МОТИВИ към Присъда № 5/28.01.2014г. по НОХД № 400/2013г. по описа на Разградския окръжен съд:

Постъпил е обвинителен акт срещу М.А.А. ЕГН ********** ***, който е обвинен в това, че за времето от 19.09.2013г. до 02.10.2013г. в гр. РазгпП. П.

рад в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи – пари в банкноти на стойност 3 090 лв., 3 бр. златни монети/ 2 гр. всяка/ и 2 бр. сребърни монети / 4 гр. всяка/, всичко на обща стойност 3 286,80 лв. от владението на И.Х.И.,***; пари в банкноти на обща стойност 960 лв. от владението на Н.Р.Д.,***; 2 бр. порцеланови чаши за кафе, 1 бр. пластмасова захарница / кутия/, 0,5 кг. захар, 1 бр. пластмасова кутия от крем, 1 бр. кутия за бижута, затваряща се с магнит, 1 бр. сребърен пръстен „мрежичка” 2 гр., 1 бр. сребърна халка 3 гр., 1 бр. сребърна висулка „дева” 2 гр., 1бр. седефена висулка „мида”, 1 бр. сребърна висулка „сърце” 2 гр., 1 бр. златна гривна „цветенца” 18 к. 4 гр., 1 чифт обеци медицинско злато „топченца” 3 гр., 1 чифт сребърни обеци „халки” 4 гр., 1 бр. гривна от мъниста цвят „пепел от рози”, 1 комплект колие с висулка и пръстен със сини и зелени камъчета, 1 бр. сребърен синджир 5 гр., 1 бр. сребърно синджирче с перла 4 гр., 1 чифт сребърни обеци „перлени топчета” 4 гр. и 1 бр. златен синджир с висулка „златно сърце” от бяло и жълто злато 5 гр., всичко на обща стойност 529,83 лв. от владението на Н.Г.А., ЕГН ********** ***; 1 бр. сребърен мъжки синджир с кръст 10гр., 1 бр сребърен мъжки пръстен с черна плочка 8 гр., 1 бр. сребърна мъжка халка 4 гр. и 1 бр. сребърен мъжки синджир с голям кръст и черна декорация 50 гр., всичко на обща стойност 43,20 лв. от владението на Н.Н.Г., ЕГН ********** ***; пари в банкноти на обща стойност 1 500 лв. от владението на Й.Р.Т.,***, всичко на обща стойност 6 319,83 лв., с намерение противозаконно да ги присвои, като И.Х.И., Н.Р.Д. и Й.Р.Т. са били преведени в безсъзнание посредством упойващи вещества – престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 4, пр. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

Прокурорът поддържа обвинението и предлага налагане на наказание лишаване от свобода към средния размер, предвиден в закона.

Подс.М.А. се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях, а при постановяване на присъдата да се ползват доказателствата от досъдебното производство.

Неговият защитник – адв.Р. *** пледира за определяне на наказание лишаване от свобода под средния размер.

Като граждански ищец и частен обвинител в процеса е конституиран И.Х.И., който чрез повереника си адв.Марийка Йорданова от АК-Разград моли съда да му присъди обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението в размер на 3 286,80 лв, ведно със законната лихва от 19.09.2013г. до окончателното изплащане.

Граждански иск е предявил и Н.Р.Д., който също претендира от подс.А. заплащане на обезщетение за имуществени вреди от престъплението в размер на 960 лв.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В производство по чл.371, т.2 и сл.НПК подс.М.А. е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

Подс. М.А. е осъждан многократно, последно с присъда № 1142/15.06.2010г. по НОХД № 1836/2010г. на Районен съд – гр. Бургас, влязла в сила от 01.07.2010г. и по НОХД № 1930/2010г. с присъда № 1116/11.06.2010г. на Районен съд - гр. Бургас, влязла в сила на 27.06.2010г.

На 21.08.2013г. в Затвора в гр. Варна е изтърпял наказанието „лишаване от свобода” за срок от една година и осем месеца, постановено с Определение от 26.07.2010г по ЧНД № 2737/2010г. по описа на РС – гр. Бургас между наказанията наложени му с гореописаните присъди.

