Р Е Ш Е Н И Е № 90

 

Гр.Разград, 21.12.2015г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

С участието на секретаря Н.Р. и прокурора ОГНЯН ДАМЯНОВ, като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 412 по описа за 2015 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.328 и сл. НПК.

С Присъда № 422/29.09.2015г. по НОХД № 380/2015г. Разградският районен съд е признал подсъдимия М.В.М. *** за виновен в това, че на 02/03.07.2014г. в с. Юпер, обл. Разградска, се е  съвкупил с лице от женски пол – ненавършилата 18 години М.П.Г., като я е принудил към това със сила, поради което и на основание чл. 152, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 НК го е осъдил на 3 години и 8 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. От така определеното наказание е приспаднато времето, през което подс.М. е бил с мярка за неотклонение домашен арест, считано от 03.07.2014г. до 29.08.2014г., като два дни домашен арест се зачита за един ден лишаване от свобода.

Недоволен от присъдата е останал подс.М.В.М. и я обжалва като незаконосъобразна. Твърди, че по делото са били допуснати множество съществени процесуални нарушения, изразяващи се в образуване на досъдебното производство без да е налице законен повод, в събиране и позоваване на негодни доказателства, в отказ да се уважат доказателствени искания и в неправилен анализ на доказателствената съвкупност. Сочи, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон и наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се правят алтернативни искания: за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, за отмяна на присъдата и за оправдаване на подсъдимия, или за намаляване на наложеното наказание и прилагане института на условното осъждане.

Против присъдата е постъпила и въззивна жалба от частния обвинител М.П.Г., подадена чрез повереника й адв.А.С. ***, в която се излага довод за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се изменение на присъдата с увеличаване на наложеното наказание.

Окръжният прокурор на Окръжна прокуратура-Разград счита жалбата на подсъдимия за частично основателна. Съгласява се, че са налице някои процесуални нарушения, но те са неотстраними, поради което делото не следва да бъде връщано. Приема се, че не е доказан квалифициращия признак по чл.152, ал.2, т.1 НК, с оглед на което наказанието следва да бъде намалено, но да бъде изтърпяно ефективно.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Свидетелката М.Г. е родена на ***г*** и през учебната 2013/2014 година е била ученичка в ХІ клас в СОУ”Васил Левски”-гр.Русе. След приключване на учебната година св. Г. ***, за да гостува на своите баба и дядо – свидетелите З.М. и А.М..

Подсъдимият М.М. *** - на около 50-60 м от къщата на М.. Познавал тяхната внучка М., но помежду им нямало отношения. През месец юни 2014г. те разговаряли в центъра на с.Юпер и тогава подс.М. я разпитвал откъде е, с какво се занимава, къде учи, на колко години е. Тя отговорила, че е на 17 години, при което той отбелязал, че изглежда по-голяма.

На 02.07.2014г. около 21.30 часа св.М.Г. излязла, за да се види със своите приятели свидетелите В.Н., В.П. и Р.Р.. Към компанията се присъединил и подсъдимия М.М.. Той започнал да закача св.Г.. Хващал я за ръцете, гъделичкал я. Събул обувките й и захвърлил ги върху един покрив, а после й ги върнал. След това взел портмонето и телефона й, прибрал ги във вътрешния си джоб и си отишъл. По-късно на телефона на св.Петков й изпратил съобщение по Фейсбук, с което й благодарил за телефона и портмонето. Св.Г. му отговорила с думите: „Докарай си задника веднага!”. Подс.М. поискал тя да докара нейния, а св.Г. реагирала: „Не се прави на интересен, искам да се прибирам, изморена съм, така че ела да ми ги върнеш”. Тъй като подсъдимият не се отзовал, тя изпратила следното съобщение на своя приятел св.Д.С.: ”Дани, един тъпак ми взе телефона и портмонето. Моля ти се, ако имаш възможност „ми” се обади. Едва ли ще ти вдигне, но малко да се постресне”. Няколко минути по-късно св.Г. получила покана от подс.М. да отиде да си вземе вещите. Тя помолила свидетелите Николов, Петков и Радков да я придружат, и четиримата се насочили към жилището на подс.М.. Той чакал навън, на улицата. Хванал св.Г. за лакътя и започнал да я бута към входната врата. Тя се дръпнала, но подсъдимият обяснил, че ще й покаже нещо. Повел я по стъпалата към втория етаж. Влезли в една от стаите и подсъдимият заключил вратата. Побутвал Г., подръпвал дрехите й, с което намеквал, че иска да имат сексуален контакт. Свидетелката поискала вещите си и заявила, че иска да си тръгне. Подс.М. я блъснал на леглото в стаята и се опитал да свали бельото й, при което го скъсал. Св.Г. се изправила, но той отново я съборил с лице към леглото, хванал я за косата и издърпал главата й назад. Смъкнал долната част на облеклото си и се опитал да вкара половия си орган в устата й, което не се получило поради противодействието на Г.. При дърпането се скъсал синджира на врата й и паднал на пода. Св.Г. се навела да го потърси и подсъдимият я съборил на земята, като отново се опитал да осъществи орален акт. Не успял и избутал св.Г. на леглото, притиснал я по гръб с тялото си и успял да вкара половия си орган във влагалището й. В продължение на няколко минути осъществявал полов акт с нея. Св.Г. крещяла да я остави и викала името на св.В.П.. Подсъдимият й казвал, че колкото и да вика, никой няма да я чуе. Тъй като телефонът на св.В.П. се намирал у св.Г., тя решила да му се обади за помощ. Подс.М. осуетил намерението й, като хвърлил телефона на земята, при което той се разглобил. Свидетелката продължавала да се съпротивява, изблъскала подсъдимия и тръгнала към вратата. Той я застигнал и отново я върнал на леглото. Св.Г. продължавала да крещи и да се бори, което мотивирало подсъдимият да отвори вратата и й позволил на избяга. М. излязла навън разплакана, хвърлила разглобения телефон в ръцете на св.Петков и си тръгнала, без да каже нищо на очакащите я младежи.

Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза за освидетелстване на М.Г. е дала заключение /т.І, л.52-л.55 от досъдебното производство/, че при прегледа й са установени точковато петнисти кръвонасядания с обловата форма на тялото и крайниците, охлузвания в лява странична област на шията и в областта на десния лакът, драскотина на дясно бедро; червеникави охлузвания на лигавицата по вътрешната стена на големите срамни устни двустранно. Кръвонасяданията са получени по механизна на удар, натиск/стискане от твъд тъп предмет, охлузванията – от тангенциалното действие на тъпоръбест предмет върху кожата, а драскотините – от предмети с остър/заострен ръб/връх. Характерният вид на точковато петнистите кръвонасядания сочи нехомогенна структура/повърхност на травмиращия агент и обикновено имитират релефа на дрехата. Охлузванията на лигавицата по вътрешната стена на големите срамни устни са резултат от натиск и/или триене с твърд тъп предмет или от слабо/умерено динамично действие на тъпоръбест предмет. Всички травми са с еднаква давност и могат да бъдат получени при насилствено извършен полов акт. По своята медико-биологична характеристика обуславят болка и страдание. Във влагалищната проба не са били открити смерматозоиди, но според вещото лице това не изключва осъществяването на полов акт.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза на освидетелстване на М.М./т.І, л.59-л.60 от ДП/, при неговия преглед са установени нехомогенно петнисто-точковати кръвонасядания до дясна лопатка, лява мишница; червеникави драскотини пред лява мишнична ямка, двете предмишници и двете подбедрици; дълбока, покрита с червеникавокафенееща коричка драскотина по гръбна повърхност на лява подбедрица. Кръвонасяданията са получени по механизна на удар, натиск/стискане от твъд тъп предмет, а драскотините – от предмет/и със заострен ръб/връх. Драскотините са с близка или еднаква давност и могат да бъдат получени във връзка с трудовата дейност на освидетелствания.

По делото е била извършена съдебно-психиатрична и психологическа експертиза за освидетелстване на М.Г. /т.І, л.80-л.83 от ДП/, която е заключила, че Г. не страда от психично заболяване, има висок интелектуален потенциал и много добри когнитивни годности. Може да възприема и правилно да разбира фактите по делото и да дава достоверни показания за тях. Преживяла е Адаптационна реакция вследствие на стрес от уплахата от преживения инцидент. Той се явява силно стресогенно събитие, възникнало внезапно, придружено със страх и негативни емоции. Не се отчитат трйни негативни последици от посегателството върху психичното й развитие.

 

За да приеме доказаност на горните фактически положения, въззивният съд взима предвид показанията на свидетелите М.Г., В.Н., В.П., Р.Р. и Д.С., депозирани в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, заключенията на посочените три експертизи и писмените доказателства по делото. Изброените доказателства са годни източници на информация, относима към предмета на доказване и са достатъчни да обосноват приетата фактическа обстановка. Свидетелските показания са безпротиворечиви по фактите относно предизвикателното поведение на подсъдимия спрямо св.М.Г. преди деянието, относно посещението на свидетелката в жилището на подсъдимия и относно емоционалното й състояние при напускането на дома му. Обстоятелствата относно действията на подс.М., докато св.Г. е била в къщата му, се установяват от нейните показания. Те са подробни, логични, последователни и кореспондират със заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-психиатричната експертизи за освидетелстване на пострадалата.

Подс.М.М. не отрича, че е имал полово сношение със св.М.Г., но твърди, че то е било доброволно. Сочи, че преди това като си писали във Фейсбук, се разбрали да й вземе вещите, за да не излезе пред другите, че тя „така” идва у тях. После тя му писала, че си ги иска и казала, че ще дойде да си ги вземе. Когато дошла с приятелите си, излязъл пред къщи и, понеже имали уговорка, но явно я било срам, и за да я стимулира по някакъв начин, я хванал за лакътя. Не бил упражнявал никаква сила, докато се качвали към спалнята. Целувал я и тя не се съпротивявала. Сама пожелала да й събуе бикините. Започнали любовна игра. Правили секс, но никакво насилие нямало. Когато променяли сексуалната поза, тя се завъртяла и скъсала герданчето на врата си, от което изпаднала в ужас, защото това било най-скъпото нещо в живота й. Разплакала се и излязла разплакана. На следващия ден разбрал, че е подадена жалба за изнасилване.

