактическите обстоятелства по делото. Всички те обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност установяват извършеното от подс.П. деяние.

Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд е правилна, законосъобразна и обоснована, поради което и следва да бъде потвърдена.

При извършената служебна проверка, въззивният съд не намери да са извършени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд и то от категорията на съществените, щото да е налице основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

По същество обвинението е доказано по несъмнен начин и в случая подсъдимият Исмаилов е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.209, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като за инкриминирания период същият в гр.Разград в условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с неустановено по делото лице, с цел да набави за себе си и за неизвестното лице имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у различни лица- Й.Х., Н.Ч. и В.Н., като с това им е причинил имотна вреда в общ размер от 12 500лв. Подсъдимият, заедно с неустановеното по делото лице, са възбудили и поддържали заблуждени у трите измамени лица, че техни близки са предизвикали ПТП, от което са пострадали хора и за да се „оправи работата” е необходима определена сума пари, която да се плати. Всеки един от пострадалите възрастни хора, е възприел изложените им от подсъдимия и неизвестното лице факти, които са ги мотивирали да се разпоредят със съответните си парични средства и да ги предадат на подсъдимия. В резултат на измамливите действия на подсъдимия на тримата пострадали е причинена имотна вреда в общ размер от 12 500лв., тъй като всеки един от тях, мотивиран от казаното по телефона е предал парите. Впоследствие получинети суми били разпределени между подсъдимия П. и неизвестното лице. От субективна страна подсъдимият е при пряк умисъл и с користна цел. Изложените доводи от първоинстанционния съд в тази насока се споделят изцяло от въззивната инстанция, като по същество няма спор относно съставомерността и автороството на деянието.

Относно явната несправедливост на наложеното наказание. Въззивният съд намира, че наложеното от страна на районния съд наказание в размер на 2 години лишаване от свобода, след редукцията на чл.58а, ал1 от НК се явява завишено и несъотватно на извършеното. В случая първоинстанционния съд правилно е отчел високато обществена опасност на деянието, размера на вредите, факта, че подс.П. е осъждан. Съдът не е отчел направените още на досъдебното производство самопризнания и оказаното съдействие на органите на полицията относно установяване на другото лице. Ето защо въззивният съд намира, че като справедливо и съответно на извършеното следва да бъде определено наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което след намаляване с 1/3 по реда на чл.58а, ал.1 от НК да бъде определено на 1 година лишаване от свобода. Това налага първоинстанционната присъда да бъде изменена, като бъде намалено наложеното наказание лишаване от свобода от 2 години на 1 година. Въззивният съд споделя доводите на първостепенния съд, че така наложеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно най-вече предвид генералната превенция на наказанието с оглед зачестилите измами от този род, факта, че постарали са възстрастни хора, начина на извършване на измамите- че близките на пострадалите са причинили ПТП, което обуславя една изключително висока степен на обществена опасност. Ето защо съдът намира, че намаленото наказание от 1 година лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим в затвдорническо общежитие от открит тип.

Доводите на защитата в тази връзка, че по отношение на П. е настъпила реабилитация по право по повод предходното осъждане са несъстоятелни. Видно от прилижената справка от ОСИН-Плевен подсъдимият е изтърпял наложеното му наказание пробация по НОХД № 964/2012г. на РС-Плевен на 27.04.2013г. От тази дата започва да тече предвидения в чл.86, ал.1, т.2 от НК срок за реабилитация по право срок от 3 години от изтърпяване на наказанието, т.е. срока за реабилитация по право изтича едва на 27.04.2016г.

По отношение на гражданските искове, както правилно е отчел РС-Разград, налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за обезвреда на пострадалите Й.Т. и В.Н. относно причинените им имущестевни вреди от престъплението на подс.П.- деликт, вина, вреда, причинно-следствена връзка. Ето защо правилно подс.П. е осъден да заплати на двамата гр.ищци причинените вреди съответно от 8000 лв. и 2000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното им изплащане.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Присъда № 448/08.10.2015г. по НОХД № 291/2015г. на РС-Разград, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание лишаване от свобода от ДВЕ ГОДИНИ на ЕДНА ГОДИНА.

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 448/08.10.2015г. по НОХД № 291/2015г. на РС-Разград в останалата част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