О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
|
Разградски окръжен съд на двадесет
и първи юли две хиляди и петнадесета година, в състав:
Съдия: Емил Стоев
в закрито съдебно
заседание, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев чн дело №246 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по чл. 243, ал. 3 НПК.
Постъпила е жалба от НАП - ТД Варна, против
постановление от 06.07.2015 г. за частично
прекратяване на наказателно производство от 06 юли 2015 г. по ДП №330
ЗМ-13/2014 г. /ЗМ-В-292/2014 г./ на ОД на МВР Разград. В жалбата се твърди, че
назначена експертиза е установила дължим данък от Р. в размер на 19 961,
43 лв., а впоследствие допълнителни експертизи са посочили, че дължимият данък
е 11 121, 42 лв. Тъй като при получаване на парични суми чрез системите за
парични преводи не е възможно представителство, изисква се документ за
самоличност и лицето, което получава сумите трябва да представи и уникален
10-цифров код, съобщен от изпращача, то не са налице основания за частично
прекратяване на производството. Искането е за отмяна на постановлението като
незаконосъобразно и връщане делото на прокурора.
Съдът
установи следното:
Постановлението е връчено на жалбоподателя на
06.07.2015 г. (според отбелязването на гърба на приложеното по ДП постановление).
Жалбата е постъпила с вх. №888/14 от 13.07.2015 г. на
ОП Разград и съдът приема, че е подадена в срока по чл. 243, ал. 3 НПК и от
лице което има право на жалба.
С обжалваното постановление (л. 227, т. 3) прокурорът
е приел, че след като допълнителната съдебно-икономическа експертиза посочва
дължим данък в размер на 11 121, 42 лв., следва да се прекрати частично
наказателното производство за разликата в данъка над 11 121, 42 лв. до
19 961, 43 лв. , както и по
отношение на обвинението по чл. 212 НК, тъй като графологическата експертиза е
установила, че молбите не да подписани от Р..
Досъдебното производство е образувано с постановление
от 05.09.2014 г. (л. 1, т. 1) против Н.М.Р. ***, ЕГН ********** за това, че в
периода от 01.01.2009 г. до 30.04.2014 г., в условията на продължавано
престъпление, не е подала ГДД, които се изискват от чл. 50 ЗДДФЛ, с което е
избегнала плащането на данъчни задължения в особено големи размери – общо около
16 300 в. – престъпление по чл.
255, ал. 3 НК.
По отношение на Р., както и за много други лица, е
постъпила информация за периода 2009 г. - 2013 г. от службите на Р Румъния, че
е получила преводи на значителна стойност (л. 16, л. 56 и сл., т. 1).
С постановление от 07.01.2014 г. (л. 23, л. 26 /под
№13/ т.1) ОП Разград първоначално е отказала да образува ДП срещу Р. за
престъпление по чл. 255 НК и материалите са изпратени на РП за провеждане на
разследване за престъпление по чл. 209 НК, тъй като лицата са безработни, нямат
други източници на доходи, нямат обяснение на какво основание са получавали
парични трансфери и може да се направи извода, че парите са придобити чрез
престъпление. Дадени са указания (л. 6 от постановление от 07.01.2014 г. на л.
28, т. 1) да бъдат проведени действия по установяване на лицата, които са
изпращали парични суми и произхода им.
По делото са приложени:
-
писмо от
15.05.2014 г., с което „ОББ” АД представя разпечатка от системата, обслужваща
преводите „Уестърн Юнион” (л. 116-254, т.1);
-
справка за
получени преводи е представена и от „ЦКБ” АД (л. 128-131, т.1);
-
справка за
получени преводи от Търговска банка „Д” АД (л. 133-139, т. 1);
-
справка за
получени преводи от „Юробанк България” АД (л. 141-142);
-
справка за
получени преводи ФК „Кеш Експрес сървис” (л. 144-204, т.1).
На 06.10.2014 г. (л. 131, т.3) е изготвено предложение
за отправяне на молба за международна правна помощ до Румъния за получаване на
оригиналите на платежни документи за извършени преводи и е извършен превод (л.
192, 194, т. 2) на книжата. Няма данни за изпълнение на поръчката. В
постановление от 06.07.2015 г. (л. 224, т. 3) при произнасяне по искане на
представителя на МФ е посочил, че не следва да се изчаква изпълнение на
поръчката, тъй като това води до забавяне на наказателното производство.
Излагат се доводи и че в повечето подобни случаи оригиналите не са налични и не
се представят.
По делото са разпитани свидетели: С. Абтулова на
15.10.2014 г. (л. 32, т. 3) – служител на НАП, относно реда за деклариране на
доходи, извършвани ли са ревизии и проверки на Р. и подавала ли е ГДД; С.