На досъдебното производство подс.М. е представил разпечатка от кореспонденцията по Фейсбук между Z. G. – псевдонимът на св.М.Г. и M. M. – неговият псевдоним /т.ІІ, л.124-л.193/. От представените съобщения се установява начало на разговорите 16.09.2011г., прекъсване през 2012г. и възобновяване на 14.06.2014г. /л.157/. На 15.06.2014г. М. изразил желание да се опознаят, а Г. възразила, че не е достатъчно „курва” за компанията му. По-късно й написал, че си е тръгнала и е вървяла като кон с капаци, ни звук, ни картина. Тя се извинила, че не го е чула, но е излишно да се хаби. М. настоявал да се видят в Русе, а Г. отговорила, че няма желание, но могат да се видят на кафе в Юпер по Коледа – Нова Година /л.160 - л.164/. На 28.06.2014г. М. отбелязал, че Г. *** я поканил да се видят. Тя отговорила, че няма против да се видят навън, ако се засекат /л.165/. На 29.06.2014г. той я поканил да се видят на четири очи, като полученият отговор бил: „ъъъъх, добре”. Обещал, че няма да я дразни, но ще я целува. Отчел нежеланието й и допуснал, че той не я кефи, но тя го кефи. Г. отговорила, че я кефи неговата наглост и силата, която използва срещу нея, защото до сега никой не си бил позволявал подобни волности. М. й съобщил, че я чака сам в тях, но получил отрицателен отговор. Поискал обяснение и тя отговорила, че това, че е казала, че й харесва грубостта, не означавало нищо. М. написал, че тогава нямало смисъл, че насила не става, но въпреки това попитал дали пък тя не иска насила. Г. отговорила, че запазва правото си на мълчание. М. написал, че мълчанието е знак на съгласие, на което тя отговорила, че й е известно. Поискал утре вечер да се видят и тя отвърнала уклончиво: „Ако се засечем”./л.170 - л.175/. На 30.06.2014г. и на 01.07.2014г. М. продължил да настоява да се видят у тях. Г. отговаряла, че може, ако дойде Ицо, или, че не може заради дядо си/чл.182 – л.185/. На л.186 е записано следното съобщение от Г. от 01.07.2014г., 23:44 часа: „М., осъзнаваш ли, че до сега не си си писал с мен? Отговорът на М. е: „ Да, не съм, защото не знаех дали искаш да си пишеш с мен”. Предложил й да се измъкне по-късно, а тя отвърнала, че не е нужно да се прави на курвите му и да бяга боса и полугола от тях заради него. На 02.07.2014г. в 21:47 часа М. я попитал дали ще се видят и тя реагирала, че го е видяла. М. казал, че и той я е видял, но не я е усетил. Поканил я да дойде у тях, но тя отговорила, че той ще дойде. В 22:45 часа се уговорили да се видят след 30 минути навън. В 23:59 часа тя го уведомила, че го чака пред магазина. Последното съобщение е от 03.07.2014г. – 01:05 часа, когато М. написал: „Намерих ти ластика”.

Св.М.Г. твърди, че до края на м.юни 2014г. не е изпращала съобщения на подсъдимия във Фейсбук. Профилът й се ползвал от трети човек, което наложило да смени паролата си. Затова изпратила съобщението от 01.07.2014г. 23:44 часа. Твърдението на св.Г., че трето лице е изпращало предходните съобщения, не може да бъде проверено с експертиза, поради което въззивният съд не я допусна. Спорният въпрос не е дали съобщенията са били изпратени от потребителя Z. G., а дали именно св.Г. ги е написала. Обективно няма методика, по която да се изясни кой е авторът на съобщенията преди 01.07.2014г.  И след като този факт не може да бъде доказан по несъмнен начин, въззивният съд цени онази част от писмените доказателства, съдържаща съобщенията, изпратени по Фейсбук след 23:44 часа на 01.07.2014г., по отношение на които е безспорно, че изхождат от Г. и от М..

Данните от тази кореспонденция и свидетелските показания дават основание на въззивния съд да не кредитира обясненията на подсъдимия. Невярно е твърдението му, че са имали предварителна уговорка да се видят в дома му, за което да се създаде привидна причина чрез взимането на вещите на Г.. Няма регистрирани подобни договорки и няма изразено съгласие от нейна страна да отиде у тях. Напротив, Г. е отказвала поканите за лична среща, опитала е да си върне портфейла и телефона, без да ходи до жилището на М., и е взела мерки, за да не остава насаме с него, като е поискала да я придружат свидетелите Н. П. и Р. Те са отишли с нея и са я чакали, докато напусне дома на подсъдимия. Възприели са, че на излизане е била силно разстроена – разплакана и без желание да говори. Обяснението на подсъдимия за състоянието й, предизвикано от скъсването на синджира, е не просто неправдоподобно, то е цинично. Нищо в поведението на св.М.Г. не е показвало желание за интимност с подсъдимия. Отказвала е поканите му да го посети у тях и отношението й към него е било негативно: считала е, че той общува с курви, а пред св.Д.С. го е нарекла „тъпак”. Тезата на подсъдимия за взаимност е голословна и не се потвърждава от нито едно друго доказателство по делото. Твърдението му, че не е упражнявал принуда по отношение на Г., се опровергава и от заключението на съдебния лекар, който е констатирал множество травматични увреждания по тялото на пострадалата, съответни на нейните показания за блъскане и стискане с ръце.

Друг, подлежащ на доказване, факт по делото е знанието на подс.М.М. за възрастта на св.М.Г.. Пред районният съд подсъдимият не е отрекъл да знае, че св.Г. не е навършила 18 години. Защитникът му се позовава на записаната дата на раждане в профила на Г. във Фейсбук – 31.03.1996г. Св.Г. признава, че се е представила в социалната мрежа като по-голяма. Но дава показания, че с подс.М. са обсъждали нейната възраст, казала му е, че е на 17 години и той се изумил, че е толкова малка. Освен пряко от тези показания, съдът намира, че косвено също се извежда знанието му за възрастта на свидетелката. Тя е гостувала често на своите баба и дядо в с.Юпер, а те живеят близо до подсъдимия. Той сам обяснява, че с М. се познават отдавна.

Подс.М.М. е на 23 години, не е женен, не е осъждан. Завършил е Спортно училище „Майор Атанас Узунов” – Русе през 2013г.. През периода 2006г. – 2009г. е участвал в състезания по академично гребане и е получавал множество награди. През 2013г. се е записал като студент в Русенски университет ”А. Кънчев”, Аграрно-индустриален факултет /т.ІІ, л.200, л.201/. По делото се твърди, че е прекъснал обучението си поради мярката за неотклонение домашен арест – аргумент, който не се приема от въззивния съд, тъй като домашният арест е приключил на 29.08.2014г. Подс. М. е регистриран е като земеделски производител от 30.01.2014г., като не може да посочи какви доходи реализира от това /вж.декларацията на л.14 от т.І от ДП/. През 2015г. подс.М. се е записал в първи курс за задочно обучение във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите – Пловдив, Филиал Русе /л.35 от НОХД № 380/2015г./.

Съгласно характеристиката от Кмета на с.Юпер /т.ІІ, л.199 от ДП/ М.М. е внимателен и работлив, уважава всеки от селото и е готов да помогне на всеки. Не се занимава с противообществени прояви, семейството му е сплотено и работливо, родителите му са едни от най-уважаваните хора в селото.

По делото са приложени характеристики на подс.М., написани от лицата К. Г. С. /т.ІІ, л.138 от ДП/ и И. В./л.36 от НОХД № 380/2015г./. Подобни писмени показания при установените принципи на непосредственост и устност в наказателния процес са недопустими. С. и В. не са длъжностни лица, които в кръга на службата си да могат да издават характеристики.

Относно спортните си успехи подсъдимият е представил справка, че през периода 2006г. – 2009г. е получавал златен, сребърни и бронзови медали като спортист-гребец по дисциплина „Академично гребане”. Справката е за време повече от 5 години назад и не се приема от въззивния съд като актуален носител на характеристична информация за подсъдимия.

 

 

 

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Жалбите са неоснователни.

Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

Първото възражение на подсъдимия е за това, че досъдебното производство е било образувано в нарушение на правилата по чл.208 и чл.209 НПК, тъй като към 03.07.2014г. не е бил налице законен повод, докладната записка от Й.Йорданов до Началника на РУ”Полиция”-Кубрат относно подадения сигнал от дядото на пострадалата за извършено деяние била от 07.07.2014г., а обвиняемият е бил задържан на 03.07.2014г. в 12.50 часа и претърсването в дома му било същия ден от 10.25 до 11.10 часа. Видно от писмо от РУ”Полиция”-гр.Кубрат до РП-Кубрат рег.№ Кт-16655/03.07.2014г. /т.1, л.1 от ДП/, досъдебното производство е започнало на основание чл.212, ал.2 НПК с протокол за оглед на местопроизшествие и разпит на пострадал. Така със съставянето на протоколите за първите действия досъдебното производство се счита за образувано. Разследването е започнало със съобщение на пострадалата до РУ”Полиция”-Кубрат, което е законен повод за извършено престъпление съгласно чл.208, т.1 НПК. Приложената в т.ІІ, л.230 от ДП докладна записка на Й.Й. с рег.№ Кт-16781/07.07.2014г. е относно проверка по сигнал на А.М. за въздействие върху двама от свидетелите по делото от съпруга на една от сестрите на М.. Тази докладна записка е неотносима към образуването на досъдебното производство.

Възражението за процесуалната негодност на извършеното претърсване и изземване на веществени доказателства от дома на подсъдимия, е основателно. На 03.07.2014г. в жилището на подсъдимия е бил извършен оглед на местопроизшествие. Принципно при оглед се търсят следи от престъплението и други данни за изясняване на обективната истина /чл. 155 НПК/. За тях не е необходимо нито съдебно разрешение, нито последващо одобрение. Но по време на провеждане на огледа се е пристъпило към претърсване и изземване, а това са процесуално-следствени действия, за които трябва да има предварително съдебно разрешение или да се иска одобрение от съдия по реда на чл.161 НПК. В случая разрешение или одобрение не е искано и не е получавано. Това процесуално нарушение е неотстранимо, поради което протоколът за оглед следва да се изключи от доказателствения материал. Иззетите веществени доказателства също нямат доказателствена стойност. Въззивният съд не взима предвид нито тях, нито заключението на биологичната експертиза, която е изследвала иззетите обекти.

Не са налице сочените процесуални нарушения при разпитите на свидетелите В.Н., В.П. и Р.Р. на досъдебното производство. Не съществува забрана за участието на различни разследващи полицаи в рамките на едно досъдебно производство. Твърди се, че разпитите пред съдия на обвиняемия, пострадалата и тримата свидетели били извършени едновременно в различни сгради пред един и същ съдия. Това не отговаря на истината. Св.М.Г. е била разпитана пред съдия на 03.07.2014г. /т.І, л.17 от ДП/. На 04.07.2014г. са били проведени разпитите на подсъдимия и на тримата свидетели в следната последователност:

От 12.10 до 12.40 часа е бил разпитван св.В.П. /т.І, л.22-л.24/.

В 12.40 часа е било повдигнато обвинение на М./т.І, л.11/ в присъствието на неговия защитник адв.Р.Ковалаков.

От 12.50 до 13 часа е бил проведен разпитът на обвиняемия /т.І, л.12/.

От 15.15 часа до 15.35 часа е бил разпитван пред съдия св.Р.Р. /т.І, л.34-л.36/ в присъствието на обвиняемия и неговия защитник адв.Ковалаков.

В протокола за разпит на св.В.Н. пред съдия /т.І, л.37-л.39/ е посочено, че разпитът е започнал в 12 часа и е приключил в 15.50 часа. Въззивният съд приема, че в този протокол е допусната техническа грешка при отбелязване началото на разпита. Разпитът е кратък и не би могъл да продължи почти 4 часа. В него са участвали същият разследващ полицай, който е провел и предходните разпити, наблюдаващият прокур, обвиняемият и  адв.Ковалаков. Тези участници  са подписали протокола и с това са удостоверили, че отразеното в него процесуално-следствено действие реално е било извършено.  

Голословно е твърдението, че свидетелите В.П., Вл.Н. и Р.Р. не са били разпитвани от посочените в протоколите разследващи полицаи, а от Й.Йорданов в присъствието на дядото на св.Г.. Първо, не се уточнява за кои разпити се отнася – дали за разпитите от 03.07.2014г. или за тези пред съдия. Второ, съгласно 131 НПК протоколите за разпит са доказателствено средство за извършване на разпитите и за реда, по който са извършени, а в тях е отразено кой е разследващия орган, провел разпитите. И трето, свидетелите В.П., Вл.Н. и Р.Р. са били разпитани лично в хода на съдебното следствие и са разказали всичко, което помнят по случая. Подсъдимият е възприел непосредствено показанията на тези свидетели в съдебното производство, могъл е да им задава въпроси и да прави искания или възражения. Така правото му на защита срещу техните показания е било упражнено пълноценно.

Неоснователен е и доводът за допуснати от съда процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно тълкуване на показанията на пострадалата и на тримата свидетели, и в игнориране на обясненията на подсъдимия. Въззивният съд извърши собствена проверка на целия доказателствен материал и самостоятелен анализ на показанията на свидетелите, при което не намери основание за различни фактически изводи от направените от първата инстанция. Няма съществени противоречия в показанията на св.Г., поради което районният съд не е констатирал такива и не се е налагало да се изясняват причини за това. Несигурните отговори на свидетелката са били относно незначителни обстоятелства, примерно за облеклото на подсъдимия или за нейните дрехи. Предположенията на защитата на подсъдимия, че св.Г. е била манипулирана от своите баба и дядо, са неаргументирани. Съдебно-психиатрична и психологическа експертиза е отчела високи стойности на депресивност, тревожност и невротизъм у пострадалата. Същата експертиза е установила, че реакцията на М.Г.  включвала силен страх, безпомощност и ужас от насилника. Възприятията й, свързани с инцидента, са за случване на нещо нередно и лошо, предизвикващо срам, объркване и вина. Това обаче в никакъв случай не означава, че има склонност към лъжа или че е податлива на внушения. Напротив, вещото лице д-р Заимов е категорично, че тя няма поведенчески и психологични отклонения.

Между показанията на св.М.Г. и тези на свидетелите П., Н. и Р. също няма съществени противоречия. Противоречията са между показанията на св.Г. и обясненията на подс.М.. Въззивният съд по-горе обсъди неговите обяснения, обявявайки ги за недостоверни. Що се касае до свидетелите П., Н. и Р., въззивният съд цени единствено показанията им, дадени в хода на съдебното следствие пред районния съд, при което възраженията за негодност на техните показания от досъдебното производство и за нарушение на правилото по чл.281, ал.8 НПК са безпредметни.

Отказът да се назначи компютърна експертиза, която да изследва автентичността на съобщенията във Фейсбук, не се отразява на правото на защита на подсъдимия. Разменените с пострадалата съобщения са приети като писмени доказателства по делото, обсъдени са от въззивния съд и част от тях са преценени като достоверен източник на доказателствена информация.

С оглед на изложеното съдът счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане.

По същество, присъдата е обоснована и справедлива.

По изискуемия от чл.303, ал.2 НПК несъмнен начин е доказано, че подс.М.М. е извършил престъплението, в което е обвинен.  Съвкупил се е с непълнолетната М.Г., като я е принудил към това със сила. Деянието е извършено с пряк умисъл: подс.М. е знаел, че Г. не е навършила 18 години, съзнавал е, че тя не желае половия акт с него, искал е и е осъществил престъпното съвкупление въпреки несъгласието на пострадалата. По този начин се доказват обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.152, ал.2, т.1 във вр. с ал.1, т.2 НК.

Постановявайки осъдителна присъда, Разградският районен съд е приложил правилно материалния закон. Налице е верига от преки и косвени доказателства, коментирани по-горе, които формират крайния извод за виновност на подс.М.М.. Въззивният съд не споделя предложението на прокурора за преквалификация на деянието по основния състав по чл.152, ал.1, т.2 НК. Обсъдени са доказателствата, от които се заключава, че подс.М. е знаел действителната възраст на св.Г.. Подс.М. не е черпил сведения за св.Г. единствено от регистрацията й в социалната мрежа Фейсбук. Той я е познавал от години, знаел е, че учи в гр.Русе, харесвал я е, ухажвал я е. Всичко това, наред с нейните показания, че му е съобщила на колко години е, обосновават горното заключение.

