О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
|
Разградски окръжен съд на деветнадесети
ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
Съдия: Емил Стоев
в закрито съдебно
заседание, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев чн дело №408 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по чл. 243, ал. 4 НПК.
Постъпила е жалба от адв. Чаталбашев пълномощник на И.Р.Р.,
ЕГН ********** и Ф.Р.Р., ЕГН ********** против постановление от 03.11.2015 г.
за прекратяване на наказателното производство. Излагат се доводи, че не е
изяснен в достатъчна степен механизма на настъпване на ПТП. Намират за
установено, че водачът е забелязал пешеходеца на достатъчно голямо разстояние и
е следвало да вземе мерки, за да предотврати ПТП, тъй като е възникнала
опасност за движението. Намира, че е налице противоречие в постановлението относно мястото на удара,
момента в който водачът е предприел спиране. Намират за необосновани изводите
на прокурора, че пострадалият е нарушил чл. 113 ЗДвП, тъй като извън населено
място не може да има обозначени места за пресичане, както и за нарушение на чл.
116 ЗДвП, тъй като пострадалият е бил на пътното платно, съответно не е можел
да навлезе в него внезапно. Считат, че не е изяснена фактическата обстановка,
поради което следва да се отмени постановлението за прекратяване и назначи нова
експертиза.
Жалбата е постъпила с вх. №352/15 от 12.11.2015 г. в
ОП Разград.
Производството е по чл. 243, ал. 3 НПК.
Постъпила е жалба от адв. Събева - пълномощник на И.Р.Р.,
ЕГН ********** и Ф.Р.Р., ЕГН ********** против постановление от 03.11.2015 г.
за прекратяване на наказателното производство.
Намират, че разследването не е обективно, всестранно и
пълно. Сочи се, че е налице вътрешно противоречие в приетата от прокурора
фактическа обстановка, тъй като прокурорът е приел, че водачът завил наляво, за
да заобиколи пешеходеца, пострадалият също завил наляво и след това бил ударен
от автомобила, но ударът е в лявата част на автомобила, а не в дясната. Сочи
се, че в постановлението не е посочено мястото на удара между автомобила и
пешеходеца. Намира за необоснован и извода, че пострадалият не вижда и не чувал
добре.
Жалбата е постъпила с вх. №352/15 от 16.11.2015 г. в
ОП Разград. жалбата е изпратена по пощата, което е видно от приложения плик, с
клеймо от 13.11.2015 г.
Постъпила е жалба и от А.Р.М., ЕГН …, чрез адв. Р.
Воденичаров против постановление от 03.11.2015 г. за прекратяване на
наказателното производство.
В жалбата се твърди, че постановлението е
незаконосъобразно и необосновано. Защитникът намира, че безкритично е приета
тезата на водачът на МПС. Считат, че при установена видимост от 100 м., водачът
е бил длъжен, а и е възприел движещите
се по пътното платно пешеходци. С оглед на това, дори при приетата от прокурора
фактическа обстановка, водачът е нарушил чл. 20, ал.2 ЗДвП, още повече след
като му е било известно, че Р. е с нарушение на зрението и слуха, а внучката му
страда от психично заболяване. Сочи се, че е неясно на какво се дължи
разминаването в протокола за оглед и експертизата на установените спирачни
следи, съответно е налице съмнение в установената скорост на движение,
изчислявана въз основа на спирачните следи от автомобила.
Искането е за отмяна на постановлението.
Жалбата е постъпила с вх. №352/15 от 13.11.2015 г. в
ОП Разград.
Съдът
установи следното:
С обжалваното постановление от 03.11.2015 г. (л. 152)
прокурорът е приел, че няма установено нарушение на правила за движение по
пътищата от страна на водача на автомобила в конкретната ситуация и не може да
му се търси наказателна отговорност.
Постановлението е връчено на И.Р. на 06.11.2015 г. (л.
155), на Ф.Р. на 06.11.2015 г. (л. 156) и на Айтен М. на 06.11.2015 г. (л.
157).
Следва да се приеме, че жалбите са подадени в
7-дневния срок по чл. 243, ал. 3 НПК.
Жалбите са подадени от лица, които имат право на жалба
– те са посочени в постановлението на прокурора и видно от удостоверение за
наследници №67/05.05.2015 г. Община Самуил (л. 84) наследници на Р. Р.Р.
/синове и дъщеря/.
Досъдебното производството е
образувано на 18.04.2015 г. срещу Е.И.М. от с. Богомилци,
ЕГН ********** за
престъпление по чл. 343
ал. 1
б. в
във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК –
на 18.04.2015 г. в землището на с. Богомилци, при управление на лек автомобил
„Рено Клио” с ДК № РР 0964 ВА нарушил правилата за движение и по
непредпазливост причинил смъртта на Р. Р.Р..
В протокола за извършен оглед на 18.04.2015 г. е
отразено, че на местопроизшествието е намерен автомобила „Рено Клио” със
спукано предно стъкло и следи от удар в долен десен ъгъл и изкъртено дясно
странично огледало, че са установени лява спирачна следа с дължина 37, 90 м. и
дясна спирачна следа с дължина 40, 20 м. (л. 5 и препис на л. 3).
Разпитани са свидетели:
1.
св. И. (л. 18),
който твърди, че работи като селски говедар и пасял 30 крави (20 от които на бащата
на Е.) и видял да вървят по пътя (в посока от с. Богомилци към с. Хума) Р.,
който бил глух и не виждал добре и младо
момиче, които отивали за вода на чешма, намираща се „по-надолу”. Двамата
вървели „по средата на пътя” момичето от дясната страна на дядото. След което
изведнъж дядото тръгнал на ляво, а Е.
който в това време идвал с колата си от с. Богомилци натиснал спирачки и се
опитал да не го удари, но не успял. Същият свидетел е разпитан и на 11.08.2015
г. (л. 47) и е заявил, че Р. „не чува и не вижда и не е много добре с акъла”.
Посочва, за разлика от предходния разпит, че Р. и внучката му се движели един
след друг.
2.
св. Е. А. (л.
24), който твърди, че забелязал на 35-40 м. пред автомобила, който управлявал
да се движат Р. и внучката му непосредствено в края на асфалта, след което
намалил скоростта, тъй като решил да ги заобиколи и свил на ляво, но Р. рязко
променил посоката на движение към средата на пътното платно и тогава А. подал
звуков сигнал, рязко настинал спирачките, завил още на ляво, но го ударил в
областта на дясното огледало.
3.
св. Д. (л. 25) –
служител на полицията посетил местопроизшествието.
4.
св. М. (л. 33) –
дъщеря на пострадалия . Твърди,
че баща й всеки ден ходел за вода на чешма, намираща се в началото на селото.
Твърди, че баща й не е страдал от сериозно заболяване, бил със слух и зрение
нормално за възрастта му.
5.
св. М. (л. 49) –
лекар посетил местопроизшествието.
6.
св. И. Р. (л. 37)
– син на пострадалия. Заявява, че баща му не е страдал от сериозно заболяване,
предвид възрастта си не е виждал и чувал добре.
7.
св. Ф. Р. (л. 42)
– син на пострадалия. Казва, че знае че баща му отивал за вода до чешмата,
„която се намира в ляво, непосредствено преди с. Хума” и че не знае да е
страдал от намаление на слуха или зрението.
8.
св. Е. А. (л. 45)
който попаднал на местопроизшествието, непосредствено след удара и Е. му
обяснил, че дядото е излязъл внезапно на пътното платно.
9.
св. Д.З. (л.
125) – внучка на пострадалия. Твърди, че
отивали за вода с дядо й на чешмата, която била на пътя преди с. Хума. Тя
вървяла напред, а дядо й след нея. Видяла как с предната си лява част колата
ударила дядо й. твърди, че не чула звуков сигнал, но чула звук от спирачки.
10.
св. Наумов (л.
