О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Разград,13.07.2015г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито
съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА
СВЕТЛА РОБЕВА
Като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
в.ч.н.д.№ 236/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.6 и ал.7, в. в. с ал.5 НПК.
С Определение от 08.05.2015г.,
постановено по ч.н.д.№ 121/2015г.
Разградският районен съд на основание
чл.243, ал.5, т.3 от НПК е потвърдил Постановление от 30.01.2015г. на
Разградската районна прокуратура, с което на основание чл.243, ал.1, т.1, в.в.
с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ - Рз
499/2014г. по описа на
РУП-Разград, вх.№ 1131/2014г. по описа на
РП-Разград образувано срещу М.Д.К. за престъпление по чл.152, ал.1, т.3
от НК, поради липса на извършено престъпление от общ характер.
Срещу така постановения съдебен акт е
постъпила частна жалба от П.М.Т. ***, чрез повереника ѝ-адв.Елена
Кралева.
В жалбата се изразява несъгласие с
постановеното определение на РРС за това, че липсват доказателства за извършено
престъпление от общ характер; сочат се, пороци за неправилност и незаконосъобразност и
се излагат подробни доводи и съображения; иска се, отмяна на обжалваното определение и на
постановлението за прекратяване на наказателното производство, и връщане на
делото на Районната прокуратура със задължителни указания, относно прилагането
на закона.
ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на
възраженията и събраните по делото доказателства, намери следното:
Жалбата е процесуално допустима като
подадена в срок от лице имащо право на жалба. Разгледана по същество се
явява основателна, по следните съображения и правни изводи:
ДП № ЗМ-Рз-499/2014г. по описа на
РУП-гр.Разград е било образувано на
13.08.2014г. и водено срещу М.Д.К.
*** за престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК.
На същата дата – 13.08.2014г. е било
повдигнато и предявено обвинение срещу К. за това,че: На 09.08.2014г. в
гр.Разград се е съвкупил с лице от женски пол П.М.Т. ***, като я е принудил към
това със сила- престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК.
При разпита в качеството на обвиняем, К. е
заявил, че не се признава за виновен както и, че не желае да дава на този етап
обяснения. На 15.08.2014г. отново е бил проведен разпит на обв.К., при който отново е заявил, че към
настоящия момент не желае да дава обяснения. Други разпити на обвиняеми не са
провеждани.
На 09.01.2015г. при предявяване на
разследването обв.К. е поискал прекратяване на воденото срещу него
производство, поради липса на доказателства.
На 12.01.2015г. разследващият орган е изпратил
материалите по досъдебното производство на РП-Разград с мнение за предаване на
съд на обв.К. за извършено престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК.
На 30.01.2015г. с постановление на РП-Разград
е прекратено наказателното производство
водено срещу обв.К. за престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК, поради липса на престъпление.
Установено е, че на 12.08.2014г. в РУП - Разград е получено
съобщение от М.Т.П. от гр.Разград за това, че дъщеря му П.Т. е била изнасилена
от управителя на клуб „Сохо”-Разград М. Д. К.. Разпитана в качеството на свидетел П.Т. е
обяснила, че в петък на 08.08.2014г. е била на рожден ден на свой познат в
заведение „Сохо”, където останала до сутринта на следващия ден- 09.08.2014г.
Докато е била в заведението св.Т. е
контактувала с различни хора, включително и с управителя на заведението обв.К.,
като през цялото време е употребила
около 200-
По същото време родителите на св.Т.
били на почивка. След завръщането ѝм на 12.08.2014г. бащата на Т.-
св.М.Т. я попитал как са изкарали рождения ден и тогава тя се разплакала и му
разказала какво е станало. Преди това, същото св.Т. разказала на св.З.Стефанов,
на чийто рожден ден била поканена в заведението „Сохо”.
Св.А.М. потвърждава показанията на св.Т.,
че действително са били заедно на една маса със св.Т. и обв.К.. Но, обяснява,
че сутринта тримата заедно излезли от заведението, като решили да продължат,
като си направят „афтърпарти”. Потвърждава, че тримата отишли с автомобила на
обв.К. в неговия апартамент. Часът бил около – 7 на 09.08.2014г. Обяснява, че
там си пуснали музика и продължили да употребяват алкохол и енергийна напитка.
Тогава обв.К. предложил на св.Т. да си хвърли някоя от дрехите, свидетелката му
отговорила, че може, но не и без пари.
Обв.К. отговорил, че няма и тогава св.А. М. казал, че той ще плати. След това св.Т.
започнала да танцува като последователно си свалила ризата, а по-късно и
сутиена, като през това време св.А. М. хвърлял пари, които св.Т. прибрала в
чантата си. По този начин свидетеля ѝ дал около 800 лв. След като св.Т.
останала гола до кръста тя седнала при обв.К. и започнали да се прегръщат.
Малко след това св.Т. отишла в съседната стая и се върнала с бял халат, като
вече била без панталон. Казала, че отива да се къпе, при което обв.К. станал и
ѝ казал, че заедно ще се къпят. Двамата заедно влезли в банята, като след
около 5 минути обв.К. излязъл от банята. Попитал свидетеля: „ колега защо не
идваш, не чувал ли, че ти викам да се къпем заедно”. Тогава св.А. М. видял, че св.Т.
седи на тоалетната чиния чисто гола с наведена глава.Свидетелят я попитал може ли да помогне с нещо и тя му
казала, че си иска дрехите и да ѝ извика такси. През това обв.К. си тръгнал. След това св.А. М. извикал такси, св.Т. си тръгнала като преди
това свидетелят ѝ дал да облече розова тениска и анцуг 7/8. Свидетелят
твърди, че в детската стая намерил жълтата риза на св.Т. и бели дънки, които
същият ден изпрал. В показанията си твърди още, че е намерил в банята и пакетче
от презерватив „Дюрекс” празно,
разкъсано, но не е намерил презерватив. Заявил е, че не желае да му бъде
върната обратно сумата от 800 лв., които дал на св.Т. за това, че е правила
стрийптиз, но желае да му върне негов златен синджир, който св.Т. взела, докато правела стрийптиз.
За да прекрати наказателното
производство прокурорът е приел, че показанията на св.Т. са в противоречие с
останалите събрани доказателства. Приел е за безспорно установено и доказано
обстоятелството, че св.Т. действително е посетила заведението „Сохо”,че
сутринта е останала сама в една компания с обв.К. и св.А. М. , но показанията
ѝ за начина на напускане на заведението-дърпане за ръката от обв.К.,
бутайки я той да я е вкарал в колата, се опровергават от изисканите записи от
охранителните камери на заведението „Сохо” обект на назначената и извършена
криминалистическа – видео-техническа експертиза. Показанията на св.Т. са в
противоречие и с показанията на св.А. А. – водач на таксиметровия автомобил,
извикан от св.А .М. , който не потвърждава показанията ѝ да е закарал свидетелката
до семейния хотел в местността „Пчелина”, а я закарал до фризьорския салон на
ул.”Венелин”, където е дома ѝ.
За да прекрати наказателното
производство прокурорът е приел още, че „ по отношение показанията на св.Т. за
самите насилствени действия извършени в банята може да се каже, че същите
звучат нелогично” . И това е така според прокурора, защото обясненията на
св.Т. за това, че влизайки в банята обв.К. е предприел груби действия опитвайки
се да я съблече, блъскайки я и удряйки я в гърба, не кореспондирало с отношенията пресъздадени преди това, а именно-
доброволно посещение в апартамента с двама мъже единият, от които непознат за
нея, обстановката в апартамента – музика, алкохол, енергийни напитки, а според
св. А. М. и стриптийз от страна на Т.
съответно, заплатен от св.А. М. Прокурорът се позовава и на показанията на
св.А. А. , на който не му е направило някакво особено впечатление, нито е
забелязал св.Т. да плаче или да е разстроена. За обстановката в
апартамента-музика, алкохол, енергийни напитки,
стрийптиз от страна на св.Т., заплатен от св.А. М. прокурорът е дал вяра на показанията на този
свидетел, потвърждаващи се от показанията на св.С. .С. .