При определяне на наказанието РРС е взел предвид като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства младата му възраст, липсата на други противообществени прояви и чистото му съдебно минало, а като отегчаващи – проявената упоритост и преднамереност. Въззивният съд счита, че от кръга смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се изключи липсата на противообществени прояви, която се покрива с липсата на осъждания, но като облекчаващ фактор следва да се включи трудовата заетост на подсъдимия.

Горните смекчаващи обстоятелства не са многобройни или изключителни, нито обуславят несъразмерна тежест на предвиденото минимално наказание от 3 години лишаване от свобода. Поради това въззивният съд намери, че не са налице основания за прилагане на института по чл.55, ал.1, т.1 НК. Законосъобразно наказанието е било определено по общите правила на чл.54 НК в размер от 3 години и 8 месеца лишаване от свобода, който съответства на характера и тежестта на престъплението.

Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание, развит в двете въззивни жалби, е неоснователен.

Въззивният съд не може да уважи искането на защитата за намаляване на наказанието в размер, позволяващ условно осъждане. Като основание за това се сочат изцяло положителните данни на подсъдимия като бивш спортист, студент и работодател, който осигурява прехраната на семейството си и на работещите при него. Относно характеристичните му данни въззивният съд не се съгласява, че са само добри. Вярно е, че подс.М. се е записал като студент, но желанието му да продължи образованието си е съмнително предвид факта, че веднъж вече се е отказал да следва и изтъкната пред съда причина за това е очевидно неправдоподобна. Подс.М. е регистриран като земеделски производител, но няма доказателства да издържа други лица или да е работодател на други лица.

Известно е, че деецът се характеризира и чрез деянието, което е извършил, а в случая то представлява едно тежко престъпно посегателство срещу половата неприкосновеност на лице, което законодателят обявява за дете. Обществената опасност на престъплението изнасилване на  непълнолетна и на конкретното деяние е особено висока. Спрямо пострадалата е била упражнена продължителна и интензивна принуда, с която нейната съпротива е била брутално сломена. Изнасилването е осъществено и демонстративно, докато тримата свидетели са чакали Г. пред дома му.

РРС е отмерил наказанието към най-ниския предел по чл.152, ал.2 НК и по-голямо снизхождение не би отговаряло на целите по чл.36 НК. В определения размер от 3 години и 8 месеца лишаване от свобода ще се постигне изискуемото предупредително и възпитателно въздействие на наказанието. Ще бъде удовлетворена и генералната превенция, която държи сметка за реакцията на обществото към престъплението. Намаляване на наказанието би било акт на социална несправедливост в малкото общество на село Юпер.

Същевременно въззивният съд не счита, че наказанието следва да бъде увеличено, както претендира частният обвинител.

Следва да се отбележи, че подсъдимият получава достатъчна премия от това, че не е бил привлечен като обвиняем и за опит за продължавано блудство, за каквото има доказателства по делото.

По изложените съображения обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

Тъй като подс.М. за първи път се осъжда на лишаване от свобода до 5 години за умишлено престъпление, съгласно чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 ЗИНЗС следва да изтърпи наказанието си при първоначален общ режим в затворническо заведение от открит тип.

Съобразно чл.59, ал.1 НК правилно РРС е приспаднал времето, през което подс.М. е бил с мярка за неотклонение домашен арест.

С оглед осъдителната присъда и съгласно чл.189, ал.3 НПК в тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото.

По изложените съображения и на основание чл.338 НПК Разградският окръжен съд

 

                                     Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 422/29.09.2015г., постановена по НОХД № 380/2015г. по описа на Разградския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.

 

НР