Внесен е обвинителен акт против О.Ю.Х. по обвинение за това, че на 12.02.2014 г., в гр. Кубрат, предложил и дал подкуп – една банкнота с номинал 5 евро и левова равностойност 9,78 лв., на полицейски орган – младши автоконтрольор Н.Н. ***, за да не извърши действие по служба – да не състави фиш за санкциониране с глоба за установено административно нарушение по чл. 70, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, извършено от О.Ю.Х. - престъпление по чл. 304„а” предл. 1 и 3 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита за доказано, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен. Твърдението, че е дал банкнотата, за да плати глобата счита за защитна теза. Намира, че установените наказания, налагани на подсъдимия сочат, че е бил в известност как се плаща глобата. Моли да бъде наложено наказание значително под средния размер.

Подсъдимият Х. дава обяснения. Твърди, че е дал банкнотата, за да плати наложената санкция. Твърди, че е невинен.

Защитникът на подсъдимия адв. В. развива доводи за недоказаност на обвинението. Намира, че са налице противоречия и в показанията на служителите на полицията, въз основа на които се гради обвинението. Счита, че не се установява умисъл за даване на подкуп. Алтернативно развива доводи и за липса на обществена опасност на деянието и счита, че е налице хипотезата на чл. 9 НК.

Разградски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият О.Ю.Х. е български гражданин, роден на *** ***, живее в с. Бисерци, с основно образование, пенсионер по болест, не е осъждан, с ЕГН **********. Дъщерята на Х. живеела в Белгия, поради което той пътувал, за да я посещава.

Св. Н.Р.Н. е бил младши автоконтрольор в РУП Кубрат с правомощия да проверява редовността на документите на водачите на МПС и техническата изправност на автомобилите, както и да издава фишове и да съставя актове за установяване на административни нарушения по Закона за административни нарушения от Закона за движението по пътищата, съгласно Заповед № 1з-1745/28.08.2012 г. на Министъра на вътрешните работи.

На 12.02.2014 г. сутринта подс. Х. се върнал от Белгия с автомобил „Мерцедес 316 CDI" с регистрационен № РР 88-20 АР и тръгнал за с. Лъвино, като пътят му минавал през гр. Кубрат. На влизане в гр. Кубрат около 09,20 ч. спрял до автокъща, за да огледа автомобилите, по молба от негов познат. Веднага след това продължил с автомобила си по ул. „Добруджа" в гр. Кубрат, като не включил късите светлини.

По същото време на кръстовището между ул. „Добруджа”, ул. „Хан Аспарух” и ул. „Васил Левски”, в изпълнение на служебните за задължения, съгласно седмичния график (л. 29) и ежедневната ведомост (л. 28), контрол на пътното движение осъществявал екип полицейски служители от РУ Полиция Кубрат - св. Н.Н. и св. Н.С. (удостоверение л. 21), които трябвало да отбиват товарните автомобили, поради ремонт на ул. „8-ми март”, съседна на ул. „Добруджа”. Като младши автоконтрольор (длъжностна характеристика л. 22 и 23), св. Н. имал правомощия да проверява редовността на документите на водачите на МПС и техническата изправност на автомобилите, както и да издава фишове и да съставя актове за установяване на административни нарушения по Закона за административни нарушения от Закона за движението по пътищата (Заповед № 1з-1745/28.08.2012 г. на Министъра на вътрешните работи л. 31-33).

Свидетелите Н. и С., при приближаване към кръстовището на автомобила, управляван от подс. Х., установили, че не са включени светлини на МПС, в нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и решили да го спрат автомобила за проверка. Н. слязъл от служебния автомобил преминал от другата страна на пътя и подал сигнал със стоп палка за спиране на автомобила. Подс. Х. отбил в дясно по посока на движението и спрял. Св. Н. отишъл до автомобила, легитимирал се и поискал документи за проверка, като обяснил на подс. Х. какво нарушение е допуснал и че ще му бъде наложена глоба по фиш в размер на 10 лв. Н. поканил Х. да отиде до служебния автомобил, където бил кочанът с глобите по фиш.

Преди да слезе от автомобила си подс. Х. казал: ”Не е ли по-добре да почерпя”, св. Н. отговорил, че няма да стане и тръгнал в посока към служебния автомобил. Извадил кочана с фишове и започнал да пише имената си, когато подс. Х. дошъл при него подал му документите, между които било и калъфче с банкнота от 5 евро и казал: „Заповядайте”, св. Н. го попитал защо, а подс. Х. отговорил, че е за да се почерпят и за да не съставят глобата по фиш. Тогава св. Н. взел банкнотата от 5 евро, взел и документите и поканил подс. Х. да си сложи ръцете на служебния автомобил и му обяснил, че ще бъде задържан за 24 часа, извършил личен обиск, поставил белезници на ръцете му. Св. Н. не довършил писането на фиша с глоба и подсъдимият бил отведен от св. Н. ***. Там св. Н. съставил Акт №34/12.02.2014 г. за установяване на административно нарушение, като преценил че това е необходимо, за да отрази поведението на подсъдимия. В акта вписал, че подс. Х. е допуснал нарушение на чл. 70 ал. 3 ЗДвП, че отказва глоба по фиш като предлага и дава сумата от 5 евро като дар, за да не извършват задълженията си по служба. Подс. Х. направил възражения по акта, като записал собственоръчно „Нямах български лева дадох 5 евро.” и се подписал за нарушител. Другият полицейски служител св. С. се подписал акта като свидетел при съставяне на акта. Св. Н. предал на разследващият орган с протокол за доброволно предаване банкнотата от 5 евро.

Доказателствата по делото са непротиворечиви и еднопосочни, относно обстоятелствата, че в посоченото време и на посоченото място подсъдимият е управлявал МПС, нарушил е правилата на ЗДвП, спрян е за проверка от свидетелите – служители на МВР, след което е предал на св. Н. - младши автоконтрольор банкнота от 5 евро. Налице са противоречия в обясненията на подсъдимия и показанията на св. Н. и св. С., относно това дали Х. е заявил, че дава банкнотата, за да се почерпят, т.е. за да не му съставят фиш, или е предал сумата, обяснявайки че плаща дължимата по фиш глоба.

На ДП подс. Х. при разпита, след повдигане и предявяване на обвинението срещу него, е заявил, че се признава за виновен и че желае делото му да се разгледа по реда на гл. 27 НПК.

В хода на съдебното производство и пред предходен съдебен състав, и по настоящото дело променя позицията си и заявява, че не се признава за виновен, дава обяснения в които оспорва обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Заявява, че не е чел нито протокола, нито останалите документи, които са му представени за подпис на ДП.

В съдебно заседание св. Н. посочва, че подс. Х., когато му казал, че ще бъде санкциониран заявил: „Почерпете се, не пишете нищо” и впоследствие, след бил извикан при служебния автомобил, поднесъл банкнотата от 5 евро и заявил, че я дава, за да се почерпят. Същите показания, които заявява, че поддържа, е дал и на ДП (л. 10) - че при служебния автомобил подсъдимият поднесъл банкнота от 5 евро и казал „Момчета почерпете се, не пишете нищо”.

В съдебно заседание св. С. заявява, че подсъдимият отишъл до служебния автомобил, казал „Момчета почерпете се, не пишете нищо” и подал документите, в които колегата му показал, че били сложени 5 евро.

Същите показания е дал и на ДП.

От очната ставка на св. С. и св. Н. също се установява по несъмнен начин, че подсъдимият е дал банкнота от 5 евро и е казал, че я дава, за да се почерпят, а не за да плати глобата.

Съдът приема за установено по несъмнен начин от показанията на св. Н. и св. С., че подсъдимия е дал банкнота от 5 евро, за да ги мотивира да не му наложат санкция за установеното нарушение на правилата за движение по пътищата.

Твърдението че е дал банкнотата, за да плати наложената глоба е наивна защитна теза и често обичайна позиция на лицата, уличени в извършване на престъпление по чл. 304а НК от същия вид. Това се установява от обявената съдебна практика на Апелативен съд Варна и по делата, разглеждани в ОС Разград.

Съдът намира, че достоверността и категоричността на показанията на свидетелите не се разколебава от това, че по сигнали на св. Н. са образувани множество досъдебни производство, нито от наличието на „противоречия” относно това, дали са възприели свидетелите и съответно в състояние точно да възпроизведат с коя ръка подсъдимия е извадил документите, откъде точно е извадил документите. Показанията на свидетелите са последователни, взаимнодопълващи се и съдът ги счита за достоверни. Предаването на банкнотата не се оспорва от подсъдимия, съответно в тази насока обясненията му не се различават от показанията на свидетелите. И двамата свидетели са категорични, че подсъдимият не е заявил, че дава банкнотата, за да си плати глобата, а за да се почерпят и да „не пишат нищо”. Не се установяват никакви основания да се приеме, че свидетелите са заинтересовани или имат някакви лични отношения с лицето, които ги мотивират да дават показания, различаващи се от истината. Тезата, че за да постигне известност свидетелят набеждава подсъдимия в извършване на престъпление е несериозна.

Поведението на подсъдимия не може да се обясни с намерение да си плати глобата, тъй като живеейки в България е наясно, че това не е възможно да стане с евро, освен това, с оглед налаганите му наказания за нарушения по ЗДвП (л. 19 от ДП и л. 45, нохд №49/2014 г. ОС Разград) е ясно, че е знаел реда по който се плащат глоби.

Налице са противоречия в показанията на свидетелите, отнасящи се до незначителни детайли от фактическата обстановка, но те нямат отношение към основните релевантни моменти, които подлежат на установяване съгласно чл. 102 НПК – извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, съответно налице е нарушение на правилата за движение, служителят на полицията е пристъпил към съставяне на фиш, подсъдимият е предложил „да се почерпят и да не пишат” и подал пари, за да не бъде съставен фиша. Няма необсъдени и неотстранени противоречия сред доказателствения материал по отношение на основните факти по делото и защитната теза на подсъдимия е опровергана от събраните доказателства.

Фактите, инкриминирани с обвинителния акт, са установени по несъмнен и категоричен начин. Въз основа на събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява осъществяване на деянието по обвинителния акт и това, че извършител е подсъдимият.

От правна страна.

Подсъдимият Х. е съзнавал, че е нарушил нормата на чл. 70, ал. 3 ЗДвП – управлявал МПС без включени светлини и че това нарушение е установено от полицейските служители Н. и С., съответно че св. Н. – служител на полицията ще му състави фиш. За да избегне налагане на санкция по ЗДвП подсъдимият е предложил и дал на служител на полицията – младши автоконтрольор подкуп – банкнота от 5 евро, като е съзнавал че прави това, за да го мотивира във връзка с поведението му по служба и да извлече от това благоприятни последици - в случая служителят да прояви бездействие и да не състави фиш за нарушението. Умисълът на дееца, като психическо отношение към деянието и резултата от него, се установява от действията, в които се е обективирало и съответно са възприети и възпроизведени от свидетелите, а не от последващото му изявление в съдебно заседание. Деянието е извършено при пряк умисъл.

С действията си подсъдимият от обективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 304„а” предл. 1 и 3 от НК – предложил и дал банкнота от 5 евро на св. Н., за да не извърши действие по служба.

Съдът не възприема тезата на защитата, че се касае до деяние, което поради своята малозначителност не е общественоопасно, съответно е с незначителна обществена опасност, тъй като критерий за това не може да е размера на дадената сума. Престъплението е насочено срещу дейността на държавните органи, чиято функция е установяването на административни нарушения и предотвратяване на нарушения и престъпления при движение по пътищата, като целта му е да се мотивират те да не изпълняват своите служебни задължения. Касае се до широко разпространено престъпление, което в значителна степен подронва авторитета на държавните органи, отразява се неблагоприятно върху доверието на гражданите във функционирането на държавния апарат. Престъплението засяга в значителна степен обществените интереси и не може да се говори за липса или незначителност на обществената опасност. Това престъпление изисква категорично и достатъчно ясно противопоставяне, което не би било налице, ако наказателната отговорност се постави в зависимост от размера на предмета на престъплението или от тежестта на нарушението санкция, за което се опитва да избегне извършителя.

По наказанието.

Съдът прецени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и установи, че е налице превес на смекачаващите обстоятелства – чистото съдебно минало, ниската стойност на предмета на престъплението, добрите характеристични данни, възрастта на подсъдимия и наложи наказание лишаване от свобода в минималния размер. С оглед наличието на предпоставките на чл. 66 НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три години. Протеклият наказателен процес, факта на осъждането и възможността да се приведе в изпълнение наложеното наказание са достатъчни, за да се въздейства предупредително и възпитателно спрямо Х., а и върху останалите членове на обществото.

Съдът наложи и глоба в размер на 100 лв., съобразена с данните за доходите на подсъдимия – пенсионер и тежестта на извършеното.

На основание чл. 307а НК съдът постанови отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението.

На основание чл. 189 НПК подсъдимия следва да заплати и направените разноски 20 лв. по сметка на МВР за възнаграждение на вещо лице от ДП (л. 15) и 40 лв. по сметка на ОС Разград за заплатени пътни разноски на свидетел (л. 38).

СЪДИЯ:

ДГ