Внесен е обвинителен акт против Д.М.Д. по обвинение за това, че в периода 01.05.2007 г. - 28.02.2008 г. в гр. Кубрат, в условията на продължавано престъпление, в качеството на съуправител на "Д. М. Груп" ООД в с. гр., избягнал плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери - 285 224, 68 лв., като съставил и използвал при осъществяване на стопанската дейност, при водене на счетоводството и при представяне на информация на органите по приходите - ТД на НАП - гр. Разград, документи с невярно съдържание - данъчни фактури за осъществени сделки между "Д. М. Груп" ООД - гр. Кубрат и "Террамекс" ОДД - гр. Шумен № 04/ 09.05.2007 г., № 05/ 15.05.2007 г., №06/ 27.05.2007 г., №80/ 24.08.2007 г., №81/ 25.08.2007 г., №82/ 26.08.2007 г., №17/ 29.08.2007 г., №18/ 30.08.2007 г. и №99/ 21.12.2007 г., "Милиян" ЕООД - гр. София - № 233/ 01.06.2007 г., №234/ 02.06.2007 г., №235/ 06.06.2007 г., №236/ 07.06.007 г., №237/ 10.06.2007 г., №238/ 13.06.2007 г. и №239/ 19.06.2007 г., "Терамекс Еко" ООД - гр. Стара Загора - №20/ 27.07.2007 г., №21/ 28.08.2007 г., №22/ 30.07.2007 г. и №23/ 31.07.2007 г., "Метро Пазар" ЕООД - гр. Пловдив - № 02/ 18.01.2008 г., №03/ 24.01.2008 г. и №04/ 09.01.2008 г и като приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 285 224,68 лв. - престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, предл. 2, т. 6, предл. 1, 2 и 3 и т. 7 във вр. с чл. 26 от НК.

 

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че е установено, че подсъдимия като съдружник и съуправител в "Д. М. Груп" ООД, осъществявайки самостоятелно дейност по търговия със селскостопанска продукция, въз основа на документи с невярно съдържание – фактури, по които не е налице реална доставка, е приспаднал неследващ се данъчен кредит. Счита за установено, че дружествата, които са доставчици по посечените фактури са с фиктивни  собственици, които са придобили съответните фирми с прякото посредничество на подсъдимия Д. или такова от свидетеля Е.Й., както и че не са налице реални доставки по посочените фактури. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и определи наказание към средния размер на предвиденото в закона.

 

Подсъдимият Д. дава обяснения. Твърди, че не е сключвал сделки със собствениците на посочените фирми, а с техни пълномощници, които са ги представлявали, товарили зърно, издавали документи, които той „осчетоводявал най-съвестно”. Счита, че показания на свидетелите, собственици на фирми, нямат никаква тежест, защото самите собственици нямат отношение към сделките. В последната си дума заявява, че не се смята за виновен.

Защитникът на подсъдимия адв. С. завява, че се търси отговорност за измамите с ДДС не от лицата, които действително ги извършват, а от тези, които искат да работят нормално. Намира за установено, че зърното по инкриминираните фактури е доставено на „Поултрипродъктс”. Счита, че, при доставено зърно и реализирано в „Поултрипродъктс”, няма как подсъдимият да отговаря сам, а евентуалната му отговорност е възможна единствено в съучастие с други лица, издали тези фактури или с лицата, от които той е придобил зърното. Намира, че не може да се постанови отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит поради това, че получателя на облагаеми доставки, не е проверил разполагал ли е доставчикът със стоките, предмет на доставката, бил ли е в състояние да ги достави и дали е изпълнил задълженията си за деклариране и внасяне на данъка. Поради това счита за установено, че са налице реални доставки по фактурите, че подсъдимият има право на данъчен кредит и няма основание да носи наказателна отговорност за престъплението, в което е обвинен. Моли съда да постанови оправдателна присъда.

 

Разградски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

Подсъдимият Д.М.Д., ЕГН ********** е роден на *** *** и е български гражданин Д. е със средно образование, разведен е, работи, не е осъждан.

 

Дружество „Д.М.Груп" ООД било учредено от М. Д. С. и Д.М.Д. и вписано с решение № 1/17.01.2007 г. по ф.д. № 40/2007 г. на ОС Разград, със седалище гр. Кубрат и адрес на управление ул. „Хр.Ботев" №14. Според вписването в регистрите дружеството се управлява и представлява от двамата съдружници заедно и поотделно (л. 122, т. 4). Документите за регистрация на дружеството били изготвени от св. М. (л. 60, нохд №360/2013 г.). При учредяването, и след това в хода на осъществяване на дейността на дружеството, Д. ***, а М. в гр. Варна.

Още при учредяване на дружеството С. и Д. счетоводни услуги на дружеството осъществявал ЕТ „Г. М.”. Счетоводното обслужване се осъществявало от св. С.Г. и майка й св. М.М. – служители в ЕТ „Г. М.”.

На 05.01.2007 г. и на 17.01.2007 г. М. Д. М. и Д.М.Д., като управители и представляващи „Д.М.Груп” ООД, с пълномощни с нотариална заверка на подписа упълномощили счетоводна къща ЕТ „Г. М.", представлявана от М.М., И.Д. и С.Г. да подписва и подава по електронен път СД по ЗДДС (л.115,116, т. 6). От 01.02.2007 г. дружеството било регистрирано по ЗДДС. Подсъдимите предоставяли фактурите за извършените от „Д.М.Груп" ООД сделки лично  или по обществен транспорт, в редки случаи по телефона продиктували номера и данните на фактурата, за да бъде включена в съответния счетоводен регистър. Двамата съдружници се занимавали с различна дейност – М. със СМР, а Д. с търговия със зърно. Назначените в дружеството работници обслужвали дейността на съдружника М., а подс. Д. нямал назначени работници. Всеки от съдружниците представял на счетоводителите фактури за дейността, която осъществявал. Счетоводителките включвали получените документи в съответните дневници, отразявали ги и в месечните справки-декларации по ЗДДС, които били подавани по електронен път.

С цел да намали дължимия данък по ЗДДС и по този начин да набави облага подс. Д. се снабдил с фактури за покупки на земеделска продукция, които представил в счетоводството, съответно били осчетоводени и вписани в съответните регистри и включени в подаваните СД по ЗДДС.

 

За месец май 2007 г. била подадена Справка-декларация за ДДС № 1700-0906669/14.06.2007 г. (л. 61, т. 5).

В приложеното към нея извлечение от Дневника за покупки (л. 73, т. 5) били вписани фактури (л. 70-72, т. 2) с доставчик "Террамекс" ООД гр. Шумен за доставка на царевица:

- № 04/09.05.2007 г. с ДДС в размер на 5 034, 96 лв.,

- № 05/15.05.2007 г. с ДДС в размер 6 640, 20 лв. и

- № 06/27.05.2007 г. с ДДС в размер на 11 212, 24 лв.

Тези фактури били представени за осчетоводяване от подсъдимия Д., с отбелязване за плащане в брой и приложени към фактурите фискални касови бонове. Данните от фактурите относно ДДС били отразени и в Справката-декларация в раздела за право на пълен данъчен кредит.

 

За месец юни 2007 г. била подадена Справка-декларация за ДДС № 1700-0907741/13.07.2007 г. (л. 60, т. 5).

В приложеното към нея извлечение от Дневника за покупки (л. 76, т. 5) били вписани фактури (л. 75-78, т. 2) за доставка на царевица с доставчик "Милиян" ЕООД гр. София:

- №233/ 01.06.2007 г. с ДДС в размер на 2 223 лв.,

- №234/ 02.06.2007 г. с ДДС в размер на 4 563 лв.,

- №235/  06.06.2007 г. с ДДС в размер на 5 200 лв.,

- №236/ 07.06.2007 г. с ДДС в размер на 2 501,12 лв.,

- №237/ 10.06.2007 г. в размер на 4 780,10 лв. и

- №238/ 13.06.2007 г. с ДДС в размер на 2 364,70 лв.

