О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.Разград, 29.09.2015г.

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в.ч.н.д.№ 354/2015г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.7 НПК.

С Определение от 25.08.2015г., постановено по ч.н.д.№ 281/2015г. Разградският районен съд на основание чл.243, ал.5 от НПК е отменил Постановлението на РРП от 24.04.2015г., с което на основание чл.243, ал.1, т.1, в.в. с чл.24, ал.1, т.1 и чл.199 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ-В-242/2013г. по описа на ОД на МВР-Разград, образувано и водено срещу неизвестно лице, поради липса на престъпление, и връща делото на РРП за изпълнение на дадените указания.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпил частен протест от РП-Разград. В протеста се излагат доводи и съображения за неправилност на съдебния акт, и се предлага отмяна на същия.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД намери, следното: Протестът е процесуално допустим като подаден в срок от надлежна страна в процеса против съдебен акт подлежащ на въззивен контрол. Разгледан по същество се явява неоснователен, по следните съображения и правни изводи:

Досъдебното производство е било образувано и водено срещу неизвестно лице за това,че: На 08.09.2013г. на път Е-70 при км.67+682 м. околовръстен път на гр.Разград по поска гр.Русе при управление на МПС е нарушило правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинило С. П. А. от гр.Русе средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на десен горен крайник, поради счупване на лъчевата кост с изкълчване на дясната гривнена става – престъпление по чл.343, ал.1, б”б”, в.в. с чл.342, ал.1 от НК.

Установено е, че на 08.09.2013г. по път Е-70, при км. 67+682 м, околовръстен път на гр.Разград, посока гр.Русе, се движел лек автомобил „Тойота авенсис” с рег.№ РР 06 70 АН, управляван от Ф. А. Ф. Приближавайки до отбивката вляво на пътното платно за „Автосервиз Илко”, водачът на лекия автомобил намалил плавно скоростта, дал ляв мигач и насочил автомобила към маркировъчната линия М1, в средата на платното за движение. Тези му действия били възприети от движещите се в колона зад него със скорост над разрешената за движение извън населено място, около 123,8 км/ч мотоциклетисти. Първият от тях успял да заобиколи движещият се с около 10-15 км/ч лек автомобил от лявата му страна, вторият от тях – св.Д., започнал спиране при приближаването си към л.автомобил, но не могъл да спре и се блъснал с управлявания от него мотоциклет „Сузуки” в задната част на автомобила със скорост около 58,2 км/ч. В следствие на удара, изхвърчал от мотоциклета, прехвърлил се през капака на лекия автомобил и паднал на земята. Третият от мотоциклетистите- пострадалия, видял, че стоповете на моторите пред него светват и също задействал спирачките на своята „Хонда”, но не успял да спре преди да стигне до мотоциклета „Сузуки” и се блъснал в задната му част. В резултат на удара паднал на земята, от което му били причинени описаните в съдебно-медицинската експертиза увреждания довели до трайно затруднение движението на дясната ръка, поради счупване на лъчевата кост с изкълчване на дясната гривнена става- средна телесна повреда по см.на чл.129 от НК.

Установено е, че първият сблъсък между мотоциклет „Хонда” управляван от пострадалия и мотоциклета „Сузуки” управляван от св.Д. спрямо широчината на пътното платно, се е осъществил в дясната лента на път I -2; вторият сблъсък между мотоциклета „Сузуки” управляван от св.Д. и л.автомобил управляван от св.Ф.Феим спрямо широчината на пътното платно също се е осъществил в дясната лента на пътя.

Съгласно заключението на назначената авто-техническа експертиза, ако мотоциклетистите са се движили със скорост до 80 км/ч. в създадената пътнотранспортна ситуация, всеки от тях би имал възможност да спре преди мястото на удара. Всички експерти и от допълнителните авто-технически експертизи сочат, че причина за възникването на автопроизшествието е именно движението на мотоциклетистите със скорост по-висока от разрешената за съответния пътен участък,а като друга такава закъснението, което е допуснал водачът на мотоциклет „Сузуки” да започне спирането. Експертите допускат, че пострадалият също е допуснал такова закъснение, но и дори това да е така, поради спирането на предния мотоциклет вследствие на удара в автомобила, мотоциклет „Хонда” също се е ударил в задната част на мотоциклет „Сузуки”.

По делото е установено, че водачът на лекия автомобил е възприел в огледалото за обратно виждане движещите се мотоциклетисти, в момента когато е започнал маневрата завиване в ляво и е намалил скоростта си, за да ги изчака да го изпреварят преди да завие.

За да прекрати наказателното производство наблюдаващият делото прокурор е приел, че липсват доказателства за извършено престъпление от общ характер. Този извод обаче, се явява необоснован както правилно по същество е приел и първоинстанционният съд.

Съобразно заключенията на експертите от всички автотехнически експертизи прокурорът е приел, че причина за настъпването на пътния инцидент е поведението на самия пострадал А. и това на мотоциклетиста пред него – св.Д., доколкото останалите мотоциклетисти нямат отношение към причиненото му в случая, съставомерно увреждане. Правилно прокурорът е посочил, че пострадалият се е движел с такава скорост, която му е попречила да предприеме действия, за да избегне сблъсъка с движещият се пред него мотоциклетист, следователно, пострадалият е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се е движил със скорост, значително над разрешената за извън населено място и чл.23 ал.1 от ЗДвП задължаваща водача да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре. Но, както правилно е посочил и първоинстанционният съд при положение, че държавното обвинение приема, че причина за ПТП е поведението на двамата мотоциклетисти- пострадалия и движещият се пред него мотоциклетист-св.Д., то същият този извод за виновно поведение на пострадалия в нарушение на правилата на чл.21, ал.1 и чл.23, ал.1 от ЗДвП се отнася и към поведението на св.Д., за който също се установява по несъмнен начин, че се е движел с несъобразена скорост, и който не е задействал спирачките на управлявания от него мотоциклет своевременно, което именно е предизвикало и сблъсъка между неговия мотоциклет и лекия автомобил и причинило удара на пострадалия Атанасов в него.

Ето защо, при наличието на достатъчно безспорни доказателства сочещи на виновно поведение и от страна на св.Д. изводът на прокурора за липсата на доказателства за извършено престъпление от общ характер се явява необоснован.

На следващо място, за да прекрати наказателното производство прокурорът е приел, че липсва извършено съставомерно деяние и от страна на водача на лекия автомобил св.Ф.Ф., защото същият не е нарушил конкретни правила за движение по пътищата по ЗДвП и ППЗДвП, в частност не е нарушил правилото на чл.37, ал.2 от ЗДвП, тъй като в конкретния случай св.Ф.Ф. макар и да е предприел престрояване към лявата част на дясната лента за движение и подал светлинен сигнал е прекъснал навреме маневрата, без да пресича осевата линия именно за да пропусне движещите се зад него мотоциклетисти.

Но, и този извод на прокурора се явява необоснован, както правилно по същество е приел и първоинстанционния съд по съображения и правни изводи, които изцяло се споделят и от въззивния съд. Действително, дали предприетите от водача на лекия автомобил действия, при които той е намалил скоростта си, оставайки в собствената си лента с включен ляв мигач и изнесен към пътна маркировка забраняваща му пресичането ѝ, съответства на чл.37, ал.2 от ЗДвП е въпрос, на който прокурорът не е дал категоричен и убедителен отговор. И това е така защото, първо както правилно е посочил и първоинстанционният съд по см. на тази правна норма за „пропускане” на движещите се след автомобила в случая, мотоциклетисти действително би могло да се говори при наличие на данни за предприето от последните изпреварване на автомобила, каквито по делото няма; на следващо място, правилно първоинстанционният съд се позовава на нормата на чл.25 от ЗДвП, която задължава водача на пътното превозно средство, който преди да предприеме каквато и да е маневра, в частност, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение. В случая, безспорно се установява, че водачът на лекия автомобил с действията си по подаване на ляв мигач, намаляване на скоростта на автомобила и насочването му наляво към маркировъчната линия М1, която е в средата на пътното платно от техническа гледна точка съгласно заключението на експертите, е осъществил начало на маневрата завиване на ляво. А видно от показанията на св.Н.М. – мл.автоконтрольор, ПП ОДМВР-Разград посетил местопроизшествието и от показанията на самия водач на лекия автомобил – св.Ф.Ф. се установява, че последният е предприел началото на маневрата завиване на ляво преди да забележи движещите се зад него мотоциклетисти, респ. забелязал е мотоциклетистите след като вече е започнал маневрата, именно в нарушение на правилото на чл.25 от ЗДвП - защото е бил длъжен, и обективно е могъл да ги забележи преди да предприеме началото на маневрата – завиване на ляво. В тази връзка, относно обективната възможност на водача на лекия автомобил да забележи и възприеме своевременно движещите се след него мотоциклетисти независимо от обстоятелството, че последните като участници в движението се движат в нарушение на правилата за движение по пътищата доказателствата по делото сочат, че видимостта е била добра - на прав пътен участък в района на ПТП, с надлежен низходящ наклон 6%, а от показанията на св.Св.Б. – първият мотоциклетист се установява, че той е забелязал в далечината на 200-300 м. движещият се пред него в дясното пътно платно лек автомобил „Тойота”, който автомобил той и другите мотоциклетисти започнали да настигат, и едва когато наближават лекия автомобил този свидетел забелязал, че „колата подаде в последния момент ляв мигач и започна да се изнася веднага”. Показанията на този свидетел са в съответствие с показанията на св.Н.М. и на самия водач на лекия автомобил св.Ф.Феим, че действително действията на св.Ф.Феим са били в нарушение на правилото на чл.25 от ЗДвП.

Ето защо, с оглед правилото на чл.14 от НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, правните изводи и съображения на първоинстанционния съд за необходимостта от изясняване на обстоятелството- имал ли е възможност св.Ф.Феим с предприемане на нова или преустановяване на осъществяваната маневра да предотврати удара на движещия се след него мотоциклет „Сузуки” в лекия автомобил, дали широчината в неговата лента за движение е позволявала изпреварването или заобикалянето на автомобила от мотоциклетистите без същите да напуснат тази лента, при положение, че той самият не е бил започнал изпълнението на маневрата „завиване на ляво”, се явяват правилни и законосъобразни.

Едва след изясняването на всички тези въпроси, следва отново да се прецизират събраните по делото доказателства и с оглед на правомощията си държавното обвинение да вземе решение по вътрешно убеждение, въз основа на доказателствата и закона - има ли в конкретния случай, доказателства за извършено престъпление от общ характер или не.

По изложените съображения и на основание чл.243, ал.7 НПК РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определението от 25.08.2015г., постановено по ч.н.д.№ 281/2015г. по описа на Разградския районен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.