Иванова на 18.02.2014 г. (л. 33, т.3) – служител на ДСП като представител на
пострадалото ЮЛ и относно подадените молби за подпомагане от Р.; св. Н.
Литовченко на 17.09.2014 г. (л. 36, т. 3) – служител в ДСП относно реда за
подаване на молби и отпускане на помощи; М. Цонева на 18.09.2014 г. (л. 38,
т.3) – служител в ДСП относно подадена от Р. декларация.
На 05.03.2015 г. е назначена графологическа експертиза
(л. 2, т. 2), която е изпълнена на 26.05.2015 г. (л. 7, т. 2). Вещото лице е
посочило, че всички представени му платежни документи са подписани от Р. с
изключение на:
0392991405 от 07.11.2012 г. за 150 евро;
3099204443 от 28.05.2012 г. за 100 евро;
9469011779 от 31.05.2012 г. за 60 евро;
9354708707 от 24.07.2013 г. за 144 евро;
8786944136 от 02.10.2013 г. за 50 евро;
Назначената с постановление от 24.10.2014 г. (л. 21,
т.2) и изготвена от вещото лице Братованова на 02.12.2014 г. (л. 22, т.2)
икономическа експертиза посочва, че въз основа на платежните документи се
установява получени доходи в размер на 217 187, 32 лв. от които:
2007 г. – 293, 37 лв.
2008 г. – 33 202, 96 лв.
2009 г. – 1965, 61 лв.
2010 г. -
39 137, 88 лв.
2011 г. -
8 992, 85 лв.
2012 г. -
69 893, 36 лв.
2013 г. -
63 701, 20 лв.
и
съответно дължимият данък по ЗДДФЛ е в размер на 19 961, 43 лв. за периода
2007 г. – 2013 г.
С постановление от 03.06.2015 г. (л. 59, т.2)
е назначена допълнителна експертиза като са посочени платежните документи въз
основа на които вещото лице да отговори какъв е размера на дължимия данък.
Експертизата е изготвена на 13.06.2015 г. (л. 64, т.2). Според заключението на
вещото лице получените от Р. средства са:
2007 г. – 293, 37 лв.
2008 г. – 684, 54 лв.
2009 г. – 0 лв.
2010 г. -
9 333, 22 лв.
2011 г. -
8 389, 80 лв.
2012 г. -
51 968, 25 лв.
2013 г. - 41 180,
04 лв.
2014 г. -
4 840, 68 лв.
с
общ размер 111 849, 22 лв.
С постановление от 16.06.2015 г. (л.
35, т.2) е назначена допълнителна експертиза като са посочени същите платежните
документи като в по постановлението от 03.06.2015 г. и е поставена същата
задача вещото лице да определи данъка но за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г.
и 2014 г. Представено е заключение от 24.06.2015 г. (л. 100, т.2). Вещото лице е посочило различен доход,
установен въз основа на същите 316 бр. документи, описани в постановлението на
разследващи орган:
2010 г. -
9 333, 22 лв.
2011 г. -
8 389, 80 лв.
2012 г. -
54 041, 43 лв.
2013 г. -
43 693, 28 лв.
2014 г. -
5 427, 43 лв.
с
общ размер 120 885, 16 лв. и данък по ЗДДФЛ – 11 121, 42 лв.
От събраните в хода на ДП доказателства се установява,
че Р. е родена на *** г. Не е омъжена и има две деца (справка от Община Разград,
л. 56, т.3). Няма установено имущество и доходи, не е регистрирана като
безработна, (справка от НАП на л. 43 и
сл., т. 3, справка от АВ на л. 54, т.3, справка от ОД Земеделие на л. 60, т.3,
справка от Община Разград, л. 62, т.3, справка от ОД МВР Разград на л. 64,
т.3). От приложената справка от НАП (л. 215, т. 1; л. 43, т. 3) се установява,
че Р. не е подавала данъчни декларации и не е осигурявана в периода 2008 г. –
2013 г. Според представените разпечатки и разписки за получени суми, че Р. е получавала
парични преводи от различни лица. Р. не дава обяснения.
Съдът намира, че в постановлението за частично
прекратяване не е изложен ясен анализ на доказателствените източници и
обосновани фактически изводи. Не е ясно
защо прокурорът описвайки две заключения на вещото лице по делото приема за
обосновано второто и счита, че дължимият данък е 11 121, 42 лв., а не
19 961, 43 лв. Прокурорът приема, че деянието не е извършено или не
съставлява престъпление. Вероятно това е
поради възприемането, че извод, че са налице получени от Р. суми, е възможен
единствено ако са приложени по делото разписки, подписани от нея.
Не е обосновано становището на прокурора, че не следва
да се чака изпълнението на молбата за международна правна помощ, тъй като това
удължава наказателното производство и е свързано с разходи. Според
представената справка от службите на Румъния Р. е получила преводи в периода
2009 г. – 2010 г. и ако по отношение на тях се установи, че съставляват доход и
се дължи данък, то с оглед разпоредбата на чл. 26 НК и ТР №1/ от 7.05.2009 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. ОСНК („Обективната даденост на единното
продължавано престъпление по чл. 255 от НК
не се нарушава, когато някои или всички от отделните данъчни задължения са под
установените в чл. 93, т. 14 от НК
размери”) би следвало в обвинението да се включат и получените средства през
2007 г. – 2009 г. (За намаляване на възможните разходи, с оглед броя
дела, които се сочи, че са налице, е възможно изготвяне на стандартна бланка по
модела на ЕЗА или други формуляри за международно сътрудничество, като се
променят само имената на лицето и периода за който се отправя запитване. Това
ще доведе до намаляване на количеството на превежданите документи).
Нищо не е извършено и по даденото указание от
прокурора още в постановлението от 07.01.2014 г. (л. 23, л. 26 /под №13/ т.1)
да бъдат проведени действия по установяване на лицата, които са изпращали
парични суми и произхода на сумите.
Съдът намира, че установяването на дохода не може да
се ограничи само по наличните в делото разписки, а следва да се установят
всички средства, получени от Р. в Румъния и в България за посочения от органите
на ДП период 2007 г. – 2014 г. с всички допустими доказателствени средства. Съответно
да е установено, че не е възможно да се съберат други доказателства.
Следва да се изясни и на какво се дължи различието в двете
допълнителни заключения.
Не са изяснени всички обстоятелства от значение за преценка
налице ли е престъпление и каква е правната му квалификация и съответно не може
да се приеме, че разследването е проведено обективно и пълно. Необходимо е да
бъдат събрани и проверени всички доказателствени материали от значение за
делото и едва след това да се извърши оценка на доказателствата и прецени
налице ли са основания за частично прекратяване на производството.
След като един път органите на ДП са приели, че е
необходимо за изясняване на фактическата обстановка, искане за международна
правна помощ до Румъния, което съдебния състав споделя, следва да се извърши
нужното, за да се провери по каква причина не постъпва отговор от Румъния. След
като органите на ДП считат, че за установяване получаване на парични суми е
необходимо прилагане на разписки, подписани от обвиняемата, то следва да
извършат нужните действия за установяване възможно ли е прилагането им по
делото. Следва да се установи причината за забавянето на румънските власти за
осъществяване на изисканата от органите на ДП правна помощ. Налице е опростен и
пряк способ за контакт с органите на Румъния и установяване на въпросите за
преводите, за които се сочи, че са получени от обвиняемата в Румъния и налице
ли са запазени разписки.
Изясняването на обстоятелствата от значение за преценка
налице ли е престъпление и с каква правна квалификация изисква установяване:
Какъв е редът за получаване на преводи? Възможно ли е
получаването на превода от лице различно от посоченото от изпращача? Какви суми
са отразени, че са получени по представените разпечатки от информационните
системи на лицата извършващи парични преводи? За кои от тях са налице разписки
за получени преводи? Налице ли е идентичност между изпращачите по преводите, за
които има разписки и тези които са само отразени в представените разпечатки.
Получаването на сумите подлежи на доказване със всички доказателствени
средства. Доказването в наказателното производство не е ограничено нито от
изискванията на ЗСч към редовността на счетоводните документи, нито от
забраната в ГПК за доказване със свидетелски показания на определени
обстоятелства.
Не са били налице основания за прекратяване на
наказателното производство по изложените по-горе съображения. Частичното прекратяване е преждевременно, тъй
като не са установени всички обстоятелства по чл. 102 НПК относно извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него и характерът и размерът на вредите, причинени с деянието. Без
изясняването на тези въпроси по реда на НПК съдът намира, че е преждевременно
направена преценката, че не е осъществен състав на престъплението по чл. 255,
ал. 3 НК и са налице основания за
прекратяване на производството. Съответно и по чл. 212 НК, тъй като от значение
за преценка осъществен ли е състава на престъплението е и размерът на получения
доход от обвиняемата.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ постановление на Окръжна прокуратура Разград от
06.07.2015 г. за частично прекратяване
на наказателно производство по ДП №330 ЗМ-13/2014 г. /ЗМ-В-292/2014 г./ на ОД
на МВР Разград и ВРЪЩА делото на прокурора за доразследване.
Определението подлежи на жалба и
протест пред Варненския апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: