МОТИВИ към особеното мнение на съдия Доротея Иванова по Решение № 73/ по ВНОХД № 261/2015г. на ОС-Разград.

Не съм съгласна с извода на мнозинството от състава на въззивния съд, че присъдата на РС-Кубрат следва да бъде потвърдена, тъй като деянието на подсъдимия Н.М.Г. *** е съставомерно по чл.131а, пр.2 във вр. с чл.129, ал.1 във вр. с ал.2 във вдр. с чл.29, ал.1, б.а и б от НК.

Считам, че в случая присъдата следва да бъде отменена и наказателното производство да бъде прекратено на основание чл.24, ал.1, т.6 от НПК, тъй като за същото деяние е налице влязло в сила решение по УБДХ. Видно от приложената преписка по УБДХ и решение № 1/02.01.2014г. по АНД № 2/2014г. на РС-Кубрат, Н.М.Г. е бил признат за виновен в това, че на 01.01.2014г. около 02.00ч. в с.Каменово в кафе-аперитив „Стефко-Стефан” ЕООД е извършил непристойна проява, изразила се в употреба на ругатни и неприлични изрази на публично място- в заведението и пред повече хора, както и нанесъл удари в областта на тялото и лицето на Е.А.С., с което нарушил обществения ред и спокойствие, с което осъществил от обективна и субективна страна непристойна проява по чл.1, ал.2 от УБДХ и му е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. За деянието е било уведомена и РП-Кубрат, тъй като акта за констатирана проява на дребно хулиганство й е бил изпратен. Фактите и доказателствата по АНД № 2/2014г. на РС-Кубрат и по НОХД № 55/2015г. на РС-Кубрат са идентични и касаят едно и също деяние, извършено от Г., за което са били налични доказателства още в дадените обяснения от пострадалия Е.С. в преписката по УБДХ. С оглед трайната практика на Европейския съд по правата на човека и многобройните осъдителни решения спрямо България досежно тълкуване на понятието „наказателно производство”, считам, че в случая наказването по административен ред на Г. е пречка за търсенето на повторна отговорност, макари и наказателна, за същото деяние, основавайки се на същите факти. В този смисъл е и решение № 159 по НД № 486/2014г. на ВКС, III н.о., „Цоньо Цонев срещу България” /жалба № 2376/2003г./ и др.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: