ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Стоев

ЧЛЕНОВЕ: 1. Димитринка Василева

2. Светла Робева

секретар Д. Г., с участието на прокурора Огнян Дамянов, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно чн дело №88 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 306, ал. 3 във вр. с чл. 313 и сл. НПК и е образувано по жалба против определение, постановено по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК, за определяне на общо наказание на основание чл. 25 НК.

Въззивното производство е образувано по жалба вх. №1623/19.02.2015 г. от служебния защитник на осъдения С.В.Р. адв. Н. против определение от 05.02.2015 г. по чнд №4/2015 г. на РС Разград. В жалбата се сочат доводи, че следва да се определи общо наказание по всички присъди. С молба вх. №1823/25.02.2015 г. служебния защитник на осъдения С.В.Р. адв. Н. оттегля подадената жалба. Съгласно чл. 324, ал. 2 НПК защитникът не може да оттегли жалбата си без съгласието на подсъдимия. Р. с молба вх. №1114/19.03.2015 г. заявява, че поддържа подадената жалба.

В съдебно заседание адв. Н. поддържа подадената жалба.

В съдебно заседание осъдения С.Р. заявява, че е осъзнал грешките си, преосмислил живота си и си е създал нови цели. Моли това да бъде взето предвид при преценка дали да бъде групирана условната му присъда.

Прокурорът намира, че жалбата е неоснователна и счита, че първоинстанционният акт следва да бъде потвърден, тъй като съдът правилно и законосъобразно е приложил чл. 25 НК определил общо наказание по две от присъдите и привел в изпълнение наказанието по трета от присъдите.

Съдът установи следното:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, съгласно чл. 306, ал.3 НПК, в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице.

По предложение на РП Разград съдът е на основание чл. 25 НК е определено общо наказание по влезли в сила присъди по нохд № 813/2013 г. и нохд №454/2014 г. на РС Разград в размер на две години и четири месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим и на основание чл. 23, ал. 3 НК е присъединено наказание глоба по нохд. №813/2013 г. на РС Разград и на основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказанието по нохд №20/2013 г. на РС Разград.

Установено е от приложените справка за съдимост и бюлетини за съдимост, че С.Р. е осъждан по три дела на РС Разград:

1. По нохд №20/2013 г. е сключил споразумение с прокуратурата и се е признал за виновен за престъпление по чл. 198, ал.1 НК във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, което е извършено на 27.12.2011 г. Споразумението е одобрено с определение от 22.03.2013 г. Наказанието е лишаване от свобода за срок от три години, отложено на основание чл. 66 НК за срок от 5 години.

2. По нохд № 813/13 г. с Присъда №681/21.12.2013 г. е признат за виновен в извършени от него за периода от 02.06.2013 г. до 16.06.2013 г. престъпления по чл. 159а, ал. 2, т. 1, и т. 6, във вр. с ал. 1 НК, и по чл. 155, ал. 5, т. 2, пр. 1, във вр. с ал. 3, във вр. с ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 23 НК е наложено едно общо наказание по двете престъпления в размер на две години и четири месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затвор и е присъединено наказанието глоба в размер на 10 000 лв. Присъдата влязла в сила на 07.01.2014 година. На основание чл. 68, ал.1 НК е постановено изтърпяване на наказанието по нохд №20/2013 г. – три години лишаване от свобода.

3. По нохд № 454/14 г. с Присъда №402/18.09.2014 г. е признат за виновен в извършено от него на 23/24.11.2013 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1 НК и е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и осем месеца в затвор при първоначален строг режим. Присъдата влязла в сила на 02.12.2014 г.

Установява се, че престъпленията, за които е осъден по нохд №813/2013 г. и №454/2014 г. са извършени в периода от 02.06.2013 г. до 16.06.2013 г. и на 23/24.11.2013 г., а присъдите са влезли в сила на 07.01.2014 г. и на 02.12.2014 г., т.е. престъпленията са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Последното съгласно чл. 23 НК, във вр. с чл. 25 НК, е основание, след определяне на наказание за всяко престъпление отделно, да се наложи общо наказание за двете престъпления - най-тежкото от тях, което е две години и четири месеца лишаване от свобода. Наложеното наказание глоба в размер на 10 000 лв. по нохд № 813/13 г., съгласно чл. 23, ал. 3 от НК, следва да се присъедини към определеното общо наказание лишаване от свобода.

Няма основание за определяне на общо наказание и по нохд №20/2013 г. По това дело Р. се е признал за виновен за деяние по чл. 198, ал.1 НК във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, извършено на 27.12.2011 г. Споразумението е одобрено с определение от 22.03.2013 г. Престъпленията за които Р. е осъден по нохд №813/2013 г. и нохд №454/2014 г. са извършени след като е осъден с влязла в сила присъда (споразумение за прекратяване на наказателното производство, което съгласно чл. 383 НПК има последиците на влязла в сила присъда) по нохд №20/2013 г. и не са налице основанията на чл. 23 НК. Престъпленията се явяват извършени до изтичане на изпитателния срок и съгласно чл. 68 НК Р. следва да изтърпи и отложеното наказание на основание чл. 66 НК – лишаване от свобода за срок от три години.

В случая доброто поведение на Р. или преосмислянето на поведението му, на което се позовава при пренията, не е основание да бъде освободен от изтърпяване на наказанието по нохд №20/2013 г. От факта, че е извършил престъпление до изтичане на 5 годишния изпитателен срок, определен със споразумението, следва задължение на съда, на основание чл. 68, ал.1 НК, да постанови изтърпяване на отложеното наказание лишаване от свобода.

Определението е законосъобразно и обосновано в частта с която е наложено общо наказание по двете присъди и приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66 НК. Разградски окръжен съд намира правните изводи на първоинстанционния съд за правилни и обосновани, изведени след правилно установена фактическа обстановка, относно наложеното общо наказание по двете присъди и определеният режим на изтърпяването му.

Съдът, като привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода, наложено на Р. по нохд №20/2013 г., определил че следва да се изтърпи в затворническо общежитие при първоначален режим общ. Съгласно чл. 61, т. 3 ЗИНЗС първоначален общ режим се определя на осъдените, които се настаняват в затворнически общежития от открит тип, а в такива, съгласно чл. 59, се настаняват осъдените за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления и осъдените за престъпления, извършени по непредпазливост. Към момента на определяне на режима на изтърпяване на наказанието по отношение на Р. не може да се приеме, че е от категорията лица – „осъдени за първи път”. При привеждане в изпълнение на условно наказание, заради последващо осъждане, с което е наложено наказание лишаване от свобода, двете наказания се търпят при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип. (в този смисъл са Решение № 271 от 13.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1464/2011 г., III н. о.; Решение № 520 от 28.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2652/2011 г., III н. о.; Решение № 290 от 7.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 785/2013 г., I н. о.). Обжалваният съдебен акт, в частта, с която е определен първоначалния режим за изтърпяване на наказанието и вида на затворническото общежитие, е постановен в нарушение на закона, тъй като не е налице осъждане за първи път по смисъла на чл. 59 ЗИНЗС.

При липса на протест в тази част съдът не може да коригира определението. Няма основание за изменение или отмяна на постановеното определение.

Поради това съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 05.02.2015 г. по чнд № 4/2015 г. по описа на Районен съд Разград.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

ДГ