За да прекрати наказателното производство прокурорът се
позовава и на назначените и извършени СМЕ и допълнителна СМЕ.
При прегледа извършен на П.Т. на 12.08.2014г. СМЕ е установила:
кръвонасядания в окосмената част на главата, по гърба, ляв горен крайник и
дясно бедро; охлузвания по двете ръце, най-изразени в лакътната област и около
нея; зачервяване на лигавицата около входа на влагалището по долната дясната
страна с повърхностно цепковидно разкъсване на лигавицата на 7 ч. по
часовниковия циферблат, които травматични увреждания са обусловили болка и
страдание.
Тази експертиза е дала заключение и
относно, механизма на установените травматични увреждания: всички установени
при прегледа видими травматични увреждания могат да бъдат получени по начин, както
сочи пострадалата – блъскане по гърба и в околни предмети, стискане с ръце, а
относно зачервяването на лигавицата около входа на влагалището в долната
страна, както и повърхностното разкъсване /тип рагада/ на това място, може да
се дължи на натиск и/или триене с твърд тъп предмет на това място. Но,
прокурорът е счел, че в постановлението за прекратяване на наказателното
производство не следва да коментира механизма на тези травматични увреждания и
приема от една страна категорично, че експертизата не може да отговори дали има
извършен полов акт, тъй като категоричен признак за извършен полов акт е
установяването на сперматозоиди или части от тях във влагалищното съдържимо,
позовавайки се на казаното от експертизата, защо в случая при прегледа не са направени
натривки от влагалищен секрет, а от друга, че „невъзможността за намирането на
сперматозоиди или на части от тях, не изключва извършването на съвкупление”.
Заключението на допълнителната СМЕ относно, давността
на установените травматични увреждания, обосновавайки становището си за липсата
на данни за извършено престъпление от общ характер, прокурорът се е позовал на заключението в онази му част
относно, охлузванията на лявата ръка, че същите са с по-близка давност от
05.00ч на 09.08.2014г, както и за това, че не може с категоричност да се
определи времето на получаване на охлузванията на дясната ръка,а вероятно синкавозеленеещото кръвонасядане 3/2
см изместено към гръбна повърхност на лявата предмишница, е получено преди
инцидента, но е пропуснал да коментира
заключението на експертизата в
последната му част, че травмата на
половата област би могла да се получи към соченото от пострадалата Т. време.
В заключение, прокурорът е посочил,
че за конкретното престъпление, за което било повдигнато обвинение на К. – по
чл.152, ал.1, т.2 от НК, следва да бъде доказано, че имало съвкупление с Т. и,
че същото е извършено със сила против
волята на Т. и заключава, че: „ От
събраните доказателства по настоящото
производство първо не може, да се установи, че има извършено съвкупление между
двамата, още повече същото да е извършено със сила. Не на последно място
обстоятелството, че св.Т. не е съобщила своевременно за извършеното деяние, а
това е станало едва на 12.08.2014г., също има значение за разкриване на
обективната истина по делото или по-точно води до невъзможност своевременно, да
бъдат проведени съответните процесуално-следствени действия”.
За да потвърди постановлението на
прокуратурата районният съд за разлика от прокурора е приел, че „ може да
се заключи, че между пострадалата и обвиняемия полов акт е осъществен”. За
разлика от прокурора районният съд е обсъдил онази част от заключението на СМЕ,
в частта сочеща зачервяване на лигавицата около входа на влагалището в долната
дясна част, както и повърхностното разкъсване на същото място, но приема, че „ никакви други доказателства за упражнени
спрямо пострадалата сила или заплашване от страна на обвиняемия, освен
твърдяното от нея- няма”. Правейки собствен анализ на доказателствата
както е посочено и в жалбата, районният съд приема, че показанията на св. Т. са
компрометирани от останалите доказателства. Приема, че компрометирани по
такъв начин показанията на пострадалата, които принципно могат да бъдат пряко
доказателствено средство за извършеното престъпление, ако са подкрепени обаче и
от други доказателствени източници, че
налага извода, че същите следва да бъдат изключени изцяло от доказателствения материал по делото”.
И тъй като липсвали други
доказателства за тези обстоятелства, касаещи упражнената спрямо нея принуда, то
законосъобразен се явявал извода на държавното обвинение за липсата на
доказателства за извършено престъпление от общ характер.
Този извод обаче, както на прокурора,
така и на първоинстанционния съд за липсата на доказателства за извършено
престъпление от общ характер не
кореспондира със събраните по делото доказателства и поради това, се явява необоснован
и незаконосъобразен.
Първо, безспорно се установява от заключението на първоначалната СМЕ, че е било извършено съвкупление, респ., че е
бил осъществен полов акт между обв.К. и пострадалата Т.. В постановлението, прокурорът е приел, че експертизата не може да отговори
дали има извършен полов акт, тъй като категоричен признак за извършен полов акт
е установяването на сперматозоиди или части от тях във влагалищното съдържимо.
Налице е, едно превратно тълкуване на това заключение от страна на прокурора.
Действително, експертизата посочва, че
категоричен признак за извършен полов акт е установяването на сперматозоиди или
части от тях във влагалищното съдържимо и обяснява, защо при прегледа на
пострадалата не са направени натривки от влагалищен секрет: „Впредвид
изминалото време след насилствено осъществения полов контакт и обстоятелството,
че обикновено след 6-я час на еякулацията доказването на сперматозоиди е почти
невъзможно” затова не са направени натривки от влагалищния секрет. Но,
експертизата не дава заключение /както е приел прокурора/, че не може да
отговори дали има извършен полов акт, а
заключава, че „невъзможността за намирането на сперматозоиди или части
от тях не изключва извършването на съвкупление”, с което заключение пряко се потвърждават
показанията на пострадалата за осъществен от нея полов контакт с обвиняемия, и
косвено потвърждаващи се от другите свидетелски показания - св.А. .М. , св.З.С.,
св.М.Т.не обсъдени от прокурора.
На
следващо място, безспорно се установява от заключението на
първоначалната СМЕ, че извършеното
съвкупление е било осъществено със сила, респ. касае се, за насилствено
осъществен полов акт.
При прегледа на пострадалата, извършен на
12.08.2014г експертизата установява множество видими травматични увреждания: 1. По главата- кръвонасядане с лек оток в
окосмената част на главата – дясна теменна област, странична повърхност, площ
3,5/2,5 см.; 2. На гърба –пръснати кръвонасядания под тилната линия на окосмяване
на главата и върху проекцията на гръбначния стълб 9/3,5 см., както и такива върху тялото на дясната лопатка, кръвонасядане
6/0,5 см в дясна раменна област, кръвонасядане в поясната област от лявата
страна, обща площ 5,5/2,5 см.,
кръвонасядане в лява кръстцова област 6/1,5 см., две кръвонасядания в дясна
поясна област- 3,5/0,5 см, кръвонасядане в кръстцовия отдел от дясната страна
3/3 см; 3. На дясна ръка – охлузвания на кожата на външностранична половина на лакътя и към
мишницата нагоре 9/4 см и надолу, на горните две трети на предмишницата, както
и охлузвания по лицевата повърхност на долна трета на предмишницата; 4. На лява
ръка- горна трета на мишницата характерно
кръвонасядане с размер 4/1 см, охлузвания под лакътя-външностранична повърхност
на предмишницата – 7/1,8 см. и в долната половина на предмишницата обща площ
4/6 см., под което кръвонасядане 3/2 см изместено към гръбна повърхност, на
гърба на дланта-кръвонасядане с диаметър 1/1,3 см.; 5.На дясно бедро- две
обловати насинявания на меките тъкани в долната половина на бедрото-2,5/1,5 см.
При прегледа на половия орган и в половата
област, в гинекологично положение по метода на Средюков, експертизата установява-зачервяване на лигавицата около
входа на влагалището по долната дясната страна с повърхностно цепковидно
разкъсване на лигавицата /тип рагада/,
разположено на 7ч. по часовниковия циферблат, дължина
Експертизата дава заключение и относно,
механизма на причиняване на тези травматични увреждания. Установените
кръвонасядания са получени по механизма на удар/и и натиск с/върху твърд/и тъп/и
предмет/и някои от които с удължена форма и малко напречно сечение-напр.ръб,
както и от стискане пръсти на ръцете, а
охлузванията – от тангенциалното действие на тъпоръбест предмет върху кожата, а зачервяванията на лигавицата
около входа на влагалището в долната дясна страна, както и повърхностното разкъсване /тип ракада/ това
място може да се дължи на натиск и/или триене с твърд тъп предмет на това място,
и заключава, че всички установени при
прегледа видими травматични увреждания могат да бъдат получени по начин, както
сочи пострадалата- блъскане по гърба и в околни предмети, стискане с ръце.
Това заключение на СМЕ обаче, в тази му
част относно установените травматични
увреждания и местата на намирането
ѝм по тялото на пострадалата- глава, гръб, дясна ръка, лява ръка, дясно
бедро, половия орган и половата област, както и механизма на получаването
ѝм, изобщо не е било обсъдено от прокурора по отделно и в съвкупност с
останалите по делото доказателства, в частност с показанията на пострадалата в
нарушение на правилото на чл.14, ал.1 от НПК.
Анализът на показанията на
пострадалата сочи, че нейните показания са в синхрон с намереното и
установеното от СМЕ и поради това, с
това заключение пряко се доказват показанията ѝ, не само, че е бил
осъществен полов контакт с обв.К., но и за това, че тя е била принудена към
това със сила, косвено доказващи се и от
показанията на св.З.С. и св.М.Т.
В
постановлението си прокурорът се позовава и на заключението на допълнителната
СМЕ със задача, за давността на установените травматични увреждания по тялото и
половия орган на пострадалата. Но, цитира заключението не изцяло, а от части,
т.е.избирателно за да обоснове тезата си за недоказаност на обвинението. Първо,
съгласно съд.медицинската теория и постоянната съдебна практика - въпросът за
давността на причинените травматични увреждания е основен въпрос на СМЕ и
е следвало да бъде поставен на вещото лице още с постановлението за назначаване
на СМЕ от 13.08.2014г./л.59/. Вместо това, такава задача вещото лице получава
два месеца по-късно- на
14.10.2014г./л.125/. Внимателният анализ на двете заключения по двете СМЕ-зи сочи, че докато при първото заключение
вещото лице дава заключение, че всички видими травматични увреждания могат да
бъдат получени по начин, както сочи пострадалата, то при допълнителното заключение, вещото лице
не дава такова заключение, че всички видими травматични увреждания могат да
бъдат получени и по време, както сочи
пострадалата. Т.е. вещото лице не дава заключение за давност
относно всички установени от него травматични увреждания, а само за някои от
тях. Независимо от това, прокурорът се позовава на установеното от вещото лице, че охлузванията
на лявата ръка: по лакътя-външностранична повърхност на предмишницата и в
долната половина на същата повърхност на предмишницата, са с по-близка давност
от 05.00ч. на 09.08.2014г, т.е. получени близко, или малко преди инцидента, а охлузванията на дясната ръка:
външностранична половина на лакътя и нагоре към мишницата и надолу, по същия
кант на горните две трети на предмишницата, както и пръснати охлузвания по
лицевата повърхност на долна трета на предмишницата – не може с категоричност
да се определи времето на получаването ѝм, а по отношение на
синкавозеленеещото кръвонасядане 3/2 см изместено към гръбна повърхност на лява
предмишница, установено на лява ръка,
съгласно т.4 от първоначалната СМЕ, вещото лице заключава, че вероятно е
получено преди инцидента. Но, прокурорът не обсъжда заключението в онази му
част, с която вещото лице заключава, че травмата на половата област би могла да
се получи към соченото от пострадалата Т.
време.
Това
обстоятелство, както и липсата на заключение относно давността и на
установените травматични увреждания по главата, гърба, не на всички установени
на лява ръка, както и на дясно бедро, е още едно основание окръжният съд да
приеме, за незаконосъобразен и необоснован извода както на прокурора, така и на
първоинстанционния съд за липсата на
данни за извършено престъпление от общ характер.
На следващо място, пряко доказателство
за осъществено насилие спрямо пострадалата се явява и предаденият с протокол за доброволно
предаване на 13.08.2014г. от бащата на пострадалата – св.М.Т. – „скъсан
сутиен”, приобщен по този начин като веществено доказателство по делото. Но, и
това веществено доказателство е останало необсъдено от прокурора в
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
В
тази връзка, прокурорът не е обсъдил и заключението на комплексната съдебно
психиатрична и психологическа експертиза, относно състоянието на пострадалата Т.
след инцидента за преживяната от нея
Адаптационна реакция и свидетелските показания в тази посока на А. М.,
З. С., на близките на пострадалата свидетелите М.Т. и Т.Т.
Необсъдено е останало и заключението
на комплексната съдебно психиатрична и психологическа експертиза, която по
отношение на обв.К. установява ниски стойности в скалата за откритост,
показващо проявена неискреност от страна на изследваното лице, склонност към
прикриване на истината и стремеж към социално желателно поведение, идентифицира
се затвореност, нежелание за разкриване.
Ето защо, окръжният съд прие извода
както на прокурора, така и на районния съд за
липсата на данни за извършено престъпление от общ характер за
необоснован и незаконосъобразен, поради което определението на съда и
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство
следва да бъдат отменени и делото върнато на прокурора.
При
новото разглеждане на делото следва
отново да бъдат преценени всички събрани по делото доказателства по отделно и в
съвкупност, и в съответствие с правилото
на чл.14, ал.1 от НПК прокурорът да вземе решение за недоказаност или доказаност на обвинението по чл.152, ал.1, т.2 от НК
срещу обв.М.К., респ. налице ли са основания за прекратяване на
наказателното производство или не, по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, мотивирано и обосновано, като се ръководи от
закона.
Противоречията в показанията на
свидетелите А. М., А. А. с тези на пострадалата св.Т., следва отново да
бъдат прецизирани и обсъдени, при необходимост
и преценка могат да бъдат
изяснени и чрез повторни разпити, както и с очни ставки.
Що се отнася до очната ставка, като
способ на доказване при съществени противоречия между показанията на
свидетелите, която може да се направи по
преценка на съответния орган и не е задължителна /чл.143, ал.1 НПК/ тезата на районния съд за това, че: „ Самото
процесуално поведение на пострадалата – със заявения чрез нейния повереник
отказ от очни ставки, поставя още повече достоверността на показанията ѝ
под съмнение и представлява индиция за тяхната недостоверност”, е крайно несъстоятелна и недопустима с оглед
правата на пострадалия в ДП по чл.75 НПК.
В тази връзка, при така събраните на ДП
доказателства и конкретно установени факти и обстоятелства, в т.ч. и за
причините, поради които пострадалата не е уведомила полицейските органи веднага
за случилото се с нея, както и с оглед на правата ѝ по чл.75 НПК,
несъстоятелна се явява и тезата на прокурора като мотив за прекратяване на
наказателното производство „ Не на последно място обстоятелството, че св.Т. не
е съобщила своевременно за извършеното деяние, а това е станало едва на
12.08.2014г., също има значение за разкриване на обстоятелствата по делото или
по-точно води до невъзможност своевременно, да бъдат проведени съответните
процесуално-следствени действия”.
По изложените съображения и на
основание чл.243, ал.7, в.в. с ал.5, т.3
от НПК РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определението от 08.05.2015г., постановено
по ч.н.д.№ 121/2015г. по описа на
Разградския районен съд, и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Постановлението от 30.01.2015г. на Районна прокуратура-Разград,
с което на основание чл.243, ал.1, т.1, в.в. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е
прекратено наказателното производство по ДП №
ЗМ-Рз 499/2014г. по описа на РУП-Разград, вх.№ 1131/2014г. по описа на
РП-Разград образувано срещу М.Д.К. за
престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК, поради липса на извършено престъпление
от общ характер, и ВРЪЩА делото на
Районна прокуратура-Разград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.