МОТИВИ към Присъда № 6/04.02.2015г. по НОХД № 351/2014г. по описа на Разградския окръжен съд:

Постъпил е обвинителен акт срещу М. Б.Т. ***, ЕГН **********, който е обвинен в това, че на 26.07.2014г. в землището на гр. Разград, по път III -204 (гр. Разград – с. Гецово), при управление на лек автомобил „Фолксваген”, с рег.№ ****, без да има необходимата правоспособност, в пияно състояние – със съдържание на алкохол в кръвта 2.44 на хиляда, установено по надлежен ред, нарушил правилата за движение, визирани в: чл. 5, ал. 3, т.1 ЗДвП – „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействието на алкохол“, чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” и „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, чл. 150 ЗДвП – „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач”, чл. 150 „а”, ал. 1 ЗДвП – „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство”, чл. 5 ППЗДвП – „Водачът на моторно превозно средство трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията на моторното превозно средство, което управлява”, чл. 22 ППЗДвП – „На лице, което успешно е положило изпит за получаване на право за управление на моторно превозно средство, се издава свидетелство, валидно за съответната категория” и чл. 26, ал. 1 ППЗДвП – „Всеки водач има право да управлява моторно превозно средство за категорията, за която притежава свидетелство за управление” и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – на 22 годишния И. З.Х. и на 18 годишния А.А.К., като случаят се явява особено тежък – престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 1, 4 и 6, б.„б”, предл. 2 във вр. с ал. 1, б. „в” и във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.

Наказателното производство в съдебната му фаза се развива по реда на съкратеното съдебно следствие при условията на чл.371, т.2 и сл.НПК.

Подс.М.Т. се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях. Неговият защитник адв.К.С. *** пледира за преквалифициране на престъплението, тъй като то не представлявало особено тежък случай, и за налагане на наказание лишаване от свобода в размер на 3 години, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК.

Прокурорът поддържа обвинението и предлага налагане на наказание лишаване от свобода около средния размер, предвиден в закона.

Частните обвинители Х.А.Х. и З.И.Х. – родители и наследници на И. З.Х., и Н.А. К. и А.А.К. – родители и наследници на А.А.К. чрез поверениците си адв.Х. *** и адв.Емил Николов от АК-Разград поддържат обвинението, считат дадената от прокурора квалификация за доказана и молят за налагане на наказание над средния размер.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият М.Т. ***.2014г. около 22.30 часа посетил питейно заведение в с. Езерче. Пристигнал с лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ****, въпреки че нямал свидетелство за правоуправление и бил неправоспособен водач. Автомобилът бил закупен от бащата на подсъдимия, но собствеността не била прехвърлена по надлежния ред.

В заведението подс.Т. се срещнал със своите приятели А.А.К., на 18 години и И. З.Х., на 22 години. Двете момчета го поканили да отиде с тях на заведение в гр. Разград, но подсъдимият отказал.

До около 01.30 часа на 26.07.2014г. той останал в заведението в с. Езерче и консумирал бира. След това решил да отиде при К. и Х. ***. Отпътувал с управлявания от него автомобил. Около 03 часа намерил двете момчета с голяма компания младежи от с. Езерче в заведението „Сохо“ в центъра на гр. Разград. Подс.Т. продължил да пие алкохол - уиски и бира.

Около 04.30 часа момчетата от компанията решили да се прибират в с. Езерче. В автомобила на подс. Т. се качили А.К. и И. Х.. А.К. седнал на предната дясна седалка до водача, а зад него на задната седалка в дясно се настанил И. Х.. Подс.Т. привел автомобила в движение и тръгнал към с. Езерче. Движел се по сух асфалтов път, на прав участък между гр. Разград и с. Гецово, със скорост между 70 и 80 км/час. Подс. Т. забелязал, че возещият се до него К. е заспал. Отклонил вниманието си и погледнал назад, за да види дали и другият му спътник Х. спи. При това изгубил контрол върху автомобила, който се отклонил вдясно, като навлязъл в затревения банкет. Подс. Т. се опитал да възстанови праволинейното му движение по пътното платно и рязко извил волана на ляво. При това и с оглед на скоростта на движение автомобилът преминал неконтролируемо диагонално по пътното платно от дясно на ляво спрямо посоката на движението си, навлязъл в левия банкет и се спуснал по левия низходящ скат. В подножието му последвал силен удар с дясната странична част на автомобила в крайпътно дърво. При това стволът на дървото се пречупил, а автомобилът се установил в непосредствена близост до него.

В резултат на удара возещите се в дясната част на автомобил А.К. и И. Х. получили тежки травми и изпаднали в безсъзнание.

Подсъдимият Т. успял да извади тялото на К. и го положил на затревения банкет. След това излязъл на пътното платно и започнал да вика за помощ. Междувременно към този участък от пътя приближили други два автомобила с водачи св. С. и св. К.. Те спрели, за да окажат помощ на подсъдимия, а после сезирали за произшествието полицейските и здравните органи. Отзовалият се медицински екип само констатирал смъртта на К. и Х..

Подс.Т. също бил с наранявания, поради което бил откаран в болницата в гр. Разград.

По надлежния ред му била взета и кръвна проба за изследване за употреба за алкохол. Назначената химическа експертиза (л. 96), дава заключение за наличие на 2.36 промила алкохол в кръвта на обвиняемия към момента на вземане на пробата. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза (л.100 и 101) към момента на произшествието това алкохолно съдържание е съставлявало 2.44 промила.

Изложените фактически обстоятелства се признават изцяло от подс.М.Т.. Направеното самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие (л. 44-л.47), справки (л. 29-л.31, л.33-л.35, л.124-л.126), показанията на свидетелите С. (л.54–л.55), К. (л.56-л.57), Х. (л.58-л.60), А. (л.61-л.62). Тези доказателства са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация.

Обстоятелствата във връзка с причината за смъртта на пострадалите се установяват от съдебно-медицинските експертизи по делото (л.82-л.84, л.86-л.88). Вещото лице е дало заключение, че в резултат от пътно-транспортното произшествие пострадалият И. Х. е получил тежка съчетана черепно-мозъчна и гръдна травма с натрошаване на черепния покрив и основа, с травматични изливи на кръв под твърдата и меките мозъчни обвивки, размачкване на дясното голямомозъчно полукълбо с кръвоизливи в мозъчния паренхим, кръв в мозъчните стомахчета, счупване на ребра двустранно, счупване на гръдната кост с разкъсване на ляво белодробно крило, масивен кръвоизлив в гръдната кухина, анемия на всички вътрешни органи, счупване на срамната кост на таза вляво с масивен ретроперитониален кръвоизлив, обширни дълбоки охлузвания по дясната лицева половина на главата, по дясното рамо и по дясната половина на гръдния кош, охлузване в областта на дясната тазобедрена става, разкъсно-контузна рана по дясната подколенница. Причината за смъртта на И. Х. е тежката съчетана черепно-мозъчна и гръдна травма, довела до тежък мозъчен оток и парализа на жизненоважните мозъчни центрове - сърдечно-съдов и дихателен. Смъртта е настъпила много бързо и е била неизбежна. Всички увреждания били причинени преживе.

По отношение на А.К. вещото лице е установило тежка съчетана гръдна и гръбначно-мозъчна травма с натрошаване на ребра по две линии вдясно, разкъсване на дясното белодробно крило, масивен кръвоизлив м гръдната кухина и луксация на четвърти гръден прешлен с травматичен излив на кръв по твърдата гръбначно-мозъчна обвивка, анемия на всички вътрешни органи, обширни охлузвания на дясната предно странична повърхност на гръдния кош и коремната стена, охлузване в областта на дясната тазобедрена става. Причината за смъртта на А. К. е тежката съчетана гръдна и гръбначно-мозъчна травма, довела до тежък травматично хеморагичен шок. Смъртта е настъпила много бързо и е била неизбежна.

Горните експертизи са установили, че в кръвта на А.К. е имало концентрация на алкохол 1,14 на хиляда, а в кръвта на И. Х. – 0,65 на хиляда.

Обстоятелствата във връзка с механизма на възникване и протичане на пътно-транспортното произшествие, причините за неговото настъпване и поведението на подс.Т. са изяснени от автотехническата експертиза по делото (л.105-л.113). Вещото лице по нея заключава, че скоростта на лекия автомобил, управляван от подс.Т. непосредствено преди ПТП е била 70.2 км/час. Експертът описва механизма на ПТП, какъвто е по обвинителния акт, признат от подсъдимия и възприет от съда. Според вещото лице основната причина за настъпване на произшествието е загубата на контрол от подсъдимия върху управлението на лекия автомобил. Тази загуба се дължи на комбинацията между движение в условията на намалена видимост поради настъпилия нощен мрак, ограничена такава в рамките на зоната на осветеност от фаровете и състоянието на силно алкохолно опиянение на водача.

Съдът намира заключенията на съдебните експертизи за компетентни и обосновани, поради което ги възприема изцяло.

Подс.М.Т. е на 18 години. Завършил е девети клас в Спортно училище „Майор Атанас Узунов”-гр.Русе, бил е записан за ученик в десети клас, но през 2012г. напуснал училището и заминал в чужбина със семейството си. Успехът му като ученик се движел между среден и добър. Нямал мотивация за обучение и развитие. По-високи постижения и награди имал по спортна подготовка през 2009г. и 2011г. (вж. характеристика, справка и диплома на л.47, л.48 и л.49 от НОХД № 351/2014г.).

Подс.Т. няма правоспособност за управление на МПС и е бил наказван за административно нарушение по чл.150 ЗДвП с наказателно постановление № 1305/2011г. от 07.06.2011г. на Началника на ОД на МВР-Разград, влязло в сила на 09.02.2012г. (вж.писмо и справка на л.33 и л.34 от ДП).

С Присъда № 310/28.11.2012г. по НОХД № 370/2012г. на Районен съд – гр. Попово, влязла в сила на 13.12.2012г., подс.Т. е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а НК за унищожаване на чужди вещи, извършено като непълнолетен. Не е осъждан. (вж.справка за съдимост на л.29 от ДП).

Подс.Т. не е женен. Не работи. Няма имущество и доходи.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Като водач на МПС подс.М.Т. е нарушил редица правила за безопасно движение:

В разрез с нормата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП е управлявал автомобила под въздействието на алкохол. Концентрацията на алкохол в кръвта му към момента на произшествието е била 2.44 на хиляда, което надхвърля критерия за пияно състояние от 0,5 на хиляда, съгласно ППВС № 1/83г., т.4, б.”а”.

Не е контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил, както изисква чл.20, ал.1 ЗДвП. Отклонил е вниманието си към другите пътници, разсеял се е и така е загубил контрола върху автомобила.

Не се е съобразил с всички обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението, както повелява чл.20, ал.2 ЗДвП. Не е оценил усложненията на пътната обстановка, обусловени от тъмната част на денонощието, което налагало управление с включени светлини на автомобила и при намалена видимост до зоната на осигуряваната от тях осветеност.

Подс.Т. не е правоспособен водач и е управлявал автомобила без да е положил изпит за получаване на право за управление на моторно превозно средство и без да притежава свидетелство за правоуправление, с което е нарушил изискванията по чл.150 и чл.150а, ал. 1 ЗДвП, чл.5, чл.22 и чл.26, ал.1 ППЗДвП.

Всяко от горните нарушения се намира в причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат, като всички те са взаимосвързани. Основното нарушено правило е общата повеля да не се губи контрол върху автомобила. Подс.Т. не я е спазил, защото е неправоспособен и не е обучаван по надлежния ред как да управлява МПС, и защото е бил употребил алкохол, което пък обуславя лоша преценка на състоянието на пътя.

Пряка и непосредствена последица от нарушаването на горните правила за движение е смъртта на спътниците на подс.Т. – А.К. и И. Х..

Деянието е извършено виновно при смесена вина: умисъл относно нарушаване правилата за движение и непредпазливост относно фаталните последици. Подс.Т. е знаел, че не е правоспособен водач на МПС; съзнавал е, че е употребил алкохол, поради което не следва да управлява МПС; не е предвиждал съставомерните последици, но е бил длъжен и обективно е могъл да ги предвиди.

Извършеното престъпление разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца, поради което и по смисъла на чл.93, т.8 НК съставлява особено тежък случай. От една страна, деянието се отличава от транспортни злополуки от този вид с това, че е квалифицирано по два признака – пияно състояние и смърт на две лица. Степента на алкохолно опиянение е около пет пъти над допустимия минимум от 0,5 на хиляда. Деянието е осъществено посредством нарушаване на множество правила за движение. От него са пострадали двама младежи – на 18 и на 22 години, чийто житейски път е бил прекъснат още на прага на зрелостта. То е особено укоримо, тъй като е извършено по време, когато е налице повишена динамика на престъпленията по транспорта. Общоизвестен факт е, че за тях съдебната практика е най-богата.

От друга страна, личната обществена опасност на подс.Т. също е прекомерно висока. Той няма правоспособност да управлява МПС. Бил е бил наказван по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление. Извършил е настоящото деяние като неправоспособен водач и след него е продължил да управлява различни превозни средства в с.Езерче, поради което мярката му за неотклонение е била изменена в домашен арест. Наред с това, подс.Т. е бил наказван като непълнолетен за извършено престъпление, което също дава отрицателна характеристика на личността му. Негативно го характеризират и обстоятелствата, че не е завършил средното си образование и не работи.

За да прецени настоящото престъпление като особено тежък случай, съдът взе предвид и становището на Върховния съд, изразено в Решение № 47/73г. на ОСНК, ППВС № 1/83г., Решение № 83/83г. на ОСНК, Решение № 1088 от 13.12.2005 г. на ВКС по н. д. № 437/2005 г., II н. о., Решение № 248 от 28.05.2012г. на ВКС по н.д. № 707/2012г., ІІІ н.о.

Предвид изложеното деянието на подс.М.Т. осъществява обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. 1, 4 и 6, б. „б”, предл. 2 във вр. с ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.

При определяне на наказанието на подс. Т. съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства младата му възраст, чистото му съдебно минало и искреното му съжаление, че е причинил смъртта на двама свои приятели. Самопризнанието не е сред смекчаващите обстоятелства. То е формално признание на фактите по обвинителния акт и предпоставка за провеждане на съкратено съдебно следствие, а следователно за по-благоприятни санкционни последици. Липсва самопризнание, което да е било направено още на досъдебното производство и да спомогне за разкриване на обективната истина по делото /по аргумент от ТР № 1/2009г. на ОСНК, т.7/. Първоначално подс.Т. е бил привлечен като обвиняем на 29.07.2014г., когато е заявил, че е разстроен от случилото се и е отказал да даде обяснения. Дал е такива след два месеца - на 29.09.2014г., а към тази дата са били събрани почти всички доказателства по делото. Т.е. обясненията му не са подпомогнали дейността на разследващите органи.

Съдът не приема като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство поведението на пострадалите, които според защитата са спомогнали за настъпване на общественоопасните последици като сами са направили избор да се возят от неправоспособен и употребил алкохол водач. По същество се прави довод за съпричиняване, който е неоснователен. Съдебната практика е последователна в разбирането, че съпричиняване може да има, само когато с поведението си пострадалите са допринесли за настъпването на вредоносния резултат. Техните действия трябва да нарушават правилата за движение и нарушенията да са в причинна връзка с настъпилия резултат. В този смисъл са Решение № 60/30.11.1989г. по н.д. № 46/89г., ОСНК и Решение № 140/04.06.2012г. на ВКС по н.д. № 194/2012г., ІІ н.о. В разглеждания случай пострадалите А.К. и И. Х. не са извършили никакви нарушения на правилата за движение. Съгласието да се возят от пиян водач не нарушава правила по ЗДвП, а е проява на избор, който не е санкциониран от правото /вж. Решение № 398/29.10.2009г. на ВКС по н.д. № 415/2009г., ІІІ н.о/.

Защитникът на подсъдимия предлага да се отчете като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелството, че той е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалите. Съдът не споделя това предложение. Подс.Т. не е предприемал каквито и да било действия спрямо И. Х.. А А.К. обективно не се е нуждаел от помощ. Опитите за изкуствено дишане не са били необходими. Съдебно-медицинската експертиза е констатирала множество тежки травматични увреждания, с оглед на които е заключила, че смъртта му е настъпила много бързо.

Отегчаващите отговорността на подсъдимия Т. обстоятелства са посочени по-горе при очертаването на деянието като особено тежък случай.

С оглед на изложеното съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от 9 години. То съответства на характера и степента на обществена опасност на деянието и дееца и може да реализира целите по чл.36 НК. Това е подходящият срок, в който подс.Т. ще има възможност да преосмисли поведението си, да си даде ясна сметка за характера и последиците от извършеното, и да се поправи. В горния размер наказанието ще въздейства възпитателно и предупредително върху останалите недисциплинирани водачи на МПС. С него ще се отговори и на обществените очаквания за справедливост.

Съгласно чл.373, ал.2 НПК във вр. с чл.58, ал.1 НК съдът намали наказанието лишаване от свобода с една трета и наложи окончателно наказание от 6 години лишаване от свобода. Предвид този размер наказанието следва да бъде ефективно изтърпяно. По силата на чл.59, ал.1 ЗИНЗС подс.Т. следва да бъде настанен в затворническо общежитие от открит тип, тъй като наказанието се налага за престъпление, извършено по непредпазливост. А съгласно чл.61, т.3 ЗИНЗС първоначалният режим следва да е общ.

Защитникът на подсъдимия прави искане за налагане на наказание от 3 години лишаване от свобода след редукцията по чл.58а, ал.1 НК, т.е. за определяне на наказание от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода. Такъв размер е под минималния предел по чл.343, ал.3, б.”б” НК, което е възможно само при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, а прилагането на този институт е изключено. Не са налице нито многобройни, нито изключителни отговорността обстоятелства, при които минималното предвидено наказание да се явява несъразмерно тежко.

Тъй като подс.Т. не е придобивал право да управлява МПС, не следва по реда на чл.343г НК да бъде лишаван от това право.

На основание чл.59, ал.1 НК следва да се приспадне времето, през което по отношение на подс. Т. е била взета мярка за неотклонение домашен арест, считано от 13.10.2014г.

Вещественото доказателство по делото – лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № **** следва да се върне на неговия владелец – Б. М. Т..

С оглед изхода на делото и съобразно чл.189, ал.3 НПК подс. Т. следва да заплати разноските по делото и разноските на частните обвинители.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:

ДГ