Подс. М.А. бил семеен и живеел заедно със съпругата си и малкия си син в къща в с. Градинарово, общ. Провадия. Той бил осъждан многократно за престъпления против собствеността и през последните 12 години повечето време бил в затвора. По характер бил хитър и много контактен, лесно убеждавал непознати хора да му се доверят.

През периода от 19.09.2013г. до 02.10.2013г. на територията на гр. Разград посещавал домовете на различни възрастни мъже, като се представял с различно име и обяснявал, че търси квартира. Спечелвал доверието им и ги упоявал, привеждал ги в безсъзнание посредством упойващи вещества, след което отнемал пари и други ценни вещи, които се намирали в домовете им.

На 19.09.2013г. около 15,30ч. подс. А. се запознал на улицата в гр. Разград със св. И.И. (л. 15-16, л. 17-19). Представил му се като Стоян И. от с. Дивдядово. Според св. И. непознатият мъж бил висок около 1,60 – 1,70 м, с черна къса коса, облечен с черни дънки и синьо връхно яке. Обяснил му, че търси квартира за своя приятелка и попитал св. И. дали може да му помогне. Поговорили и решили да пият кафе в заведение „Силвена”, след това посетили и хранителен магазин „СБА”, намиращ се в гр. Разград, за да може св. И. да си напазарува. През цялото време подс. А. бил много услужлив. По-късно, около 19,00ч. - 19,30ч. извикал и такси, с което двамата се придвижили до дома на св. И.И.,***. Той живеел в гарсониера, но обитавал само кухнята. Под дюшека на леглото, на което спял, в найлонова опаковка държал спестяванията си – пари в банкноти на стойност 3090 лв / 22 банкноти по 20 лв. и 53 банкноти по 50 лв./, 3 бр. златни монети /2 гр. всяка/ и 2бр. сребърни монети / 4гр. всяка/. Той поканил в дома си подс. А., за да му покаже стаята, която можел да даде под наем. След това двамата влезли в кухнята. Подсъдимият веднага предложил да изпият по едно кафе и извадил пакетчета, които приличали на кафе „три в едно”. Взел две чаши, напълнил ги с вода и изсипал съдържанието им, сложил и захар от захарница от тънка пластмасова кутия от бонбони. Св. И. отпил няколко глътки, след което заспал. Възползвайки се от това подс. А. намерил и взел парите и монетите, които св. И. бил скрил. Около 21.30 ч. св. И. се събудил. Веднага потърсил непознатия мъж, но не го открил. След това вдигнал дюшека на леглото, на което спял, и установил, че парите и монетите, които държал там, липсват.

На 21.09.2013г. подс. А. посетил дома на св. Н.Д. (л. 42-44) отново с мотива, че търси квартира. Св. Д. ***, в къща находяща се на адрес ул. „Ал. Стамболийски” № 48А. От месец юни 2013г. в една от стаите на дома му живеели св. Н.А. (л. 33-36, 38) и св. Н.Г. (л. 39-41) под наем. В стаята, която обитавали на етажерка на гардероба наемателите съхранявали две кутии с бижута – едната пластмасова от крем „Ейвън” с надпис „Морски минерали”, другата – червена на цвят, на която капака се затварял с магнит, както и кутия с крем, дезодорант и др. вещи. В кутиите се намирали следните вещи - 1 бр. сребърен пръстен „мрежичка” 2 гр., 1 бр. сребърна халка 3 гр., 1 бр. сребърна висулка „дева” 2 гр., 1бр. седефена висулка „мида”, 1 бр. сребърна висулка „сърце” 2 гр., 1 бр. златна гривна „цветенца” 18 к. 4 гр., 1 чифт обеци медицинско злато „топченца” 3 гр., 1 чифт сребърни обеци „халки” 4 гр., 1 бр. гривна от мъниста цвят „пепел от рози”, 1 комплект колие с висулка и пръстен със сини и зелени камъчета. На раклата на спалнята в декоративна чинийка със свещ във формата на пате съхранявала 1 бр. сребърен синджир 5 гр., 1 бр. сребърно синджирче с перла 4 гр., 1 чифт сребърни обеци „перлени топчета” 4 гр. и 1 бр. златен синджир с висулка „златно сърце” от бяло и жълто злато 5 гр.

В чекмеджето на раклата в метална кутия съхранявали следните вещи -1 бр. сребърен мъжки синджир с кръст 10гр., 1 бр. сребърен мъжки пръстен с черна плочка 8 гр., 1 бр. сребърна мъжка халка 4 гр., а на етажерката бил и 1 бр. сребърен мъжки синджир с голям кръст и черна декорация 50 гр. собственост на св. Н.Г.. Наемателите излизали всеки ден около 06.00 - 06.30 ч. за работа. Стаята не се заключвала.

Подсъдимият се представил на св. Д. като П. от с. Каменар, който работи в „Антибиотик”. Според св. Д. мъжът бил висок, черноок, с къса коса, облечен в сини дънки и синьо дънково яке. Възрастният мъж го поканил в лятна кухня, от която през друга врата можело да се влезе в къщата. Поговорили си, след което подс. А. извадил две пакетчета, които приличали на „Нескафе”, сиви на цвят. Св. Д. казал на госта си, че не пие кафе, но подс. А. го убедил, че това е какао с мляко. Поговорили си и подсъдимият предложил да му намери някоя баба да живее при него. Дори се престорил, че говори по телефона с нея. Разпитал го дали е сам в къщата в момента. След това св. Д. завел подсъдимия в своята стая. Започнали да чистят и подреждат. Докато били още заедно, св. Д. го заболяла глава. Поставеното от подс. А. упойващо вещество започнало да действа, в резултат на което св. Д. изпаднал в безсъзнание. Възползвайки се от това му състояние, подсъдимият намерил и взел пари в размер на 960 лв. и намиращите се в другата стая вещи – бижута на св. Н.А. и св. Н.Г..

Същият ден – 21.09.2013г. около 19,40 св. Н.А., когато се прибрала от работа, намерила разхвърляна стаята, която обитавали със св. Н.Г., като документите били разпилени по пода, дюшекът на спалнята бил вдигнат и липсвали кутиите, ведно с всички бижута.

Веднага подала сигнал в полицията. Когато пристигнали полицейските служители, св. Н.Д. установил, че липсват спестяванията му в размер на 960 лв., които съхранявал на втория етаж на къщата.

На 30.09.2013г. подс. А. посетил дома на св. Й.Т. (л. 53-55), находящ се в гр. Разград, ул. „Скопие” 7. Там се запознал с наемателя св. Г. И. (л. 58-59), а по-късно и със св. Т.. Подс. А. се представил като И. от гр. Завет и отново търсел квартира, тъй като щял да започва работа в завод в гр. Разград. Той дал пари на св. Г. И. и го помолил да отиде да напазарува. Така останали само двамата – подс. А. и св. Т.. Домакинът почерпил госта с ракия и му споделил, че иска да си закупи лек автомобил, тъй като се придвижвал трудно. Подс. М.А. веднага проявил желание да му помогне. От телефона си набрал номер на мъж, с който разговарял и св. Т.. Предложено му било да закупи лек автомобил „Опел Астра” за сумата от 1800 лв. Св. Г. И. се прибрал с една бира от 2 литра и мезе и тримата продължили да се черпят. Подс. А. си тръгнал около 16,00 ч., като се уговорили на другия ден отново да дойде.