За всички фактури било отбелязано плащане в брой и прилагане на фискални касови бонове. Като получател по фактурите бил вписан Д., който ги подписал и представил за осчетоводяване.

Данните по фактурите са отразени и в раздела за право на пълен данъчен кредит на Справката-декларация за ДДС за този данъчен период.

 

За месец юли 2007 г. била подадена Справка-декларация за ДДС № 1700-0909165/13.08.2007 г. (л. 59, т. 5).

В приложеното към нея извлечение от Дневника за покупки (л. 79, т. 5) били вписани фактури (л. 83-85, т.2) за доставка на царевица от доставчик "Терамекс Еко" ООД гр. Стара Загора:

- №020/27.07.2007 г. с ДДС в размер на 17 295, 28 лв.,

- №021/28.07.2007 г. с ДДС в размер 37 000 лв.,

- №022/30.07.2007 г. с ДДС в размер на 56 000 лв. и

- №023/31.07.2007 г. с ДДС в размер на 16 754,76 лв.

За всички фактури е отразено плащане в брой с приложени касови бележки към тях. Данните от фактурите са отразени и в Справката-декларация в раздела за право на пълен данъчен кредит. Като получател по фактурите е вписан Д.Д., който ги представил за осчетоводяване.

В приложеното към Справката-декларация за ДДС за месец юли 2007 г. извлечение от Дневника за покупки били вписани фактури за доставка на царевица от "Милиян" ЕООД гр. София:

- фактура № 239/19.06.2007 г. с ДДС в размер на 2 730 лв.

 

За месец август 2007 г. била подадена Справка-декларация за ДДС №1700-0910286/12.09.2007 г. (л. 58, т. 5).

С представеното към нея извлечение от Дневника за покупки (л. 82 и сл., т. 5) били вписани фактури (л. 91-93, т. 2) за доставка на пшеница, слънчоглед и царевица от доставчик "Террамекс" ООД гр. Шумен:

- № 080/24.08.2007 г. с ДДС за 4 973, 58 лв.,

- № 081/25.08.2007 г. с ДДС 23 820 лв.,

- № 082/26.08.2007 г. с ДДС за 13 231, 20 лв.,

- № 017/29.08.2007 г. с ДДС за 11 150, 40 лв.,

- №018/30.08.2007 г. с ДДС за 33 109, 80 лв.

По всички фактури е записано плащане в брой с приложени фискални касови бонове. Като получател по фактурите е вписан Д.Д., който ги представил за осчетоводяване.

Данните от фактурите са били отразени и в раздела за право на пълен данъчен кредит в Справката-декларация за ДДС за този отчетен период.

 

За месец декември 2007 г. била подадена Справка-декларация за ДДС № 1700-0916794/14.01.2008 г. (л. 54, т. 5).

В раздела й за право на пълен данъчен кредит били посочени данни за ДДС по фактура (л. 117, т. 2) за доставка на орехови ядки от "Террамекс" ООД гр. Шумен:

- № 099/21.12.2007 г. с ДДС за 1 558, 20 лв.

Фактурата била оформена за получател от подс. Д., който я подписал и представил за осчетоводяване и съответно е осчетоводена в Дневника за покупки, с плащане в брой, с приложен фискален касов бон.

 

 За месец януари 2008 г. била подадена Справка-декларация за ДДС № 1700-0918617/14.02.2008 г. (л. 53, т. 5).

В нея били отразени данни за ДДС с право на пълен данъчен кредит по фактури за доставка на слънчоглед и орехови ядки с доставчик "Метро Пазар" ЕООД гр.   Пловдив:

-  №2/18.01.2008 г.  с ДДС  за  7  496, 84 лв.,

- №3/24.01.2008 г. с ДДС за 10 815, 30 лв. и

- № 4/29.01.2008 г. с ДДС за 4 770 лв.

Фактурите били подписани и представени от подс. Д.Д. и осчетоводени в Дневника за покупки за отчетния период.

На „Д.М.Груп" ООД, на основание Заповед № 800360/14.11.2008 г. на директора на ТД на НАП Разград, била извършена ревизия по ЗКПО за периода 17.01.2007 г. - 31.12.2007 г. и по ЗДДС за периода 07.02.2007 г. - 31.10.2008 г. от данъчните инспектори - св. И.А. и св. П.Б.. При проверка на задълженията по ЗДДС, били установени фиктивни сделки, осчетоводяване на документи с невярно съдържание и отразяване на неверните данни в месечните справки - декларации по ЗДДС. Констатациите са отразени в Ревизионен доклад (т. 1, л. 23-60).

В хода на ревизията било установено, че "Террамекс" ООД гр. Шумен не е регистрирало в Дневника си за продажби фактурите, по доставки с получател „Д. М. Груп” ООД, не е представило отчетни документи - кантарни бележки, товарителници, пътни листи, трудови договори, установяващи действителното извършване на такива сделки.

В хода на ревизията било установено, че „Милиян” ЕООД не е осъществявало дейност през процесния период, не е издавало фактури с горепосочените номера, не е регистрирало фактури по доставки с получател „Д. М. Груп” ООД в Дневника си за продажби, не е представило отчетни документи - товарителници, пътни листи, кантарни документи. Същото дружество няма регистриран касов апарат с номера на апарата и на фискалната памет, изписани в приложените към фактурите касови бонове.

В хода на ревизията било установено, че „Терамекс Еко” ООД  не е регистрирало в Дневника за продажби фактурите по доставки с получател „Д. М. Груп” ООД и не е представило отчетни документи - кантарни бележки, товарителници или пътни листи.

В хода на ревизията било установено, че „Метро Пазар” ЕООД не е регистрирало фактури по доставки с получател „Д. М. Груп” ООД в Дневника си за продажби и не е представило отчетни документи - пътни листи, договори и кантарни бележки.

Въз основа на така установените данни е прието, че е налице неправомерно ползван данъчен кредит и съставен РА (л. 1 и сл., т. 1) за 902 085, 82 лв. – дължим ДДС от дружеството, което включва и осчетоводени фактури, представени от другия съдружник в „Д. М. Груп” ООД.

Дружеството „Террамекс” ЕООД е вписано с Решение от 20.06.2001 г. (л. 160, т. 4) със седалище гр. Стара Загора със собственик Р. Т. Г.. След това са вписани промени, като с решение №1557/03.05.2007 г. (л. 155, т. 4) са вписани съдружници св. Р.Ю.Й. и Р.Т.Р. и седалището е преместено в гр. Шумен. Д.Д. потърсил Р.Й. и го уговорил да поеме дружеството и го завел да подпише документи за придобиване на дяловете, като му заявил: „Ти ставаш шеф” (показания на св. Й. на л. 258 и сл. от нохд №206/2010 г.).  Дружеството не е разполагало с материална и кадрова обезпеченост. Към януари 2008 г. дружеството било дерегистрирано по ДДС.

По отношение на представените от подсъдимия фактури за покупки от „Террамекс” ЕООД, нито в хода на ревизията, нито в хода на наказателното производство се посочва място откъдето е натоварена стоката, място където е разтоварена и не се представят документи във връзка с товарене, разтоварване, транспорт, съхранение на стоката.

Дружеството „Метро Пазар” ЕООД е вписано с решение №7987/27.09.2007 г. (л. 184, т. 4) със седалище в гр. Пловдив и собственик О.М.Р.. Св. Р. заявява, че „фирмата била на негово име”, но не е работил с нея. Към момента на регистрацията бил безработен и му обещали ежемесечно да получава пари. Регистрирана била по инициатива на Д. А., който по-късно починал и Е.. Св. Р. упълномощил Е. и получил обещаните 1 000 лв. Не притежавал никакви документи на дружеството.  (протокол от с.з. на 07.05.2014 г., л. 152). Дружеството не е разполагало с материална и кадрова обезпеченост.

По отношение на представените от подсъдимия фактури за покупки от „Метро Пазар” ЕООД, нито в хода на ревизията, нито в хода на наказателното производство се посочва място откъдето е натоварена стоката, място където е разтоварена и не се представят документи във връзка с товарене, разтоварване, транспорт, съхранение на стоката.

Дружеството „Милиян” ЕООД е регистрирано на 19.02.2001 г. От 16.05.2007 г. е със седалище в гр. Лом. Регистрирана е по ЗДДС на 16.10.2001 г., впоследствие регистрацията е прекратена на 12.04.2005 г., повторно регистрирана на 25.05.2006 г. и прекратена на 02.01.2008 г. (л. 248, 206/10). Процесните фактури не са отразени в дневниците за продажби и в съответните справки-декларации по ЗДДС. В обяснения, дадени в хода на ревизията (л. 117, т.1) Великов, като представляващ дружеството заявява, че не е извършвал никаква дейност, не е издавал фактури, не е упълномощавал други лица. В приложения дневник на продажбите (л. 124, т.1) не са включени фактурите по сделки с „Д.М. груп” ООД. Като касовите бележки не съответстват на регистрирания касов апарат (показания на св. А. и св. Б. на л.33 и сл., л. 41 и сл., т.4). Вещото лице по назначените от съда ССЕ не е успяло да установи контакт с дружеството.

Дружеството не е разполагало с материална и кадрова обезпеченост. Няма регистриран касов апарат от който са издадени представените касови бележки с фактурите. По отношение на представените от подсъдимия фактури за покупки от „Милиян” ЕООД, нито в хода на ревизията, нито в хода на наказателното производство се посочва място откъдето е натоварена стоката, място където е разтоварена и не се представят документи във връзка с товарене, разтоварване, транспорт, съхранение на стоката.

Дружеството „Терамекс Еко” ООД  Стара Загора, БЛУСТАТ 123076809 е регистрирано по ф.д. №1079/2004 г. Стара Загора и се представлява от Г. И. К.. Същият е посочен като съставител на фактурите. Установено е, че фактурите не са отразени в дневниците за продажби и съответните справки-декларации по ЗДДС.   

По отношение на представените от подсъдимия фактури за покупки от „Терамекс Еко” ООД, нито в хода на ревизията, нито в хода на наказателното производство се посочва място откъдето е натоварена стоката, място където е разтоварена и не се представят документи във връзка с товарене, разтоварване, транспорт, съхранение на стоката.

 При извършените проверки вещото лице Стойкова - Първанова е установила, че „Милиян” ЕООД е дерегистрирано за целите на ДДС на 12.04.2005 г., „Метро пазар” ЕООД е дерегистрирано на 21.04.2008 г.

От показанията на св. А. и Б. се установява, че процесните фактури не са включени в дневниците на съответните доставчици и не са вписани в системата на НАП. Но само по себе си включването на фактурата в дневника за продажби на доставчиците на „Д.М. груп” ООД не обуславя безусловен извод за осъществено данъчно събитие.

Според заключението на вещото лице Й. (л. 92, т. 4), което поддържа и в съдебно заседание на 21.01.2014 г., по сделките, посочени в обвинителния акт, и включени в съответните СД с дружествата "Террамекс" ОДД - гр. Шумен, "Милиян" ЕООД - гр. София, "Терамекс Еко" ООД - гр. Стара Загора и "Метро Пазар" ЕООД - гр. Пловдив, липсват документи за транспорт на стоката, товарене, разтоварване, кантарни бележки, съответно фактурите не са включени в отчетните регистри  - дневници за продажби и СД по ЗДДС на дружествата „Терамекс”, „Милиян”, „Терамекс еко” и „Метро пазар”. Според допълнително заключение от 16.04.2010 г. (л. 65, т. 6) по процесните фактури, отнасящи се до фиктивни сделки, е ползван неправомерно данъчен кредит за 285 224, 68 лв.

На 05.01.2009 г. по партидата на „Д.М.Груп" ООД било вписано прехвърляне на собствеността на дружествените дялове на Ф.А.Р. и И.С.М., като М. Д. С. и Д.М.Д. били заличени като управители и собственици на дружествените дялове (л. 124, т. 4), а вписани Р. и М..

На 13.01.2009 г. св. Р. и св. М. упълномощили св. Н. К. да ги представлява при дейността на „Д.М.Груп"ООД гр. Шумен (л. 257, т. 2).

С уведомление по чл. 34 ДОПК от 25.06.2009 г. (л. 4, т. 4) данъчните органи сезирали ОП Разград за установените обстоятелства.

Тази фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на:

- показанията на свидетелите: А. и Б. – извършили ревизията на „Д.М.Груп” ООД, св. Г. и М. – осъществявали счетоводното обслужване на „Д.М.Груп” ООД, св. Й., Р. – фиктивни собственици на дружества – доставчици по процесните фактури; св. М., св. Р., св. К.. Съдът намира за недостоверни показанията на св. Й. поради това, че не дават ясна и точна информация за сключените сделки, в нито една от фактурите не е посочен като пълномощник, съответно те се опровергават от останалия доказателствен материал.

- експертизите назначени по делото;

- писмените доказателства, включително съдържащите се по данъчно-ревизионните преписки, документите по регистрация на дружествата, отразеното в търговския регистър.

 От събраните доказателства се установява, че подсъдимия Д. упражнявайки самостоятелно дейност, без персонал, без складова база, транспортна техника и каквато и да е обезпеченост е отчитал търговска дейност със значителни обороти. Процесните сделки също са с продавачи – ЮЛ, които са притежавани от малоимотни, в някои случаи неграмотни физически лица, които не са извършвали никаква дейност, а само документално са били вписани като собственици на дяловете на дружествата. Тези дружества също са били без материална и кадрова обезпеченост. В един от случаите е установено, че лицата, собственици на дружествата са били убедени или принудени именно от подсъдимия да подпишат документи, често с неизвестно за тях съдържание и след това били вписвани като съдружници и представляващи на съответните ЮЛ. по същия начин на малоимотни и необразовани граждани са прехвърлени и дяловете на „Д.М.Груп" ООД след започване на ревизионното производство. При всички случаи на сделки плащанията от „Д.М.Груп" ООД на „продавачите” са извършвани в брой. Възможността да се извършват, съответно осчетоводяват плащания в брой (ограничена със ЗОПБ именно с цел борба с данъчни измами) позволява да се създава привидно състояние на търговска активност, на сключване и изпълнение, и съответно разплащане  по договори за продажба. В случая всички плащания са отразени като извършени в брой. Продавачите на процесните стоки, по описаните фактури в обвинителния акт, не са отразили фактурите в счетоводството си (по делото е налично копие от дневник на продажбите, в които една от процесните фактури за 7 791 лв. е включена, но дружеството е дерегистрирано по ДДС). Но и сами по себе си процесните фактури, нито обстоятелството, че са отразени в дневника за покупки, не удостоверяват реално възникнало данъчно събитие. Липсват доказателства за реално предаване на стоката от доставчика към „Д.М.Груп" ООД и се установява, че не е налице реална доставка. Продавач и купувач по процесните фактури са юридически лица, които не разполагат с никаква материална обезпеченост, не се представят и не съществуват документи за извършен превоз, товарене и разтоварване на стоката и т.н., не се установява по надлежен ред и плащането на цената на стоката, което безспорно сочи, че са налице фиктивни сделки. Продажбата на стока не се състои единствено в съставянето на фактури за това, съответно търговската дейност не е издаване на фактури за една и съща стока, но от различни лица. Съдът намира, че установеното обстоятелство от вещото лице С., че са налице счетоводни записвания и документи установяващи доставка от  „Д.М.Груп" ООД на „Поултрипродъктс” ЕАД не променя извода, че зад осчетоводяването на продажби по процесните фактури няма реална продажба на стока и съответно плащане на цена и ДДС.

Показанията на св. Й. съдът счита за недостоверни. Твърденията му, че е действал като пълномощник на посочени от него дружества и още повече, че е извършвал реални продажби на продукция - че е налице реална доставка, се опровергават от показанията на собствениците на дружествата, от липсата на каквото и да е конкретика в твърденията му, от липсата на обезпеченост на дружествата за извършване на посочената дейност и от липсата на документи за извършен превоз, товарене, разтоварване и съхранение на стоката. Очевидно „продажбите” на съответните стоки представляват единствено вписването им във фактури. В нито една от фактурите Й. не е вписан като представител на доставчика или упълномощено лице или съставител на фактурата.

          Освен, че не се установява реална размяна на стока и парични средства между лицата вписани във фактурите като продавач и купувач, са установени и активни действия на подсъдим по прикриване на тази дейност и затрудняване на извършваните проверки, чрез прехвърляне на неграмотни и малоимотни лица.

         

От правна страна.

 

Съдът счита, че е налице извършено деяние, което осъществява състава на престъплението, описано в обвинителния акт и извършител е подсъдимия, който е действал при пряк умисъл. Независимо дали дейността на подсъдимият се съчетава и с дейността на други лица, целяща укриване на данъци, деянието му подлежи на преценка - осъществява ли състав на престъпление.

Обвинението за извършено престъпление е функция единствено на прокурора и това, че не са повдигнати обвинения на други лица, не е основание за  освобождаване от отговорност на конкретно лице, при установено в хода на наказателното производство деяние, което осъществява състав на престъпление по НК.

Съгласно чл. 2 ЗДДС с данък върху добавената стойност се облагат всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга, а данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност. Според чл. 66 ставката на данъка е 20%.

Съгласно чл. 25 ЗДДС данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени лица. Доставка на стока, съгласно чл. 6 ЗДДС е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.

Регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон сумата на данъка за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, съгласно чл. 68 ЗДДС. Правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява като лицето включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период и посочи фактурата в дневника за покупките.

Нормалното развитие и приключване на данъчното правоотношение изисква всяко лице да изпълнява задълженията си по начисляване и внасяне на ДДС и респективно ползването на право на данъчен кредит.

Когато са вписани в дневника за покупки и съответно отразени в справка-декларация по ЗДДС, фактури по която не е осъществена доставка, не е налице размяна на облаги, а фиктивна сделка, съответното ЮЛ ще намали дължимия данък за внасяне или ще има данък за възстановяване. Това включване на сделки, които не са реални, води до привидно увеличение на размерът на внесения ДДС по доставките към дружеството и така формираната завишена сума, представляваща неследващ се данъчен кредит, би следвало да се приспадне от начисления реален ДДС по продажбите, извършени от дружеството за същия период. Увеличението на данъчният кредит, който надвишава установения ДДС за внасяне, формира разлика, представляваща ДДС за възстановяване.

В случая именно поради компрометиране на механизма на отчитане на финансовия резултат от дейността на ООД през 2007 г. и 2008 г. и на правото на приспадане на ДДС по облагаеми покупки се е получило търсеното от извършителя на престъплението избягване на установяването и отчитането на ДДС. Изпълнени са действия по отчитане на стопанска дейност и счетоводни записвания, обвързани с посочването в справка - декларацията по ЗДДС на нереални сделки. Тези действия са изпълнени от извършителя, като си е послужил с друго лице – осъществяващо счетоводството.

С водене по този начин на търговската дейност се цели укриване и освобождаване от заплащане на данъчни задължения и това поведение се преследва от закона. Знанието на подсъдимия и умисъла да извърши престъпление, се проявява в установените действия – съставяне (подписани, вписан като получател) и представяне на посочените документи, които са с невярно съдържание, оформяне и подписване на документи без реално движение на стоката, налице е и активно поведение, целящо да заблуди органите по приходите, че е налице реална доставка.

Създаването и ползването на счетоводна отчетност с невярно съдържание, потвърждаването на неистина в представените от подсъдимия (чрез упълномощените счетоводители) справки декларации, представляват целенасочени действия за подвеждане на органите по приходите и материално облагодетелстване, като последиците от действията се отразяват, според събраните доказателства, в правната сфера на управляваното от подсъдимия дружество. 

Доводите за липса на субективната страна на престъплението, биха могли да имат основание  ако се установява, че подсъдимият не е имал отношение към дейността на дружеството, а единствено е бил фиктивен собственик (както св. Й., св. Р. и т.н. които не са знаели дали и каква дейност се извършва), или ако предмет на вписване в декларацията са били счетоводни документи, които са изготвени без негово знание от други лица и са изрядни и за които подсъдимият  е имал съзнанието, че действително дават права по ЗДДС. В случая са установени действия, извършени от подсъдимия по създаване на верига от дружества за отчитане на фиктивни продажби и съответно укриване на ДДС (предприетото по отношение на св. Й. и последващото отчуждаване на „Д.М. груп” ООД). 

Размерите на избегнатите данъчни задължения са особено големи съобразно критерия по чл. 93, т. 14 НК, съответно извършеното осъществява състава на престъплението по чл. 255, ал. 3 НК.

Съдът приема, че е налице извършено деяние, което осъществява състава на престъплението, описано в обвинителния акт. Извършеното от подсъдимия Д. осъществява състава на престъплението по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, предл. 2, т. 6, предл. 1, 2 и 3 и т. 7 във вр. с чл. 26 от НК. Установено е от събраните доказателства, че процесните фактури са документи с невярно съдържание, тъй като в тях са отразени данни за неосъществени доставки съответно с невярно съдържание са и съставените, при условията на посредствено извършителство, и  подадени СД по ЗДДС и в дневниците за покупки и приспаднал неследващ се данъчен кредит.

Налице е продължавано престъпление по чл. 26 НК. Деянията са осъществени през известни периоди от време, осъществяват един и същ престъпен състав и се отнасят към затаяване на истина - укриване на доходи. Периодите от време, през които са извършени деянията, съответстват на нормата на чл. 26 НК като „непродължителни”, тъй като декларирането е възможно в този период.

При определяне на наказание съдът взе предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Съдът намира, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най – лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко и няма основание да се определи наказание под най – ниския предвиден предел.

Като отегчаващи вината обстоятелства отчете размера на укритите данъчни задължения и няколкото осъществени деяния. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете продължителността на наказателното производство, липсата на осъждания, с оглед настъпилата реабилитация, процесуалното поведение и наложи наказание лишаване от свобода в минималния предвиден от закона размер – 3 години лишаване от свобода. На основание чл. 66 НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от четири години.

Съдът намира, че този размер на наказанието е достатъчен за постигане на целите по чл. 36 НК. Протеклият наказателен процес, факта на осъждането и възможността да се приведе в изпълнение наложеното наказание са достатъчни за поправяне на подсъдимия.

Съдът присъди разноски в тежест на подсъдимия, съобразно разпоредбата на чл. 189 НПК.

 

 

ДГ                                                         СЪДИЯ: