Внесен е обвинителен акт вх. №3919/09.10.2014 г. против К.Ж.К. по обвинение за това, че в периода 13.03. - 25.03.2014 г. в гр. К. и в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление и в качеството на длъжностно лице - главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Разград, чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение, поискал и приел от К. Г. Б. от гр. К. имотна облага, която не му се следва - парична сума от 500 лв., два задни автомобилни стопа за лек автомобил „Рено Сценик" и пожарогасител за автомобил, на обща стойност 62 лв., общо за 562.00 лв., за да не извърши действие по служба - да не извърши процедура по установяване и да не състави актове за установяване на административни нарушения на трудовото законодателство в „А. А." ЕООД - гр. К. - престъпление по чл. 302, т. 2, б. „а", във вр. с чл. 301, ал. 1, предл. 1 и 2 и във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че са налице гласни и писмени доказателства, които безспорно установяват наличието на осъществени всички елементи от състава на престъплението, за което е обвинен подсъдимия и поради това намира обвинението за доказано от обективна и субективна страна и моли подсъдимият да бъде признат за виновен, като наказанието му бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства под средния размер на предвиденото в закона, съответно се наложат и глоба и лишаване от права.

Подсъдимият К.Ж.К. прави искане производството да протече по реда на съкратеното съдебно следствие, като признава фактите и обстоятелствата по обвинителния акт. Признава се за виновен.

Защитникът на подсъдимия адв. Ж. заявява, че желаят производството да протече по реда на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимия признава фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съответно поддържат писмената молба, която са подали с такова съдържание. Намира, че наказанието следва да се определи при условията на чл. 55 НК. Счита, че са налице основания за приложение на чл. 66 НК.

В последната си дума подс. К. твърди, че съжалява за това, което е извършил и че с това действие провалил 20-годишната си кариера. Моли за по-леко наказание.

Искането на подсъдимия и защитника за провеждане на съкратено съдебно следствие, съгласно чл. 370, ал. 2 НПК, не може да бъде отхвърлено. В съдебно заседание прокурорът заявява, че са налице предпоставките за провеждане на съкратено съдебно следствие.

Съдът, след като с определение по чл. 372, ал. 4 НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и като прецени самопризнанието на подсъдимия и събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3, НПК, приема за установени следните обстоятелства, изложени в обвинителния акт:

Подсъдимият К.Ж.К. е български гражданин, роден на *** г. в гр. С., с постоянен адрес в гр. В., живее в с. У., женен е, с висше образование, работи, не е осъждан.

К.К. е назначен по служебно правоотношение като главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Разград на 25.03.2002 г. (Заповеди № 128/25.03.2002 г. и № 248/24.01.2014 г., т. I, л. 126 и 127). Преките му служебни задължения са свързани с осъществяване на контрол по прилагане на трудовото законодателство за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, по трудовата заетост и по осъществяване на трудовите правоотношения чрез проверки на възложени му от Директора на Дирекцията обекти; със съставяне на актове при констатиране на административни нарушения от работодатели, длъжностни лица, работници и служители и предприемане на принудителни административни мерки за отстраняване на нарушенията, както и със своевременно и точно отчитане на осъществената контролна дейност (длъжностна характеристика, т. I, л. 82-84).

Цялостната контролна дейност на Дирекцията се осъществява по годишен план и разпределение на инспекторите по направления (т. I, л. 59-61), а конкретните проверки се извършват, документират и реализират по утвърдени от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" процедури (т. I, л. 77-81). Проверките се извършват задължително в екип от двама инспектори, единият от които е водещ и отчита документално проверката (процедура т. I, л. 85). За проверки на обекти извън седалището на Дирекцията се издава командировъчна заповед на Директора, в която се посочват обектите, които ще се инспектират. При установена на място невъзможност за проверка на посочен обект, водещият инспектор следва да съгласува по телефона с Директора инспектирането на друг такъв.

На 13.03.2014 г. подс. К. получил командировъчна заповед № ЗК-029/12.03.2014 г. (т. I, л. 65) на директора св. Катя Ф., с която му било възложено да извърши контрол на обекти „Автомивки" в гр. К..

Командировката на подс. К. била съчетана с изпълнение на служебни задължения в гр. К. на служители на Дирекция „Инспекция по труда": инспекторите св. М. И. и М. М. и юрисконсулта - св. Р. Н.. По обяд подс. К. и колегите му отпътували за гр. К. със служебния автомобил „Киа" с рег. № ***, управляван от подсъдимия. В гр. К. се разделили, тъй като трите жени имали ангажимент в Районния съд – явяване по дело, страна по което е Инспекция по труда.

От своя страна подс. К. решил да се възползва от обстоятелството, че е сам и може да извлече облага за себе си при извършване на проверка на подходящ обект. Около 14,20 ч. подсъдимият посетил Автокъща „А. А.” на ул. „Княз Борис I" № 41. Малко по-рано собственикът - св. А. Х. (удостоверение за акт.състояние т. I, л. 86), отпътувал за гр. Р., като оставил в обекта своя познат, св. К. Б.. Двамата били добри познати и Х. ползвал услугите на Б., за да го представлява при регистрация на закупени автомобили и пред клиенти по граждански договор (т. I, л. 39). По същото време в обекта пребивавал и св. Х. О..

Макар да нямал възложена проверка на обекти от тази категория, подс. К. се легитимирал като инспектор от Дирекция „Инспекция по труда" и в отсъствие на втори инспектор започнал действия по инспекцията му. Поискал св. Б. да го отведе в офиса на обекта, където да разговарят. Там поискал да види Ревизионната книга на обекта и попитал дали св. О. и св. Б. имат трудови договори. Св. Б. отговорил отрицателно и обяснил, че момчето само храни кучетата, а самият той не работи в Автокъщата, а има само граждански договор и пълномощно да представлява фирмата. Подс. К. заявил, че гражданският договор не е достатъчен и може да му състави акт за 2000 лв. глоба, както и актове на другото момче и на фирмата. Св. Б. запитал как може да се оправят нещата, на което подс. К. отговорил „Ти какво предлагаш?". Св. Б. казал, че нищо не предлага, но не знае какви документи трябва да се представят. Тогава подс. К. заявил, че нещата ще се оправят срещу 500 лв.

Св. Б. решил, че обвиняемият може да навреди на фирмата и заявил, че е съгласен. Подс. К. го попитал дали ще му даде парите веднага или когато дойде в гр. Разград да донесе документи. Св. Б. извадил от портмонето си и му дал 200 лв. Обещал да му занесе останалите 300 лв. в гр. Разград.

Подсъдимият взел парите. За да мотивира св. Б. да изпълни обещанието си за останалите 300 лв., започнал да обяснява, че 500 лв. са нищо пред сумата на възможните глоби. Казал също, че би могъл да направи по-обстойна проверка и да намери и други нередности, за които да напише и други актове.

При констатация за работещи в обекта лица без трудови договори обвиняемият следвало да започне процедура по търсене на административно-наказателна отговорност със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (т. I, л. 85). При това следвало да изготви констативен протокол за оглед на работните места, да изясни възникването и осъществяването на трудови правоотношения като изиска писмени обяснения от работниците и попълване на утвърдена по образец Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително законодателства, на основание чл. 339 във вр. с чл. 402, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Кодекса на труда, чл. 39, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс и чл. 110, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (т. I, л. 104). Подс. К., обаче не съставил констативен протокол за проверката, нито поискал обяснения и декларации от св. Б. и св. О.. Не изискал и представяне на други документи, включително такива, доказващи качеството на св. Б. на пълномощник на фирмата.

Попълнил бланка за Призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК (т. I, л. 41 и 42), като вписал, че представител на „А. А." ЕООД гр. К. трябва да се яви на 25.03.2014 г. в 09,30 ч. в Дирекция „Инспекция по труда" в гр. Разград и да носи: Ревизионната книга на обекта, Списък на наетите лица, Досиета на наетите лица, Оценка на риска и Замервания на показателите на работната среда, както и печат на дружеството. В призовката вписал също, че е получена от св. Б. като упълномощено лице, макар да нямал доказателства за такова упълномощаване. Заявил на св. Б., че трябва лично да отиде и да му занесе документите и парите в гр. Разград, като собственикът на фирмата изрично да го упълномощи да го представлява пред Инспекцията по труда.

Св. О. потърсил и намерил заден стоп и пожарогасител и подс. К. ги взел, без да попита за цената и без да демонстрира намерение за плащането им. Заявил на св. Б., че ще чака да му занесе амортисьорите в гр. Разград. След това прибрал взетите авточасти в багажника на автомобила и си тръгнал.

Когато по-късно се срещнал с колежките си, не ги уведомил за извършена проверка в обект Автокъща „А. А." ЕООД в гр. К.. Не отразил това обстоятелство и при отчитане на командировката си, като записал в Доклада към Заповедта само, че е извършил проверка (т. I, л. 65).

По-късно същия ден св. Б. уведомил св. Х. за случилото се при извършената в негово отсъствие проверка. Св. Х. бил категоричен, че няма да даде пари на подс. К.. Заявил, че обвиняемият ги изнудва и ако така постъпват всички контролиращи го лица, ще трябва да затвори обекта. Св. Б. и Х. решили да разобличат обвиняемия и на следващия ден сезирали компетентните оперативни органи.

На 24.03.2014 г. около 15,44 ч. (т. 3, л. 7) подс. К. потърсил по телефона св. Б. и поискал да му донесе на следващия ден и другия заден стоп за автомобил „Рено Сценик".

Същият ден св. Х. подготвил нотариално заверено пълномощно за представителство на „А. А." ЕООД на св. Б., включително и пред Инспекцията по труда (т. I, л. 40).

На 25.03.2014 г. сутринта Х. се срещнал със св. Б. и му предоставил пълномощно и вписаните в призовката документи. Св. Б. ги сложил в найлонова чанта, в която носел и поискания му от обвиняемия заден автомобилен стоп. Бил приготвил и исканата парична сума от 300 лв. в 6 банкноти от по 50 лв. Същите били описани в протокол за доброволно предаване, изготвен на 25.03.2014 г. в гр. Разград за нуждите на досъдебното производство (т. I, л. 30).

След това св. Б. отишъл в Инспекцията по труда, находяща се на l-вия етаж в административната сграда на бул. „България" № 15 в гр. Разград. Подс. К. работел в стая № 4 заедно със св. М. И.. Вземал представените му от св. Б. документи и започнал да ги разглежда. Междувременно св. И. излязла от стаята. Когато останали сами, обвиняемият поискал от св. Б. да му даде каквото му носи. Св. Б. извадил и му подал задния автомобилен стоп. Обвиняемият го взел и го сложил под бюрото си. Не предложил да го заплати, нито попитал за цената му. След това св. Б. извадил и му подал носената сума от 300 лв. от 6 сгънати банкноти по 50 лв. Подс. К. взел парите и без да ги брои ги прибрал в левия джоб на сакото си. След това оформил Протокол № 0246/25.03.2014 г. за извършена проверка на „А. А." ЕООД - гр. К. в периода 13-25.03.2014 г. (т. I, л. 44 и 45). В протокола вписал, че представените документи не били налични към 13.03.2014 г. и въпреки, че му били изрично представени към датата на съставянето на протокола, дал предписание за осигуряването им до 28.03.2014 г. Св. Б. подписал протокола като упълномощено лице и си тръгнал. След това обвиняемият представил протокола за подпис на колежката си, св. М.. Тя го подписала, без да е участвала в проверката, доверявайки се на обясненията на обвиняемия, че е установил несъществени нарушения и няма да пише акт за същите. След като предал протокола за завеждане в деловодството, обвиняемият се върнал в работната си стая.

Малко по-късно там било извършено по надлежния ред претърсване, при което бил намерен и иззет получения от обвиняемия заден автомобилен стоп (протокол, т. 1, л. 2-15). За иззетата вещ обвиняемият обяснил, че я е закупил от св. Б.. При извършен личен обиск обвиняемия, след покана по чл. 159 НПК, извадил и предал намиращите се в портмонето му в задния джоб на панталона му банкноти общо 4 броя от по 10 лв., 12 броя от по 20 лв. и 1 бр. от 2 лв. От левия джоб на сакото си извадил и предал 6 банкноти с номинал 50 лв., които били надлежно описани по номера (протокол, т. I, л. 16-24). Обвиняемият не дал обяснения за предадените парични средства. Банкнотите с номинал от 50 лв., предадени от обвиняемия, са идентични с предадените му от св. Б..

Назначената оценъчна експертиза дава заключение, че стойността на автомобилните части е 62 лв. (т. II, л. 25).

По доказателствата.

Описаната фактическа обстановка е приета за установена в съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК и се подкрепя от самопризнанията на подсъдимия и събраните на досъдебното производство доказателства:

- свидетелските показания: св. Б. (т. IV л. л. 17-19, 28-38), Х. (т. IV, л. 11-14 и 39-48), О. (т. IV, л. 7-8), М. (т. IV, л. 49-51), Н. (т. IV, л. 25-27), И. (т. IV, л. 3-4), М. (т. IV, л. 22-24), Ф. (т. IV, л. л. 52-62);

- писмените доказателства по делото: протоколи за претърсване и изземване (т. I, л. л. 2-20), фотоалбум (т. I, л. 21-24), протоколи за доброволно предаване (т. I, л. 30-38 и 43, 50, 54, 66, 71), граждански договор (т. I, л. 39), пълномощно (т. I, л. 40), призовка (т. I, л. 41-42), протокол за извършена проверка (т. I, л. 44-49), заповеди и процедури (т. I, л. л. 55-65, 67, 73-132), длъжностна характеристика (т. I, л. 68-70), технически експертизи (т. II, л. л. 4-20 и 33-34 и т. III);

- експертизи: оценъчна експертиза (т. II, л. л. 25-26); техническата експертиза (техн. експертиза т. II, л. 4-20).

- изготвените веществени доказателствени средства, резултат от използване на СРС;

- веществените доказателства: заден стоп със син надпис SCENIС23 410 102 7700428054, 31-08-99, 17:15, INDEL; хартиен плик, бял на цвят с намиращи се него: шест банкноти с номинал 50 лева и серийни номера както следва : Б37837032; Б34118590; БИ1916031; Б34296318; БД8805288; Б30188447;

Безпротиворечиво и по несъмнен начин се установяват посочените фактически обстоятелства. Събраните по делото доказателства в своята съвкупност, дават възможност по несъмнен начин да се установи осъществяване на деянието по обвинителния акт и това, че извършител е подсъдимият. Показанията на свидетелите Б., Х. и О. са логични, взаимнодопълващи се и се подкрепят от писмените доказателства, от ВДС, изготвени в резултат от използването на СРС, от показанията на останалите свидетели и техническата експертиза на видеозаписите. От показанията на свидетелите, протоколите за доброволно предаване, протоколите за оглед, претърсване и изземване и личен обиск, експертизите е установен факта, че подсъдимия К., без да му е възложено, в нарушение на действащите процедури в Инспекция по труда, е отишъл на 13.03.2014 г. в търговски обект на „А. А.” ЕООД в гр. К.. Представил се е като инспектор от Дирекция „Инспекция по труда" и започнал действия по извършване на проверка по установяване на нарушения на трудовото законодателство. След което уведомил св. Б., че е констатирал нарушения, подлежащи на санкция със значителни глоби и заявил, че може да „се оправят нещата” срещу 500 лв., като обяснил, че тази сума е значително по-малка от глобите, които може да наложи, макар да нямал правомощия по налагане на конкретни имуществени санкции чрез издаване на наказателни постановления. Поискал и получил авточасти, без да заплати стойността им или изобщо да се поинтересува за стойността им. В същия ден е получил сумата 200 лв., заден стоп и пожарогасител. За да мотивира св. Б. да отиде в Разград да му занесе останалата част от сумата и поисканите авточасти написал призовка, в която поискал представяне на документи, които е следвало да провери при посещението си на място. След това, при посещение на св. Б. в сградата на Инспекция по труда в Разград поискал останалата част от обещаното и получил сумата 300 лв. и заден стоп.

От правна страна.

К. е назначен по служебно правоотношение на длъжност „Главен инспектор” и като такъв има качеството на „длъжностно лице" по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а" от НК. Правомощията му, според длъжностната характеристика, са:

- осъществяване на контрол по прилагане на трудовото законодателство за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, по трудовата заетост и по осъществяване на трудовите правоотношения, чрез възложени му от Директора на Дирекцията проверки на обекти;

- съставяне на актове при констатиране на административни нарушения от работодатели, длъжностни лица, работници и служители и предприемане на принудителни административни мерки за отстраняване на нарушенията, както и със своевременно и точно отчитане на осъществената контролна дейност.

Подсъдимият е поискал парична сума и авточасти, за да не извърши процедура по установяване и да не състави актове за установяване на административни нарушения на трудовото законодателство, в нарушение на задълженията си да изготви протокол за проверката, да изиска декларации от лицата, установени в търговския обект и ако установи нарушения да състави актове за това. Искането за допълнително представяне на документи, направено с връчената на Б. призовка, е неоснователно, тъй като е следвало да бъдат изискани при проверката. Призовката очевидно е написана, за да се оправдае последващото посещение на св. Б. в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Разград, да продължи въздействието по отношение на св. Б. и съответно подсигури предаването на останалата част от изисканата имотна облага.

Подсъдимият безспорно е имал в съзнанието си представи, че е длъжностно лице, осъществяващо дейност по контрол на трудовото законодателство в Инспекция по труда, че иска и приема облага, която не му се следва, за да не извърши действие по служба, както и че уведомявайки св. Б. за тежестта на санкцията за нарушенията, които може да открие, го принуждава да предостави поисканата сума, злоупотребявайки със служебното си положение. Установеното поведение на подсъдимия К. преди, по време и след посещението в търговския обект в гр. К. и срещите със св. Б., сочи на това, че е действал с пряк умисъл, че е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено-опасни последици и искал настъпването им. К. е съзнавал, че изисква и получава имотна облага, която не му се следва, че я изисква и приема, за да не извърши действия по служба, че поставя св. Б. в положение да е принуден да даде исканата облага, за да избегне глоби в значително по-голям размер.

Изложеният начин, по който К. е изискал сумата и авточастите и мотивирал свидетеля да даде съответната имотна облага, води до извода, че е налице квалификацията – изнудване, посредством злоупотреба със служебно положение. К. е изложил пред свидетеля, че е установил нарушения, които предполагат налагане на глоби, включително и на св. Б., във значителен размер, като е заявил, че при подробна проверка ще установи и други нарушения. Оставил е убеждение в св. Б., че ако не бъдат удовлетворения исканията на подсъдимия, ще настъпят значителни вредни последици и за него и за дружеството. Подс. К., с цел да набави за себе си имотна облага, е поставил св. Б. при условия, които го принуждават да даде неследващата се имотна облага, за да предотврати извършване от длъжностното лице – инспектор в Инспекция по труда действия по служба, които биха поставили в опасност или накърнили негови законни права и интереси. Установено е, че К. заема длъжност, която му дава възможност да извърши или да не извърши определено служебно действие или бездействие, с което да предизвика неблагоприятни промени за изнудваното лице, на което ясно е посочил, че не може да очаква благоприятно решаване на въпроса, ако не даде дар или друга имотна облага.

Престъплението е довършено с получаване на имотната облага. В посочения период от 13.03.2014 г. до 25.03.2014 г. подс. К. е оказвал въздействие и изисквал от св. Б. предоставяне на парична сума и авточасти, за да не състави актове за установяване на нарушения на трудовото законодателство. Престъплението е започнало с посещението на К. в търговския обект и завършило с предаването на последната част от неследващата се имотна облага в сградата на дирекцията в Разград. Деянията осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са в непродължителен период от време, при една и съща обстановка, еднородност на вината и е налице продължавано престъпление по чл. 26 НК.

Извършеното от К. осъществява от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 302, т. 2, б. „а” във вр. с чл. 301, ал. 1, предл. 1 и 2 във вр. с чл. 26, ал.1 НК.

По наказанието.

За престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години, глоба до двадесет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, т. 6 и т. 7 НК.

Искането на прокурора е за налагане на наказание лишаване от свобода под средния размер.

Становището на защитника е, че са налице смекчаващи обстоятелства, които с оглед разпоредбата на чл. 55 НК, правят и минималното предвидено наказание, несъразмерно тежко на извършеното от подсъдимия.

Смекчаващи отговорността обстоятелства са чистото съдебно минало и добри характеристични данни на подсъдимия – трудово ангажиран, без други противозаконни прояви, изразеното съжаление за извършеното.

С оглед превеса на смекчаващи обстоятелства съдът определи на К. наказание в минималния размер, предвиден в закона – 3 години лишаване от свобода. На основание чл. 58а НК съдът намали наказанието с 1/3 и осъди подсъдимия на лишаване от свобода за срок от две години.

Съдът намира, че не се установява от доказателствата по делото К. да е личност с висока степен на обществена опасност и тази проява е изолирана (св. Х. в показанията си сочи, че е известен като „строг”) и с оглед наличието на предпоставките на чл. 66 НК счита, че изпълнението на наложеното наказание следва да бъде отложено за тригодишен изпитателен срок. За постигане целите на наказанието не е нужно изолиране на подсъдимия от обществото и семейството му чрез ефективно изтърпяване на наказанието. Съдът счита, че протеклият наказателен процес, факта на осъждането и възможността да се приведе в изпълнение наложеното наказание са достатъчни за превъзпитаване на подсъдимия, а и за предупредително въздействие върху обществото.

Съдът наложи и лишаване на подсъдимия от право да упражнява контролна дейност в държавни органи за срок от две години и от право да заема държавна длъжност в структурата на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" за срок от две години. Тези две наказания, наред с възможността да се приведе в изпълнение наложеното наказание лишаване от свобода ще отнемат възможността на подсъдимия да върши други престъпления от този вид, както и ще въздействат на останалите членове на обществото.

Съдът наложи и глоба в размер на 1 000 лв., като взе предвид и доходите на подс. К..

Подсъдимият, на основание чл. 189 НПК, е осъден да заплати и разноските по делото.

СЪДИЯ:

MH