На 01.10.2013г. около 13,00ч. подс. А. отново дошъл в дома на св. Й.Т.. Тогава бил облечен със сиво яке, светло сини дънки и лъскави остри обувки и носел сак. Поговорили си и подс. А. убедил св. Т. да осигури парите за колата и на следващи ден да отидат да я купят. Така около 16.00ч. заедно отишли до банка „ЦКБ”, намираща се в центъра на гр. Разград, като подс. А. останал да чака отвън. Тогава св. Т. изтеглил от сметката си пари в размер на 1 500 лв. Прибрали се с такси. След като влезли в къщата, св. Т. влязъл в спалнята и скрил парите, които изтеглил, в джоба на шлифер, който не носел. Подс. А. му предложил да пият кафе „три в едно” и св. Т. се съгласил. Около половин – един час след като изпил кафето, на св. Т. му се доспало и си легнал на дивана в хола. През това време подс. А. намерил и взел сумата от 1 500 лв. Св. Т. се събудил около 06.00 ч. на следваща сутрин. Потърсил подс. А., но него го нямало, липсвали и парите, които бил изтеглил.

Изложената фактическа обстановка се доказва от гласните и писмените доказателства от досъдебното производство. Те са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация. По същество подкрепят самопризнанието на подс.А., респективно фактите по обвинителния акт. Показанията на свидетелите И.И. (л. 15-16, 17-19, л. 103), Н.А. (л. 33-36, л. 38), св. Н.Г. (л. 39-41), Н.Д. (л. 42-44, л. 68-70, л. 109), Й.Т. (л. 53-55, л. 106), Г. И. (л. 58-59, л. 100) и Добрин Дочев (л. 95-97), преценени съвкупно с протоколите за оглед на местопроизшествие и протоколите за разпознаване (л. 28-31, л.101-л.102, л.104-л.105, л.107-л.108, л. 110-л.111) сочат на последователност, еднопосочност и безпротиворечивост на доказателствената маса. Същата се допълва от телефонните разпечатки от „Космо България Мобайл” ЕАД (л. 147-160) относно регистрираните обаждания от мобилния телефон, използван от подс. А.. От тях се установява, че на инкриминираните дати - 19.09.2013г., 21.09.2013г., 30.09.2013г. и 01.10.2013г. той се е намирал на територията на гр. Разград.

По делото е била изготвена техническа експертиза, която е изследвала информацията, записана на CD-носител, съдържаща запис от охранителните камери на магазин СБА в гр.Разград (л. 125-127). От заключението на тази експертиза се установява, че лицата М.А.А. и И.Х.И. са били в магазин „ЦБА” намиращ се в гр. Разград, за времето от 17,40 ч. до 17,42ч., от 17,39 ч. до 17,40 и от 17,39 ч. до 17,41 ч. на 19.09.2013г.

На досъдебното производство е била извършена и съдебно–оценъчна експертиза (л. 117-121), която е установила стойността на отнетите движими вещи.

По делото е била назначена съдебнопсихиатрична експертиза /л. 133-135/, съгласно която осв. М.А. страда от диссоциално личностово разстройство. Заболяването е от юношеска възраст. Психопатното поведение не може да аргументира „продължително разстройство на съзнанието” и при най-тежки декомпенсации, поради което той може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Поведението му илюстрира несъмнено присъствие в ситуацията, възприемане и припомняне на детайли, последователност и логичност на действията. Не се откриват психични отклонения, които да лишават подс. А. от годност да дава адекватни и достоверни обяснения по случая, касаещи хода на съдебното производство.

Заключенията на вещите лица съдът преценява като обективни, обосновани и компетентни, поради което се съгласява с тях изцяло.

Подс.М.А. е на 51 години, женен е, има три пълнолетни деца, не притежава имущество, безработен е, многократно е осъждан за различни умишлени престъпления от общ характер и е изтърпявал ефективно наложени му наказания лишаване от свобода.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното: Обвинението е доказано по изискуемия от чл.303, ал.2 НПК несъмнен начин. Безспорни са по делото всички елементи от предмета на доказване: деянията, начина на осъществяването им и размера на отнетото имущество. Категорично е установено, че:

На 19.09.2013г. подс.А. е отнел от владението на св.И.И. пари и движими вещи на обща стойност 3 286,80 лв. Фактическата власт върху отнетото имущество установил, след като предложил на пострадалия напитка с неустановено упойващо вещество. Така привел св.И. в безсъзнателно състояние, лишавайки го от способността да възприема случващото се и да му се противопостави.

На 21.09.2013г. подс.А. отнел от владението на св.Н.Д. пари в размер на 960 лв и други движими вещи, собственост на св.Н.А. на стойност 529,83 лв и собственост на св.Н.Г. на стойност 43,20 лв. Отнемането е било улеснено от изпадането на св.Д. в безсъзнание в резултат от приемането на упойващо вещество, поставено в чашата му с кафе от подс.А..

На 01/02.10.2013г. подс.А. отнел от владението на св.Й.Т. пари в размер на 1500 лв. За отнемането им св.Т. е бил приведен в безсъзнание поради изпиването на упойващо вещество, предложено му от подсъдимия.

И при трите деяния подс.А. е действал с пряк умисъл: съзнавал е, че отнема чужди вещи и е искал да се разпореди с тях в своя полза, съзнавал е и, че липсва съгласие на пострадалите, поради което ги е привел в безсъзнание, изключвайки съпротивата им срещу действията му.

Касае се до множество деяния, всяко от които осъществява признаците на престъплението грабеж, извършени са през непродължителни периоди от време, при еднородна обстановка и вина, при което последващите се явяват продължение на предходните. Т.е. налице е продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК.

Престъплението е извършено в условията на опасен рецидив, съгласно чл.29, ал.1, б.”а” НК, тъй като подс.А. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 НК на 1 година и 8 месеца лишаване от свобода по силата на Определение от 26.07.2010г по ЧНД № 2737/2010г. на РС-Бургас, което наказание е било изтърпяно ефективно.

По този начин престъплението получава правна квалификация по чл.199, ал.1, т.4 във вр. с чл.198, ал.4, пр.1 във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК.

При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността на подс.А. обстоятелства самопризнанието, направено още на досъдебното производство, тежкото му материално състояние като лице без работа и имущество, и влошеното му психическо здраве. Съдът счете, че отговорността на подс.А. се отегчава от следните обстоятелства: многобройните предходни осъждания за различни тежки умишлени престъпления против собствеността – 8 на брой; високата стойност на предмета на посегателство - 6 319,83 лв; начина на извършване на деянията, при който е бил поставен в опасност живота на пострадалите; факта, че принудата е реализирана по отношение на възрастни хора - пенсионери, на които са отнети спестяванията. Съдът счита, че степента на обществена опасност на престъплението се завишава и от обема на престъпната дейност, осъществена за период от около две седмици. С оглед на горното съдът намери за съответно на извършеното престъпление наказанието лишаване от свобода за срок от 10 години и 6 месеца. Този размер е малко над средния, предвиден в чл.199, ал.1 НК, и е необходим за по-продължителното изолиране на подсъдимия от обществото, за да се реализират целите на генералната и индивидуалната превенция.

Съгласно чл.58а, ал.1 НК определеното наказание следва да се намали с една трета, при което окончателното наказание, което следва да се наложи на подс.А., е в размер на 7 години лишаване от свобода. Съгласно чл.61, т.2 ЗИНЗС, то следва да се изпълни при първоначален строг режим в затвор.

В чл.199, ал.1 НК е предвидена възможност за налагане на наказание конфискация, но по делото не е установено подс.А. да притежава имущество, което да бъде конфискувано.

Гражданските искове за имуществени вреди са основателни и доказани. По отношение на всеки от тях са налице предпоставките по чл.45 ЗЗД: противоправно поведение от страна на подсъдимия – процесното престъпление; имуществени вреди за гражданските ищци в размер на отнетото имущество; причинна връзка между двете, при която вредите се явяват пряка и непосредствена последица от престъплението; и вина. Горният фактически състав поражда пълната имуществена отговорност на подсъдимия за обезвреда и той дължи на всеки ищец съответно обезщетение: на ищеца И. - сумата 3 286,80 лв, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2013г. до окончателното изплащане, и на ищеца Д. - сумата 960 лв.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК подс.А. следва да заплати разноските от досъдебното производство, както и държавна такса върху присъдените обезщетения.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:

ДГ