141) – фелдшер твърди, че Р. се оплаквал, че не чува и не вижда, че го е
лекувал от бронхит, твърди че когато го виждал се движел „много бавно,
едвам-едвам”.
Според СМЕ (л. 52) Р. е получил счупване на големия и
малкия пищял на лявата подбедрица, отстоящо на 41 см. от петите; контузия на
белите дробове, аспирация на кръв, счупване на гръбначния стълб и тежка ЧМТ и
травма на главата. Сочи се вероятен механизъм на причиняване на уврежданията –
контакт на ниво на лява подбедрица, ротация на тялото окол дългата ос и падане
върху автомобила – удар на главата и гръдния кош. Причината за смъртта са
уврежданията от ПТП.
Изготвени са СПЕ на Д.З. – внучка на пострадалия.
Според едната (л. 75) тя не е годна да дава достоверни показания, с оглед
заболяването от което страда, според другата - повторна (л. 127) – може да дава
показания.
Според авто-техническата експертиза (л. 102) мястото
на удара е на 1,7 м. от десния ръб на пътното платно; скоростта на автомобила
била 65, 47 км/ч. като за определяне на скоростта са използвани спирачните
следи, които вещото лице определя на 12,73 в. и втора по-дълга (???) 11,4 м.
Определена е видимост около 100 м.
Вещото лице заключава, че ПТП е било непредотвратимо в момента в който водачът е възприел пешеходеца
като опасност. Вещото лице е приело, че пешеходеца е предприел пресичане без да
се огледа.
Съдът намира, че разследването не е обективно
всестранно и пълно и жалбите са основателни. Съдът намира, че постановлението
за прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно, тъй като не
са изяснени пълно и всестранно всички обстоятелства от значение за преценка
осъществен ли е състав на престъплението по чл. 343, ал.1, б. в НК.
Установено е, че произшествието е
настъпило на почти прав участък от пътя, при видимост около 100 м., гладък
асфалт, чиста настилка, без дупки и повреди, слънчево, ясно и сухо време.
От събраните писмени доказателства и показанията на
свидетелите се установява, че пострадалият е на 90 години, че се придвижвал
изключително бавно и вероятно е имал намалени слух и зрение. От показанията на
водачът на автомобила се установява, че тези обстоятелства – възрастта и
състоянието на пострадалия и внучката му са му били известни.
Налице е съмнение в обосноваността на експертизата, тъй
като са налице различие между данните, отразени в протокола за оглед относно
спирачните следи и използваните от вещото лице за определяне скоростта на
движение на автомобила. Отговорите за мястото на удара между пешеходеца и
автомобила не са мотивирани. Не е описан ясно механизма на причиняване на ПТП,
не е посочена с каква скорост следва да се е движил пешеходеца, след като се
приемат за достоверни показанията на водача, че е предприел маневра, за да
заобиколи пешеходеца, но внезапното промяна в посоката на движение е довела до
сблъсък. Не е посочена позиция на пешеходеца в момента на удара.
Отразеното в заключението „От събраните материали …
може да се заключи, че най-вероятното място на произшествие е…” не е
достатъчно, за да се приеме, че е налице убедителна мотивировка на изводите,
посочени от вещото лице, съответно че заключението е обосновано.
Не са отстранени и противоречията в показанията на
свидетелите, относно това в коя част на пътя се е намирал пострадалия – в
средата (св. И.), в края (Е. А.) и т.н.
Съдът
намира, че събраните доказателства не са в достатъчен обем и са налице противоречия, които следва да се
отстранят, за да се приемат за безспорно установени правно релевантните
обстоятелства, изложени от прокурора.
Постановлението за прекратяване на
наказателното производство е необосновано и незаконосъобразно.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ постановление от 03.11.2015 г. на ОП Разград за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 175/ 2015 г. по описа на РУ МВР
Исперих и връща делото на прокурора за доразследване.
Определението подлежи на обжалване и
протестиране пред Апелативен съд Варна в седемдневен срок от съобщаването му.
Съдия: