Р Е Ш Е Н И Е № 92

Гр.Разград, 21.12.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

С участието на секретаря С.Л. и прокурора Сезгин Османов като разгледа докладваното от съдия Нейчева ВНОХД № 407 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл.НПК.

С присъда № 436 от 6.10.2015г. по нох.д. № 399/2015г. РРС признал подс. С.Т.П. за виновен в извършено престъпление по чл.196, ал.1, т. 2 вр. чл.195, ал.1, т.3, т. 4 пр. 1, пр. 2 и т. 5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, поради което и на основание чл.54 и чл.36 НК му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на 3 години, което на основание чл.58а НК е намалено с 1/3 и е постановено подсъдимия да изтърпи наказанието лишаване от свобода в размер на 2 години при първоначален строг режим.

Със същата присъда РРС е признал Г.В.Т. за виновен в извършено престъпление по чл.195, ал.1, т. 3, т. 4 пр. 1, пр. 2 и т. 5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл.54 и чл.36 НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, което на основание чл.58а, ал.1 НК е намалено с 1/3 и е постановено подсъдимия да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на 8 месеца в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален общ режим.

Със същата присъда са осъдени подсъдимите С.Т.П. и Г.В.Т. да заплатят солидарно по сметка на Републиканския бюджет 95лв. представляващи разноски по досъдебното производство и по сметка на Районен съд – Разград 20лв. разноски в съдебното производство.

С посочената присъда е постановено вещественото доказателство – 1бр. халка със сечение 6мм и неправилна форма, след влизане на присъдата в сила да бъде унищожено по надлежния ред.

Недоволен от така постановената присъда останал подс. Г.В.Т., който е подал жалба срещу същата. В жалбата се прави искане на основание чл.334, ал.3 НПК въззивният съд да измени обжалвана присъда на РРС относно размера на наказанието лишаване от свобода и на основание чл.337, ал.1, т. 3 от НПК да бъде отложено изпълнението на така наложеното наказание за определен от съда изпитателен срок по реда на чл.66, ал.1 НК.Предвид така направеното искане жалбоподателят Г.Т. е посочил доводи, че не е съгласен с така определеното наказание. Счита присъдата неправилна, постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон и така определеното наказание се явява явно несправедливо.

По делото не е постъпила жалба от другия подсъдим С.Т.П.. В съдебно заседание, С.П. заявява, че не обжалва присъдата на РРС и е доволен.

Представителят на Окръжна прокуратура-Разград счита жалбата за допустима, но неоснователна. Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е протекло при условията на чл.371, т.2 и сл.НПК. Подс. Г.В.Т. се признава виновен, признал е всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Подс. С.Т.П. се признава виновен, признал е всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.

Въззивният съд приема следната фактическа обстановка:

Установено е, че двамата подсъдими Г.В.Т. и С.Т.П. са се познавали. И двамата, през 2014г. живеели в гр. Варна.

Установено е, че на 31.08.2014г. подсъдимите са се срещнали и решили да извършат кражби на стоки от селски магазини на територията на област Разград. За целта, вечерта късно, след като нагласили инструменти „ кози крак „, арматурна ножица и шило, които да ползват при проникване в обектите и празни чували за стоката, двамата се качили в л.а. „ Опел Вектра „ с per. № В 0797 НВ, собственост на св. Д. И. от гр. Белослав, който той обаче продал на съжителстващият с дъщерята на подс. С.П. - св. Кр. И.. Автомобилът е бил управляван от подс. С. П. и с него двамата подсъдими пристигнали в с. Сейдол, обл. Разград , около полунощ. Спрели автомобила в близост до „ пивницата „ в селото на ул. Г. С. Раковски № 21, обект стопанисван от „ Сейдол - 70 „ ЕООД с управител А. Ахмед, в която сграда се намирали и кметството и библиотеката. Двамата подсъдими си сложили маски и качулки на главите, взели подготвените инструменти, огледали сградата, по точно обекта и забелязали, че единият от прозорците бил отворен. Подсъдимият П. с шилото скъсал предпазната мрежа за насекоми и двамата подсъдими проникнали в обекта. Започнали са да пълнят празните чували, които са носели със себе си и по този начин взели 2 бутилки уиски "Джони Уокър" по 1 л., 1 бутилка уиски "Джим Би" 0,7 л., 2 бутилки "Кехлибарена ракия" по 0,7 л., цигари: 30 кутии "Карелия" 100 мм , 10 кутии "Карелия слим" 80 мм, 10 кутии "Горна Джумая" 80 мм, 10 кутии "Горна Джумая" 100 мм, 10 кутии "Виктори" бяло, 10 кутии "Виктори" синьо, 5 кутии "Давидов", 5 кутии "Дънхил", 15 бр. шоколад "Милка" , 12 бр. мляно кафе "Нова Бразилия" по 200 гр., 100 бр. нес кафе "Три в едно". От касовия апарат са взели монети и банкноти с различен номинал на обща стойност 210,00лв. Смъкнали и взели от стена в обекта и телевизор "Филипс" 42 инча/107 см. диагонал на екрана/. Вещите са изнесли през прозореца, през който са били проникнали в заведението, натоварили са ги в автомобила и потеглили в посока с. Чудомир, обл. Разград.

