Особено мнение

по решение № 30 / 26.05.2015г., постановено по ВНОХД № 76 / 2015г. по описа на ОС Разград.

Не съм съгласна със становището на мнозинството от въззивния съдебен състав за потвърждаване на първоинстанционното решение. Причината за разминаването в становищата ни произтича от несъвпадението в оценката на събрания в хода на наказателното производство доказателствен материал и съответната на него правна аргументация.

В хода на процеса безспорно са установени следните факти и обстоятелства: Пострадалото дете Н. М. е родено на ***г. с ниско тегло, тежка асфикция, анемия, фрактура на дясна улна, тотално отлепена ретина двустранно и вродена хидроцефалия. След раждането си е настанена в Дом за медико-социални грижи за деца гр.Разград, където е живяла и е била обгрижвана до 26.08.2013г. Освидетелствана е от ТЕЛК с диагноза тежка умствена изостаналост, хидроцефалия, симптоматична епилепсия, ретролентална фиброплазия на двете очи. Въпреки изоставането в нервно-психическото си развитие и липсата на гълтателен рефлекс, през време на престоя си в ДМСГД Разград Н. М. е наддавала постоянно на тегло. Детето е било на общия режим на хранене, видно от показанията на св.Л.Г., като персоналът е пасирал храната. Усилията на медицинския екип в този дом са дали резултат – детето е започнало да сяда, да пълзи, да върви до опора, да стои права в кошарката си и да върши други действия. В досъдебното производство е приложен снимков материал от заниманията на Н. /л.73 – 77 от т.II/, направен на 15.03.2010г. и през 2012г., от който се констатира нейният външен вид към онзи момент.

На 26.08.2013г. детето е преместено в Дом за деца с умствена изостаналост с.Просторно. При изписването й от ДМСГД Разград е била с тегло 14кг., клинично здрава. Грижите за нея в ДДУИ с.Просторно са поети от подсъдимите С.Т., Д.С., П.Д., С.К. – медицински сестри и Д.Б. и П.П. – медицински фелдшери – всички на трудов договор с това държавно учреждение. На всеки от тях са били вменени трудови задължения да организира и контролира правилното хранене на децата и да наблюдава тяхното здравословно състояние – т.5.5 и т.5.2 от длъжностните характеристики на мед.сестра и мед.фелдшер в ДДУИ с.Просторно.

На 5.11.2013г. Н. М. е хоспитализирана в ПО на МБАЛ Търговище и към този момент няма лабораторни данни за соматично заболяване – не могат да се посочат признаци за явен регрес в състоянието на детето. Стъпвайки на тези данни, вещите лица по комисионната СМЕ дават заключение, че най-вероятно изявеното декомпенсиране, вследствие на системното недохранване и обезводняване, е започнало след дехоспитализацията от МБАЛ Търговище – детето е изписано на 12.11.2013г.

След изписването й от болницата в Търговище, пострадалата била върната обратно в ДДУИ с.Просторно. Всеки от подсъдимите е застъпвал по няколко смени в дома в инкриминирания период 12.11.2013 – 25.11.2013г., конкретно установени по делото с приложения график за м.ноември, 2013г. /л.201 от т.IV от ДП/. Въпреки, че в рапортните тетрадки за този период отбелязвали, че детето няма проблеми с храненето, в действителност Н. М. не е била хранена в достатъчна степен. Доказателство за това са писмените заключения на основната и допълнителната СМЕ и изричното пояснение, което правят вещите лица в с.з. – д-р В. подчертава, че не е възможно, ако детето е изяждало всичката си храна, да настъпи регресът у него. Ако се е хранело с апетит, не би следвало да развие констатирания шок. Ако Н. е ядяла, е нямало да бъде приета с толкова ниски стойности на кръвта. Заключението на вещото лице в с.з. е, че има несъответствие на описаното в рапортите и дневниците и състоянието, в което детето е прието в болницата. Вещото лице д-р В. допълва, че започналата регресия в състоянието на детето не е разпозната и не е проследена, като най-малката грижа е изисквала ежеседмично претегляне на теглото на детето, което в случая не е правено. Видимите признаци са били налице, което се установява от разпита на св.Л.Г., която е видяла Н. М. при изписването от ДМСГД Разград и след това на 25.11.2013г. в болницата – същата сочи, че е налице съществена разлика в телесното тегло на детето. Разликата е видима и от неспециалист при сравняване на снимковия материал, направен в ДМСГД през 2010 – 2012г. и този, направен от вещото лице Д.В. на 25.11.2013г., когато Н. е приета по спешност в болница с тегло 12 кг. Обясненията на подсъдимите, че детето се хранело добре и нямало никакви външни признаци за отслабване, следва да се приемат за тяхна защитна версия и да не бъдат кредитирани. Показанията на директора на дома в тази насока също следва да се разглеждат и преценяват с резерви, тъй като нейните служебни задължения са пряко свързани с дейността на подсъдимите, освен това евентуалният неблагоприятен изход от делото би рефлектирал върху учреждението, което ръководи.

От заключенията на съдебно-медицинските експертизи се установява, че причината за тежкото здравословно състояние на Н. М. към 25.11.2013г. са неадекватно полаганите грижи за детето в ДДУИ с.Просторно, довели до маразъм и неговите последици – септичен и хиповолемичен шок, остра хипогликемия, кома и полиорганна недостатъчност, като обективното състояние и развилите се усложнения са в пряка причинно-следствена връзка с неполагането на дължимата грижа за Н. М. в ДДУИ с.Просторно.

Действително свидетелите, които в по-голямата си част са с медицинско образование, сочат като тежък терен за достигнатото на 25.11.2013г. състояние множеството тежки вродени заболявания, от които страда детето. Техните мнения са обсъдени и взети предвид от вещите лица, които са включили в своя анализ, че педиатрите от УМБАЛ Варна намират като причини тежките заболявания и неадекватното полагане на грижи за детето при отглеждането му. В този ред на мисли не мога да споделя начина, по който мнозинството от въззивния състав тълкува свидетелските показания в смисъл, че от тях се поражда съмнение относно причините за настъпилото разстройство на здравето, временно опасно за живота на Н. М., защото основна причина, сочена от свидетелите в с.з., било наличието на вродените заболявания. Този извод е изваден от контекста на цялостните им показания. Така например, св.М.Г. заявява, че не може да бъде категорична, тъй като няма наблюдение за по-дълъг период върху детето. Св.Н.Р. не може да каже дали Н. винаги е била в такова състояние, защото не я е виждала преди постъпването й в болницата в гр.Варна. Св.К.К. изброява различни причини, които принципно водят до тежкото състояние. Св.К. не се наема да даде категоричен отговор на въпроса за причината за тежкото състояние на детето. Не по-различни са показанията на работещите в МБАЛ Разград медицински специалисти. Св.М.Ц. не може да каже на какво се дължи състоянието на детето, направила е предположение, че е настъпило остро усложнение на неговите основни заболявания. Св.Е.К. не знае дали ако детето е хранено четирикратно на ден би стигнало до това състояние, защото не го познава от по-рано и не го е проследявала. Св.С. не е запознат с условията в дома, при които е отглеждано детето. В показанията на свидетелите наред с извода за вродените заболявания на Н. М., се съдържа и констатация за недохранването като факт, наличен при постъпване на детето в болничното заведение на 25.11.2013г. Именно защото свидетелите са имали частичен поглед върху здравословното състояние на Н., всеки в отделен период от нейното лечение, не могат да бъдат категорични за причината за достигане на тежкото разстройство на здравето. Считам, че следва да се даде вяра на заключенията на вещите лица по СМЕ, защото те са се запознали детайлно с всички относими към случая факти и обстоятелства от раждането на детето до настоящия момент, като са анализирали изключително подробно медицинските документи за целия период и показанията на лицата, ангажирани с грижите за детето в различни периоди от неговото раждане до настоящия момент. Това е и смисълът при назначаване на експертиза – именно по този начин може да се даде отговор за причините, довели до състоянието на детето на 25.11.2013г. Безспорно тежките заболявания са налице и не са отхвърлени от вещите лица като предпоставка за тежкия терен, обуславящ общото здравословното състояние на Н. М.. Безспорно е също така обаче от тяхното заключение, че състоянието, наложило хоспитализирането му на 25.11.2013г., е предизвикано именно от неадекватно полаганите грижи за детето в ДДУИ с.Просторно и по-специално от неговото недохранване.

В обобщен вид хронологията на фактите е, както следва: детето е отглеждано адекватно до м.август, 2013г., било е клинично здраво, наддавало е на тегло и е търпяло развитие в нервно-психическия статус; След постъпването в ДДУИ с.Просторно, Н. М. е била системно недохранвана, като задълбочаването на това състояние и необратимите последици са се появили в периода 12.11.2013 – 25.11.2013г. с регрес в теглото; в този период задължението за обгрижването й, включително храненето, е било на шестимата подсъдими; след проведеното лечение и изписването й от болницата Н. М. е настанена в друго социално учреждение в гр.Варна, където е в значително подобрено общо състояние и наддава на тегло.

При тази фактическа обстановка считам, че са изпълнени признаците на състава на престъпление по чл.133 НК по отношение на шестимата подсъдими /очевидно не е налице квалифицирания случай на причиняване на телесна повреда по непредпазливост по чл.134 НК, доколкото не е налице дейност, представляваща източник на повишена опасност/.

Обектът, който подсъдимите са засегнали с извършеното деяние, са обществени отношения, свързани със запазването на телесната неприкосновеност на пострадалата Н. М.. Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в бездействие от страна на всеки един от шестимата, като не изпълнил задължението си да полага грижи за детето във връзка с неговото правилно хранене – т.5.5. от длъжностните характеристики и наблюдение на здравословното му състояние във връзка с това – т.5.2. от същите. Сестрите и фелдшерите са имали задължение не просто да извършват храненето на Н., а да организират и контролират правилното й хранене и да следят нейното здравословно състояние. Същите дори не са я претеглили при постъпване в ДДУИ, което се признава от подс.П.П. пред районния съд, а подс.Д. отчита в последната си дума пред въззивния съд като грешка. Освен това, Наредба № 9 / 16.09.2011г. се е прилагала във връзка с храненето на децата както в ДМСГД Разград, така и в ДДУИ с.Просторно, по аргумент от § 1 т.1 от същата. В първото учреждение Н. също е била хранена с обща храна, както и в дома в с.Просторно. Въпреки това, в ДМСГД детето се е развивало и е било в състояние, нормално за заболяванията, които има, а в ДДУИ теглото му е спаднало, при това видимо. След извеждането му от ДДУИ и лечението му, детето отново наддава на тегло и е в подобрено общо състояние. Всички тези факти дават основание за достигане до категоричен извод, че медицинските сестри и фелдшери в с.Просторно, които са имали служебно задължение да полагат грижи за детето, изразяващи се в организиране и контрол на правилното й хранене и проследяване на здравословното й състояние, не са изпълнили своите задължения. Тежкият терен, предпоставен от заболяванията на Н. М., безспорно изисква повишени грижи, но домът в с.Просторно е именно за деца с такива заболявания. Да се приеме, че деянието не е осъществено, защото за неговото способстване са допринесли и вродените заболявания, означава лицата, поели задължението за обгрижване на такива болни хора, да бъдат изначално освободени от отговорност за своите действия или в случая – бездействия. Такъв извод противоречи на възприетите от обществото основни принципи и ценности, централно място в които заема опазването на живота и здравето на човека и забраната за унизително и нечовешко третиране най-вече в случаите, при които лицето не може да се грижи само за себе си и е поверено на грижите на държавата.

Вследствие на неполагането на грижи е настъпило разстройство на здравето, временно опасно за живота на Н. М. и причинно-следствената връзка е установена по несъмнен начин от съдебно-медицинските експертизи.

Субекти на престъплението са шестимата подсъдими, които са действали в условията на независимо съпричиняване. Видно от приложения на л.201 от т.IV от ДП график, всеки от тях е полагал дежурства в процесния период, през време на които е поел отговорността за изпълнение на задълженията във връзка с правилното хранене и проследяване на здравословното състояние на детето.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимите при форма на вина небрежност. Същите не са целели престъпните последици, изразяващи се в настъпилото разстройство на здравето с временна опасност за живота на Н. М., нито са искали или допускали настъпването им. Подсъдимите обаче са били медицински специалисти – сестри и фелдшери. Именно заради тези свои компетенции са назначени на работата, която са изпълнявали, защото е било необходимо полагане на грижи за болни деца, изискващи системни грижи. Ето защо същите са били длъжни и са могли да предвидят, че при недохранването на детето и при непроследяването на здравословното му състояние в тази връзка, ще настъпят тежките последици, констатирани на 25.11.2013г. от медицински екип на МБАЛ Разград. При горните факти и изводи подсъдимите следва да бъдат признати за виновни с налагане на съответното наказание.

Не споделям извода, направен от мнозинството от въззивния състав, за наличие на съществени нарушения на процесуални правила, изразяващи се в неконкретно формулиране на обвиненията срещу шестимата подсъдими, тъй като не били посочени за всеки от тях време, място и начин на извършване, кога точно, с какви действия или бездействия всеки от тях е осъществил деянието. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът изрично е посочил, че „за времето от 12.11.2013 до 25.11.2013г. всеки от шестимата обвиняеми ……. по времето, когато бил на работа и имал задължение да се грижи за пострадалата Н. М., не полагал съответните грижи за нея, а именно – да я храни …. и да полага всички други необходими за нея грижи за съществуването и физическото оцеляване на Н. М.. …. Поради недохранването и неполагането на достатъчно грижи от всеки от обвиняемите за детето Н.М., пострадалата започнала ежедневно да гладува, да губи от теглото си, да се дехидратира, като това продължило до 25.11.2013г. сутринта, когато здравословното състояние на Н.М. се влошило много”. Обвинението е повдигнато в условията на независимо съпричиняване – всеки от подсъдимите е обвинен да е извършил деянието чрез бездействието си, когато е бил на работа, упражнявана в ДДУИ с.Просторно в инкриминирания период 12.11.2013 – 25.11.2013г., а бездействието се състои в неизпълнение на задължението от всеки от подсъдимите да организира и контролира правилното хранене на детето и да проследява във всеки момент нейното здравословно състояние. Отделен е въпросът за доказването на тези факти, което също считам че е налице, предвид изложените по-горе съображения във връзка с анализа на доказателствата – график за дежурствата в инкриминирания период, писмени и гласни доказателства, експертизи.

Съдия:

Ирина Ганева

MH