ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр.Разград, 13.05.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ И.

Като разгледа докладваното от съдия И. ВЧНД № 173 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.7 НПК.

С постановление от 23.02.2015г. Разградската районна прокуратура е прекратила наказателното производство по ДП № ЗМ-РЗ-753/2014г. по описа на РУ на МВР-Разград, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.206, ал.1 НК, поради липса на престъпление от общ характер.

С определение от 08.04.2015г. по ЧНД № 182/2015г. Разградският районен съд е потвърдил постановлението за прекратяване като правилно и законосъобразно.

Недоволни от определението са останали Д.Е.Д. и А.Д.К. ***, поради което го обжалват в срок. В жалбата твърдят, че определението е неправилно и необосновано, тъй като неправилно съда е приел, че липсват данни за извършено престъпление от общ характер. Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане делото на прокурора за продължаване на процесуалните действия по него.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ДП № ЗМ-РЗ-753/2014г. по описа на РУ на МВР-Разград е било образувано и водено срещу неизвестен извършител за това, че за времето от 01.05.2013г. до 18.08.2014г. в с.Топчии, общ.Разград, противозаконно е присвоил чужди движими вещи- пари на стойност 4500лв., собственост на Д.Е.Д., които владеел.

От събраните на ДП доказателства по установения в НПК ред се установява фактическа обстановка, идентична с тази възприета, както от прокурора, така и от РС-Разград. Установява се, че жалбоподателките А.К. и Д.Д. са майка и дъщеря, които живеели в с.Пороище, където притежавали къща, която продали на 24.04.2013г. Друго жилище те не притежават. Двете познавали св.С. Д. П., по прякор “Б.”. Последният живеел на семейни начала със св.О. Р. З., като имали и деца. Занева притежавала недвижим имот в с.****, ул.*****, който в началото на 2013г. двамата решили да продадат.

Гласните доказатлества основно се разделят на две групи- такива, които твърдят, че св.П. е постигнал устна договорка за продажба на имота в с.Топчии на жалбоподателките, за което те са му платили капаро и такива /на двете жалбоподателки/, които твърдят, че св.Д. е дала сумата от 4500лв. на св.П. да й ги пази по празниците и изобщо между тях е нямало уговорка за продажба на имота на Занева. Твърденията им обаче се опровергават от другите събрани гласни доказателства- показанията на св.И.И., Д.И., Р.П. и П.П.. Пред тези свидетели жалбоподателките са афиширали собственически права върху имота на св.З. - заявили са, че са новите собственици, че са купили имота, но са в процес на пръхвърляне на собствеността. В тази връзка твърденията на двете жалбоподателки, като заинтересовани не следва да бъдат кредитирани, тъй като твърденията им се опровергават от другите събрани по делото доказателства. Освен това сочения от св.Д.- св.Е.С., в показанията си пред разследващия полицай, които именно са годно доказателство по делото, твърди, че не е присъствал на предаване на пари /както твърди св.Д./. Самият той в показанията си твърди, че след като се уговорил с двете свидетелки да купят къщата на баба му в с.**** /след напускането на дома в с.***/ двете свидетелки щели да му дадат сумата от 4000 лв., които имали и тя била от продажбата на къщата им в с.***. Видно от приложения н.а. от 24.04.2013г. двете жалбоподателки са продали имота си в с.Пороище за сумата от 5 344.80лв. и според техните твърдения ако са дали на св.П. /”Б.”/ сумата от 4500лв., няма как след това да са имали налични 4000лв., при положение, че доказателствата сочат, че са бедни. В тази връзка правилно първоинстанционния съд е приел, че тезата на двете жалбаподателки се крепят на крайно неясни, уклончиви и нелогични твърдения, поради което и не следва да бъдат кредитирани.

В случая правилно и законосъобразно РС-Разград е приел, че атакуваното Постановление от 23.02.2015г. на РП-Разград е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради липса на престъпление.

За съставомерността на обсебването по чл.206, ал.1 от НК е небоходимо да бъде установено по несъмнен начин, че деецът е присвоил противозаконно чужда движима вещ, която владее или пази. В тази връзка въззивният съд споделя наведените правни доводи от страна на районния съд. От доказателствата по делото следва да се приеме извода, че въпросната сума е била дадена на св.П. като капаро за закупуването на имота в с.Топчии, т.е. същата не му е предадена като чужда за да я пази временно, а на определено основание. В случая липсват обективните елементи на състава на престъплението “обсебване”, а както е посочил и районния съд се касае за чисто гражданско-правни отношения, които се уреждат по друг ред.

В случая не е налице и измама по чл.209, ал.1 от НК, тъй като за съставомерността на това престъпление следва да бъде установено, че актът на имуществено разпореждане се осъществява от измаменото лице поради негова неправилна представа относно правното основание или условията за това разпореждане и именно тази неправилна представа следва да е от същестевно значение за вземането на решението за разпореждане с имущестевния предмет. Именно обективната страна дава разликата между гражданската измама по чл.29, ал.1 от ЗЗД и престъплението измама по чл.209, ал.1 от НК. В случая както е посочил и РС доказателствата по делото не сочат на конкретни действия от страна на П., с които да са въвели в заблуждение Д. и К. щото те да формират неправилна представа за сделката, респ. да ги мотивира да извършат имуществено разпореждане и по този начин да им е причинена конкретна вреда, при това със специалната цел.

От анализа на доказателствата по ДП не се очертават признаците и на самоуправството по чл.323 от НК, както и на каквото и да е друго престъпление.

По изложените съображения и на основание чл.243, ал.7 НПК Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.04.2015г. по ЧНД № 182/2015г. по описа на Разградския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.