В сградата на кметството в с. Чудомир на ул. Лудогорие № 16, на първия етаж се е помещавал смесен магазин, стопанисван от ЕТ „ А. М. - БАР", собственост на св. А. Д.. Подсъдимите паркирали автомобила зад сградата. Вратата на смесения магазин е била масивна с метална решетка и допълнително заключване чрез катинар. Подсъдимите прерязали задната халка на катинара, като другата останала да виси с катинара на нея. След това установили , че вратата е заключена със секретен механизъм и не могат да я разбият, за да не вдигнат шум. Обиколили сградата и на задната страна, открили врата дървена с метална решетка пред нея, водеща към складовото помещение. С арматурната ножица са прерязали халките на двата катинара, с които е била заключена решетката пред вратата, с помощта на „ козия крак „ са извадили дървената врата от пантите и са я при плъзнали встрани и са проникнали в помещението. Оттам, през незаключена вътрешна врата са влезли в магазина. В него двамата подсъдими отново в чували, носени от тях са започнали да пълнят стоки от рафтовете, по този начин са взели цигари - 9 кутии "Давидов" тънки , 12 кутии "Давидов" жълт, 10 кутии "Малборо" бяло, 18 кутии "Горна Джумая" 100 мм, 12 кутии "Горна Джумая" 80 мм, 20 кутии "Ева" жълта, 10 кутии "Карелия" синя, 16 кутии "Виктори" бяло, 15 кутии "Кинг" червен, 20 кутии "Кинг" малък /с 10 цигари в кутия/, 20 кутии "Виктори" малко /с 10 цигари в кутия/, 18 кутии "Горна Джумая" малка /с 10 цигари в кутия/, 20 кутии "Бестман", 2,6 кг. кашкавал "Хемус", 5 кг. пилешки кренвирши "Меркес", 3 кг. суджук "Горнооряховски", 2 кг. луканка "Орехите", 10 бр. шпек салам "Народен", 5 пакета печени кюфтета и 5 пакета печени кебапчета. Вещите са натоварили на автомобила и са поели по посока на гр. Варна.

След като са се прибрали в гр. Варна, подс. С.П. е продал откраднатите цигари на св. Д. И., който стопанисвал магазин в гр. Белослав по 3,50лв. кутията, като му е обяснил, че цигарите са от негов приятел, който си затваря магазина и ги е взел на изгодни цени.

Видно от заключението на вещото лице по назначената и извършена на досъдебното производство съдебноценова - икономическа експертиза се установява, че вещите, отнети от владението на „ Сейдол - 70 „ ЕООД с управител А. А., са на обща стойност 1707,30лв., а тези, отнети от владението на ЕТ „ А. М. - БАР", собственост на св. А. Д., са на обща стойност 985,10лв. Общата стойност на противозаконно отнетото чуждо движимо имущество е 2692,40лв.

Подс. С.П. е извършил деянието след като е осъждан с влязла в сила присъда за тежко умишлено престъпление, с която му е наложено наказание „ лишаване от свобода „ не по-малко от една година, изтърпяването , на което не е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК и не е изтекъл срока по чл.30, ал.1 от НК.

Подс. Г. Т. е неосъждан към датата на деянието.

Подсъдимият С.Т.П. е роден на *** г. в гр. Варна, с настоящ адрес ***, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********

Подсъдимият Г.В.Т. е роден на *** ***, настоящ адрес ***, адрес за призоваване гр. Варна, ул. ***, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********

Такава фактическа обстановка приел и РРС.

Описаната по - горе фактическа обстановка, въззивният съд приема за установена въз основа на самопризнанията на двамата подсъдими, които се подкрепят от гласните и писмени доказателства, приобщени към материалите по делото, събрани по реда предвиден в НПК, намиращи се в ДП№ 85/2014г. по описа на РУ на МВР - Лозница - докладни записки, протоколи за оглед на местопроизшествие, показанията на свидетелите А. Д., А. Д., Н. Конов, А. Ахмед, Д. И., Кр. И., заключението на вещото лице по назначената и извършена на досъдебното производство съдебно -оценителна експертиза, справки за съдимост, характеристични справки и декларации от подсъдимите, които ценени в съвкупност и поотделно, категорично и безспорно установяват обективната истина по делото. Въззивният съд като взе предвид предходното намира, че самопризнанията на двамата подсъдими се подкрепят от доказателствата от досъдебното производство. Те са събрани по реда и начините, указани в НПК, и представляват годни източници на доказателствена информация. Обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите, писмените доказателства и заключението на съдебната експертиза обосновават горната фактическа обстановка. Гласните доказателства са последователни, взаимнодопълващи се и не съдържат съществени противоречия. Експертното заключение е обосновано, обективно и неоспорено, поради което и въззивният съд го възприема изцяло. Не са налице спорни факти, не са налице и противоречия между доказателствата по делото, описани по-горе, поради което не се налага и обсъждането им в такава насока.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна, Разградският окръжен съд намира следното: Под. С.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 1, и пр. 2, и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, подс. Г.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 1, пр. 2, и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

От обективна страна, подсъдимите на 31.08/01.09.2014г. в с. Сейдол и с. Чудомир, община Лозница, в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор помежду си, чрез използване на МПС лек автомобил "Опел Вектра" с per. № В 0797 НВ и технически средства арматурна ножица, шило и метален лост тип "кози крак", чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот са отнели чужди движими вещи на обща стойност 2692,40лв. от владението на „ Сейдол - 70 „ ЕООД и ЕТ „ А.М. - БАР", без съгласието и знанието на владелците и са се разпоредили с процесиите вещи като със свои, като случая не е маловажен. Извършените от подсъдимите деяния са от един и същ вид, извършени са през непродължителен период от време, при еднородност на вината и всяко следващо от фактическа страна е продължение на предходното, поради което представляват едно престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Подс. С.П., предвид съдебното му минало е извършил деянието при квалифициращия признак - опасен рецидив.

От субективна страна - подсъдимите са действали при условията на пряк умисъл, знаели са, че чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, отнемат вещи, които са чужда собственост, като за целта са използвали и МПС и технически средства, съзнавали са, че отнемането не става по силата на закон и са имали намерение да присвоят вещите и да се разпоредят с тях като със свои, като са съзнавали, че действат задружно за постигането на противоправната цел, всеки от тях е възприемал действията на другия, което обуславя от правна страна и общност на умисъла. Съзнавали са общественоопасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици от него и са искали настъпването на тези последици - да присвоят и да се разпоредят с предмета на престъплението.

При определяне и индивидуализиране на наказанието РРС е съобразил по отношение на подс. С.П. за смекчаващо отговорността обстоятелство, единствено тежкото социално положение, принуден да се грижи за деца инвалиди, като е приел, че налице са многобройни отегчаващи отговорността обстоятелства - обремененото му съдебно минало, относително високата стойност на отнетото имущество, мотивите и подбудите за извършване на деянието, като в този аспект, правилно РРС не е приел за достоверни изтъкнатите от подс.П. мотиви, че извършеното от него е мотивирано от намерението му да нахрани децата си, тъй като видно от Удостоверенията за раждане и приложените по делото медицински документи, децата му, едва ли употребяват алкохол, пушат цигари и пият кафе. Но, оглед оказаното от него съдействие при разследване и разкриване на престъплението, изразеното искрено разкаяние и съжаление пред съда, РРС е наложи на подс. С.П. наказание „ лишаване от свобода „ в размер на 3 години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалено с една трета и е постановено подсъдимият да изтърпи наказание „ лишаване от свобода „ в размер на 2 години в затвор при първоначален строг режим. Обсъждането на всички тези обстоятелства даде основание на въззивния съд да приеме, че определеното по вид и размер наказание на подсъдимия С.П. е напълно справедливо и в съответствие както с обществената опасност на деянието, така и с личната обществена опасност на дееца. Като във връзка с предходното, въззивния съд приема/както е приел РРС/, че така определеното по вид и размер наказание, следва да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим. Подсъдимият С.П., както бе посочено по-горе не обжалва присъдата на РРС, не се присъединява към подадената от другия подсъдим Т. жалба, заявява, че е доволен от присъдата на първоинстанционния съд.

При определяне и индивидуализиране на наказанието по отношение на подс. Г.Т., РРС е приел, че налице са многобройни отегчаващи отговорността обстоятелства - относително високата стойност на отнетото имущество, мотивите и подбудите за извършване на деянието, както и, че видно от справката за съдимост подс. Г. Т. вече има влязла в сила присъда за същото такова престъпление, каквото до момента подс. С. П. не е извършвал, което според РРС/което се споделя и от въззивния съд/ води до извода, че именно подс. Г. Т. е инициатор и мотор на извършеното престъпление. С оглед предходното, РРС е определил наказание „ лишаване от свобода в минималния предвиден в закона размер - една година, който е намален с една трета, съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК и е постановено подс. Г. Т. да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. РРС е приел, че изтърпяването на така наложеното наказание не следва да бъде отлагано по реда на чл.66, ал.1 от НК, тъй като видно от справката за съдимост на подс. Г. Т. се установявало, че същият е склонен да извършва престъпления от този вид - против собствеността, като извършеното такова деяние по влязлата му в сила присъда е осъществил само около месец след процесното деяние, предмет на настоящото обвинение, което предпоставяло една престъпна упоритост от негова страна. С оглед на изложеното РРС е приел, че при отлагане изтърпяването и на настоящото наказание у подс. Г. Т. би се формирало усещане за безнаказаност, увереност, че и в бъдеще ще избегне осъществяване на държавната репресия, а това само по себе си, не би осъществило целите на наказанието по чл.36 от НК, поради което то би се оказало безпредметно. Обсъждането на всички тези обстоятелства даде основание на въззивния съд да приеме, че определеното по вид и размер наказание на подсъдимия Г.Т. е напълно справедливо и в съответствие както с обществената опасност на деянието, така и с личната обществена опасност на дееца, поради което и няма основания за намаляването му. Изводът на РРС, че изтърпяването на така наложеното наказание, не следва да бъде отлагано по реда на чл.66, ал.1 от НК, не се споделя от въззивния съд. Първоинстанционният съд не е преценил в достатъчна степен смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, които са релевантни и за начина на изпълнение на наложеното наказание. Към тях следва да се отнесат младата му възраст и материалното му положение и имотно състояние. Видно от декларацията за семейно и материалното положение и имотно състояние на подс.Т., последният не притежава недвижими имоти, МПС, не получава доходи от свободни професии, наеми и хонорари. Единственият му доход е от получавано трудово възнаграждение – месечно в размер на 360лева/доход, който е под размера, определен за МРЗ в страната/.

Видно от справката за съдимост, се установява, че към момента на извършване на настоящото деяние/31.08. срещу 01.09.2014г./, подс. Т. не е осъждан. Същият е осъждан с влязъл в сила съдебен акт на 23.10.2014г. – определение, с което е одобрено споразумение по нохд № 4770/2014г. на Районен съд – Варна, за деяние на 09.10.2014г., което се явява извършено след настоящото и двете са в реална съвкупност. Като взе предвид предходното, въззивният съд приема, че условното осъждане може да доведе до поправянето на подсъдимия Т.. За целта следва да се определи минималния изпитателен срок от 3 години, през който подс.Т. да преосмисли и промени поведението си занапред. Въззивният съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения Т. не е наложително същият да изтърпи наложеното наказание ефективно, поради което в тази й част присъдата следва да бъде изменена.

По изложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.3 НПК Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Присъда № 436/06.10.2015г., постановена по НОХД № 399/2015г. по описа на Разградският районен съд В ЧАСТТА относно начина на изпълнение на наложеното по отношение на Г.В.Т. наказание, като ОТМЕНЯ ефективното изтърпяване и ПОСТАНОВЯВА:

На основание чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание осем месеца лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.

ДГ